Видове и жанрове в изобразителното изкуство


Категория на документа: Други


ВИДОВЕ И ЖАНРОВЕ ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА

Изобразителните изкуства (визуални) са форми на изкуството, чиито произведения най-често са зрително или визуално възприемани творби. като например живопис, скулптура, графика, дизайн, рисуване и често съвременните визуални изкуства. Трябва да уточним, че съвременно изкуство е изкуството, което се прави в настоящето. Разбира се, с течение на времето настоящето става минало и с това се променя съдържанието на думата съвременно изкуство. За това ние трябва да разгледаме вече утвърдената система от видове и жанрове съставени на базата на функци, свойсво, форма и съдържание. Във всяко изкуство има наложена система от видове и жанрове

Видовете изобразителни изкуства са четири като са обособени в две основни групи. Първите три вида влизат в групата на изящните изкуства и биват живопис, графика и скулптура. Те нямат приложна структура и именно заради това втората основна група се обособява като приложно-декоративни изкуства. Разликата е във функцията: познавателна (гносиологическа), естетическа и възпитателна.

Изящните изкуства съчетават всички тези функции. Те нямат практическа приложимост. Живописната картина, графика, скулптура ..., нямат утилитарна стойност. Една картина се възприема, а не се употребява. Нямат познавателна функция. Те служат за украса. Имат естетическа стойност.

Следва да разгледаме по-аналитично първата основна група, а именно:

I гр. - Изящните изкуства - живопис, скулптура, графика. "Употребата на този термин се е наложила напълно условно, за да раздели живописта, скулптурата и графиката от архитектурата и приложните изкуства. Няма смисъл да го подлагаме на критика, защото предварително знаем, че той няма да издържи. Тъкмо идеята за синтеза изисква връзката, а не разделянето на изкуството. С изящните изкуства контактуваме с музея, галерията, алтернативното изложбено пространство, а с останалите - във всекидневието. Но не единствено в него, защото редовно се правят изложби на плакати, на всички видове приложни изкуства и дори на пространствено оформление."1 Но нека да разгледаме по-задълбочено спецификата на отделните видове изящни икуства, които биват както следва:

- Живопис - вид изобразително изкуство, коeто предствалява нанасяне на цветни бои върху хартия, платно, дърво, стена, стъкло, коприна и други. Живопистта се определя върху баланса между топли и студени цветове. Тя се обособява още в древните цивилизации, а през епохата на италианския Ренесанс се обособява и достига подчертано развитие. Живописта се диференцира: според фунциите и предназначението си като "изящна (кавалетна) и монументално декоративна. При обяснението на видовете е необходимо да се изтъкне, че понятията "изящност" и "монументалност" не са противопоставящи и не се свеждат единствено до размерите на произведенията и връзката им с определена архитектурна среда. Различията произтичат от специфичния начин, според който се разкрива съдържанието, и от спецификата на образния строеж."2

Според изобразителните материали и техниките си като - акварелна, темперна, маслена, пастелна, акрилна и пр. В живопистта учениците се запознават със следните жанрове: фигурална композиция, портрет, пейзаж, натюрморт, интериор, нефигурална композиция и техните разновидности.

Вторият вид от групата на изящните изкуства е:

- Скулптурата - е едно от най-древните изкуства. Първите изображения са били от глина, камък, кости и дърво. Днес се използват главно гипс и глина като материали. Още се използват гранит и мрамор. Главната цел на скулптурата е да отразява, да възпроизвежда заобикалящата среда на човека в обемно-пластични образи и форми с помощта на необходимите материали. В сравнение с другите видове изобразително изкуство, графиката и живописта, скулптурата има по-малко многообразие от явления и образи.

Скулптурата се различава, според начина на установяване в пространството на скулптурните форми и обеми в пространството, на два вида: кръгла и релефна скулптура. В зависимост от предназначението си скулптурните творби се делят на изящни, монументални и декоративно-монументални. Разбира се трябва да уточним, че понятията "монументалност" и "изящност" са субективни и са характерни за всеки един вид скулптура.

Произведенията на кръглата скулптура се изграждат обемно-пластично в реалното пространство и се възприемат от всички страни в своите три пълни измерения. Но не и при релефната скулптура. При нея произведението се разглежда фронтално. Релефната скулптура съдържа своеобразни съкращения на изграждащите я обеми и така се създава усещането за пространствено развитие.

Релефната скулптура се различава на три вида: орелеф (висок), барелеф (нисък) и вдлъбнат (египетски) релеф. В училището учениците се запознават само с орелефа и барелефа. Орелефът допуска незначително съкращаване на формите, а в някои случаи се доближава до кръглата скулптура. За баралефа е характерно използването на съкращения, чрез които се достига условно участие на формите и плановете.

От своя страна монументалната скулптура обхваща предимно внушителни творби или ансамбли, въздействащи в синтез с определено пространство. Монументалната скулптура може да се разглежда като: фигурална, монументално-декоративна, художествени конструкции, натуралистична, статична, кинетична, абстрактна и пр.

Монументално-декоративна скулптура е свързана предимно с вътрешно и външно оформление на сгради или други архитектурни съоръжени. Най-често използваните видове изображения са: растителни елементи, човешки образи, животински образи, геометрични или абстрактни фигури и други.

В училището учениците се запознават с ралзичните видове скулптура и за да имат по-ясна и по-точна представа за скулптурата и за произведенията й. В урока по скулптура се разглеждат в оригинал или в репродукции паметници, скулптурни предмети и разновидностите на портретния жанр (маска, глава, бюст), торсове, фигури и фигурални композиции. Още учениците моделират релефни изображения на цветя, птици, животни и човешки фигури. В отделни случаи се използват модели или скулптурни образци, но повечето от уроците се провеждат като моделиране по тема- по памет и по въображение. Задачите на кръгла скулптура включват моделиране на птици, животни, отделни човешки фигури и композиции.

В скулптурата основното изразно средство е обемната форма в пространството. Други изразни средства на скулптурата са композицията, фактурата, участитето на светлината и сенките, цветът на използвания материал, движението, характерът на материала и техниките на обработка. Изразните средства на скулптурата имат пряка връзка с използваните материали: теракота, мрамор, варовик, гранит, дърво, бронз и др.

Много важна роля за правилното възприемане на скулптура от учениците има светлината. Светлината, и съответно сенките, подчертаят изразителността на скулптурната форма и показват хубаво детайлите си. По този начин възприемащият получава по-широка представа за скулптурната форма и разбира по-добре светлосенъчните ефекти.

В началните класове учениците най-често моделират поотделно частите на фигурите и после ги съединяват. Необходимо е постепенно да се приучават да моделират детайлите от общия цялостен обем. При създаване на различните произведения на кръглата скулптурата трябва да стане ясно на учениците, че трябва чрез техниките, които са си научили, да постигне изразителност на силуета от всички гледни точки и ясно очертаване на основните обеми. При релефната скулптура се постигат различни планове.

Уроците по скулптура са много специфични. От учителя се изисква много добра организация на мястото, където ще се разработват материаите, но над всичко се изисква добра подготовка и осигуряване на подходящите материали. Така не се губи време и учителят може да насочва внеманието на учениците към техниките и материалите, които ще използват за съответния урок. Много често се използва разноцветен пластилин, с който учениците могат да формират едноцветни комплекти. В уроците по скулптура най-подходяща е добре обработената и в добро пластично състояние грънчарска глина. При подходящи условия се препоръчва изсушаване, а още по-добре и изпичане на някои от ученическите произведения.

В скулптурата има три основни вида изобразителни операции - моделиране, скулптиране и контсруктивни дейности:

- Моделирането е специфичен изобразителен процес за извайване на пластични обемни форми чрез използване на глина, пластилин, моделин, шамот и др.

- Скулптирането е свързано с възпроизвеждане на образи в траен материал - камък, мрамор, гранит и др.

- Конструктивните дейности са свързани с изграждане на художествени конструкции, чрез съучастието на отделни обемни форми посредством съчленяване или сглобяване на устойчиви структурни елементи или модули.

След като разгледахме по-аналитично скулптурата като вид изкуство е редно да се спрем и на последният вид от тази гупа изкуства:

- Графиката - основаващо се на рисунката. Зародила се е преди около 600 год. и служи за размножаване на образи. В началото на ХХ век се появява голямо многообразие на графиката, но нейната популярност започва след втората половина на ХХ век с помощта на съвременните технологии. В учебната програма се обръща повече внимание към изразителните графични силуети, текстурата, фактурата, детайлите и на светлосиловия контраст. В графиката вниманието се насочва към белия или черния цвят, затова разполага с т.нар. "условност".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Видове и жанрове в изобразителното изкуство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.