Въведение в националната и международна сигурност


Категория на документа: Други



Реферат
По
Въведение в националната и международна сигурност
На тема:
Войната в Сирия като заплаха за националната международната сигурност

Дата: Изготвил: Мариян Михайлов
14.12.2013 Проверил: доц. д-р Н. Проданов
Фак№:51-3ПД

От поколения наред най-лошото което може да сполети даден народ е войната , била тя международна , гражданска или някакви локални конфликти.Всичко това заплашва сигурността на хората,тяхната лична неприкосновеност и свобода.Точно за това войната си остава най-големият фактор застрашаващ международната сигурност.За разлика от терористичните актове, информационните и интернет заплахи които също са сериозна заплаха за националната и международна сигурност войната е по предвидим и видим източник на заплаха но носи големи инфраструктурни разрушения , взема голям брой жертви и се разпространява много бързо когато някоя държава бива засегната и се включи на нечия страна.Историята помни много примери за войни които са се разпространили по цялото земно кълбо.Такива са първата и втората световна война които започват в следствие на натрупалото се в света напрежение .Те започват като конфликти в определени региони но прерастват в световни войни поради намесата на държавите от останалия свят.Те се намесват поради желанието от нови територии и преразпределение на световното господство други го правят по принуда а трети просто за да защитят териториите си .Днес в съвременния свят виждаме конфликти от които има защо да се притесняваме.Такива конфликти са войната във Виетнам , когато САЩ за първи път се намесват в чужди конфликти за да окажат помощ което по своему е било прецедент за нова световна война .Войната в залива която започва с инвазията на Ирак в Кувейт и последвалата намеса отново на САЩ също е заплашвала света от трета световна война ..Друга война която засяга целия свят но не с военни действия а със шпионажи , лъжи и задкулисна борба е студената война .Характерно за нея е ,че през целия период на войната има опасност от предизвикването на трета световна война.Надпреварата която водят САЩ и Русия заплашва целия свят.Двете държави се въоръжават с огромна скорост те увеличават бойния си арсенал с цел започване на нова война която цели господство над целия свят всяка от държавите иска да е водач на света и тези опасни амбиции са могли да прераснат в кървави действия дори от най- малкия конфликт между двете световни сили. Другата война която за малко да предизвика трета световна това и да застраши международната сигурност е войната в Ирак.Тогава под претекст че Ирак създава ядрени оръжия Англия и САЩ започват военни действия които разпалват мненията по този въпрос в целия свят.Тук виждаме че заплахите са две. Първата заплаха идва от информацията за ядрения арсенал и ако тя е достоверна заплашва целия свят при решение на Ирак да го използва .Другият пример за заплаха е в това че с намесата си САЩ са създали заплаха от трета световна война защото на този принцип и други държави могат да се намесят.Аз съм на мнение че с намесите си САЩ създадоха едно явление което е най-голямата опасност в съвременния свят защото никой никога не знае от къде ще дойде удара кога и колко силен ще бъде , а именно това е тероризмът.До тук исках да ви въведа в няколко примера за опасности които застрашават международната сигурност за да мога по нататък да анализирам с какво е опасна следващата война към която светът гледа с очакване какво ще се случи и да дам база за сравнение между темата която ще пиша в следващите редове и примерите които дадох по горе .Дали този конфликт ще прерасне в нещо по голямо,ще стане ли той причина за създаването на по голям конфликт в него ще ви покажа сблъсък на интереси между великите сили , които като че ли и тук не виждаме тяхната липса , дали ще отприщи нова вълна от терористични актове и заплахи от химически и ядрени оръжия и до каква степен това засяга България и останалата част от света , това е именно войната в Сирия.Един съвременен конфликт застрашаващ целия свят. В словото си при откриването на поредния международен форум в Париж президента Оланд подчертава: "Искам да се обърна към онези, които не са тук. В момент, когато сме се събрали да обсъждаме сирийската криза, вече е безспорно, че тя стана заплаха за международния мир и сигурност." Пред представителите на повече от 100 държави френският президент заяви, че този форум трябва да насърчи ООН да действа за разрешаване на кризата в Сирия. Той призова международната общност да поеме 5 ангажимента - налагане на санкции, оказване на конкретна помощ, отхвърляне на безнаказаността за престъпленията, "реално и ефикасно прилагане на икономическите и финансови санкции и засилване на подкрепата за опозицията чрез доставки на комуникационни средства Гражданската война в Сирия е военен конфликт , започнал през март 2011 година. Под влияние на т.нар. Арабска пролет из страната започват протести, които в началото на 2011 година ескалират до въоръжени сблъсъци между протестиращи и силите за сигурност. Протестиращите настояват за край на управлението на партия Баас и президента Башар Асад, чието семейство управлява Сирия от 1971 година насам.На 15 март 2011 година в посредством социалните мрежи в интернет около няколко стотин души излизат по улиците на Дамаск, с искания за реформи и борба с корупцията, при което са арестувани 6 души. На 16 март в Дамаск се провежда демонстрация от около 100 души, пред седалището на Министерството на вътрешните работи. Основният им лозунг е "Свобода за политическите затворници".15 март 2011 е определен като "Ден на гнева". Хиляди протестиращи излизат по улиците на Дераа, Хама и Дейр ез-Зор. В периода от 18 март до 5 май 2011 година анти-правителствените сили обсаждат град Дераа, те започват като студентски протест, но завършват под контрол на ислямистите. В протестите се включват все повече хора, но стават и по-големи инциденти, докато протестите ескалират в гражданска война. Все повече цивилни биват арестувани и убити. С напредването на военните действия, започват бомбардировки и блокади. На 29 юли се сформира опозиционната Свободна сирийска армия (ССА), в чийто състав влизат дезертирали войници, инженери, земеделци и криминални престъпници. През ноември град Хомс се превръща в бойно поле след военните сражения.На 5 юни сирийската армия на режима на Асад напада опозиционните войски край град Латакия с хеликоптери и изтребители. На18 юли 2012 г. министърът на отбраната Дауд Раджиха, бившия военен министър Хасан Туркмани и девера на президента Асеф Шаукат загиват след бомбена атака в Дамаск. Армията на Асад успява да изтласка опозиционната армия от столицата и тя попада в ръцете на режима.След това военните действия се преустановяват в град Халеб. Правителствената армия завзема западната част на града, докато ССА - източната. През ранния август опозиционните войски се опитват да превземат летището на града и градския затвор, но впоследствие биват отблъснати. През късния септември щабът на ССА е преместен от Турция в района, контролиран от опозицията - Северна Сирия.
Ролята на ислямистите в конфликта постепенно нараства. По-голямата част от саудитските и катарските оръжия, предназначени за бунтовниците, отиват в ръцете на сирийски фундаменталисти, а също и за подразделенията на ислямисти от арабски държави като Либия, Алжир, Мароко, Тунис, Египет, Ирак, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Йордания, но и също от неарабски държави като Афганистан, Пакистан, Турция, Чечения, Косово, Босна и Албания, които също участват в Гражданската война в Сирия До тук става явно какво представляват военните интервенции в страната но нека видим ужаса на войната и как той засяга пряко останалия свят , как една гражданска война не толкова далеч от нас заплашва дори и нашата национална сигурност. Загиналите деца от началото на гражданската война в Сирия са 11 420 деца. Става дума за жертви под 17г.389 от тях са били покосени от снайперисти. Според експертите 764 от непълнолетните жертви са били екзекутирани, а над 100 - в това число невръстни деца, са били измъчвани. Момчетата преобладават над момичетата като брой сред жертвите в съотношение 2:1.Най-голям е броят на децата в района на гр. Алепо - 2223. Данните са били предоставени на британските специалисти от сирийски правозащитни организации,които водят тази мрачна статистика. Правозащитниците маркират само жертвите,чиито имена са известни и причината за чиято смърт не подлежи на съмнение.Според изследването гражданската война има опустошителен ефект върху сирийските деца - над 2 милиона сирийци избягаха до момента от разпадащата се тяхна родина,като близо половината от тях са деца. В Сирия е ясно, че нищо не е ясно. Това означава, че всичко е възможно в двата полюса: или победа на правителството на Башар Асад срещу метежниците, подкрепяни от монархиите в Персийския залив, САЩ и Израел, или начало на Трета световна война, която веднага ще стане ядрена. Динамиката на събитията е огромна, като изредените по-долу събития съдържат и отговора на въпроса "развръзка или Трета световна война".На 9 юни сирийската армия започна най-важната от началото на войната операция "Северна буря" за освобождаване от метежниците на разположения до турската граница най-голям град и крупен промишлен център Алепо. Тази най-важна за цялата война схватка президентът Асад нарече "майка на всички битки".Преди това беше битката за Кусейр. Този малък град на 30 километра от Хомс, недалеч от ливанската граница, беше над година в ръцете на метежниците. През него от Ливан вървеше поток от оръжия и наемници към Сирия. Боевете за Кусейр бяха дълги и упорити. При очертаващия се разгром за метежниците в САЩ изведнъж се сетиха за "страданията на мирното население" и внесоха проект за резолюция срещу сирийската армия в Съвета за сигурност. Но Русия този път не отстъпи и наложи вето.Кусейр, ключът към Дамаск, беше превзет от правителствените войски. Важен принос за победата имаше участието на ливанската военна организация Хизбула. В Израел се надяваха, че те ще бъдат пометени в месомелачката в Кусейр. Но това не се случи.Едновременно, по заповед на премиера на Ирак - ал Малики, на границата със Сирия бяха разгъната 20-хилядна армейска групировка, за да пресече пътищата за снабдяване на сирийската "опозиция" откъм Ирак. Реално сега те могат да получават подкрепа само откъм Йордания, където започнаха големи маневри на съюзниците в навечерието на срещата на 17 юни на президентите Путин и Барак в Ирландия. В маневрите участват 4500 войници, имитиращи нахлуване в Сирия. Но сирийците имат достатъчно сили, за да неутрализират този удар, без да спрат операцията срещу Алепо. Последва решението на Обама за доставка на оръжие за въстаниците и декларацията на Белия дом, че сирийското правителство е преминало "червената линия" и е използвало химически оръжия.През това време се разиграваше и известният "сюжет С-300″. В края на май президентът Асад съобщи, че в Сирия са постъпили руски зенитно-ракетни комплекси С-300, и че следващите партиди се очакват скоро. От руското външно министерство заявиха, че не могат нито да потвърдят, нито да опровергаят в какъв стадий се намират тези доставки. Подобни мъгливи изявления направиха Путин и от руския оръжеен комплекс, от които трудно можеше да се разбере дали доставките предстоят или вече са извършени.Едновременно Асад потвърди готовността си да участва в конференцията "Женева-2″. Инициативата за тази конференция беше от началото на май на руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Джон Кери, но към средата на юни стана ясно, че сирийската "опозиция" е разгромена и няма май да участва. Отгоре на всичко поставяха и условие в нея да не участва Асад.Що се отнася до неяснотите около С-300, според повечето експерти, Сирия вече е получила такива комплекси, което ще играе важна роля при защитата на сирийската територия от въздушни нападения на САЩ и Израел. За да покаже нагледно за какво става дума руската армия проведе учения на противовъздушната отбрана на 27 и 28 май на полигона Ашулук в Астраханска област. С-300 бяха прехвърлени по въздуха с Ил-76. Девет от единадесетте ракети-мишени бяха прихванати. Разгъването на частите стана за няколко часа.Но става дума не само за С-300, но и за свръхзвуковите противокорабни ракети "Яхонт", които охраняват бреговете на Сирия още от 2011 г. Военни заплахи идваха и от Израел. Командващият ВВС на Израел, Амир Ешел, заяви, че страната трябва да е готова за "неочаквана война", и че "червената линия" е прекрачена с доставките на руските С-300 за Сирия. След визитата на премиера Нетаняху в Сочи и разговорите с Путин съветникът на израелския премиер Яков Амидрор на 23 май събрал на закрит брифинг посланиците на европейските страни, на които заяви, че за Израел Сирия е преминала "червената линия" по въпроса с доставките на С-300. От това следва, че израелското правителство счита за невъзможно да прекрати доставянето на ракетите, заради което ще действа срещу тях преди влизането им на бойно дежурство. А това означава война на Израел не само срещу Сирия, но и срещу Русия.Системите С-300 не застрашават Израел, тъй като са чисто отбранително оръжие, но ако С-300 влязат или са влезли на дежурство, израелските самолети няма да могат да летят над Дамаск и безнаказано да бомбардират Сирия, с която през 1974 г. Израел подписа договор за разделение на войските, който 40 години се спазва безусловно от Сирия.Нападение срещу Сирия в ситуация, когато на територията й има война, когато в Дамаск кацат руски военнотранспортни самолети, а до сирийските брегове базира и голяма руска военноморска ескадра, е и нападение срещу Русия. Вероятно за това на 13 май Путин е предупредил Нетаняху. Всъщност, едва ли някога ще се разбере за какво са говорили двамата. Онова, което знаем е, че израелските власти, според техни изявления, всеки момент са готови да нападнат Сирия и Русия. А това означава начало на Трета световна война.Междувременно стана ясно, че Русия предложи на ООН на Голанските възвишения да бъдат изпратени и руски миротворци.Какво остава на Запада, за да пречупи тази ситуация? В международната конференция "Женева-2″ никой не вярва. Това беше важна тактическа победа на Сирия и Русия. Щом няма представители на опозицията в Женева, самата конференция става безсмислена. А щом няма въстаници в Сирия, кого ще защищава безполетната зона? Идеята за конференцията от началото беше неясна - дайте да изпълним онова, за което сме се договорили. Но за какво са се договорили? А и ситуацията се променила коренно.Какви били тези събития? Първото е преломът в стратегическата ситуация в Сирия, метежниците са близко до разгрома и Западът трябва да ги спасява. Второто събитие е С-300. Ако е станало, то погребва идеята за безпилотна зона, чуждестранна интервенция и ограничава Нетаняху, който проявява истерична "самостоятелност". Трикът с "химическите оръжия" на Асад и въвеждането на безпилотна зона е безсмислен. САЩ бъркат Ирак и Либия със Сирия. Според ЦРУ, Асад ще спечели изборите през 2014 г. и ще бъде на власт до 2020 г. Сега САЩ се опитват да заемат стартова позиция за пускането на сценарий за общорегионален конфликт, който бързо ще премине в световна война. Война в Близкия Изток с чужди ръце отвлича вниманието и на американците от кризата и дава възможност за нейното прехвърляне върху Европа.
В момента най-вероятно е продължението на войната в Сирия до победния край. Русия, Китай и Иран няма да отстъпят. Западът - също. Израел със своята авантюристична политика отново стигна до задънена улица и до стратегическо поражение. Но разгромът на Сирия е само част от глобалния дневен ред на Запада. За тях това е въпрос на "трябва". Но и за Сирия това е въпрос на живот и смърт.В момента е ясно, че нищо все още не е ясно. Всичко е възможно. Везните се накланят към Трета световна война. Според някои тя вече е започнала.Тази война от самото и начало поставя някой много важни въпроси като например има ли нужда от военна интервенция кой би се намесил кои би бил против и какви биха били последиците от евентуалната намеса на едни и и техните противници . По този въпрос най- съгласни за военни действия са САЩ . Комисията по външна политика в американския Сенат одобри ограничената военна намеса на САЩ в Сирия, което дава на американските законодатели от горната камара на Конгреса зелена светлина да обсъдят и гласуват въпроса. Компромисната резолюция дава по-ограничени правомощия от тези, които искаше първоначално президентът Барак Обама, но все пак ще позволи на американската администрация да постигне основната си цел - да санкционира сирийския режим заради използването на химически оръжия. Резултатът от гласуването - 10 сенатори "за" и 7 "против", отразява огромното разделение, което съществува в американския Конгрес по въпроса за военните действия срещу Дамаск. Много от конгресмените се опасяват, че военната намеса ще се превърне в продължително участие на САЩ в сирийската война и ще доведе до ескалация на насилието в региона. Планираната операция е от 60 дни, без сухопътни действия, като при нужда може да бъде удължена до 90 дни.
На фона на разногласия за военните действия срещу Сирия се е провела и двудневната среща на лидерите на страните от Г-20 в Санкт Петербург. Президентът на Русия Владимир Путин посрещна гостите си с предложението наболелият въпрос да бъде обсъден по време на вечерята. В събота външните министри от ЕС също ще обсъдят въпроса в присъствието на държавния секретар на САЩ Джон Кери. Ливанското шиитско движение "Хизбулла", което е основен съюзник на сирийския режим, отхвърли категорично заплахите за удари срещу Сирия, като обвини САЩ, че се подготвят да извършат "планиран тероризъм". В свое изявление след среща на парламентарната си група движението предупреди Запада, че ако премине към действие "това ще застраши мира в региона и света". Международната общност трябва да се съсредоточи върху политическото разрешаване на сирийския конфликт,. . Политическото решение е "единственият път" за разрешаване на сирийския конфликт. Това заявил говорителят на китайската делегация, която участвала в срещата на Г-20 в Санкт Петербург.. САЩ и Франция ще използват разговорите, за да привлекат повече съюзници към идеята за военни действия в Сирия.
Американският президент Барак Обама казал , че той и японският премиер Шиндзо Абе споделят виждането, че употребата на химическо оръжие в Сирия е нарушение на международното законодателство, на която трябва да бъде отговорено. Обама и Абе са провели среща в кулоарите на срещата на Г-20 в Санкт Петербург, докато Вашингтон се опитва да събере международна подкрепа за американски военен удар по сирийски цели. Проведен е и широк дебат за ситуацията в Сирия и съвместното ни виждане, че употребата на химически оръжия в Сирия е не само трагедия, но и нарушение на международното законодателство, на което трябва да се отговори.
След като сирийци бяха ударени с психотропни отровни бойни вещества светът се стресна. Досега събитията в Сирия бяха ту "арабска пролет", ту маньовър на крайни ислямисти, терористични групировки, а интересите се разпределяха между Русия, Китай и Запада.
Дори хилядите жертви не правеха кой знае какво впечатление на света, освен, че от време на време бяха водеща новина в информационния поток. Когато обаче стотици загинаха от химическо оръжие, всички прозряха, че духът на злото е изпуснат от бутилката.
Чак сега и ООН се сети, че не е хуманно да загиват толкова деца, старци и беззащитни граждани и започна да настоява негови пратеници да посетят страната, за да видят на място, какво точно се случва.
Така й не е ясно обаче, кой точно е използвал оръжие за масово поразяване въпреки международните забрани. Едните сочат правителството, а то - бунтовниците. Има и трети вариант - група военни да изпълняват нечия поръчка и да действат на своя глава. Със светът скоро няма да разбере какво точно е истината.
Оръжията за масово унижожение (ОМУ) са най-голямата потенциална заплаха за нашата сигурност. Режимите, установени в международните договори и договореностите за контрол върху износа, забавиха разпространението на ОМУ и системите за доставка. От скоро, обаче, навлизаме в един нов и опасен период, в който се увеличава възможността за надпревара във въоръжаване с ОМУ, особено в Близкия изток. Най-лошият сценарий е придобиване на оръжия за масово унищожение на терористични организации. При използване на такъв тип оръжия една малка група хора могат да донесат поражения в мащаб, който в миналото е бил възможен само при участието на държави и армии.Оръжията за масово унищожение са сборен термин за стратегически оръжия, способни да избиват безразборно голям брой хора и да нанесат сериозни щети на природата. На английски се наричат weapons of mass destruction.По време на Студената война понятието се използва основно за обозначаване на ядрени арсенали, но след разпадането на Съветския съюз то е разширено до сегашното си съдържание. Често влиза в употреба през първото десетилетие на 21 век, особено във връзка с подготовката и обосновката на САЩ за военните действия в Ирак.ОМП е оръжие, което осигурява особено военно преимущество. То позволява с относително малка военна сила да се победи по-голям противник. Възможността за владеене на стратегическо оръжие може да се основава на технологични, научни, организационни или социални предпоставки (или тяхна комбинация).В оръжията за масово унижожение се включват ядрените, химическите, биологичните и радиологичните.Към момента огромното предизвикателство към света е използването на химическо оръжие в Сирия, което е заплаха, както за сирийските граждани, така и за държавите около Сирия, Близкият изток и света. Затова e важно да се обясни какво представлява химическото оръжие, което се използва в Сирия.Тъй като химическото оръжие обикновено е предназначено да въздейства върху голям брой хора и трудно се подава на контрол, то влиза в категорията оръжия за масово унищожение. Химическо оръжие са различни отровни химически вещества, използвани като оръжие с цел да се убие, нарани или да се направи по друг начин врага неспособен да воюва. Химическо оръжие се е използвало през Първата и Втората световна война, като ефектът е умопомрачителен - хората умират за секунди от вдишания отровен газ.Отровните бойни вещества, въпреки че са използвани в Първата световна война (после и във Втората световна война), не са придобивки на периода. Още в древността (според Тукидид това са били спартанците в Пелопонеската война - 431 -401 г. Пр. Н е.), най-обикновените бойни химически вещества, които и до днес заплашват със своето действие човечеството, в по-голямата си част са открити много отдавна. Още химикът Г. Я. Р. Глаубер (1604-1668) предлага производството на артилерийски снаряди, пълни със задушливи газове. Хлора (най-важната съставка на бойните химически вещества) открива шведският фармацевт Шил в 1774 г. Горчивия газ, наречен през Първата световна война иприт, определя в 1822 г. Децпретц, а в чист вид го приготвя Майер в 1860 г.Ако вече трябва да сме по-точни, химическото оръжие се нарича още бойно отровно вещество. Точното му определение е свръхтоксично вещество, в което определение влизат и средствата за неговото пренасяне и управление. Служи за поразяване, изтощаване на целите, затрудняване на действията. Основните му характеристики са: лесно получаване, висока леталност, силна токсичност, бързо действие, възможност за лесно пренасяне и др.Химическото оръжие има и важни свойства. Едно от тях е устойчивост - продължителност на запазване свойствата на веществата и техния поразяващ ефект върху различните материали, възможности за хидролиза, за реакции с различни вещества, за адсорбция и дисорция. Друго свойство е летливостта му. Това е максималното количество бойно отровно вещество, което при определена температура и налягане насища единица обем въздух. Бойната концентрация се измерва в mg/l. Към момента интерес събужда подчертаното в черно, а именно от вида психотоксични - BZ. Според експерти от Сирийско-американската медицинска общност сирийските военни сили са използвали срещу въоръжените сили на опозицията психотропно бойно отровно вещество хинуклидил-3-бензилат, наричано от НАТО "би-зет" или съкратено BZ. Изобретено е през 1951-ва година от Hoffman-La Roche. Компанията е търсела да изобрети анти-спазматично средство, което ще лекува стомашно-чревни проблеми. През 1959-та година САЩ започва да се интересува от веществото за да го използва евентуално като химическо оръжие. Името му идва от "Buzz" заради състоянието, което предизвиква върху съзнанието. Производството се контролира по график 2 на Конвенцията за химическите оръжия.BZ е вещество, което действа на нервната система и предизвиква психични разтройства. Спада към групата на песперитил-бензилатите (производни на бензиловата киселна). При обикновена температура е безцветно кристално вещество. Използва се в аерозолно състояние. Поразява централната нервна система при попадане през дихателните органи, латентен период (30 мин-10часа). Токсичното му действие продължава от 1 до 5 дни. Картина на поражение - отпуснатост, неясен говор, дезориентация, вялост, сънливост, тахикардия, виене на свят, халюцинации. Антидоти няма. Първа помощ и лечението се изразява в евакуация извън заразената зона, предизвикване на повръщане.Опасността, която дебне Сирия, Близкия Изток и света, не е малка. Никой все още не е запознат колко химическо оръжие има в Сирия. Нека само ви напомня, че от дълги години се говори за ядрено оръжие в Израел, слухове, които до този момент не са потърдени, но не са и отречени. При използване на химическо оръжие в Сирия и военна интервенция от страна на Израел в Сирия, кой знае дали няма да се стигне и до изваждане на ядрено оръжие от Тел Авив.Да не забравяме също, че друг основен играч в опаснта ситуация е Турция. Тя има да си връща на курдската работническа армия и партия, които отдавна използват сирийска територия за свои бази. Турция разполаза с обучена и модерно въоръжена 800-хилядна армия, която може да сътвори криза от световен мащаб.Иска ни се все пак да вярваме, че не сме на прага на Трета световна война.
Тази война засяга пряко и България Както се случи при последното правителство, външната ни политика към арабските страни и по-конкретно към Сирия стана заложник на недоносените импровизации и нарцистични изпълнения на един външен министър, с които България взе страна в арабския конфликт, организира у нас среща на онази част от сирийската опозиция, която сега е на страната на "джихадистите" и в крайна сметка, под чужд диктат и с лека ръка се ликвидираха двустранни отношения градени с години. В интерес на истината трябва съвсем отговорно да заявим, че България никога не е била готова за посрещане на чисто хуманитарна бежанска вълна от където и да било. Ние нямаме необходимия опит, не разполагаме с необходимия кадрови ресурс, нямаме и необходимия брой помещения за настаняване на появилите се на територията ни чужденци
Провалът на "Арабската пролет" вече е неоспорим факт - тя постепенно и безвъзвратно се превръща в една безкрайна "Арабска зима", чийто дългосрочни последствия арабските народи ще изпитват за години напред. Струва ни се, че колкото по-рано Англосаксонският свят възприеме жестоката истина, че е загубил "най-важната от всички битки, а именно битката на идеи" в опитите си да наложи със сила своят обществен модел и своите морални ценности, толкова перспективите за умиротворяване и социално-икономическо възстановяване на пострадалите държави в региона биха станали реалност.
И докато в икономическата и социална сфера тези последствия и техният крайно негативен ефект са по-лесно предвидими, то големите предизвикателства и промени трябва очакваме в сферата на религиозния и етнически елемент на арабското общество. В никакъв случай не бива да се изключват възможностите в това разбунено море от етнорелигиозни групи, новосъздаващи се политически движения и военни групировки, да се премине и към известно локално преструктуриране на съществуващите държави, а защо не и появата на нови държавни образувания в размирния регион на Близкия изток и Северна Африка. Засега единственият светъл лъч в арабския регион е Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 28.09.2013 г., станала възможна в резултат на подписаното споразумение между САЩ и Русия. Трябва смело да се заяви, че това споразумение предотврати военните удари на САЩ, а стартирането на срещата Женева-2 може да се окаже повратната точка на военните действия в Сирия. Значението на споразумението в международен план е още по-знаменателно, тъй като, чрез него Русия успя да постави началото на възстановяването на доверието в ООН и международното право, потвърден бе суверенитетът, териториалната цялост и независимост на Сирия и т.н. /Въпросът за специалната роля на Русия в конфликта представлява обширна тема, но това не е предмет на настоящия материал/.
Къде и как стои България в този врящ котел, намиращ се в непосредствена геостратегическа близост до нашата страна? В състояние ли сме да водим адекватна външна политика в региона? В състояние ли сме да предотвратим нарастващите заплахи за нашата национална сигурност?
Едва ли има отговорен български политик, който би се наел да даде еднозначен отговор на тези въпроси. Освен, може би, Президентът Плевнелиев за когото "...опасна не е бежанската вълна, а липсата на организация за нейното посрещане"?! Очевидно в опитите си за криворазбрана самостоятелност на президентската институция г-н Президентът ще си остане "самостоятелен" и в разбирането си за конституционните си задължения във връзка с дейността на Консултативния съвет за национална сигурност, а и в качеството си на Върховен главнокомандващ. За съжаление такава е констатацията ни и за цялостната външна политика на България към региона и по-конкретно към Сирия. Република България продължава да няма Национална доктрина въз основа на която правителството да е в състояние да изготви своята актуална външнополитическа рамка, в която да се развиват международните отношения на държавата.
В интерес на истината трябва съвсем отговорно да заявим, че България никога не е била готова за посрещане на чисто хуманитарна бежанска вълна от където и да било. Ние нямаме необходимия опит, не разполагаме с необходимия кадрови ресурс, нямаме и необходимия брой помещения за настаняване на появилите се на територията ни чужденци. Това, на което ставаме свидетели в момента, са героични усилия от страна на отделните държавни ведомства и институции за спасяване на тези хора и осигуряване на най-елементарни условия за съществуване на наша територия.
Ако независима структура направи преглед на това, с какво е разполагала страната ни за посрещане на подобна ситуация, то картината далеч няма да бъде много розова. Очевидно това, което се прави в момента не е достатъчно. Капацитет за настаняване липсва, задоволяване на елементарни хуманитарни потребности също. Все по- недостатъчни стават и действията на полицията , тъй като голям брой "бежанци" вече вилнеят по улиците на градовете в страната, особено в София и в центровете за настаняване. Районните полицейски управления не смогват да им осигурят необходимото полицейско обезпечаване. Тук говорим за улична престъпност - на улицата, в магазини, зачестяват случаите на грабежи с използване на хладно оръжие. В разположените райони в близост до сградите, компактно населени с чужди граждани сред българското население започва да се настанява трайно страхът, като се говори за въведен "вечерен час". Същевременно, макар все още в начален стадий вече се оформят мафиотски банди по националности, които заплашват с разправа лица, сътрудничещи с разследващите органи. В полицията не се отчита обстоятелството, че между бежанците от отделните арабски държави определено съществуват отношения на неприязън, които лесно могат да прераснат в сериозни проблеми. Компетентните ни оторизирани органи следва да провеждат профилактични беседи с лидерите на отделните етнически и религиозни групи, вкл. и принадлежащи към една държава за недопускането на конфликти на междунационална, междурелигиозна или идеологическа основа. Последното се отнася с особена острота за нарастващия брой сирийски бежанци.
За съжаление, полицейските служби в страната ни по никакъв начин не са запознати със специфичните особености на гражданите от арабския свят. Специалните ни служби разполагат с ограничен контингент специалисти с арабски език или експерти, които по един или друг начин са придобили познания за арабския свят. В Академията на МВР в Симеоново не се изучава арабски език. Курсантите, бъдещите офицери не придобиват никакви специални познания за традициите, обичаите на населението от районите на Северна Африка, Африканския рог, Близкия Изток, Средния Изток. Поради политическа пристрастност и едностранчивост медиите в страната ни не предлагат обективна информация за тези хора.
В тази връзка неоценима помощ може да бъде оказана на ръководството на МВР и респективно в учебните им заведения от ведомства като НРС, "Военна информация", МВнР и др. и особено от техните пенсионирани служители. Но за съжаление както навсякъде и тук липсва финансов ресурс.
Другата сериозна опасност, породена от увеличаващата се вълна от незаконно попадащи на наша територия чужди граждани това е реалната възможност за инфилтрирането на привърженици на радикални терористични и фундаменталистки организации и формирането на "спящи ядра" или отделни "спящи единици". Особено внимание заслужава фактът, че преобладаващата част от влизащите в страната са майки с деца, т.е. след като получат необходимия статут ще дойдат тези, които в момента участват във войната! При наличието на компактно население български граждани, изповядващо ислямската религия, тези временно "замразени" хора имат достатъчно широко поле както за своето по-трайно настаняване и адаптация, така и за евентуална бъдеща дейност. Със сигурност можем да твърдим, че тяхната дейност няма да бъде съобразена нито със законите, нито с националните български интереси. В професионален аспект бихме искали дебело да подчертаем, че няма "по-благодатен" канал за внедряване на агентура в разузнаваната държава от бежанската вълна.
На всички нас, а най-вече на нашите държавни ръководители трябва да стане ясно, че в непосредствена близост до границите на България възникна едно ново бойно поле /полигон/, където различни структури на най-ретроградните ислямистки формации придобиват своя практически боен опит. Вече се изясни, че от т.нар. Сирийска свободна армия по-голямата част са "джихадисти" , другите са членове на "Ал Кайда", т.е. много голям брой от членовете на "антиправителствените отряди" не са сирийци.
Хиляди от тях са граждани на Тунис, Алжир, отделни африкански държави, които рано или късно ще се завърнат по родните си места като готови, обучени терористи и във всеки момент готови да се превърнат в терористи срещу неверниците навсякъде по света, а при създадената обстановка вече и у нас. Атентатът в Сарафово показа, че не е задължително терористите да са граждани на арабски или ислямски държави в дадения момент. Според информации от различни източници, на страната на сражаващите се срещу бойците на Асад има не малък брой граждани на държави от Западна Европа.Тях как ще ги обезпечаваме в бъдеще?
И все пак най-голямата опасност за цялото българско общество си остава опасността от дестабилизация на страната, предизвикана от безпрецедентната финансова и икономическа тежест върху социалната и здравната система на страната. Всеки от тези 11 000 /по предварителни данни/ бежанци, които очакваме ще струва на българския данъкоплатец по над 1000 лв. плюс 65 лв. на ръка. При над 500 000 хиляди пенсионери получаващи около 200 лв това не може да не поражда социално недоволство . Освен това тези хора здравно ще тежат на затъналата в дефицит Здравна каса, на децата им ще е необходимо образование и т.н. Без ни най-малко да подценяваме въпросите за хуманност и съпричастност към съдбата на тези хора трябва да бъдем категорично наясно, че давайки им статут на "бежанец" нашата държава поема ангажимент да осигури на тях и семействата нормални условия за живот и интегриране в българското общество. Този ангажимент е равносилен на договор, който ако не бъде изпълнен от наша страна, независимо от причините ние вместо благодарност рискуваме да си създадем врагове в лицето на тези хора. А с всеки изминат ден, въпреки създадената организация, въпреки всички усилия на правителството и местните власти става все по-ясно, че България няма необходимите финансови средства и ресурси за справяне с проблема. Постепенно, но неумолимо цялостната обстановка в София и особено по места става взривоопасна.
Какво може и трябва спешно да се направи?
Според нас, най-важното е представителите на всички държавни институции - Парламент, Правителство, Президент, в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност, да изработят всеобхватна, единна политика по бежанската криза, в която да бъдат набелязани конкретните задачи на всяко ведомство, на всяка организация. Трябва официално да бъде задействан планът за действие при аварийни ситуации, поне в районите, в които се настаняват проникналите в страната. Трябва бързо да бъде създаден синхрон както между отделните държавни институции /Агенцията за бежанците, МВР, Министерството на здравеопазването и т.н./, така и във взаимодействието им с местните власти и обществените организации. И което е най-същественото този процес трябва да бъде финансово и кадрово обезпечен.
Във външнополитически план особено активна трябва да е дейността на Министерството на външните работи и съответните парламентарни комисии, както и на българските евродепутати за най-активно лобиране в рамките на ЕС, ООН и другите международни хуманитарни организации /"Червения кръст" и "Червения полумесец" и др./ за осигуряване на незабавна финансова и материална помощ. Трябва да се направи всичко необходимо, за да бъде задействана широко рекламираната общоевропейска солидарност. Бихме препоръчали г-жа Кристалина Георгиева, без разбира се, ни най-малко да загърбва своите глобалистки тежнения, да се активизира най-сетне в конкретни, практически действия в помощ на своя род и държава.
На второ място трябва да се активизират работните контакти на всички нива с Турция. Това е държавата, от която идва главният поток сирийски граждани. И която се опитва да ни направи заложник на своите намерения за реализиране на задачи от вътрешен и геостратегически характер.
За дипломатите и разузнавачите, занимавали се с проблемите на Турция е абсолютно ясно, че 500 до 600 хиляди е максималното число бежанци, което Турция може да приеме и което вече е достигнато. Затова трябва да очакваме, че всички нови бежанци ще се насочват към съседните страни, вкл. България. Тази политика ще продължава докато турската страна не срещне решително противопоставяне на своите действия и от наша страна не се предприемат конкретни мерки за възпиране на бежанския поток.
Отговорност затова какво решение в този момент трябва да бъде взето, вкл. за евентуално затваряне на южната граница, може да вземе само и единствено цялото българско държавно ръководство. Затова е необходимо да се свика Консултативния съвет за национална сигурност от Президента, защото единствено там ще се разполага с цялата необходима информация по бежанския проблем, там са концентрирани професионалистите, там може да се активизира целият механизъм за действие при такива извънредни обстоятелства. И нека не забравяме, че в крайна сметка това е конституционно право и задължение на върховния главнокомандващ при такава екстремна ситуация.
Пишем тези редове не с цел да критикуваме или да създаваме паника, а защото решения от такъв съдбоносен характера се взимат само и единствено на най-високо ниво, а не на улицата! Силно се надяваме, че сегашните Парламент, Правителство и Президент ще се окажат достойни, за това историческо предизвикателство и ще приемат решения изцяло в защита на българския национален интерес! Най- новото по въпроса за бежанците което днес съобщиха БиТиВи е че България и Турция ще връщат нелегално преминалите границите на двете държави .Каквото и да стане както и да завърши войната международната и националната сигурност са застрашени .България също може да попадне в целите на тероризма . България е застрашена и ако бъде предизвикана трета световна война и ако бъде привлечена на нечия страна . Истината е, че проблемите на един съседен регион, какъвто е Близкият изток, ни засягат, защото те неизбежно се превръщат и в наши проблеми. Конфликтите, ислямският фундаментализъм и терористични движения, вълните от нелегална и легална имиграция не са проблеми сами по себе си; те са просто симптоми на болестта, която разяжда арабския свят от десетилетия. Тази болест е бедността, корупцията, липсата на възможности за развитие, отсъствието на демократични ценности и идеали. Няма как да се справим със симптомите, без да преборим болестта. Арабската пролет положи добро начало - Тунис вече има демократично избрано управление, Либия също. Революцията в Египет претърпя провал, но процесите, които стартираха там са необратими. Време е и сирийският народ да получи своята свобода, и всички ние като членове на демократичния свят сме задължени да му помогнем.

Литература:
1.Акад. Киряк Цонев: "Сирия - война в земите на Адам и Ева"
2. http://vbox7.com/play:fa8e6e73c7-Червена граница - бруталните лица на Сирия /документален филм/

3.в Българска армия

4. http://www.vbox7.com/play:m4f329e2f5 -Сирииски дневник руски документален филм за войната в сирия

5. Интернет ресурси



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въведение в националната и международна сигурност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.