Вампирите в славянския фолклор и митология


Категория на документа: Други




УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦОННИ ТЕХНОЛОГИИ

Курсова Работа
на
тема:
Вампирите в Славянския фолклор и митология

Изготвил:.......................
Проверил:................................




София
2012

Както при повечето древни народи,и при славяните е имало неща,които не са можели да си обяснят.Затова те намирали отговор на многобройните си въпроси в митичните създания и различните богове.Митичните вампири визират представата за нечисти мъртъвци, които се превръщат в демонични същества поради нарушение на етносоциалните норми приживе или поради нарушение на установени от обичайното право норми и забрани в погребалните ритуали. Практически всякакви грешници или невинни хора, към които е извършен грях, стават потенциални вампири, които след смъртта си, ако не бъдат взети предохранителни мерки, претърпяват демонична метаморфоза. Съгласно славянските вярвания, когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове. Вампирът като човешки демон на оживял мъртвец, който нощем смуче кръв, запазва ликантропния си първообраз в Източна Европа и развива прилепоморфния си вид в Западна Европа и особено в Америка, където все още се среща този уникален представител на летящите бозайници - прилепът-вампир. Специализацията на този хищник в храненето с животинска и човешка кръв го превръща в подходящ прототип на човека-вамп, чиято демонична злост също се съсредоточава в яростно поглъщане на кръв. В българските традиционни представи вампирът, въпреки множеството си регионални наименования, има няколко главни разновидности, които са според магическата сила и формата на демонизма:
-тенец-това е вампир-сянка;
- върколак - вампир-песоглавец. Обитава изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища. Когато някой мине край скривалището му, той го удушава, изпива му кръвта или го изяжда целия. Българите вярвали, че върколаците предизвикват слънчевите и лунните затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.
- плътеник - човекоподобен демон, само че без кости. Като изпълнен с кръв мех от човешка плът; преданията за него са в Западна България. Митичните вампири нощем се надигат от приюта на ковчезите си и тръгват към отпадналото в сън човечество, за да изпият кръвта и погубят жизнеността му. В тази сатанинска страст ортодоксалното християнство разчита дяволски замисъл, който цели да разстрои космическия проект на Бога. Вампирите смучат кръвта като земно вместилище на душата, с което трябва да бъде подронена целостта на божествения дух и пълнокръвието на космическия океан. Вместо към виното като към божия кръв, което носи културен и креативен смисъл, вампирите се ориентират към човешката кръв като към вино, която пряко трансцендира същността на Бога. Така тяхното зверско покушение се оказва адресирано не само към човешките същества, но и към божествената субстанция и се проявява не само като морална, но и като религиозна грешка, подиграваща се с ценността на човешкия живот и със стойностите на християнските символи. Следователно подобна митологема, каквато представлява вампирското поверие, може да бъде отгледана само в контекста на християнската култура, чийто наследство се явява европейският континент и по-специално неговата източна периферия на Балканския полуостров. Съгласно тези вярвания, някои вампири се връщат при семействата си и се опитват да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Широко е разпространена легендата за вампира, който се върнал от гроба при жена си. От такава връзка се ражда дете, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни - най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Според друга легенда, една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата и. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета между зъбите му. Усъмнила се, намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.
Както по всичко личи, вампирите са славянско "откритие". Те са характерна и общо разпространена черта на древнославянските суеверия.
Съвременната дума "вампир" произлиза от старославянската форма онпър, с характерното за старобългарския добавяне на звук "в" пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпьр, вопир, въпир, upir, upierz). Исторически погледнато, представата за вампири първоначално циркулира в ограничената зона между славяните на Източна Европа (особено сред българи и сърби, поляци и чехи, украинци и белоруси) и съседните им народи (предимно унгарци и румънци, гърци и албанци) до времето, когато отслабва османската империя в източната част на стария континент и след 1730 г. се освобождават първите сръбски и австрийски територии. Тогава настъпва осезателно раздвижване на популациите в европейското землище и не без посредничеството на циганските племена започва вълнуващата одисея на вампиризма в цяла Европа и света. Скритите демони от поверията на потиснатите християнски народи в европейския Изток плъзват на Запад, заселвайки незаетите места във фолклорните сказания на гали, келти и готи и оживявайки в романтическата литература на западноевропейски писатели като Гьоте, Колридж, Теофил Готие, Александър Дюма и много други. Вампирската истерия, обхванала Западна Европа през 18в., накрая кулминира в бестселъра на Брам Стокър "Дракула" от 1897 г. и в знаменития филм на Тод Браунинг "Дракула" от 1931 г., които предлагат занапред архетипните фигури на човека-вамп в черно-белите продукции на европейското кино и цветните филми на холивудската фабрика за илюзии. Понякога герои на зловещите предания са исторически личности, известни със своята жестокост и престъпления - като влашкият владетел от XV в. Влад Цепеш ("Набиващия на кол") или унгарската графиня Ержебет Батори (1560-1614 г.). Впрочем в паметта на румънците Влад III е останал като свиреп, но справедлив борец срещу корупцията и смел защитник на Влашко и Трансилвания от турската експанзия. Неговото прозвище Дракула се тълкува и като "Син на Дявола", но вероятно е свързано с членуването му в Societas Draconistrarum, Ордена на Дракона, създаден през 1408 г. за защита на християнските територии от османското нашествие.В митологията и окултизма понятието вампиризъм се разбира като безсмъртие чрез кражба на човешки живот, а в кармическата медицина "енергийни вампири" се наричат тези хора, които съзнателно отнемат жизнените сили на жертвите си, станали техни донори.
Ритуалните противодействия срещу вампиризма въплъщават същите христологични представи за смисъла на човешката кръв и за значението на сърцето като генератор на душевна енергия. Унищожаването на вампири се заключава в такива действия, които повреждат механизма на този кървав метаболизъм между хората и демоните, божественото и дяволското. Като главно средство за погубване на вампири се обособява пробождането или прострелването на сърцето, схващано като физиологична турбина на "живота", който трябва да бъде преустановен. Нарязването на дланите и петите, осакатяванията и дори обезглавяването на вампирите също целят да се прекъсне дейността на тази кървава центрофуга в демоничното тяло, което паразитира върху действителния човешки живот. Обгръщането на ковчега с венец от трънливи рози допълнително асоциира порязване и кръвоизточване, като предлага далечна аналогия с короната от тръни над Христовия лоб, който пролива божествената течност в името на човешкото спасение. Така кръвта като емблема на вампирската демонология се слива с кръвта като един от символите на християнската вяра. Този тео- и демонологически комплекс отнася представата за оживели мъртъвци-кръвопийци към културния фон на християнския паганизъм в Европа и още по-точно към неговото архетипно положение при славянизираните Балкани.Славянският фолклор гласи,че вампирът може да бъде унищожен чрез отрязване на главата, стрела напоена с прясна човешка кръв или чрез изгаряне; пряката слънчева светлина ги забавяла, но не можела да ги убие. Според други разпространени версии, вампирите могат да бъдат убити само като бъдат заляти със светена вода, набучени със сребърен или дървен кол в сърцето или изгарят от пряка слънчева светлина. Счита се също, че вампирите отбягват или се страхуват от разпятие или чесън.
Между другото, приликите между хората-вампири и болните от бяс хора са много. Епидемия от бяс се е разразила в Унгария през 1721-1728 година (както писах по-горе, големият бум на легенди за вампири из цяла Европа е около 1730 година). 25% от болните от бяс хапят други хора. Мнозина от тях, също като вампирите, не носят със себе си огледала и силно мирищещи вещества. Ако болният подуши силна миризма на чесън (едно от популярните оръжия срещу вампири) или види отражението си в огледало, може да получи спазми в гърлото и лицевите мускули. В резултат на това, болният може да започне да издава хрипливи звуци, да оголва зъбите си, а по венците му да избиват кървави петна.
Както е известно, вампирите не издържат на дневна светлина, а болните от бяс често бродят нощем. Освен това вампирите имат неимоверно привличане към противоположния пол, а при "бясните" в следствие на заболяването се получава увреждане на мозъчните центрове, контролиращи емоциите и поведението, в резултат на което сексуалната им активност се повишава.
Освен това: през ХVIII век умрелите често били вадени от гробовете, за да се провери дали не са вампири. За такива били смятани мъртви, които изглеждали като живи, а от устата им капела кръв. При хората, починали от бяс, се наблюдава кръвотечение от устата дълго време след смъртта. Ако тялото бъде заровено във влажни и студени райони като например Балканите, то може да се запази в добро състояние в продължение на месеци или дори на години.
Още нещо: в някои части на България са съществували вярвания, че убитият вампир се превръща в черна съсирена кръв, а не в пепел.
Зад т.нар. кървави вампири учените освен бяс виждат множество заболявания на кръвта, които стават причина заболялите да търсят здрави донори, осигуряващи тяхното оцеляване. Болните от порфирия и хепатит в древността са набавяли нужните си вещества чрез консумиране на прясна човешка кръв, а болните от анемия или каталепсия (припадък, придружени с пълна загуба на волеви движения, става при нервни заболявания, хипноза, летаргия и др.) са били оприличавани на демони заради жълтеникавия цвят и смъртните си припадъци. Много пъти именно хора, изпаднали каталептичен шок, през който чуват и виждат всичко, но не могат да реагират по никакъв начин, били обявявани за мъртъвци и погребвани живи. Ако скоро след това излизали от парализата, още преди да ги споходи действителната смърт в ковчега, болните проявявали свирепо усилие да се освободят и да се върнат при близките си. Разбира се, това рядко било възможно и те най-често били доубивани от роднините си по познатия начин - чрез пробождане или насичане, разстрелване или изгаряне. Това дава логично обяснение защо според поверията вампирите посещавали само свои близки, с които имат кръвна или любовна връзка и защо изпитвали отмъстителен гняв към тях.
Когато все пак "съживените демони" успявали да се домогнат до виновниците за преждевременната си "смърт", те безмилостно ги нападали, ранявали и избягвали преди следващия си смъртоносен припадък. Според вярванията вампирите можели да се хранят само с кръв, а млякото бил единствения заместител на кръвта, защото е другата животворна човешка течност. Красноречив пример е сцена от филма "Интервю с вампир"(1994) по едноименния роман на Ан Райс, където нюорлеанския вампир Лестат захапва до кръв изпълнената гръд на проститутката. Демоничната еротика на "нощния гост" е негова характерна черта още преди той да се превърне в герой на готическата литература и модерното кино.
Съвременните учени присъединяват към класа на кървавите вампири и някои сексуални маниаци като така наречените кървави, които постигат сексуално удоволствие от предизвикването на кръвотечение и консумацията на кръв.
Всякакви психопати и серийни убийци, окултисти и готик маниаци, заедно с болните от слънчева мигрена, фотофобия и различни степени на ноктурализъм, съставят друга голяма група на така наречените психовампири. Много от тях са уверени, че поглъщат душевната енергия на хората, с които общуват - било по време на секс или на масови събирания, на мистични празници или колективни забави и дори виртуално време.
Въпреки всичко изписано дотук и в днешно време много хора вярват в съществуването на вампири и дори се определят като такива. Само че изключвайки всички митични сили и отвращението от чесън, светлина, сребро и всичко християнско. Дали вампири съществуват наистина, макар и различни от тези във вярванията, никой не може да Ви каже със сигурност.
Мит или реалност? Истината е, че никой не знае.


Използвана литература:
1. Неумиращата легенда за вампирите.Мит или истина. 17 NOV 2012.
< http://boliarka.wordpress.com/2008/01/27/legvamp/>
2. Вампирите излизат от здрача. 15 NOV 2012.
< http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=339>
3. Легенди за вампирите. 19 NOV 2012

4. История на вярванията във вампири. 19 NOV 2012.

5. Митовете и легендите на славяните. 19 NOV 2012.
< http://drevninarodi.forumotion.net/t8-topic>

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вампирите в славянския фолклор и митология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.