Впечетления и идеи у хюм


Категория на документа: Други




РЕФЕРАТ НА ТЕМА
ВПЕЧАТЛЕНИЯ И ИДЕИ У ХЮМ

Предмет: Философия на новото време

Преподавател: Проф. дфн Стилиян Йотов

Дейвид Хюм е роден 1711г. и умира 1766г. Славата на Хюм приживе се дължи най-вече на популярните му есета върху морала и политиката, естествената история на религията. Тогава философията му не е била забелязана на нужното ниво, но въпреки това зад всичките му писания, твърдения и анализи се крие мисловен труд и отговорност, зад които той застава и развива с времето.
В търсене на новото, истинното и неговото обяснение Хюм прави точно това: "Да се опълчиш срещу философията - това е най-добрият начин за философстване!" Чрез призмата на неговият поглед философските теми и предмети се явяват в такъв ракурс, който позволява по-нататъшни корекции и говори далеч по-добре за физиологично здравата ретина отколкото самовнушеното предимство на зрящите без помощни средства.
Изграждането на погледа на Дейвид Хюм към света става още на младини завършвайки право син на земевладелци от аристократичен произход е във Франция, работейки върху трактата останал в историята - "Трактат за човешката природа" . Книгата излиза 1793 и не се радва на голям интерес, но това не отказало младият автор, а напротив бил още по уверен в и вече е решил за себе си светогледните проблеми и е изработил методика за оценка на природните явления, обществените събития и междучовешките отношения. Методиката му за оценяване може да бъде представена с думата "скептицизъм", но не в смисъла на "недоверие", а в смисъла на отказ от прекалено предоверяване на видимост, традиция, авторитети, институции. За този отказ помага най-вече трезвият и честен разум, който не се отказва единствено от призванието си - да мисли самостоятелно, което означава, че не се отказва и от самоутвърждаването си. Понякога това довежда до "разумен егоизъм", който обаче е по-сигурен съветник в жизнените дела от един "сантиментален алтруизъм": защото алтруизмът не рядко предявява претенции в стил "така се прави от любов към другия", пропускайки да отбележи, че "другия" има може би "други" цели и съвсем не споделя това, което - "пак други" - считат за негово право.
Виждайки неразбиране в писанието му от традицианната и не толкова широкоскроена публика решава да се утвърди с есета, които са много по ясни актуални и разбираеми за хората. Самите средства били сменени, но целта останала същата пълното разкриване на човешкия разум в неговите цели и действия, за неговото явяване в чист вид е отговорен честният мислител, който отново не е алтруист или сантиментален повествовател на разумни геройства, а е само "описател" на нещата - такива, каквито се явяват, но никога - каквито трябва да бъдат.
Важно е да отбележим твърдението на Хюм че "Всички науки много или малко са свързани с човешката природа и колкото и отдалечени от нея да ни се струват някои от тях, те по един или друг начин се връщат към нея". Обективизацията му по този въпрос показва възгледът му относно познанието и неговото постигане, подчертавайки прагматичната същност на познанието. Ако голяма част от философите преди него изграждат твърденията си на недоказани или спекулативни положения, то Хюм започва своята теория от най-сигурното и неотречимо нещо, а именно човешката природа в най-широк смисъл. Сетивата са неотречими, без тяхното наличие щяхме да останем tabula rasa (чиста дъска) според локовият израз. Те са началото от което човек се създава, и са основа на последвалите следствия. Науката, философията нямат дял в разяснението на божествените отвъдни характеристики, те се занимават със земното, това което е свързано с човека. И наистина тяхната основа не може да се търси другаде.
Нормално много хора не подкрепили начините му на изразяване и идеите, които подчертава и разгръща, което довело до това да обявят есетата му за ненормални и безбожни, забранили ги. Това било твърде естествено: алтруистите видяли опасност за хората, които - нали по природа са грешни? - лесно биха се подали на изкушения, а те били много: те почвали от изящния Хюмов стил на писане и свършвали с твърдения, че нямало никакво основание да се приемат догми за първородни грехове или небесни царства, за избрани народи или богопомазани хора. Хюм смятал, че цялата тази догматика се крепяла на търговията и икономиката и тъкмо това трябвало да се разкрие, за да се премахнат заблудите и да се изчистят науките от първопричини. Не само той мислел така: в тази мисловност се включват плеяда хора, пръснати из Европа, но събрани в семейството на просветителите.
Просветителите били най- силни във Франция, това били енциклопедистите с които Хюм бил приятел. Предоставил труда по оформянето, издаването и разпространението на книгите си на посредници. Получавал много молби да напише нещо ново - нов том към седемтомната история на Англия, нови есета към "Изследването на принципите на морала", нови статии към онези за търговския баланс, за държавния кредит и парите, за принципите на политическата икономия. На всички молби отказал с думите, че е стар, дебел, мързелив и богат за да пише. Но след смъртта му били намерени много нови работи, корекции върху старите и това показва, че през цялото време целта е следвана и никога не е спирал да работи като мсилител и човек, които да обогатява науката в името на човечеството.
Основното философско произведение на Хюм - "Трактат за човешката природа" - има за цел това, което целят всички класици на философията: обосноваването на истинното познание чрез откриване на истинен метод и чрез опитнофактична проверка на получените от общите положения данни, т.е. чрез демонстрация и на истинно битие.

Основополагащата мисъл изграждаща основните принципи заложени в трактата е първичната даденост на възприятията и тяхното усещане като критерий да обективност и истина. Тъй като те са дадени по рождение не са продукт на разсъждения, а са причина за всяко човешко действие те поставят началото на всяко възможно познание, ако бъдат отречени отричаме и познанието. Без възприятия е невъзможно, според Хюм, съществуването на идеи и мисли. Поради това, че наличието на сетива е единственото което ни дава обект за размисъл се стига до извода да се отхвърлят вродените идеи изобщо и съществуването на априорни познания. Хюм доказва тази теза посредством очевидни очевидни примери откриваеми в опита. Видимо става, че скептицизма му не е идеологически и намира основа и сигурност в действителността. Той дава пример с хората имащи определени проблеми със сетивата. Ако например даден човек има проблеми с обонянието, зрението, вкуса и допира за него не ще бъде възможно, например, да усети физическите характеристики на един плод. Когато липсва дадено сетиво ще липсва и неговото конкретно усещане. Използваната теза е силна и навярно необорима, в случай че бъде отхверлена цялостната ни представа за света и човека ще бъде разрушена.
Така Хюм проправя пътя на съвременното материалистическо мислене. Отрича несетивните обекти, субстанцията и даже Азът.
Ролята на идеите в научната му система са следствията от възприятията, които са главното. Те са пряк продукт от възприятията, запазвайки се в съзнанието. Произходът им е чисто сетивен и не са дадени по природа в човешкия ум. Те са един по-слаб образ на действителните обекти, а не нещо цялостно и завършено каквито са сетивата. Проявявайки се продължение на сетивата, те са втори по веригата от възприятия и са спомен запазващ за определен период от време възприемания обект. С времето идеите избледняват и изчезват.

Идеите генетически следват възприятията, а възприятията обектите така че натуралистичното възприемане на човек е задължително. Този възглед е подкрепен от концепцията според която не може да имаме идея за нещо което не сме възприели. И ако множество философи приемат идеята като нещо самостойно, то Хюм е далече от този възглед. От трансцедентален обект според който се определя реалността на веществения свят, идеята се превръща в човешка способност да запазваме образа на света. Простата идея е директен продукт на сетивата, докато сложната идея се ражда от сливането на две прости. Например една идея се смесва с друга и в резултат се получава трета. Но например ако на тази идея се предаде по голям обем, то тя придобива по голяма степен на общност и се превръща в обща за определен клас от обекти. От идеите за топло и студено се получава нова сложна идея като топлина и т.н. Надявам се принципът да е ясен. Хюм изгражда теория на познанието според която множеството различни идеи се свързват, разделят, обединяват въз основа на техните различни качества. Те се асоцират въз основа на три главни признака: сходство и близост във времето и пространството, причина и действие. Организират се на отделни групи по близост според сходството помежду си.

Освен това за познание се приемат само идеи които могат да бъдат открити в опита. Остарялата концепция за субстанция е отхвърлена от Хюм. Субстанцията е невъзможна и недоказуема. Това се доказва на основата на сетивния светоглед. Тъй като ние имаме определен набор от сетива, то възприятията които получаваме са пропорционално равни на тях, но тъй като всяко възприятие е тъждествено само на себе си, то те нямат общо качество освен че са възприятия. Това от своя страна не води до тяхното обединение и отъждествяване. В такъв случай всяко възприятие е отделен поток вървящ в собственото си русло покозващ само една страна на обекта. От опита чрез обединение да се създаде субстанционален образ на обекта не следва нищо. Не можем например да кажем, че аромата е част от субстанцията на обекта, защото при неговото отстраняване обекта продължава съществуването си. Поради тази причина обозначаването или откриването на субстанция е невъзможно.

Хюм стига до критиката на този тип разбиране: дали защото роля са изиграли светогледни, научни, опитни или просто екстравагантни схващания, задвижени от чисто психологическата нагласа да се каже нещо ново. Собствено това не е от особено значение. Далеч по-важно е друго: Хюмовата критика на реферираното схващане дава начало на освобождаване на философията от външни за нея - за мисловността - бариери; ако има такива, то те са единствено в рамките на опита на съзнанието.
За Д. Хюм причинността е отношение, което не се получава от заключения в стил "всяко нещо има причина и всички неща в последна сметка имат една причина", тъй като такива твърдения, не могат да бъдат дадени, никога във всеобщността на опитната им проверка: защото ние нямаме никакво просто впечатление за такова отношение, а още по-малко можем да, предполагаме, че дадени условия ще предизвикват едно и също следствие във всички времена и пространства. За това ние не можем да имаме опит: крайността ни на познаващи същества е достатъчно основание да се отхвърли някаква самотъждествена, неопитна способност за абсолютно схващане, крепено на абсолютно пребиваване. Само в относителен смисъл може да се даде предусловие, причинило някакво действие.
Философията на Дейвид Хюм е пример за това до каква крайна степен може да се доведе скептицизма, и за силата на доказателствата, които той използва.
В историята на модерната философия Дейвид Хюм не е единственият скептик, но е най-последователният. Човешкият разум е така устроен, че естествено се пази от една категорична скептическа позиция по отношение на собствените му възможности да достигне до обективно знание за независимия от него свят. За Хюм скептицизмът не е просто метод за достигане до истината за нещата, а извод, самата истина относно природата на човешкото съзнание.

Напълно се придържам към начина на изучаване на човешката природа и към търсенето на истината за нея и за истините за света като цяло. Впечатлява ме последователността и обяснението за всяко едно твърдение и мсиля че Д.Хюм с цялото си творчество и себеотдаване на човечеството заслужава да е бъде наричан истински философ и човек.

"За нашата философия няма нищо по-удобно от възприемането на известна степен на умерен скептицизъм, както и от честното признание на невежеството и по отношение на въпроси, които надхвърлят всички човешки способности."

Използвана литература:

1. Панова, Елена и др. Европейска философия ХVII-ХVIII век (антология), София, 1994
2. Хюм, Дейвид Трактат за човешката природа, 1986
3. Лекции от Философия на Новото време
??

??

??

??

7





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Впечетления и идеи у хюм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.