Витражите


Категория на документа: Други




Витражите са художествени произведения от плоско стъкло, които се ползват с голяма популярност. Те са декоративно и изобразително изкуство, използващо цветни парченца стъкло, които се подреждат в мозайка и изобразяват различни фигури.

Приложението им е широко, тъй като могат да се вграждат в интериорни и екстериорни врати, врати на мебели /кухненски шкафове и други/, прозорци. Посредством голям избор от техники се изработват паравани, стъклени маси, лампи, аплици, фамилни гербове, кутии за бижута, стенни часовници и други.
На практика витражите се използват навсякъде: внасят красота и добро настроение, както у дома - в гостната и кабинета, в кухнята и банята, така и в хотели, офиси, ресторанти, дискотеки.
С витража можете да украсите стъклото , като запазите неговата прозрачност или обратно - с цветни стъкла да защитите помещението от чужд поглед или да скриете нежелана гледка отвън.

За закрепване на парченцата стъкло в равен лист най-често се използва рамка от олово с двоен П-образен профил, наречена шпросна. Мекото олово се обработва лесно и позволява стъклата да се закрепят плътно, без опасност да бъдат спукани от напрежението на металната рамка.
Друг вариант за прикрепване на парченцата стъкло е т. нар. "Арабски витраж". При него съединяването става посредством гипс, тъй като сплавите, с които се спояват шпросните, се топят при неособено висока температура, което изключва използването им за правене на витражи за места, където е горещо.

Най-първите прозорци вероятно са били създадени през Ренесанса за катедралата във Флоренция от Лоренцо Гиберти. Витражът се състоял от три елипсовидни прозореца за купола и други три за фасадата. Създадени са между 1405-1445 година от някои от най-видните за него време творци: Гиберти, Донатело, Учело и Андреа Де Кастаньо. Всеки един от тези големи прозорци се състоял от една картина от "Животът на Христос" (Цикъл или група от картини пресъздаващи живота на Исус - Life of Christ Iconography), или "Животът на Дева Мария" (пресъздаващ картини от животът на Богородицата - The Life of the Virgin), заобиколена от дебела флорална рамка, и с два малки фасадни прозореца от Гиберти, показващи мъчениците дякони - Св. Стефан и Св. Лорънс. Един от куполните прозорци е бил загубен, също и този на Донатело.
В Европа витражът е продължил да се произвежда в стил, развиващ се от готически до класически, което е добре изразено в Германия, Белгия и Холандия, въпреки изгряването на протестанството. Но в края на краищата, по време на Френската революция през 1789-1799г., много от витражите във Франция биват унищожени.
По време на Английската Реформация (XVI век) голям брой средновековни и ренесансови прозорци били изпочупени и заменени с обикновено стъкло. Разпускането на манастирите по времето на Хенри VIII и заповедите на Оливър Кромуел довежда до загубата на много ценни витражи. Малко остават недокоснати и запазени, като тези в частния параклис Хенгрейв Хол в Съфолк (Hengrave Hall in Suffolk) са сред най-добрите.
След последната вълна на унищожение на традиционните методи на работа при създаването на витраж, това изкуство загива и бива забравено до неговото ново възраждане в Англия през XIX век.
* Лоренцо Гиберти е виден италиански скулптор и ювелир от епохата на ранния Ренесанс. Гиберти е всепризнат майстор на бронзолеенето. Около 1400 г. Лоренцо Гиберти, който първоначално смята да се посвети на живописта, e сред художниците украсяващи със стенописи замъка Пезаро. През 1401 г. Гиберти участва в конкурса за изработване на Северната врата на баптистерия "Сан Джовани Батиста" ("Свети Йоан Кръстител"), организиран от попечителството на флорентинската катедрала. Работата по Северните врати продължава от 1403 до 1425 г. и определя бъдещото му призвание - скулптурата

Се явява най-често използваният метод за изготвяне на съвременни витражи. Това се свързва с факта, че тази техника обхваща неизчерпаеми възможности и позволява създаването на изображения с всякаква сложност. С тази техника се изпълняват и обемни витражи, чийто декоративен ефект се подсилва чрез използването на вдлъбнати и изпъкнали стъкла.
Названието на тази техника произхожда от нейния създател - Луис Комфорт Тифани, който още през 19 век предлага нова технология за сглобяване пано от цветно стъкло. Той разработва не само самата техника, която в практически неизменен вид се е запазила до наши дни, а и изобретява няколко нови вида стъкла. Технологията за създаване на картини чрез тази техника се състои в това, че на всяко парче стъкло, от което ще се състои рисунъка, се придава нужната форма, чрез неговото изрязване след което се облицова с медно фолио, посредством което се закрепя с останалите елементи на витража. Закрепването се осъществява чрез спайка от двете страни на витража чрез използването на оловно-калаен припой. Заключителният етап на изготвянето на витража позволява патинирането на този припой. Използването на техниката Тифани позволява постигането на висока детайлизация на изображенията и възможност на акцентиране върху най-малките детайли на изображението.

Парчета цветно стъкло се поставят в H-образен оловен профил. Местата на стиковане на прифила се запояват. Но в наше време вместо оловен профил често се използва месингов. И това е напълно обяснимо, месингът е по-твърд материал и след скрепяне на витража няма нужда от допълнително му укрепване. Витражът, изпълнен в тази техника, се използва за портални врати. С тази техника рискът, че изделието ще се деформира с времето е сведен до нула, за разлика от класическия витраж с оловен профил.
Възможностите на тази техника и творческата мислъл на художника позволяват комбинирането на витража с други видове изкуство. Най-често срещано се явява съчетанието на витраж с ковано желязо. Твърдите, но пластични линии на метала изразително се съчетават с художественото стъкло. Ефектно изглежда вмъкването на огледални фрагменти между многоцветните стъклени парчета. Благодарение на витража се засилва индивидуалният дух на помещението.

Най-съвременната техника за създаването на произведения от стъкло е т.нар. техника на стопеното стъкло. За разлика от другите, при които се работи със студено стъкло при стайна температура, за стопеното стъкло е необходимо използване на пещ с електронен температурен контрол за управление на процеса на темпериране с изключителна прецизност. При стопяването в пещта отделните цветни късове се свързват здраво в една обща стъкломаса. Изработените в тази техника витражни панели могат да претърпят следваща обработка - огъване с помощта на подходящи калъпи. Така се създават осветителните тела, пластичните форми и свободно стоящите в пространството обекти. Интересни художествени решения се постигат при комбиниране на двете техники: фюзинг и Тифани.

Преди да се започне с рисуването е добре да се обмисли добре идеята на произведението и тя да отговаря на Вашите способности. Като начинаещ в рисуването върху стъкло е добре да се спрем на лесни и не толкова дребни форми. Тъй като стъклописа е пипкава материя е добре да знаем, че се изисква голямо търпение, знание и желание, за да се постигнат добри резултати.
1. Преди да нанесем, каквото и да било трябва да почистим добре повърхността, върху която ще работим. Трябва да бъде абсолютно чиста и подсушена, за да слегне добре боята.
2. След това идва време за нанасянето на контура. Добре е преди това да имате скица на рисунката си, която да подложите под стъклото, ако е плоско или вътре в съда, който ще обрисувате. Контурът предпазва от евентуално разтичане на боята извън очертанията, които искаме.
3. Изчакваме контурът да изсъхне добре.
4. След изсъхването на контура преминаваме към нанасянето на цветовете. С прозрачна боичка, можем да контролираме наситеността на цвета. Важно е да се отбележи, че не е препоръчително след като веднъж сме нанесли цвета, да повтаряме върху него отново. Резултатите не са добри.
5. Оставете предмета си на място, където няма опастност той да се напраши, както и е важно да бъде далеч от деца. Изчакайте около 1 ден, за да сте напълно сигурни, че боята е изсъхнала.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Витражите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.