Възникване, същност и проявление на политиката, публичната власт и администрацията от Античността до наши дни


Категория на документа: Други


1. Възникване, същност и проявление на политиката, публичната власт и администрацията от античността до наши дни.

Античност (от латински - древност), това е съвкупност от исторически форми на общественото съзнание, религия, митология, философия, наука, изкуство и др., в страните от Азия, Древна Гърция, Древен Рим, в периода от 1000 г. пр. н.е. до 600 г. след н.е.

Древността в политиката е време на изключителни постижения и открития, върху които се гради настоящето развитие на политическия живот. Уседналият начин на пребиваване, обединението на определена група хора в племена, с цел подобряване стандарта на живот, създаването на военноначалници и воини са само част от процесите, които формират облика на античната цивилизация. Преломът става с възникването на градовете-държави и отношенията между гражданите. За да се открои важната роля на града-държава за появата на политиката, е необходимо да се посочат някои от неговите социални характеристики като социално образувание. На първо място се посочва постоянната територия, която изисква непрекъсната грижа за нейната защита. Съществува непосредствена връзка между политиката и възникването на държавата. Държавата възниква на определен етап от историческото развитие, когато се очертават два основни признака - територналното разделение и публичната власт. В града се появява необходимост от институции и длъжностни лица на публична власт. Развитието на писменността и комуникациите създава една от особено важните основи на политическия живот.
Създават се и се утвърждават нови отношения, които произтичат от нов етап в развитието на човечеството, свързан с обществото, организарано в държава. Политиката възниква в процеса на самото създаване на публичната власт като най-важен белег на държавна организация. Политиката като дейност обслужва живота на обществото, организирано в държава и отношенията между управляващите и гражданите. Развитието на властническите отношения в града-държава, довежда до формирането на центрове на власт, които установяват правилата на политическия живот. Терминът политика обобщено може да се сведе до поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват стратегия, тактика и цел, както и до взаимоотношения между големи социални групи, в които те самите изразяват и отстояват своите интереси. Политика е умението да се управлява полисът и действието по управлението, като тя се наблюдава при всички човешки групови взаимодействия. Политиката има всеобщ характер и засяга всички сфери на обществената дейност. Ценностите са общата основа на политиката и властта. Политиката е властване, защото представлява субективно разпределение на ценностите между нациите, класите, прослойките и големите социални групи в обществото.

Общественият и личният живот на човек е изпълнен със ситуации на властнически отношения. Власт е силно влияние, изразено в право и възможност за разпореждане и контрол, подчиняване на волята. Осъществяването на властта става по различни начини - някои са демократични, а други авторитарни. Особено място заема политическата власт, най-силният елемент на която се явява държавното управление с всичките принадлежащи органи. Съществуват съдебна власт, изпълнителна власт, представителна власт, икономическа власт, законодателна власт и други. Властта е субективно изразено отношение на зависимост между хора. Нейните решения са задължителни. Тя представлява политически феномен и зависи от ценностната система на подвластните. Развитието на тези отношения в града-държава, довежда до формирането на центрове на власт, които установяват правилата на политическия живот. В древните държави се оформят четири центъра на властнически отношения: 1) Върховната власт в държавата е в ръцете на отделни личности или колективни органи (Народно събрание, сенат и др.), като тя им дава право да създават закони; 2) Архонти, консули, военноначалници, царе, диктатори като институции на изпълнителната власт. В историята, често пъти е имало смесване на функциите между органите на законодателната и изпълнителната влас, но все пак отчетливо се формира властта, която трябва да осигури осъществяването на създадения закон.; 3) Съдът – неговите функции са отчетливо определени още в Древна Гърция. Дейността му обхваща ежедневните отношения и има масов характер. В системата на политическите отношения, съдът заема първостепенно място като фактор за административно регулиране на действията и поведението на индивидите и често играе важна роля при уреждане на имуществените отношения, имащи политически аспект;
4) Жреческото съсловие, религиозните центрове и институции – пророци и владетели, които взаимно се подкрепят и владетели и пророци, които непрестанно воюват помежду си, като по този начин всеки се стреми да отвърди своето желание за политическо надмощие и власт в държавата.

В политическите борби през Древността се раждат и политическите партии, като изразители на

интересите на част от обществото. Античните партии се различават от съвременните. В Древна Гърция и
Рим появата на политиката е свързана с теориите на много автори и философи. Древногръцкият мислител Платон има няколко основни възгледа: политиката е изкуството да се управлява и то трябва да се познава от всички държавни мъже; за основа на политиката служи знанието и науката; законите се създават на база на интересите, в това число на обществените. Платон е против карайната бедност и богатство и говори за„идеалната д-ва". Най-големият римски мислител Цицерон се обявява за принципа на компромис между съсловията. Издига идеята за единство на сенатори, конници и всички честни хора. Според него царската власт води до отстраняване на хората от законодателната власт. Това може да се избегне чрез смесения тип управление. През Средновековието се приема тезата, че властта произтича от бог. Но централен се оказва проблемът коя власт има приоритет – духовната или светската. Защитниците на църковната твърдят, че светската произтича от църквата, която пък получава авторитета си от бог. Най-видният мислител на Възраждането е Макиавели. Той отхвърля религиозната интерпретация на политиката.Според него държавата е отношение между управлявани и управляващи. Държавното управление има 3 форми - монархия, демокрация и аристокрация (правилни форми) и олигархия и тирания (неправилниформи). Държавообразуването е дълъг и сложен процес. Изградената държавна организация в отделните страни се свързва с администрацията. Тя възниква още по времето на шумерите ( IV век пр. н.е.), където се заражда организиран административен живот. По-късно в Египет се създава гражданска администрация (писари), а след това се появява и териториалната администрация (области-номи, областни управители-номарси). В Древна Гърция за първи път се формира разбирането, че източник на властта е народът. В Рим държавата се организира на базата на развита правно-административна система, основана на Римското право, формулирани и въведени са публичното и частното право. Администрацията се определя като съвкупност от взаимосвързани административни процеси, функции и структури, които подпомагат институциите при осъществяването на публичната власт.

Фактът, че политиката е целенасочена дейност, означава, че в практиката тя винаги е насочена към постигането на определена цел. Особено важен елемент на съвремената политика е дейността, осъществявана от политическите партии. Основната причина поради, която политическото и партийното се приравняват е силно нарасналата роля на политическите партии в съвременните държави.

Политическата дейност в наши дни е пряко свързана с икономиката, социалните услуги, образованието, здравеопазването и редица други отрасли, като тя трябва да се стреми да насърчава тяхното правилно развитие в услуга на обществото.

2. Демокрацията – същност и развитие. Пряка и представителна демокрация. Същност на либералната демокрация.

Думата „демокрация“ произлиза от древногръцки език: демос означава „народ“, а кратос означава сила, власт: буквалното значение на думата „демокрация“ е „народовластие“. Терминът също така понякога се използва като мерило за степента на влияние на народа върху собственото им управление.

Демокрацията е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация). Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията, но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени характеристики. Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта. Така при представителната демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на гражданите да станат представители, а свободата на гражданите се осигурява чрез законово утвърдени права и свободи. Българската Конституция в своя член 65 ограничава правото на българските граждани притежаващи и второ гражданство, да бъдат народни представители. Демократичните системи обикновено съдържат вътрешни механизми, като разделението на властите, които предотвратяват неравномерното разпределение на властта и потенциалното нарушаване на демократичните принципи от отделни институции.

Първите държавни образувания, за които се предполага, че може би са имали демократично устройство са ранните шумерски градове-държави. Понятието „демокрация“ се появява за пръв път в древногръцката политическа и философска литература. През 4 век пр.н.е. Платон противопоставя демокрацията, „управление на управляваните“, с алтернативните системи - монархия (управление на един човек),

олигархия (управление на малка група хора) и тимокрация (управление на хората, притежаващи собственост). Класическата древногръцка демокрация в града-държава Атина днес е смятана от мнозина за пряка демокрация, в действителност освен общото събрание на гражданите, което взима определени решения, в Атина има и правителствени и съдебни постове, които се заемат от граждани, първоначално избирани с жребий. Самото право на участие в политическия живот е ограничено - гражданството е наследствено и ограничено до мъжете, служили в армията. Смята се, че от 250 хиляди жители на града в класическия период, едва 30 хиляди са имали граждански права, а от тях около 5 хиляди редовно са участвали в общите събрания. Повечето държавни постове са определяни с жребий, като само военачалниците и няколко други служители са избирани с гласуване. Въпреки че Римската република допринася значително за някои аспекти на демокрацията, в Рим също само ограничено малцинство от жителите имат политически права. Често явление са и изборните манипулации чрез промяна в границите на избирателните райони, като на практика много често висшите постове, включително тези на членовете на Сената, се заемат от представители на няколко фамилии. Като форма на държавно устройство, при демокрацията обикновените граждани могат да участват пряко във вземането на решения (за разлика от монархията или диктатурата). В днешно време почти всички държави претендират да бъдат демократични. Понякога демокрацията е формата на управление, макар официално страната да се ръководи по друг начин. Пример е Канада, която е монархия, но практически се управлява от демократично избран парламент.

Демокрацията като форма на управление на държавно ниво се практикува в две разновидности:
Пряка — извършва се чрез референдум или плебисцит(пряко гласуване). Примери за такава демокрация са Швейцария, много законодателни инициативи на Калифорния и някои градове-държави.
Представителна — гласоподавателят избира свои представители, които се събират в законодателни и/или изпълнителни органи. Там те могат да извършват функции, за които гласоподавателят не ги е натоварил директно: участие в специални комисии, подготовка на проектозакони и гласуване на закони; но по собствено усмотрение в съгласие със собствената им съвест.
Представителната демокрация най-общо се дели на два вида според типа на държавно устройство:
Република - със концентрирана власт в избираеми институции:
парламентарна република - парламентът и институциите на властта имат ясно разделение на властта с механизми за междуинситуционен контрол, но правителството се крепи на парламентарна коалиция или мнозинство, излъчващо правителство. Има ясно разграничение между шеф на правителството (Министър председател) и държавен глава (Президент).
президентска република - правителството се оглавява от президент, който може да се избира директно или от специални органи (напр. електоралната колегия на САЩ. Това правителство има мандат и не може да се разпусне дори и президентът да бъде отзован (напр. Ричард Никсън), при който случай неговият приемник продължава управлението на страната (напр. Джералд Форд).
и
Парламентарна (конституционна) монархия - успоредно с органите установени чрез гласуване от населението, страната се оглавява от наследствен монарх, който може да има декоративна или по-активна роля според конституционните дадености.
Общата форма на Представителната демокрация е Либералната демокрация. Според принципите на либералната демокрация изборите трябва да са свободни и честни и политическият процес трябва да се развива в условия на конкуренция, политическият плурализъм обикновено се дефинира като присъствие на много и различни политически партии. В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни многопартийни избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от конституцията или от други мерки за балансиране на представителството, като:
независима съдебна власт, в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например Конституционен съд, Върховен съд),

някои мерки в духа на съвещателната демокрация (например Кралски комисии) или граждански инициативи, референдуми. При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите.
В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската Камара на лордовете.

Можем да кажем, че либералната демокрация е обединила в себе си най-популярната идеология (либерализмът) и най-добрата форма на управление открита до момента или поне най-допадащата на обществото (демокрацията). Либерализмът от своя страна е  първата голяма политическа идеология. Най-често той се свързва с понятието свобода. Свободата е основна ценност за либералите, свободата като граници в които можеш да действаш невъзпрепятстван от другите. Основните характеристики на либералната демокрация са: свобода на мисълта, свобода на идеите, право на собственост, наличие на пазарна икономика поддържаща частното производство, а в областта на реалното управление – разделение на властите, наличие на правова държава или осигуряването на върховенството на закона, свободни и честни избори, правото да избираш и да бъдеш избиран и др. В последните десетилетия към тези характеристики на либералната демокрация задължително присъства и гражданското общество. В съвременния си вариант то се изразява може би най-вече чрез правото на хората на свободно сдружаване в организации, които са на свободен принцип и в дадения случай не са нито държавни, нито организации с търговска цел. Често тези организации могат дори да бъдат неосъзнати, което обаче, съвсем не означава, че не са ефективни. Целта на тези организации е гражданите да могат да защитават своите права и интереси пред институциите, както и да решат някои от своите проблеми без тяхната помощ.

Демокрацията като понятие най-вече засяга формата на управление в държавата. Тя е едина от най-разпространените форми на държавно устройство в нашето съвремие. Най-често се изразява в това, че обикновените граждани могат да участват пряко във вземането на решения.

"Демокрацията е най-лошата държавна форма, с изключение на всички останали" - този цитат принадлежи на бившия британски премиер Уинстън Чърчил. Той ни насочва към най-същественото: Никъде няма перфектна демокрация, но въпреки критиката от всички страни, демокрацията е най-успешната форма за мирно решаване на конфликтни ситуации. И навсякъде по света, в различните региони и системи, хората се осланят на нея.
3. Политически партии и партийни системи




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникване, същност и проявление на политиката, публичната власт и администрацията от Античността до наши дни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.