Валтер Бенямин - художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост


Категория на документа: Други


Нов български университет

Курсова работа
Върху творбата на Валтер Бенямин "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост"

По лекционен курс:
Медии и публики

Изготвил: Проверил:
Ива Караманска доц. д-р Б. Манчев
F50674

Юни 2013г.

През последните години бързото развитие и модернизация на техниката са завладели изцяло света на съвременния човек. Постоянното й обновяване и реформиране са част от стремежа на всеки индивид да намали максимално физическия си труд, за да може да постигне задоволяване на естествените си нужди. Тези промени в технологичния свят влияят пряко и на обществото като цяло и на взаимоотношенията вътре в него. То се превръща в маса консуматори, която лесно се контролира чрез повишаването на жизнения й стандарт и задоволяването на всичките й нужди. Светът става подвластен на едно невидимо господство, което се корени в масовото производство на стоки и услуги. В стока се превръщат дори духовните и нравствени ценности на индивида, изкуството и неговите произведения. Модерната епоха претърпява метаморфоза, чрез която културата се превръща в индустрия като губи автономния си характер и дълбочината на идеите си. Тя се превръща в инструмент за налагане на идеологията, необходима на социалната система и контролиране на общественото мнение и нагласи. Развитието на техниката, води до нуждата за по-стройна организация, в която поведението на хората да е планирано и предвидимо. Културните индустрии, чрез възможността за масово разпространение, способстват за създаване на определено обществено мнение, на модели за действие в различни ситуации, на герои, носители на нравствените идеали, съответстващи на изискванията на съвременната ситуация. По този начин се ограничават проявленията на индивидуалните човешки различия, като настъпва уеднаквяване на поведението.

В настоящата курсова работа ще се опитам на очертая ключовите моменти, които Валтер Бенямин представя в своя труд "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост", написан през 1936г. Той е насочен към особеностите на битието на изкуството в съвременната епоха, когато техниката навлиза в сферата на културата. Изкуството и неговото възприемане са подложени на цялостна промяна под влияние на техническия прогрес. Това се случва най-вече с появата на фотографията и киното, които дават възможност на масово възпроизводство и влияят на колективните възприятия. По този начин се намалява въздействието, породено от уникалния характер на творбата и от индивидуалното общуване с нея. Превръщането й в стока, под въздействието на техническото възпроизводство заличава нейната "аура", а това на свой ред променя социалната функция на медиите. Изкуството започва да се използва и като пропаганда на различни политически сили - то поражда колективна естетика и цялостна еманципация на обществото. Култовата и обредна функция на художествените произведения се замества в използването им като услуга на политиката и пропагандирането на нейната идеология. По този начин непряко се оказва влияние върху нагласите в обществото, контролира се общественото мнение, а художествените произведения и техните автори губят своята автономност.

Бенямин посочва, че всъщност художественото произведение е било винаги възпроизводимо. Според него всяко нещо, създадено от хора, е можело да бъде имитирано от хора. "Подобно възпроизвеждане се е правело от ученици с цел упражняване в изкуството, от майстори - за разпространяване на техните творби, и накрая - от жадни за печалба хора. За разлика от това техническото възпроизвеждане на художественото произведение е нещо ново, което се налага в историята периодично, но затова пък с нарастваща интензивност."(128 стр.) . Възпроизводството на художествените произведения се наблюдава и в отминали исторически периоди. Докато гърците са познавали само отливката и отпечатъка като средства за възпроизводство, то модерността разполага с техники като дърворезба, медна гравюра, литография и офорт чрез, които оригинала започва да се представя в множество копия и ситуации, недостъпни за автентичната творба, като достъпа до тях се разширява и става всеобщ.

Според Бенямин "Ако в литографията потенциално се е съдържал илюстрираният вестник, то във фотографията е бил скрит като възможност озвученият филм."(129 стр.) - това е едно революционно освобождаване на ръката, предшестваща киното. Чрез този негов цитат можем да видим, че новите методи на техниката не само произвеждат копия на вече съществуващи произведения, а провокират развитието на едно съвременно изкуство насочено към особеностите на пазара. Изкуството вече не се прави заради самото изкуство - то променя традиционната си форма и започва да е ориентирано към голям кръг от консуматори, чиито интереси трябва да задоволява. "Около 1900 г. техническото възпроизводство достига такъв стандарт, при който то не само започва да превръща в свой обект съвкупността от унаследените произведения на изкуството и да подлага тяхното въздействие на най-дълбоки изменения, но и успява да си извоюва собствено място всред художествените методи." (129 стр.) Художественото произведение вече не е начин за самоизразяване на твореца, а начин за удовлетворяване на публиката, което я прави творба с универсална насоченост. Изкуството се отдалечава от проблематиката на вечните трансцедентални въпроси и се вплита в ежедневието на индивида като представя неговите конкретни и преходни проблеми и вълнения.

За автора понятието автентичност е от изключителна важност. Автентичността не подлежи на възпроизводство - тя включва битието и историята като развитие в конкретното време и пространство на оригинала. Техническата репродукция поставя оригинала в нетипични и недостъпни за него ситуации, като изваждайки го от контекста на личното му време и място, го обезценява. "Обстоятелствата, при които може да бъде поставен продуктът на техническото възпроизвеждане на художественото произведение, може впрочем да не засегнат неговото по-нататъшно съществуване, но при всички случаи те обезценяват неговото тук-и-сега." (131 ст.) . А тъкмо мястото и времето на оригинала създават представата за неговата автентичност. Тя изчезва при безграничното възпроизвеждане и така загива неповторимата "аура" на творбата. Чрез превръщането й в масово подобие, изчезва уникалността на първичното художествено произведение. Едновременно с това възпроизводителните техники постоянно актуализират това, което е тук и сега и се превръщат в едно цялостно явление за реформиране на обществото.

Според Бенямин сетивното възприемане на произведението на изкуството става с различни акценти, сред които изпъкват два противоположни. Единият акцент пада върху култовата стойност, а другият - върху изложителната стойност на творбата. Авторът подчертава, че важен принос за тази промяна имат обществените преобразования помагащи за разпадането на аурата в епохата на техническата възпроизводимост, а именно: стремежът за размножаване на творби и приближаването им до масовата битовост; и разрушаването на автентичността чрез разбирането за еднаквост.

Първоначално творбите на изкуството са обслужвали религиозния култ, като авторът подчертава, че именно върху ритуала се основава истински автентичното художествено произведение. Според Бенямин, художественият опит на човека започва в служба на култа, а излагането на творбите му има значението на тайнство. То засяга автентичните произведения и тяхната степен на изложимост, която е много по-малка от тази на масово възпроизвежданите творби - при тези творения е по-важно това, че съществуват, отколкото, че ги разглеждат. С освобождаването на изкуството от лоното на ритуала нараства възможността за излагането на неговите произведения. Чрез различните методи на техническо възпроизвеждане, представянето на художественото произведение нараства дотолкова, че се получава качествена промяна в природата на самата творба. Това проличава най-ясно при развитието на фотографията и киното, отбелязва Бенямин.

Именно при фотографията се наблюдава изместване от култова към изложителна стойност на творбата. Култовата стойност на фотографията се наблюдава за последен път при изобразяването на човешкият образ - неслучайно портретът стои в центъра на ранната фотография. В уловения израз на едно човешко лице от някогашните снимки аурата се проявява за последен път. При една изложителна стойност на фотографията тя изисква и вменява разбирането на определен смисъл и се превръща в средство за послания насочени към обществото.

Авторът поставя въпроса за стойността на възпроизводителните изкуства, като според него, те не бива да се сравняват с традиционните, а се налага да се възприемат като качествено ново измерение. В тази връзка той представя примери за необоснованото според него явление на опити за приобщаване на киното към сферата на култа и дори сакрализирането му. Киното представлява един многопластов и сложен проблем в смисъла на разбиранията на Бенямин.

Личността на кино актьора е поставена в неестествено състояние и противоречие. Авторът дава пример с художественото постижение на театралния актьор, което той сам представя пред публиката, докато художественото постижение на кино актьора се представя изцяло от апаратурата. Това, според Валтер Бенямин, има две последствия - на първо място апаратурата не е в състояние да възприеме и уважи цялостното изпълнение на актьора. Управлявана от оператора, тя постоянно взима отношение към даденото изпълнение, а готовият монтиран филм включва само отделни моменти от постижението на актьора, които камерата е пиела за легитимни. На второ място, последствие от посредничеството на апаратурата е, че кино актьорът губи възможността за нагаждане и гъвкавост на изпълнението си към публиката по време на представлението, в резултат на което публиката може да преживява единствено чрез една лишената от емоции апаратура.

Постиженията, които киното показва, могат за бъдат подложени на много по-точен и по-многостранен анализ, отколкото постиженията, представени в картината или на сцената. По отношение на живописта, по-точният анализ се заключава в несравнимо по-ясното предаване на ситуацията. По отношение на театралната сцена по-многостранният анализ на филмовото постижение е резултат от по-голямата възможност за изолиране, която подтиква взаимното проникване между изкуството и науката. Една от революционните функции на киното е опитът да наложи като идентични художествената и научната употреба на фотографията.

Освен с начина, по който творецът се представя пред снимачната апаратура, киното се характеризира и с начина, по който той си представя заобикалящия го свят. Според Бенямин кино актьорът е прогонен не само от сцената, а от собствената си личност, тялото му е отпадък, а реалността му е ограбена. Най-негативното в превръщането му се свързва с апаратурата, която стои между него и публиката. За първи път в киното човекът попада в положението да трябва да "твори с цялата си личност, но лишавайки я от нейната аура." (143 стр.) Аурата, свързана с времето и мястото на произведението, не може да бъде копирана.

Авторът показва ясното противопоставяне между филма, който е изцяло обхванато от техническото възпроизвеждане и театралната сцена, на която човек усеща аурата на произведението. В киното се играе колкото се може по-малко и всяка грешка може да бъде заличена. Изпълнението е накъсано поради елементарните изисквания на апаратурата, а в последствие е монтирано някакво единно действие. В театъра сцената е една и на нея актьорът показва своите умения, грешките са видими, а публиката става съпричастна със случващото се тук-и-сега. Отношението й може да бъде критично или насладъчно, като в киното двете противоположни по своята същност отношения съвпадат. Бенямин подчертава факта, че всяко едно произведение на изкуството подложено на техническо възпроизводство променя мнението на масите за него. Освен негативните черти от появата на киното, авторът изтъква и едно положително, а именно факта, че това изкуство дава свобода на действието - оказва се, че чрез снимки в едър план на обекти от всекидневието, чрез подчертаване на скрити детайли от обичайните ни реквизити, чрез изследване на банални обществени среди киното представя пред камерата една по-различна действителност, отколкото пред окото.

Установена е промяна в начина на излагане на художественото произведение от възпроизводителната техника. Недоумението на актьора пред апаратурата е от същия вид, както недоумението на човека пред своя образ в огледалото. Появата на култа към личността на актьора се превръща в ключов израз за разбирането на обществото на новия вид изкуство. "На изчезването на аурата киното отговаря с изкуственото изграждане на personality извън студиото. Поощряваният от филмовият капитал култ към звездата консервира онази магическа сила на личността, която отдавна вече е сведена само до гнилата магия на нейния стоков характер." (145 стр.) Авторът смята, че постиженията, направени чрез техниката, губят ценностния си характер, а ролята на актьора се омаловажава.

Бенямин пише, че по презумпция всяко изкуство предизвиква търсене, което надхвърля своята цел. Такова според автора е изкуството на дадаистите, чиито разбирания се характеризират с нихилистичното отношение към красотата, влечение към абсурдното, отрицание на естетическия канон и провокативност. Техните произведения залагат на развлечението като разновидност на социално поведение и се стараят да го провокират. Обществото търси развлечение, а изкуството изисква от наблюдателя съсредоточаване, т.е. състояние, при което съзерцаващият потъва в картината. Обратно - при развлечението масата кара художественото произведение да потъне в нея, а количеството се превръща в качество.

Техническото възпроизводство прави обичаите, ценностите, моделите на поведение, характерни за една общност широко разпространени сред нейните членове. Чрез тях то достига до всички индивиди, които го възприемат, интернализират и възпроизвеждат. Културата вече не е израз на индивидуалните човешки разбирания, а бива подложена от икономическата и политическа върхушка, чрез която се превръща в метод за пропаганда на обществото. Тя става средство за налагане на политически и икономически идеологии. Превръщането й в стока обуславя създаването на неавтентични човешки потребности, насочени към консумацията на продуктите на изкуството, дело на техниката. Изкуството вече не е израз на непрестанното търсене на смисъла на света за твореца, а е повтаряне на вече създадени и познати образци в ежедневни ситуации.

Библиография:
Бенямин, В., "Художествената творба в епохата на нейната техническа възпроизводимост", в: Художествената мисъл и културно съзнание, С., 1989.
??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Валтер Бенямин - художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.