За природата и динамиката на глобализацията


Категория на документа: Други


 Глобализация - теории и практики

Реферат 7-10 страници по избрана тема от конспекта, в деня на изпита
Въпрос 1
За природата и динамиката на глобализацията
Когато говорим за генетичните корени на глобализацията трябва да се отбележи, че тези корени са заложени на 1-во място в международната търговия и на 2-ро място в присъщите на капиталилизма интернационализация на производството и капитала. Глобализацията отразява космополитната същност на капиталистическия начин на производство.
Глобализацията започва да набира скорост от 60-те години на миналия век. Един от първите учени, които въвеждат в обръщение термина глобализация това е американския политолог Робърт Гилпин. Като термин глобализацията влиза в научен оборот през 80-те год. на миналия век и отразява този термин преките чужденстранни инвестиции от транснационалните корпурации. През първите следвоенни десетилетия преките чуждестранни инвестиции са насечени преди всичко от Съединените щати към Европа и Япония. Докато през 80-те год. на миналия век Съединените щати се превръщат в една от най-големите страни домакин на тези преки чуждестранни инвестиции. Преобладаващата част от тези инвестициисе насочват към високо технологичните производства на Съединените щати. Р. Гилпин разкрива връзката м/у старите форми на интернационализация на производство и от друга страна той щригира възникването на една нова форма на икономическа организация каквата е мрежовата икономика. В рамките на тези съвременни форми на организация вече изчезват времевите и пространствени ограниччения в международните икон. отношения. Също така участниците в международната търговия стават все по интегрирани, засилва се тяхната взаимна обвързаност. В резултат се формира един нов тип пазарна икономика при която отделните транснационални корпурации се превръщат в мегацентрали. Самоят процес на глобализация не е еднозначен, не е линеен. Той е вътрешнопротиворечив и много динамичен.
Збигнев Бжежински -амер.политолог от полски произход. Според него процеса на глобализация придобива различни значения и обслужва различни интереси. Според него колкото една страна е по-напреднала технологично, колкото по-модерна иконмика има и колкото по-богата на капитали е тази държава, толкова по интусиацирано политическия епит на тази държава приема глобализацията, толкова по одобряван е процеса на глобализация в тези държави.
Джоузеф Стиглиц- той е член на икономическите консултанти на Клинтан. Става председател на съвета по-късно. Той поставя наколко въпроса:
1) защо процессът на глобализация, който има толккова положителни страни внася и толкова много противоречия?
2) ако глобализация не успее да намали бедността този процес не може да бъде устойчив
3) глобализацията и по конкретно въвеждането на пазарна икономика не доведоха до желаните резултати в Русия и Източна Европа
Глобализация е обективен процес , но трябва да реши тези проблеми, за които говори Стиглец, за да бъде глобализацията устойчива.

Въпрос 2
Желаната икономика в глобализиращото се общество
Идеята за желана икономика е неразривно свързана с философията на просвещението. Мислителите по това време виждат в създаващите се национални държави един инструмент, който трябва да регулира баланса м/у позитивната и негативната свобода на отделния индивид.
Основни форми на желаната икономика:
Най-общо казано единия тип желана икономика се базира на Английската Класическа Либералнна школа. Според привържаниците на тази теория желаната икономика се свързва с развитието на един саморегулиращ се пазар. Този пазар трябва да се развира спонтанно, да се развива без ограничения и именно пазара като цивилизационна ценност ще изгради желаната икономика. Ролята на държавата тук е ограничена. Дъжавата трябва да регулира само най-необходимите обществени процеси, но тя в никакав случай не трябва да ограничава пазара. В съвремени условия най-стриктните привържаници на този тип икономика са т.нар. либертарианци. Типичен предствител на либертарианците е Дейвид Биаз.
Привържаници на друг тип желана икономика са т.нар. кенсианци. Те виждат под съвсен друг ъгъл. Според тях пазарът не бива да се остави да се развива спонтанно и неограничено. Те считат че ако това се случи резултатът може да бъде в наличието на диспропорции, наличие на кризисни явления и квайна сметка загуба на материални и трудови ресурси. За привържаниците на Кейнс д-вата трябва да играе по-голяма и значима роля в икономиката.
Социалистическият експеримент-той се реализира в противоречие на обективните икономически закони. Бяха изграждани соц.икон.форми и структури, които не бяха адекватни на съществуващата материално иккономическа база.В резултат на това тези структури можеха да бъдат наложени и след това поддържани само чрез насилие. Така че, когато този експериамент се провали това беше резултат не на лошо прилагане на вярно икономическа теория, а причината беше, че този експеримент нямаше адеквантна материално-техническа база и противоречеше на обективните икономически закони.
Като цяло изграждането на желана икономика не изключва социалната диференциация и социалното неравенство в обществото. Желаната икономика в нейните различни форми би трябвало да осигури равенство на възможностите, а не равенство на резултатите. В съвременни условия желаната икономика е мислима само в национални граници. Всеки опит на националната държава да ограничи по някакав начин действията на транснационалните корпураци, които са носители на процеса на глобализация води до миграция на капитали.
Самюел Хънтингтън - "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред". В тази своя книга той отбелязва,че в миналото а в някои случаи и в настоящето трайно съществуват 8 добре очертани цивилизации:
1) конфуцианската цивилизация - съществувала в Древен и Съвременен Китай
2) индийската цивилизация
3) японската цивилизация
4) латино-американска цивилизация
5) славянска цивилизация
6) африканска цивилизация
7) ислиямска цивилизация
8) западна цивилизация
Подходът при него за деференцирането на тези цивилизации се базива на ценностни и общо културни критерии. Според него самият сблъсък на цивилизациите се определя от факта, че роденитре и възпотаните в дадена цивилизация считат експанзията на западната цивилизация като заплаха за своята идентичност.
Характеристики, които не се възприемат от др-те цивилизации и са характерни за западната цивилизация:
1) безусловен индивидуализъм
2) либерализма и преклонението пред спонтания пазарен ред
3) западното разбиране за човешките права, свободата, социалния мир и демокрацията
Според Хънтингтън усилията на запада да наложи своите ценности на др-те цивилизации като универсални ценности придизвикват недоволство и водят до организирана съпротива.

Въпрос 3
Хилядолетното царство на традиционното натурално стопаство
Ерата на пазарната икономика с която в крайна сметка свързваме процесите на глобализация е сравнително кратка по отношение на хилядолетното господство на традиционното натурално стопанство и неговия грабнак патриархалното земеделие. Традиционното стопанство в голяма част от своята история съществува паралелно с т.нар. допотопни стари форми на капитал, а това са търговският и лихварският капитал. Тези форми на капитала винаги са действали като една динамична сила, която оказва влияние в/у традиционното производство по два начина:
1) разделението на труда
2) чрез формирането и развитието на частната собственост
Като цяло търговският капитал се е считал за една търговска дейност. Докато на лихварския капитал не се е гледало с добро око. А в някои религии като напр. ислияма лихварския капитал е забранен.
Древен Вавилон - писменият източник, по които съдим за Д. Вавалон-това са законите на цар Хамурапи. Тези закони регулират управлението на най-силната робевладелска д-ва. На 1-во място тези закони са насочени за защита на частната робевладелска собственост, която е обявена за свещена и непрекосновена. Посегатеството с/у нея се наказва със смърт. Законите на Хамурапи съдържат редица ограничения на лихварството. Пример за това е , че е ограничено т.нар. робство с/у дълг. Занонникаът на Хамурапи защитава търговията. Като цяло законите на Хамурапи насърчават развитието на стоково-паричните отношение естествено в рамките на доминиращата натурална икономика.
Древен Китай - Кун-фу дзъ -той създава цялостна етическа концепция за поведението на човека.
Мо-дзъ - учителя Мо- той счита,че трябва да доминира принципа на способните за сметка на принципа на благородното потекло. Друг принцип за който говори Мо е, че той проповядва идеала за сдържаност и пестеливост. Той издига т. нар. идея за обществения договор. Счита , че м/у инператора, аристокрацията и всички поданици на империята трябва да съществува своеобразен обществен договор, които да регламентира мястото на всяка социална група, което да бъде в интерес на развитието на всяка държава.
Гуан-дзъ - в трактата се анализират противоречията м/у отделните групи и класи в Древен Китай. Противоречията идват от бързото развитие на робевладелския начин на производство, занаятите и търговията, които влияят в разупването и промяната на натуралното стопаснство. В трактата се акцентира в/у труда като основен източник на богатството на империята. В този трактат се посочва, че при размяната на продуктите трябва да се спазва принципа на еквивалентност. Съществува и идеята, че златото е мярка за измерване на богатството.
Древна Индия- писмения документ тук е "артхашастра". В него има предписания за дейността на отделните социални структури за най-ефективното функциониране на д-вата. На второ място има място за статура на робите. В Д. Индия те имат по-особен статут. Могат да създават семейства, могат да притежават имущество, което може да се унаследява. Има регламентация на търговската печалба. Счита се, че за вътрешната търговия в рамките на Индия нормалната печалба е 5%, а външната търговия печалбата би могла да бъде 10%.
Древна Гърция - робевладелска държава, доминира натуралното стопаство, чиито грабнак са замеделието и занаятите. Особеното за Д. Гърция е доминирането на градовете.
Аристотел -(хивее 4 век пр. Христа). Според него съществуват 2 форми на икон. дейност:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
За природата и динамиката на глобализацията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.