Уши, нос, гърло - заболявания


Категория на документа: Други


9. Отосклероза - otosclerosis - невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула, където се развива дистрофичен процес, водещ до анкилоза на стремето. Етиология и патогенеза - мн фактори откриват известна наследствена обремененост: ендокринни ф-ри - жените боледуват значително по-често. През време на бременност и мензис се забелязва активизиране на заболяването.
Звукова травма - битова и производствена също оказва влияние върху слоховия орган, като причинява различни трофични увреди. Експериментална отосклероза е получена под влияние на ултразвук от Ж. Ангелушев.
Една от причините за отосклероза е промяна на силите на тежестта под влияние на изправеното положение на главата и затруднения венозен отток от лабиринтната капсула.
Анкилозата на сремето у деца е по-често срещана в следствие на преболедуването им от оsteogenesis imperfectа(наследствено заболяване), костна и фиброзна дистрофия.
Друг ф-р са нарушенията на витаминния баланс и минералната обмяна. Отосклеротичния процес започва в интаглобуларни пространства на костната лабиринтна капсула с незавършена осификация. Клинична картина - заболяването настъпва незабелязано, първите оплаквания за шум в ошите, по-късно прогресивно намаление на слуха. С напредване на глухотата се засяга и разбираемостта на говора. Болните чуват добре в шумна обстановка - пракузис Вилизии. Добро общо състояние, физически здрави. При отоскопия се наблюдава атрофия на тъпанчевата мембрана, през която прозира през първата фаза хиперемия на промонториума - симптом на Шварце - червено петно в горния заден квадрант. Функционалното изследване на слуха показва намаление от звукопроводен тип с триадата на Бецолд - отроцателна проба на Рине (по-добра костна проводимост), пробата на Швабах показваудължение, а долната граница на слуха се удължава значително. Характерна за отосклерозата е запазената добра костна проводимост, т. е. здрави Кортиев орган и слухов нерв. Кривата на въздушната проводимост обаче е паднала с 20-40dB по-ниско поради анкилозата на стремето и трудното проникване на звука през веригата от звукови костици. За потвърждение на анкилозата се прилага пробата на Желе. Глухотата постепенно прогресира като от звукопроводен тип може да стане от смесен или дори звукоприемен. Според Шембо болните се разпределят на 3гр. Според степента на анкилозата и засягането на вътрешното ухо. За диагнозата от значение са данните от анамнезата - обективното изследване и особено камертоналното и аудиометричното. На аудиограма се установяват добра костна проводимост и значително падане на въздушната проводимост при т. нар. тимпанална форма. При кохлеарната форма пада и кривата за костната проводимост. Консервативното лечение не е в състояние да спре процеса и да възстанови слуха. С усъвършенстването на оптичната система, инструментариума и приложението на Антибиотиците става възможно възобновяването на операциите върху стремето и възстановяване на нормалния път за провеждане на звуковите вълни. Розен разработва 3те варианта на т. нар. мобилизация на стремето-директна, индиректна и фенестрация на плочката. През 1956-1957г. Ши и Портман разработват т. нар. стапедопластика-операция при която плочката на стремето се изважда и се замества с парченце от вена, фасция, мастна тъкан, фиброспум а крачетата на стремето се връщат в нишата. При увреждане на втремето вместо него се поставят протези от полиетилен, тефлон, стоманена жичка.
Маниерова болест - лабиринтопатия дължаща се главно на съдови разстройства във вътрешното ухо. Тя представлява периферен рецепторен кохлео-вестибуларен синдром. Етиология - фактори: вазомоточни смущения (спазъма на съдовете на вътрешното ухо), водещи до увеличена продукция на ендолимфата или до затруднена резорбция, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане. Патогенетична роля играе и алергията, някои интоксикации (никотин); преумора, както и психични травми могат да предизвикат лабиринтна криза. Патологоанатомия-при Маниеровата болест в резултат на вегетативната дисфункция на съдовете се стига до развитието на хидропс в лабиринта->дегенеративни изменения в невроепителните образувания на вътрешното ухо. В повечето случаи се засяга само единия лабиринт. Клинична картина Заболяването е с пристъпен х-р, пристъпите възникват внезапно със силен световъртеж, гадене повдигане а понякога и повръщане, шум в едното ухо и намаление на слуха, понякога има и главоболие. Обективно се установяват спонтанен нистагъм към засегнатото ухо, нарушено равновесие. Лицето е бледо, често със студена пот по челото, пулсът е забавен, понижение на температурата. Болните лежат ан засегнатата страна със затворени очи, защото имат фотофобия. Всяка промяна на положението води до засилване на световъртежа и вегетативните реакции. Отоскопичната картина е напълно нормална. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа рядко до няколко дни. Следващите пристъпи са по-слаби. След повтарянето на няколко пристъпа се развива трайно намаление на слуха с положителен рекруитман-феномен за изравняване на гръмкостта. Диагнозата в момента на пристъпна криза със световъртеж, шум в ушите и спонтанен нистагъм не е трудна. В междупристъпните периоди-данни от анамнезата. Прогноза-при това заболяване няма пристъпи, които да завършват фатално. Намаления слух и шумът в ушите са трайни. Трудоспособността намалява. Лечение-за намаляване на вътрелабиринтното налягане се препоръчва безсолна диета и се прилагат хипертонични разтвори от 40%глюкоза или 7% натриев бикарбонат венозно. Прилагатс е средства успокояващи кората на главния мозък и ВНС. В някои случаи се постига успех с 2% новокаинов разтвор венозно два пъти седмично по 2 куб. см или атропин по четвърт милиграм венозно. При някои болни се получават добри резултати с торекан, инсидон, марофен, серк, при др с хистамин подкожно във възходящи дози. Ако консервативното лечение не даде резултат може да се предприеме оперативно-резекция на 8ми черепномозъчен нерв, дрениране на saccus endolymphaticus сли разрушаване на ципестия лабиринт.

10. Клинична анатомия и физиология на нос и околоносни кухини. Носната кухина cavum nasi е пространство заградено и дооформено от черепните кости, допълнени с малки хрущяли. Носната кухина се състои от предверие и същинска носна кухина. Предверието започва с ноздрите, които са оградени от хрущялен скелет и кожа, покрита с едри къси косми като първа преграда срещу прахови частици и външни тела. Същинската носна кухина е изградена от носните кости, челната, решетъчната, клиновидната, небцовата, горночелюстната и ралника. Тези кости образуват горната долната, латералната и медиалната стени на двете половини на кухината, разделени чрез носовата преграда. Решетъчната кост издава от страничните стени на носните половини две носни миди, които заедно със самостоятелна трета носна мида разделят непълно кухината на носни ходове - горен, среден и долен. Ходовете преминават в общ носен ход, разположен между мидите и носната преграда. Преградата е построена от перпендикулярната пластинка на решетъчната кост, ралника и вмъкнат по средата носов хрущял. Назад общия носов ход завършва с вътрешните носни отвори (хоани). В носните ходове се отварят околоносните кухини, разположени в решетъчната кост (задни, средни и предни кухинки), челната кост, клиновидната и горната челюст.
Носът заедно с околоносните кухини има дихателна, обонятелна, защитна и резонаторна функция. Дишането през носа е по-пълноценно и физиологично, в сравнение с дишането през устата, тъй като преминаващия въздух се затопля, пречиства и овлажнява. Нрмално възрастния човек вдишва 15-20пъти в мин., общото количество на еднократно поетия въздух е 500 кум см. Посоката на вдишания въздух е дъгообразна. За затоплянето способстват добре кръвоснабдената носна лигавица и наличието на кавернозни тела. При по-студен въздух кавернозните тела набъбват рефлекторно и стесняват просвета на носните кухини (при топъл въздух е обратно). Овлажняването на вдишвания въздух се дължи на носния секрет, отделящ се от серозните и слузните жлези и на слъзната течност, изливаща се в долния носов ход. По големите прахови частици се задържат от космите (vibrissae) в хода на носа, а по-малките се утаяват по слузната материя, покриваща носната лигавица и чрез движението на ресничестия епител се насочват към носоглътката. Обеззаразяването на въздуха се дължи на бактерицидното действие на носния секрет (съдържа 2% соли, 2,5% муцин, 95-97% вода, лизоцим) и на добре развитата лимфна мрежа свързана с фагоцитозата на носната лигавица. Към защитната функция на носа се отнасят кихането и сълзотечението. Обикновено кихането се съпровожда с отделяне на бистра слузна течност. Сълзотечението се предизвиква от дразнененто на съответните клончета на n. trigeminus и последващо включване на n. vidianus. Носната секреция се регулира от ganglion pterigopalatinum. За затоплянето навдишвания въздух допринасят и околоносните кухини. Резонаторната функция на носа и околоносните кухини придава индивидуална темброва х-ка на човешкия глас. При запушване на носа (хрема, синуит, новообразувания) се получава затворена гъгнивост (rhinophonia clausa), а при дефекти или парализа на мекото небце-отворена гъгнивост (rhinophonia aperta).
За да се получи обонятелно усещане необходимо е обонятелният дразнител да достигне обонятелната зона и въздухът бавно да дифундира в нея. За това благоприятстват форсираните краткотрайни вдишвания и издишвания. При едновременно вдишване на няколко различни миризми може да настъпи т. нар. конфликт на олфакторното поле (възприемане на само една от съставните миризми), а при едновременно вдишване на две различни миризми може да настъпи неутрализирането им (карболовата киселина неутрализира миризмата на гниене. Съчетанието на приятно миришещи в-ва може да предизвика приятно усещане (консонанс), а съчетанието на две отделни приятно миришещи в-ва може да предизвика неприятно усещане (дисонанс)

11. Остър и хроничен ринит
RHINITIS CATARRHALIS ACUTA SIMPLEX (остра хрема) Най-разпространеното заболяване у човека. Той протича като самостоятелно заболяване или е проява на друго инфекциозно заболяване. Етиология Причинява се от различни вируси и микроорганизми, предразполагащи ф-ри са простуда преумора, професионални вредности. Среща се по-често през по-студените месеци на годината. Клинична картина - отначало се проявяват леко главоболие, парене и сухота в носа и носоглътката (продромален стадий-2-3дни). Втория стадий се х-ра със смутено носно дишане, затворена гъгнивост, обилно отделяне на серозни слузни амтерии, намалено обоняние. Лигавицата на носа е зачервена и набъбнала - 2-3 дни и преминава в последен стадий, в който течението от носа придобива слузно-гноен характер, но постепенно количеството му намалява и заболяването претърпява обратно развитие. Острия ринит/острата хрема трае обикновено 7-10 дни. Лечението е местно и общо, предписват се съдосвиващи капки, мехлеми, от които носното дишане се подобрява (ксилометазолин, мукосептонекс, ринолекс). Общото лечение включва топли процедури, антипиретици, аналгетици, сулфонамиди, антибиотици.
Хроничен ринит/хронична хрема RHINITIS CHRONICA При неправилно лечение на острата хрема, при рецивидиращи хреми, професионални вредности, патологични промени в носните и околоносните кухини, трайни препятствия в носното дишане и др, настъпва хронична хрема. Тя протича в следните клинични форми :rhinitis catarrhalis chronic, rhinitis chronic hypertrophica, rhinitis chronic atrophica. Катаралната форма се х-ра с дифузна хиперемия на носната лигавица, слузна ексудация и затруднено носно дишане (което се влияе от лежащото положение на болния - запушва се по-нискостоящата ноздра). Хипертрофичната форма се проявява с трайно смущение в носното дишане, нелияещо се от положението на тялото и от локалното приложение на съдосвиващите средства. Лигавицата е хиперплазирала, със зърнеста повърхност (папиларна дегенерация). От носните кухини изтича по-обилна и гъста слузно-гнойна материя. Обонянието е намалено, появяват се слухови смущения. Атрофична форма се проявява в 2 клинични форми: ограничена - атрофичния процес е локализиран предимно в предната част на носната преграда (rhinitis sicca anterior); и дифузна - атрофичните промени засягат цялата носна лигавица, вкл. и фаринкса. Приема се, че атрофичната хрема се дължи ан прекарани инфекциозни заболявания, травми, носни операции, предизвикващи разширение на носните ходове. Клинична картина сухота в носа, отделяне на немиризливи жълтозеленикави кори, намалено обоняние, непълноценно носно дишане (въпреки широките носни ходове) поради т. нар. назо-пулмонален рефлекс. Лечение в зависимост от кл. Форма. По-добри резултати се получават при катаралната и хипертрофичната форма, къдетос е препоръчват съдосвиващи средства. При хипертрофична форма-склерозираща терапия. Крайно средство-хирургично лечение (електрокаутеризация, мукотомия). Атрофична хрема - системни промивки, стимулиращи средства (луголов разтвор, вит А, хормонални препарати), физиотерапия, балнеолечение.

12. Алергичен ринит. Вазомоторен ринит.
-Алергичен ринит/Сенна хрема - RHINOPATHIA POLLINOSA (AESTIVALIS)
Носът е входна врата на ДС и през него проникват разнообразни алергени(антигени) притежаващи свойството да сенсибилизират организма. Алергените попаднали в организма, предизвикват образуването на специфични антитела и при повторно съприкосновение се развива алергична реакция. По-късно се развива чувствителност и към други алергени, в резултат на което настъпва полиалергична фаза, т. е. организма да реагира и към дразнители непритежаващи антигенни свойства. За носа алергичните реакции се обуславят предимно от инхалационни алергии (растителни, животински, химични) и се х-т с кихане, смутено носно дишане, повишено отделяне на водниста секреция. Предполага се, че за формирането на алергично заболяване благоприятстват възпалителните заболявания на носа и околоносните кухини, патологичните промени затрудняващи околоносното дишане, травмите простудата, наследствеността, ендокринните смущения. Сенната хрема има сезонен характер и се предизвиква от тичинковия прашец през периода на цъфтежа на растенията в края на пролетта и началото на лятото. Тя е пристъпно заболяване и понякога пристъпите придобиват характер на втрисане. Те се предшестват от сърбеж в носа и гърлото, главоболие, след което започва многократно кихане, запушване на носа, отделяне на бистра течност. Несезонната (апериодична) алергична хрема - rhinopathia allergica aperiodica, за разлика от сезонната дава клинични прояви през цялата година и се причинява от животински (инхалационни и хранителни) алергени: пух, вълна, яйца, ягоди и др. Особена роля играят също така микробни, контактни алергени, медикаменти, домашен прах и др.
-Вазомоторен ринит/хрема - rhinopathia vasomotorica Вазомоторния ринит се отличава от алергичния по липсата на реакцията антиген-антитяло. Тя се предизвиква от повишена чувствителност на организма към топлина, студ, вкусови, обонятелни и оптични дразнители. Обикновено пристъпите настъпват сутрин след ставане от леглото. Диагнозата при описаните хреми се поставя въз основа на анамнезата, риноскопията, тестуванията и др. Лечението е трудно и продължително. То е резултатно ако се установи причинителят и се проведе специфична хипосенсибилизация. Прилагат се многобройни средства за специфична десенсибилизация(алергозан); кортикостероидни препарати (преднизолон, урбазон); капки и мехлеми за нос със съдосвиващо действие. През време на пристъпите са показани съдосвиващи капки за нос (адреналин), антихистаминови капки, калциеви, кортикостероидни препарати.

13. Чуждо тяло в носа. Ринолит.
Corpus alienum nasi Чуждите тела в носа се срещат предимно в детска възраст, обаче и при възрастни могат да се задържат хранителни частици в носната кухина при повръщане. Съответната ноздра се запушва, а при продължително престояване на чуждото тяло се развиват вторична инфекция и гноетечение, поради допълнително наслояване на съдържащите се в сълзите и носния секрет карбонатни и фосфорни соли може да се образува камък в носа (ринолит). Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и чрез пред риноскопия и рентгенография на носа (при наличие на метални чужди тела). Лечение - чуждпто тяло не се отстранява с пинсета (за да не се изплъзне по-навътре) а се заобикаля и се изтегля със специална кука.

14. Синуити остър - и хроничен. Възпалителните заболявания на околоносните кухини се обуславят от резки и продължителни температурни колебания, травми, заболявания на горните 5ти 6ти 7ми и 8ми съм, алергия, хреми, инфекциозни заболявания. Инфекцията може да проникне директно през естествените отвори на околоносните кухини или при открити травми, а при инфекциозни заболявания - по хематогенен път. Причинителите на синуитите са разнообразни - пневмококи, стрептококи, стафилококи, коли-бактерии, вируси и др. Смесени инфекции. Най-често заболява максиларния синус, следван от етмоидалния, фронталния, а най-рядко сфеноидалния. Заболяването на вс синуси от едната половина се нар. пансинуит (съотв. ляв, десен и двустранен пансинуит). Острия синуит Протича в две форми 1) катарална - налице са хиперемия, кръглоклетъчна инфилтрация, особено около разширените кръвоносни съдове и жлези, лигавицата е оточна, но периостът не е засегнат; 2) гнойно възпаление - отделя се ексудат, който придобива гноен характер; при грип ексудатът е хеморагичен; когато се обхване и костта се развива остеомиелит.
Острият максиларен синуит е най-често усложнение на предшестваща хрема и се проявява след първата седмица от началото й. Отделянето на слузно-гнойни секрети се усилва от съответната ноздра, появява се спонтанна и плапаторна болка в областта на fossa canina. Главоболието е по-силно изразено сутрин, а следобед може да изчезне. Носното дишане е смутено, обонянието е намалено. При предна риноскопия се установява хиперемирана лигавица. Рентгенографията на околоносните кухини показва петнистоили хомогенно засенчване на заболелия максиларен синус. Пункцията на амксиларния синус е най-сигурния диагностичен метод. Тя се извършва чрез предварително обезболяване на долния носов ход. С пункционна игла се пробива медиалната стена на синуса в долния носов ход, като върхът на иглата се ориентира към съответния външен ъгъл на окото. Промивката на синуса се извършва със затоплен физиологичен серум. Следи се характера на промивната течност. След промивката със същата спринцовка се вкарва въздух под налягане в максиларния синус, за да се изгони остатъчната промивна течност. Лечението е общо и местно. Предписват се антибиотици и сулфонамиди, съдосвиващи капки или мехлеми за нос, инхалации, лечебни пункции.
Максиларен синуит от зъбен произход. Подът на максиларния синус е в съседство с корените на горните зъби, ето защо при кариозни процеси и при екстракция на зъбни корени може да настъпи инфекция и да се развие одонтогенен синуит. При този вид синуит се наблюдава по-бурна и по-тежка клинична картина, по-силна изразена болезненост, повишена температура (над 38гр). Лечение - саниране на първоизточника и ликвидиране на гнойния процес в максиларния синус чрез пункции, общо лечение; оперативно лечение.
Остър Етмоидид най-често срещан в детска възраст, а у възрастни най-често е съчетан с възпаление на друг синус (максиларен или фронтален). Нерядко заболяването е последица на прекарани инфекциозни заболявания, като в резултата на възпалителния процес синусовата лигавица набъбва и затруднява изтичането на събралия се ексудат. В следствие на затруднения дренаж възпалителния процес засяга и костта.
Остър фронтален синуит за острото възпаление на челния синуспредразполагащ ф-р е сравнително тесния челно-носен канал, поради което при възпалителни изменения и оток на синусовата лигавица се затруднява дренирането на заболелия синус. Челния синуит се явява след 10-12г възраст. Налюдава се главоболие в съответната челна област , усилващо се при палпация. Консервативно и оперативно лечение.
Остър Сфеноидит е остро възпаление на сфеноидалния синус след 6-7г възраст и е рядко заболяване, съчетава се с възпаление на задните етмоидални клетки. Х-на е болка в тилната област и в дъното на орбитата.
Хронични синуити. При недостатъчно или неправилно лечение назалната обструкция, професионални вредности, понижени защитни сили на организма, острите синуити могат да преминат в хронични. Хроничния синуит преминава в катарална, хиперпластична и гнойна форма. В сравнение с острите синуити главоболието е по-слабо и неопределено. Носното дишане от съответната половина е затруднени, особено при хиперпластичната форма, при която лигавицата е не само хипертрофирала (могат да се образуват носни полипи). При риноскопия-неприятно миришеща ексудация. Обонянието е трайно намалено. Ако консервативното лечение не даде ефект, се предпиема оперативно: трепанация на максиларния синус, по Калдвел-Люк; обезполяване през устата; прави се трепанационен отвор на предната стена на максиларния синус. При хроничен фронтален синуит с предприема радикална трепанация по Ясен - Ритер , която представлява разширение на пробната трепанация по Бек със създаване на широка комуникация между челния синус и носната кухина. Целта на хирургичното лечение на синуитите е щателно изчистване на заболелите синуси и осигуряване на широка и трайна комуникация с носните кухини.

8. Неврит на слуховия нерв. Пресбиакузис.
Болестта има и друго наименование - кохлеарен неврит. Това е заболяване на слуховия нерв, което се проявява с шум в ушите и нарушен слух - тежко чуване.
Причините за него са най-разнообразни. Най-често възникват инфекциозните неврити. Те са следствие от прекаран грип, остра респираторна вирусна инфекция, менингит, паротит, рубеола. Токсичният неврит се предизвиква от действието на ототоксичните лекарствени препарати - антибиотици Такива са неомицинът, мономицинът, канамицинът и стрептомицинът, а също и от някои противотуморни средства, от салицилати и от хинин. Ототоксични са и солите на тежките метали живак, олово, арсеник, фосфор. Към тази група причинители спадат бензинът и другите нефтени продукти. Токсично въздействие на слуховия нерв оказват също така алкохолът и никотинът.
Неврит на слуховия нерв може да възникне и вследствие травми, най-вече черепно-мозъчна травма. Кохлеарен неврит може да се развие и като усложнение на сърдечносъдови заболявания, които възникват при хипертонична болест. Както и при нарушение на мозъчното кръвообращение.
Среща се и неврит от алергичен произход.
Съществува и една друга група от това заболяване - това са професионалните неврити, които възникват при продължително влияние върху организма на шум и вибрации. А прекалено силен звук, такъв като от изстрел например, дори и при краткотрайно въздействие също може да стане причина за кохлеарен неврит.
И не на последно място - възрастта също има значениe за увреждане на слуховия нерв. Тези увреждания се обясняват с процесите на стареенето.
ЛЕЧЕНИЕ Назначават се средства, които да подобрят обменните процеси и да възстановят нервната тъкан. Това са комплекс витамини (тези от групата В, както и витамините А и Е), както и биогенни стимулатори. Широко се прилагат и съдоразширяващите средства, както и препаратите за подобряване на микроциркулацията. Не на последно място специалистите предписват и средства за подобряване проводимостта на нервната тъкан.
Много ефективни се оказват иглорефлексотерапията и лечението в барокамера.
При повторни и хронични форми лечението вече е амбулаторно и е насочено към преустановяване процеса на гибел на слуховия нерв. Периодично се провеждат курсове по поддържаща терапия - по 1-2 пъти в година. Те включват медикаментозно лечение като основно се прилагат средства за подобряване обмяната на веществата в клетките. Прибягва се и до физиотерапевтични процедури.
На болните с пълна загуба на слуха на едното или двете уши се прилага протезиране, което означава просто избор на слуховия апарат.
Основните оплаквания на болни с неврит на слуховия нерв са шум и звън в ухото с различна интензивност. А също и понижаване на слуха.
Това понижаване може да бъде значително, а понякога се развива пълна глухота на едното или двете уши. Друг симптом е нарушено равновесие и световъртеж.
При преглед на ухото не се забелязват патологични изменения. Диагнозата се установява чак след провеждане на изследване на слуха - аудиометрия.
Лечението при неврит на слуховия нерв трябва да започне колкото може по-рано. Докато още измененията в нервната тъкан са обратими. Болните от остър кохлеарен неврит (внезапно настъпване на глухота или влошаване на слуха) се нуждаят от комплексно лечение в болница. Но преди всичко е нужно да се отстрани причината, предизвикала заболяването.
Пресбиакузис Прогресивното намаление на слуха с напредване на възрастта се нарича пресбиакузис. Постепенното прогресивно намаление на слуха засяга всички хора над 55 години, като предимно се засягат високите тонове.
Видове презбиакузис:
* Физиологичен пресбиакузис - дегенеративните процеси се наблюдават, заради отлагането на пигмента на стареенето - липофусцин.
* Патологичен пресбиакузис - дегенеративните процеси са следствие и на допълнителни фактори като продължително пребиваване в шумова среда, стрес, тютюнопушене, високо кръвно налягане, диабет
С напредване на възрастта се наблюдават промени в кръвоносните съдове, това засега и тези съдове, които хранят средното и вътрешното ухо.Отлагането на холестеролови плаки води до стесняване на кръвоносния съд и от там нарушение във функцията - понижаване на слуха.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Уши, нос, гърло - заболявания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.