Утопия - Платон "Държавата"


Категория на документа: Други


 1

У Т О П И Я

СЪЩНОСТ НА УТОПИЯ - изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия. Думата се използва и в негативен смисъл за общества, които са нереалистични и които е невъзможно да бъдат осъществени. Най-устойчивите компоненти на утопиите произтичат от разбирането за идеала, който трябва да бъде постигнат. В повечето случаи той се свежда до премахване на отношенията на господство и подчинение и оттам на неравенство в разпределението на благата. Постигането на социално равенство означава изключване на насилието, войната и принудата на хората да вършат нещо против волята си. Съвместният хармоничен живот в обществото се постига чрез тяхното правилно възпитание и обучение в принципите на съвършения свят. Често срещано решение е управление на просветен елит от учени и мъдреци, а също и идеално демократично управление "от всички".

"ДЪРЖАВАТА" НА ПЛАТОН

"Държавата" на Платон съм избрал за анализ и описание, защото това е едно от най-влиятелните произведения в сферата на философията и политическата теория. В него е застъпена една от важните теми в този голям диалог, а именно темата за справедливостта като добродетел. Макар и да не представлява строго литературно произведение, "Държавата" на Платон се счита за първата утопия.

2
ЗА АВТОРА - Платон е древногръцки философ, ученик на Сократ, учител на Аристотел. Смята се, че Платон е роден през 428-427 г. пр. н. е. в Атина или Егина по време на Пелопонеската война (между Атина и Спарта). По исторически сведения той е роден в аристократично семейство.

Около 408 г. пр. н. е. Платон става един от учениците на Сократ. Известно е, че Сократ е персонаж в почти всички произведения на Платон, написани под формата на диалози, понякога между исторически личности и измислени герои.

През 387 г. пр. н. е. Платон основава в Атина своя школа - Платоновата Академия, която е едно от първите известни организирани училища в историята на Европа. Диалозите писани от Платон служат за преподаване по различни предмети като философия, математика, логика, етика и реторика.

АНАЛИЗ - "Държавата" от Платон е диалог за реда и справедливостта, за природата, за праведната държава и праведния човек. В диалозите се обсъжда какъв е смисъла на правосъдието. Изследва се дали справедливия човек е по-щастлив от несправедливия човек, като предлага общество, управлявано от философите и стражите. Също така в диалозите си Платон обсъжда теорията на формите, безсмъртието на душата и ролите на философа и поезията в обществото.

В първите 2 глави от книгата си "Държавата" Платон ни запознава подробно с различните мнения относно произхода и значението на понятието "справедливост", както и с това кое е по-полезно за човека - правдата или несправедливостта.
3
В течение на разговора със своите събеседници Платон започва да изгражда своята идеална държава от самите й основи, смятайки, че само така може да се достигне до същността на проблема. Причината за възникването на всяка държава според текста е невъзможността на отделния индивид да задоволява сам своите потребности. Поради тази причина той започва да се стреми към задоволяването им в рамките на дадено общество. За да е възможно такова задоволяване на човешките потребности е необходимо разделение на труда. Това означава всеки индивид в общността да прави именно това, за което е природно предопределен, като се приема, че всеки се ражда без да е подобен на всички други в началото. Според Платон производството трябва да навлезе в нова фаза, а именно от фазата на самозадоволяване да премине към тази на създаване на стоки в излишък, които да служат за размяна и търговия. Платон формира началните обществени взаимоотношения като раздяла на труда, търговия и припокриване на занаятите. В текста се споменава и за битови нужди като разнообразна храна, строителство и наличие на обслужващ персонал, като се набляга на факта, че те не са били нужни при изграждането на първата, най-примитивна държава, но вече са се превърнали във водещ фактор.

Следващият широко застъпен въпрос в текста е този за стражите на новоустроената държава. Именно този въпрос е смятан от Платон за първостепенен и на него е отделено изключително голямо внимание. Според него идеалният страж трябва да притежава освен добри физически данни, и изрядни психически такива. Гневливия дух също е посочен като задължително качество за добрия страж, защото под негово въздействие душата става напълно безстрашна и непобедима. Друго качество на добрия страж е и философското мислене.

Пътят, който трябва да извърви младежа, преди да се превърне в страж, е разгледан в следващите глави.
4
Автора задава основния въпрос: "Какво е впрочем това възпитание? Или е трудно да се намери по-добро от това, което е намерено отдавна? Едното е гимнастиката, и се отнася до тялото, а другото е музиката и се отнася до душата", и уточнява, че към музиката отнася и словесността. Музикалното възпитание, от своя страна трябва да бъде извършено на два етапа - като се започне с лъжата, и се продължи с истината. С това автора има предвид, че първо се започва с разказването на приказки, които сами по себе си са един вид лъжа, макар да съдържат и нещо истинско в себе си. Музикалното възпитание предхожда гимнастическото.

Във времената, в които се развива действието в разказа, най-разпространени са били разказите на религиозна тематика, които често са били с участието на богове или техните деца. В идеалната държава трябва да бъде забранено да се хвърля вина върху Бога за хорските злини и несгоди. Поради факта, че Бог е съвършен, то той е и най-добър, следователно като доброто тяло и добрата къща, той също не се изменя.

Още един въпрос е широко застъпен при изграждането на личността на воина, а именно въпроса за въздържанието. Въздържанието се приема за антоним на желанието, а желанието води до слабохарактерност. Под желание се разбира желания за неща като алчност, скъперничество, плътски удоволствия и много други, които по никакъв начин не са пристойни за хората, бранещи идеалната държава. Именно затова въздържанието е издигнато във висша добродетел, и е превърнато в морален закон, който всеки е необходимо да спазва.

Следващият разгледан въпрос е този за изразните средства на поезията. Поезията от своя страна притежава два стила - този на подражанието и този на разказа. Най-общо Платон достига до извода, че подражанието е приемливо само тогава, когато се подражава на човек, достоен за уважение, и е допустимо за стражите
5
само тогава, когато те подражават на "това, което е близко до тяхната служба, за да станат мъжествени, разумни, благочестиви, свободни и с всички други подобни качества".

В заключение автора заявява: "Необходимо е да можем да разпознаваме безумните и порочни мъже и жени, но не трябва да вършим това, което вършат те, и не бива да им подражаваме". С това си изказване Платон показва крайно отрицателното си мнение към порочността. За да се достигне високо ниво на интелектуално и душевно развитие според строителите на идеалната държава, е необходима простота. Простота в религията, в музиката, дори в занаятите, а именно всеки да върши това и само това, в което е добър, и да не се захваща с несвойствени за себе си задачи и начинания. Същото се отнася в пълна сила и за музиката. За да достигне музиката най-добре до душата на човека, то е необходимо тя да бъде най-проста като мелодия. Сложността само излишно натоварва и затормозява. Необходимо е държавата да бъде напълно очистена от всички вредни за нейното развитие влияния, било то в строителството, музиката и в каквото и да е друго. За да не се изроди душата и да се изпълни несъзнателно със зло, е крайно необходимо художниците, музикантите и другите хора на изкуството да пресъздават само красивото и полезното в своите творби, защото в противен случай техните произведения биха влияли пагубно върху душата на младия човек.

Интересна теория излага Платон в твърдението си, че честото ползване на съдии и лекари е срам за обществото. Според него честото прибягване до лекарска помощ е признак на нездраво физически общество, а честото ходене по съдилища - за недобре правно устроено такова. След като и точните професионални функции в идеалната държава са уточнени, се пристъпва към изключително важният въпрос какви качества трябва да притежават управниците и стражите на държавата.
6
Досега от текста става ясно, че за Платон след управляващите стражите са втори по значение в обществото, затова неслучайно в случая те са поставени на едно ниво. Логично следва въпроса за това доколко ще бъдат щастливи стражите, поставени в такива условия - въпрос, на който автора дава следния отговор : "Но ние основаваме нашата държава не с цел да направим изключително щастлива една част от народа, но по възможност да бъдат щастливи всички граждани." , като добавя: "Затова не ни карай да приспособяваме към стражите такова щастие, което ще ги направи всичко друго, но не и стражи." Много интересно виждане е изразено и относно класовото разделение на бедни и богати. Даден е следния пример "Смяташ ли ти, че забогателият грънчар ще има желание да се грижи за своето изкуство?" и "или пък този, който поради бедността не може да си достави необходимите инструменти... нали ще произвежда по-лоши предмети, а своите синове или другите, които ще учи ще направи твърде лоши занаятчии." По този начин Платон иска да покаже, че класовото разделение е вредно за неговата идеална държава, а начина да бъде ликвидирано напълно това разделение може да бъде само един - ликвидация на паричните средства. На въпроса на събеседника си няма ли премахването на паричните средства да направи по-слаба държавата, автора отговаря по следния начин :
" Колкото и да е малка една държава, в нея има две враждуващи помежду си държави. Едната е държавата на бедните, а другата - на богатите." С тази си реплика той иска да покаже, че премахването на финансовите средства могат да направят държавата само по-силна вътрешно, а съответно и по-способна да се противопоставя на външен враг. Според Платон съществуват формите на управление олигархия, тирания, тимокрация - държавни устройства, сменящи се от управниците, щом между тях възникнат несъгласия.
7
Следващият засегнат въпрос е този за границите на идеалната държава. По този повод в текста е казано: "Ние ще поръчаме на нашите пазачи и това основно правило : Да се стараят по всякакъв начин държавата нито да остане малка, нито пък да е много голяма, но самозадоволяваща се и единна."

Четирите добродетели на идеалната държава става ясно, че са: мъдрост, мъжество, разсъдливост и справедливост. В последствие е широко обсъден всеки един от тях, и неговото значение при изграждането на идеалната държава.

Последната тема, която е разгледана в главата, е тази за трите съставки на душата. Те са разумността, желанието и гневливостта. Пример за това е, че когато човек направи дадена постъпка, подтикнат от желанието си, то после гневливостта се включва като съдник в полза на разумността, и укорител на постъпката.
Базиран на вярата, а не на разума, епилогът описва новите изкуства и безсмъртието на душата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Утопия - Платон "Държавата" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.