Валс - възникване и развитие на танца


Категория на документа: Други




Исторически танци

Писмена работа

Валс. История и видове.

Историята на валса всъщност датира от 1500г. От старонемски- waltz- да се обръщам, да се въртя, да се плъзгам. Има няколко автори от това време, които описват танц с плъзгащи се стъпки.

Френският философ Монтанье писал за танц, който видял през 1580г. в Аугсбърг, където танцьорите се държали толкова близо, че лицата им се докосвали. Кунц Хаас, от същия период пише: " Сега те танцуват безбожния " Въртящ се танц" или както там му казват" Широките, плъзгащи се, диви стъпки на селяните станали по-къси и по елегантни, когато навлезли във висшето общество.

Във Виенския двор през късния 17ти век дамите танцували т. нар " После-танц" в 3/4 , в който двойките валсирали диво из балната зала с хлъзгащи стъпки. Селяните от Бавария и Тирол танцували танц, наречен Валсер, танц за двойки, датиращ от 1750та. Танцът, наречен "Паркетния" , в 3/4 пък бил популярен в Бохемия и Австрия и се разпространил от селата до предградията

Въпреки, че валсът произлиза от немските фолклорни танци от 16ти век, елегантният, плъзгащ се танц, който познаваме днес е приел съвременната си форма във Виенския двор. Това е танц, роден във Виенските предградия. В ранните години на 17ти век, валсове са били свирени в балните зали на Хабсбургите. Танци с подобно постоянно обръщане са били танцувани от селяни в Австрия и Бавария, много преди това обаче.

Подобни на валсовите мелодии може да се открият дори в простоватото селско тиролско пеене.

Описващ живота във Виена през 1776-86, Дон Курцио е написал. " Тези хора танцуваха като луди... дамите във Виена празнуват собствената си грация, танцувайки валс и изобщо не се уморяват.

В края на 18ти век, този обикновен Австрийски селски танц бил приет във висшето общество и се наложил за дълго време. Но отначало докато в големите бални зали танцували менует, скучаещите благородници се измъквали и отивали да валсират на импровизираните балове на слугите.

Елегантният валс, подобен на други танци по онова време не се характеризирал с близък контакт на телата. За разлика от менуета, валсът можел да се научи много лесно и през 18ти век набира популярност и във Франция. По това време, партньорите започнали да се държат по-близо и кавалерът слагал ръка на кръста на партньорката си, вместо на рамото и, както досега.

Това скоро било окачествено като вулгарно и танцът бил осъждан от религиозните лидери и консервативно настроените. Въпреки това, валсът остава популярен и през 1800 се разпространява из Европа. През 1834г. в САЩ срещнал подобно осъждане и окачестваване като неморален, но въпреки това се установил като част от задължителната танцова програма на различни танцови събирания.

Колкото и популярен да ставал валсът, не липсвала и опозиция. Учителите по танци виждали валса като заплаха за професията. Основните стъпки на валса можели да се научат за много кратко време, а другите танци като менуета изисквали практика не само за заучаването на движенията и сложните фигури, но и развиване на специфични двигателни способности и умения. Валсът бил критикуван и от морални групи хора, които протестирали срещу близкия хват на партньорите по време на танц. Религиозните лидери го намирали вулгарен и греховен. В Англия, страна на стриктен морал, валсът бил приет сравнително много късно, точно поради тези причини.

През юли 1816 валсът бил включен в танците в бал в Лондон, даван от Принц- Регентът. Във вестник "THE TIMES" после била публикувана следната статия:

"Отбелязахме с голяма болка, че този неприличен, чуждестранен танц, наречен "Валс" беше представен в Английския двор този петък.... очите ни бяха привлечени от неприличното преплитане на крайниците на партньорите и тяхната аморална близост и притискане на тяло в тяло по време на танца. Всякаква скромност липсваше у нашите дами, скромност, която досега смятахме за типична у една образцова английска жена.

И така, докато това поведение беше присъщо на проститутки и незрели личности, ние не смятахме да му обръщаме по-специално внимание, но сега, след като е навлязло в подлежащи на уважение социални прослойки на обществото, ние като морални и примерни граждани, се чувстваме задължени да предупредим всеки родител да предпази дъщерите си от тази зараза."

Неодобрение имало най- вече сред по- старите поколения, но рядко се споменава например фактът, че самата кралица Виктория е била влюбена в този танц, и всъщност дори е била почти експерт в движенията!

Разбира се този антагонизъм само увеличил популярността на валса. Буржоазията ентусиазирано подела новата мода веднага след френската революция. Париж сам по себе си имал все пак над 700 танцови зали.

Първият документиран валс в Щатите е в Бостън, през 1834г. Лоренцо Папанти- учител по танци направил демонстрация в имение на богата дама. Така до средата на 19ти век, валсът вече е бил утвърден в обществото на американците.

Музиката играе много важна роля за танца и всеки танц зависи от нея. На валсът е даден тласък през 1830г. от двама велики австрийски композитори- Франц Ланер и Йохан Шраус. Те са установили стандарта за виенски валс ( бързината му). До 1900г. обичайни са валс в 3/4 . Около края на 19 век са извършени две модификации на валса. Първата била в Бостън- валс в по-бавно темпо с големи, хлъзгащи стъпки. Втората била- т. нар забавен стъпка на първия такт, която се използва и до ден днешен.

За щастие, опозицията постепенно намаляла и валсът се танцува и до ден днешен, в тези си две форми:

Първа форма- т.нар. Английски валс. Сложен валс, с много комплицитни фигури, обикновено се танцува по състезания и от много напреднали танцьори. Американския тип валс е улеснена версия, която се танцува на същата музика.

Втора форма- т. нар. Виенски валс- бърз танц, с постоянно въртящо се движение- това е възможно най- оригиналната форма на валс, също се танцува на състезания, както и на балове и танцови събирания. Самият Виенски валс има две форми, които са на една и съща музика, като главната разлика между двете е, че интернационалният виенски валс винаги се танцува в близост с партньора и има само 7 основни стъпки.

Валсът винаги е в музикален размер 3/4, с акцент на "раз". Движенията се изпълняват в голям кръг - има постоянно обръщане на валсуващата двойка чрез три поредни стъпки.
Въртенето навлязло и в други танци хората започнали да правят въртеливи движения и в полката. По Виенски обичай имаме бърз, лек ритъм. Младият Шраус понякога разчупвал стандарното 3/4 с 1/2 и дори с други темпа, карайки танцьорите да се въртят дори с по две стъпки. Валсовете на Щраус баща били по-бързи от тези на синовете му.
Шокирал мнозина с появата си, валсът станал модерен, и се разпространил в много държави. Популяризиран най- вече от Щраус и сонве, валсът е символ на веселие и елегантност. Най- добрите валсове от 19ти век са в оперетите на Лехар и Офенбаг. Валсове се появили и в големите опери - като " Евгений Онегин" на Чайковски . Стилизирани валсове има и в инструментални творби, като сред най- оригиналните са тези на Шопен за пиано , както и в Пета Симфония на Чайковски. Валсовата ера е описана и в хореографската поема на Равел " Валсът" ( 1918).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Валс - възникване и развитие на танца 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.