Върху смисъла и значението, понятието и предмета според Фреге


Категория на документа: Други


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ "НЕОФИТ РИЛСКИ"
СПЕЦИАЛНОСТ "ФИЛОСОФИЯ"

КУРСОВА РАБОТА

По Философска Логика

на тема:

Върху смисъла и значението, понятието и предмета според Фреге

Изготвил: Проверил:
Ивелина Михайлова гл.ас. Силвия Кръстева
Фак. № 10350121025

Благоевград, 2014г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Смисълът на смисъла............................................стр 3

2. Значението на значение........................................стр 4

3. Триединството или триъгълникът на Фреге.......стр 5

4. Понятие..................................................................стр 6

5. Предмет..................................................................стр 7

6. Аристотеловото съждение...................................стр 8

7. Заключение............................................................стр 9

Увод

В следващите няколко страници ще разгледам смисъла на смисъла, значението на значението, понятието за понятието и предметът като такъв. Ще сравня тезата на Фреге с тази на Аристотел и от техните ще изведа своя.

1. Смисълът на смисъла

Фреге различава смисъл и значение на едно понятие. Според него всяко понятие има своя смисъл. Този смисъл е мисълта, изразена чрез думата или израза. Това е самото понятие, името. Това е самото наименование на дадения предмет.

"...[а = а] и [а = b], очевидно, са изречения с различна познавателна стойност : а = а е валидно a priori и според Кант трябва да се нарече аналитично, докато изреченията с форма а = b често съдържат много ценни разширения на нашето познание и не могат винаги да се обосноват a priori...Ако сега искаме искаме да видим в равенството отношение между онова, което имената "а" и "b" означават, то а = b очевидно няма да може да бъде различно от а = а, а именно, когато а = b е истинно. По този начин би било изразено едно отношение на нещо към самото него, и то такова отношение, в което всяко нещо се намира спрямо самото себе си, но не и спрямо нещо друго. Ето защо сякаш трябва да се приеме, че с а = b искаме да кажем, че знаците или имената "a" и "b" означават едно и също; и тогава бихме говорили тъкмо за тези знаци, бихме утвърждавали едно отношение между тях... Ако знакът "а" се различава от знака "b" само като предмет (т. е. по външната си форма), а не като знак; това ще рече : не по начина, по който той обозначава нещо; то - в случай, че а = b е истинно - познавателната стойност на а = а би станала по същество еднаква с тази на а = b. Едно различие може да възникне само тогава, когато разликата между знаците съответства на някаква разлика във вида на даденост на обозначеното. Да допуснем, че a, b, c са прави, свързващи ъглите на един триъгълник със средите на противоположните страни. Пресечната точка на a и b тогава ще бъде една и съща с пресечната точка на b и c. Следователно, ние имаме различни обозначения за една и съща точка, а тези имена ("пресечната точка на a и b", "пресечната точка на b и c") показват същевременно вида на дадеността; ето защо в това изречение се съдържа действително познание.

Сега вече е ясно, че като свързано с един знак (име, словосъчетание, писмен знак) следва да се мисли освен обозначеното, което може да се нарече значение на знака, още и това, което аз бих искал да наричам смисъл на знака и в което се съдържа вида даденост. Съгласно това, в нашия пример значението на изразите "пресечната точка на a и b" и "пресечната точка на b и c" би било наистина едно и също, но не и техният смисъл."(1, 30-31)

От тук следва, че "a" и "b" са знаци или предмети, които имат еднакъв смисъл, но различно значение. Смисълът им е еднакъв, защото ги свързва понятието "знак". И двете са букви, чиито смисъл е да обозначават нещо, но те няма как да обозначават едно и също нещо. Значението на едната буква е различно от това на другата. Всяко едно значение е нещо точно определено и ясно. То не може да бъде несигурно.
2. Значението на значение

"Значението на едно собствено име е самият предмет, който обозначаваме с него; представата, която имаме при това, е изцяло субективна; между тях се намира и смисълът, който, наистина, повече не е субективен като представата, но все пак не е и самият предмет"(1, 33-34)

За да обясня това ще използвам примера на Фреге, с който и той обяснява своята теза. Примерът е следният: Наблюдаването на Луната през телескоп. Идеята, е че Луната е самият обект на наблюдението. Луната като понятие, име е смисълът в изречението. Луната, която се наблюдава през "призмата на обектива във вътрешността на телескопа", а значението, е когато наблюдението се проектира "чрез образа върху ретината на наблюдаващия човек". Следователно смисълът е Луната, която е предмет на наблюдението, а значението е това, което се вижда чрез очите, сетивата на човека. Да, не може да се докосне, но се вижда. Значи, все пак, се изпълнява функция от сетивата, на която можем да се доверим и да придадем някакво значение. Или по друг начин казано, смисълът е това, което знаем на теория, а значение е това, което знаем на практика, това, което можем да видим, чуем, вкусим, докоснем.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Върху смисъла и значението, понятието и предмета според Фреге 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.