Видовете етноси в България


Категория на документа: Други


Югозападен университет"Неофит Рилски"
Философски факултет
Катедра Социология

РЕФЕРАТ

Тема: Понятие за етнос. Видове етноси в България.

Изготвил: Елена Угринова Проверил: Ангел Цветков
Фак.№11350222006,Социология,
Първи курс,задочно обучение;

Благоевград 2012

Етносът е обособила се група от хора,членовете на която се индентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство-биологичен произход,история,раса,родствени връзки,религия,език,култура,територия,националност или външен вид.Религията е важен,но не задължителен елемент за обособяването на един етнос.Водещият или още титулният етнос дава името както на държавата и на нацията,така и на езика .
( http://bg.wikipedia.org)
Балканите са територия, на която живеят множество етнически, етнографски и религиозни общности. Това, наред с икономическата изостаналост на тези общности в сравнение със западноевропейските народи, е предпоставка за постоянни конфликти на етническа или религиозна основа. На този фон България изглежда "остров на спокойствието", като причините за това са много. Може би най-важната е продължителното (вековно) съжителство на различни общности върху българската етническа територия, довело до взаимното културно обогатяване между тях (което личи най-добре в езиковите заемки, близостта в някои фолклорни елементи и др.), допринасяйки за изграждането на толерантност към "другите".(Доц.д-р Славейков.П-Етнодемографска характеристика на българското население).

В България има много етноси,но по-известните са българските турци/помаци и българските роми/цигани.

В българския език и българската традиционна фолклорна култура се е утвър-
дила употребата на думата "цигани" по отношение на няколко етнически групи в
страната. Българските роми (цигани) живеят в сравнително компактни общности със специфичен начин на живот, като едва след Втората световна война те са принудени да уседнат трайно. В годините на държавния социализъм се полагат системни усилия те да бъдат включени в образователната система, да им бъдат открити специфични работни места и да изградят свое самочувствие .
Ромската (циганска) общност преживява тежко икономическите последици на прехода заради срива в системата за социално подпомагане. Пазарната икономика носи на ромите масова безработица, която тласка големи ромски групи към престъпност и просия. Ромската общност е единствената в България, която поддържа траен положителен демографски ръст . Официалните данни от преброяванията показват по-нисък брой на ромите, тъй като много от тях се самоопределят като българи или турци. Смята се, че реалният им брой възлиза на 600-800 хиляди. Свободата за икономическа инициатива и средствата, отпускани от много европейски фондове и фондации, стимулират създаването на икономически и политически елит сред ромите. Появяват се известни богати фамилии, възникват ромски фондации и партии, подкрепящи една или друга политическа сила, ромски вестници и други медии. Държавата полага усилия не само за материалното и социалното подпомагане на ромите, но и за тяхното интегриране в българското общество. Този процес е изключително труден - неграмотността сред тях рязко нараства, безработицата кара много ромски семейства да се издържат от детски надбавки или от дребна престъпност. Въпреки трудностите България се включва в 10-годишната програма на група източноевропейски държави за интеграция на ромите, чието начало тържествено е обявено на 2 февруари 2005 г. в София.

Новата политическа етика след 1989 г. постепенно налага употребата
на думата "роми" в официалните документи по отношение на същите групи от на-
селението. В България понятието рома е формално въведено веднага след края на Вто-
рата световна война със създадените от Отечествения фронт през 1946 г. театър
"Рома" и вестник "Романо еси" (Цигански глас). Съществуването на обобщените названия цигани/роми създава илюзорното усещане, че става дума за една хомогенна общност, която има строго определени културни и социални измерения. На практика обаче, вътре в общността съществуват няколко ясно обособени групи с различни религиозни и езикови характеристики.

За разлика от българската и турската етнически общности, при които има
ясно изразена обща религия, ромите у нас се разпределят основно между три
вероизповедания: православие, ислям и протестантство(Ромите в българия,Информационен справочник,Институт отворено общество,София,2008г.,стр.11)
Помаци,българо-мюсюлмани или българо-мохамедани е сборното наименование използвано за обозначавано на население,чийто майчин език е българският и чиято религия е ислямът.Те живеят на Балканския полуостров-в България,Турция,Гърция,Македония,Албания и Косово.Най-разпространено e мнението,че помаците са наследници на българи-християни,приели исляма по време на османското владичество на Блаканския полуостров.Българските мюсюлмани са потомци на приели исляма българи под натиска на турската власт или доброволно,но запазили своя български език,обичаи и народност.Те наброяват около 130 000 души и днес населяват предимно красивата българска планона-Родопи.
Българо-мохамеданите по време на прехода: България посреща прехода като държава, опитваща се насилствено да наложи модела "един етнос, една култура, бит, религия, обичаи" (по думите на Тодор Живков). Плод на този стремеж е "възродителният процес", под което понятие се разбира насилственото преименуване на мюсюлманите с български имена. Въпреки че продължава почти пет години, тази политика не дава очакваните резултати. През пролетта на 1989 г. "българите с възстановени имена" започват да се бунтуват и по този начин подготвят предпоставките за "голямата промяна" в България. Турските протести принуждават Т. Живков в края на май 1989 г. да направи официално заявление, че турците могат да напуснат България, ако пожелаят . Така започва поредната в българската история изселническа вълна, включваща над 300 хил. български турци. Изселването задълбочава икономическия срив на системата.
Голямата промяна в отношението към българските мюсюлмани настъпва едва след свалянето на Живков. Нестихващите демонстрации на мюсюлманите с искания да си върнат имената принуждават новото ръководство на БКП още преди края на годината да преразгледа "възродителния процес". На 29 декември след пространен доклад на Александър Лилов ЦК на БКП осъжда насилието и възстановява правото на мюсюлманите свободно да избират имената си . Сред българските турци този процес придобива масови размери - до пролетта на 1991 г. около 600 хил. души връщат имената си. Връщат старите си имена и част от българомохамеданите, преименувани още през 70-те години.http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/63.html
Освен ромите и българо-мохамеданите в България има и други етноси,по-известни от които са:каракачаните,гагаузите,арменците,евреи,власи и др.
Каракачаните (на гръцки: σαρακατσάνοι, саракацани) са гръцкоговореща етническа общност, основно живеещи впланините Пинд в Гърция и Източна Стара планина в България. В миналото са били номади, препитаващи се с отглеждането на овце, добив и продажба на мляко, месо и вълна. По-голямата част от каракачаните имат гръцко национално съзнание. Отличават се със свой бит и култура, която няма аналог. Говорят каракачански диалект на гръцкия и са източноправославни християни.
Гагаузите са православни християни, говорещи особен диалект на турския език. Макар че историята им е тясно свързана с българските земи, повечето са се изселили по време на Османската империя. В България е останала малка група по Северното Черноморие, Добруджа, Ямболско. В България е трудно гагаузите да бъдат разгледани отделно етнографски, тъй като фолклорът им /както на турски, така и на български/ и религиозните им практики и обичаи са в много пряка връзка с тези на околните групи българи. Исторически известни като земеделци и скотовъдци, по поминък не се различават от околното население.

Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, арумъни, сърбо-власи, мъгленоромъни и истроромъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав.
Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите (тракийско племе). От романизиран балкански произход са източноримските императори Маркиан, Лъв I, Юстин I, Юстиниан I Велики, Юстин II и навярно Фока.
http://etnosi-bulgaria.start.bg/

Източници:
1. (Ромите в българия,Информационен справочник,Институт отворено общество,София,2008г.,стр.11)
2. ( http://bg.wikipedia.org)
3. http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/63.html
4. http://etnosi-bulgaria.start.bg/
5. Доц.д-р Славейков.П,Етнодемографска характеристика на българското население.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Видовете етноси в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.