Външна политика на Турция


Категория на документа: Други


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
Философски факултет

Курсова работа
По
Югоизточна Европа в международните отношения след Студената война
На тема:
Външна политика на Република Турция

Република Турция е светска държава с уникална политическа система. В противоречивите идейни основи на политическия процес през последните осемдесет и пет години преобладава консерватизмът. Неговите конкретни форми на проявление при различни исторически условия са резултат от сблъсъка между ислямизма и кемализма.

Според привържениците на ислямизма ислямът не е само религия, но и морален кодекс на социалнополитическата система. В масовото съзнание на турските граждани през 21 век преобладава умереният ислямизъм, който за разлика от ислямския фундаментализъм е против превръщане на светската държава в Халифат, устроен по правилата на Шериата. Традиция в турската политическа система е военните да пазят секуларизма и единството на държавата.

По степен на полиархичност Турция се нарежда на шесто място сред балканските страни- пред Македония и след Хърватия. Тя е най- голямата балканска държава с уникално географско положение. Заради природните и геостратегическите и предимства е приоритет във външната политика на редица извънрегионални фактори.

Основен проблем на политическата система е силното влияние на ислямистки политически партии, които забавят и разколебават придвижването на страната към декларираната светска и правова държава на реална полиархия, в чиято основа са гражданските, а не етно- религиозните права и свободи.

Фундамент на социалната структура в Турция с определящо влияние върху потребностите и интересите на управляваните структурно звено Б на политическата система, са два стопански отрасъла: селското стопанство и услугите.

Чрез каналите на външната търговия и "невидимите" приходи Турция внася инфлация, зародила се първоначално в големите национални икономики, заемащи ключово място в световната икономика. Високият външнотърговски дефицит оказва натиск върху стойността на местната валута. Нейното обезценяване води до по- висок темп на инфлация и нова рецесия. През 2006 г. външният дълг на Турция намалява четири пъти- индикация за успеха на икономическите реформи на Партията на справедливостта и развитието.

МВФ определя макроикономическото развитие на Турция в периода 2001- 2007г. като "впечатляващо". Дължи се на политическата стабилност, структурните реформи и благоприятните външни условия. Усъвършенстването на банковия надзор, данъчната политика и приватизацията насърчават преките чуждестранни инвестиции и водят до повишаване на производителността на труда.

Турция е уникална държава в исторически, религиозен и политически план. Във времена, когато ислямът е популярен като религия с идеология- майка на терористичните организации по цял свят. Тя кандидатства за членство в Европейския съюз и е на път да се превърне в първата държава членка с религия, различна от християнството. Турция е субект на европейската политика въпреки географската и цивилизационната специфика. Основният проблем всъщност е доколко тази държава удовлетворява критериите от Копенхаген и Маастрихт, за да се впише пълноценно в икономико- политическата общност на Стария континент. В края на 2005г. Турция започва преговори за пълноправно членство в ЕС и до 2008г. затваря пет глави. Основно предизвикателство пред турските управляващи е социално- икономическият и културен аспект на кюрдския въпрос. Задълбочаващият се социален контраст в Турция е главен дестабилизиращ фактор на политическата система. Не е възможно върху дезинтегриран социален фундамент (около четвърт от населението е фактически изключено от двете основни подсистеми на обществените отношения- социално- икономическата и политическата) да се изгради единна политическа система.

Силните правомощия на президента и споделянето на изпълнителната власт дават основание на политолози да определят политическия режим на Република Турция като полупрезидентски, макар че да не е пряко избран, каквото е изискването за този тип конституционно- полиархичен режим.

Първият турски президент Мустафа Кемал Ататюрк не е само главнокомандващ на Въоражените сили, но продължител и защитник на парламентаризма в Турция, възникнал през втората половина на 19век.

Република Турция развива външнополитическа дейност в следните основни направления : военнополитически отношения със САЩ и НАТО; балансирано политическо и икономическо взаимодействие с Германия и други държави от ЕС и Русия; всестранни връзки с ислямски държави; активна политика в района на Балканите и Черноморския басейн.

Въпреки че геостратегическият потенциал на Турция в двустранните отношения със САЩ след 2003г. намалява, суперсилата държи на партньорството с тази страна и мотивът е ресурсен. Те подкрепят най голямата балканска държава като транспортен път на каспийски нефт и газ от Централна Азия към западните държави. Американско- турското сътрудничество в тази сфера е специфично проявление на взаимната убеденост в идеята, че през 21век Евразия ще бъде световен икономически и политически център.

САЩ подкрепят плановете на турското правителство за разширяване и модернизиране на турската военна промишленост. Турската стратегия за развитие на военнопромишления комплекс предвижда съвместно производство на хеликоптери, танкове и изтребители с фирми от Русия, Англия, Франция и Германия.

Стимул на чуждестранните инвестиции във военнопромишления комплекс на Турция с растящата конкурентоспособност на турската икономика- най- висока сред балканските държави през периода 2007- 2008г.

Военнополитическите отношения между Турция и САЩ укрепват по линии на многостранните инициативи на НАТО в "Партньорство за мир". Турция подкрепя кандидатурите на балканските страни (България, Румъния, Македония) за пълноправно членство в Северноатлантическия съюз. Забелязва се нюанс в турската позиция: Турция подкрепя източното разширяване на НАТО при условие, че то не отслабва военнополитическия и техническия потенциал на Алианса.

НАТО е благоприятна многостранна среда за разширяване на турско- гръцките отношения по проблемите на военнополитическата сигурност. В края на 2007г. външните министри на Гърция и Турция се договарят за създаване на съвместни военни части в рамките на НАТО. Двустранните преговори се концентрират в пет проекта на укрепване на взаимното доверие:
- Създаване на обща сухопътна военна част в рамките на силите за бързо реагиране на НАТО
- Изграждане на гръцко- турско военно подразделение за участие на миропомазващи операции
- Съвместна част за борба срещу природните бедствия и оказване на хуманитарна помощ
- Размяна на посещения на командващите поделения по гръцко- турската граница в района на Тракия
Проектите са разработени от генералните щабове на двете страни.

Наред с положителните акценти в политическото и икономическото сътрудничество между Турция и Русия в двустранните връзки възникват проблеми от военно- политически и международноправен характер. Първата група проблеми се отнася до прилагането на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) в новите международни реалности след преодоляване на двуполюсния модел на сигурност. Русия изразява несъгласие с някои механизми на адаптиране на договора, които според нея задълбочават несъответствията във фланговия район до руските граници.

Намеренията на САЩ да изградят противоракетна система в Централна Европа и Южните Балкани предизвикват решението на Русия да се оттегли от ДОВСЕ през ноември 2007г. В периода след 17. 11. 1990г., когато се подписва Парижкият договор (ДОВСЕ), в резултат на "каскадния принцип", Турция усъвършенства качествени показатели на оръжията си.

Труден проблем на външната политика на Турция е кипърският въпрос и бъдещето на Северокипърската турска република, провъзгласена едностранно през 1983г. и международно призната само от Турция. В реч пред Съвета за сигурност на ООН помощник- държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Николас Бърнс призовава за нова инициатива на ООН с цел да се реши кипърският проблем. Той обвинява Кипърската гръцка страна за застоя в преговорите. Според него кипърските гърци нямат стимул за постигане на истински мир, след пълноправното си членство в ЕС.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Външна политика на Турция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.