Възникване на социологическото познание


Категория на документа: Други


Предшественици на позитивната социология

В резултат на бързото развитие на производителните сили и свързаните с тях промени в обществото, през втората половина на 18в. остават необяснени много социални проблеми. Това предизвиква неудовлетвореност от състоянието на науката, изучаваща обществото. Тогава се появяват първите предшественици на позитивната социология - А. Кегле и Р.Гюйо.

Кегле, на базата на статистическата информация, се опитва да установи факторите, които определят човешкото поведение и така да обоснове еволюцията на социалните процеси. Р. Гюйо прокламира примитивната естествено-научна представа за обществото.

Друг предшественик на позитивната социология е социалреформисткото направление в обществознанието - неговите представители имат прогресивни възгледи за социалната промяна, насочени срещу съществуващия обществен ред. Като главно средство за преустройство те виждат нравствените проповеди и промяна в съзнанието на управляващите.

Позитивната социология възниква в епохата на преход от манифактурно към машинно производство, когато се появява необходимостта науката да обясни новата социална ситуация.

Огюст Конт - според него научното знание за обществото може да се създаде, когато непосредствено се изучава съответната социална действителност. Това означава да се набира, систематизира и анализира емпирична информация, да се правят социални експерименти, които да потвърждават или опровергават теоретични постулати. Негов основен принцип е да се прокара граница между изучавания обект и изучаващия го субект. Конт разглежда социологията като наука за обществото и предлага изучаването й да става в 2 аспекта:

- статичен - "социална статика". Според него съставните части на обществото и тяхното взаимодействие се изучават в съответствие със социалния ред на обединяващите ги фактори. Пр. семейството, църквата, държавата си взаимодействат на база функциите, които изпълняват.

- динамичен - "социална динамика". Според него взаимодействието между съставните части на обществото намира израз в социалния прогрес и социалната промяна. А важен фактор за тях е нравственото усъвършенстване.

Конт смята за осн. социална единица семейството, а за движеща сила на обществото, неговия интелектуален потенциал. Класифицира науките - математика, астрономия, физика, химия, билогия, социология и морал. При тази класификация допуска, че социологията е "царицата" на всички тях.

Хърбърт Спенсър - Неговите социологически възгледи са формирани под въздействието на биологията и Дарвиновото учение - изгражда категорията "социален организъм". За него осн. социална единица е индивидът. Той съпоставя биологичния и социалния организъм и намира следните сходства:
- притежават маса и растеж; растежът им е свързан с увеличаване на сложността и структурата, което води до диференциация на функциите;
- притежават системи със сходни дейности.

Но той вижда и много различия: частите на биологичния организъм образуват конкретно цяло (единство от части,осъществено на физиологична основа), а частите на социалния са разпръснати (единство от части, осъществено от обществото); всяка клетка на соц. организъм притежава качеството индивидуалност, за разлика от клетките на биологичния организъм; при биологичния, съзнанието се намира в определена негова част, а при социалния такава част липсва; качествено различни са взаимоотношенията между част и цяло в двата организма. Спенсър нарича обществото свръхорганизъм.

"Законът за универсалната еволюция" заема централно място в работата на Спенсът. Той се състои от 3 осн. момента: - интеграционен (възникването на соц. организъм от относително обособени съставни части) - диференционен (развитието от еднородност към разнородност) - преход от неопределеност към определеност.

Емил Дюркем - според него социалните факти трябва да се разглеждат като вещи. Това се прави с цел те да се изучават така, както се изучават материалните неща. Допуска наличието на нематериални социални факти (правни и религиозни норми). Определяйки кръга от социални факти, се определя и предмета на социологията. Според Дюркем, обществото се изучава от голяма група науки и предмета на всяка от тях се формира от определени социални факти. Затова социологията не може да съществува като всеобхватна наука за обществото, а може да съществува, ако изучава такава съвкупност от социални факти, която не е част от предмета на друга наука. Според него, предмета на социологията е социалната реалност с многообразието от социални факти, взаимодействия и институции.Дюркем за пръв път поставя въпроса за вътрешната структура на социологията. Той обосновава също и необходимостта от социална морфология.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникване на социологическото познание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.