Зараждане и развитие на християнството


Категория на документа: Други




КУРСОВА РАБОТА
НА ТЕМА: Византия и варварските държавно-политически образувания на Балканите

ПО ДИСЦИПЛИНА: Етнополитически стуктори на Балканите през Средновековието

ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:

Михаела Манолова Славов

Съдържание:
1. Увод
2. Промените на Балканите и Европа през Ранното Средновековие
3. Приемственост между Източната Римска империя и Византийската империя
* 3.1.История и начално развитие на Византия
* 3.2.Юстиниановото управление
* 3.3.Законодателството на Юстиниан
* 3.4.управление на провинциите и украпване на границите
4. Нашествие на славяни,прабългари и други варварски племена на Балканите
5. Създаване на България
6. Отношения между Византия,България и другите новообразувани варварски държавно-политически образувания
7. Възход на България
8. Падането на България под византийска власт
9. Заключение

*
* Религията като цяло представлява вярата на човека в Бог, Който не вижда, но Той е неразделна част от живота му. Думата "религио" означава "свързвам отново" или "събирам отново". В религията се свързват отново в едно цяло Бог и човека. Това двуединство, се осъществява в богосъчетание. Чрез своя живот в религията, човека не просто съществува, а превъзмогва себе си, израства имаики опора в Бога. Религията е близна на човека и е разбираема за него. Тя не е просто човешко дело или продукт на човешкия дух. Всяка религия има свои принципи, разбирания за съществуването и природата на Бог или Боговете, за възникването и смисъла на съществуването на света, за появата на човека и смисъла на неговия живот. Всяка религия има своите ритуални действия, свързаност на човекаи света. Стремежа за съвършенство у хората, предполага свързаност с Бога (висшата реалност) и с другите хора. В религията човек търси покой и този пределен покой, се нарика блаженство. Всяка религия представлява цяло от две необходимо свързани страни - теоретична и практическа вяра и култ, признаването на съществуването на Бог и богопочитане. Има няколко най-съществени компонента, които присъстват във вцяка религия и са общи: вяра в съществуването на Бог, на свръхестествена реалност, убеденост във възможността за общения с Бог, култ или вътрешно съгласъвана система от ритуални деиствия и поведение на човека, които го водят към религиозната цел, религиозни преживявания, религиозни представи и идеи.
* Най-разпространената религия е Християнската. Християнството е религиозна система, възникнала на основата на Юдаизма. По време на Римската империя и по-точно по време на императорите Октавиан Август (27 пр.хр. - 14 сл.хр.) и Тиберии (14-37г.) започва своето разпространение и влияние в живота на хората. Християнството е първата монотеистична религия, носеща името на своя основател и обект на религиозно почитание Исус Христос. Днес Християнството освен че е религията с най-много последователи в света - 2.2 милиарда (по данни от 2008г.), но е и с най-значим световен принос към историческото и културно наследство в общочовешки план. Посланието на Христос за любов, мир и духовно съвършенство, се оказват толкова близко до човешката същност, че от малко религиозно течение в Юдея, постепенно се превръща в модел на религиозно нравствено поведение на милиони хора по света. Християнството не прябва да се разглежда като изолирано твърдение нямащо нищо общо с останалите религии, съчествуващи преди и по време на неговото образуване и разпространение. То се явява в най-подходящия исторически момент и на най-подходящото място, за да усмисли човешкия живот по нов начин и обединявайки в себе си общите религиозно-нравствени ценности, да даде шанс на всеки повярвал в него, да има вечен живот. В началото на новата ера, в духовния живот на античния свят господства елинизма. Това е периода IV-Iв. пр.хр., който се характеризира със смесване на елинската култура с културата на завоюваните от Александър Македонски народи. Друго характерно за периода е създаването на тъй наречените космополитни монархии, които заличават граници и създават възможност за непосредствено общуване между народите влизащи в състава им. Това довежда до формиране на религиозен синкретизъм, който представлява смесване на древноизсточни с гръко-римски религиозни вярвания. Започва да се развива и популялизира мистицизма. Хората започват да вярват, че Бог е наричан с много имена, но все пак Той е един. Спасението и вярата в отвъдния живот, започват да се налагат все повече и да се свързват с пречистването (катарзис), като потготовка за преминаване на душата към свят живот. Така се потготвя почвата за най-съществения период, който трябва да направи човек от родово-общинното съзнание, към по висшети личностно съзнание, което се явява главна цел в пътя към възстановяване на връзката с Бог.
* В повечето изследвания се забравя фактът, че не само юдеите, но също така гърците и римляните са допринесли за религиозната потготовка на Христовото идване. В римляните назрява усещането за тяхното единство. Гърците също достигат до това прозрение.
* Юдаизма е стъблото, на което израства и разцефтява Християнството. Юдеите не се стремят да намерят Бога чрез човешкия разум. Те приемат Неговото съществуване и му отдават поклонение, което чувстват, че Му дължът. Юдаизмът дава основата на Християнството и до известна степен в началният му период на развитие му осигурява защита.
* Исторически сведения за живота на Исус Христос- изворите и сведенията за живота и деиността Му, най-общо могат да се разделят на канонически и неканонически. Каноническите книги са основния източник за живота, деиността и делото на Христос. Това са книгите на Новия Завет на Библията. Тези книги са 27 и са разпределени: 4 Евангелия, Деяния на Светите Апостоли, 7 съборни послания, 14 послания на Свети Апостол Павел, Откровения на Свети Апостол Йоан. Авторите на Новия Завет са най-близките ученици на Христос. 4те Евангелия разказват за времето на идването на Христос на земята (рождество) и за неговия живот, дейност и учение. Първото Евангелие на Матей е написано най-вероятно през 41г. в Палестина на еврейски и е предназначено за юдеите християни от Палестина. Следващото е на Марко който е бил спътник на Св.Св. Петър и павел. Написал е Евангелието си 44г. в Рим. Евангелието на Лука, също спътник на Апостол Павел, е написано през 98г. в град Ефес и е било предназначено за християните от Мала Азия. Деянията на Светите Апостоли е написана от Св. Лука през 63г., вероятно в Рим, в което той описва образуването на първата християнска община. Седемте сборни послания съдържат част от запазената кореспонденция на Апостолите и техните наставления, относно християнското учение, адресирани до новообразуваните християнски общини. 14те послания на Св. Апостол Павел са до римляните, норинтианите, галатяните, ефесианите, филиняните, колосяните, солоняните, Тимотеи, Тит, Филимон и евреите. Апокалипсис "явено" на Св. Йоан Богослов, по време на заточението му на остров Патмус, е в метафорична форма и са описани предсказания, отнасящи се до бъдещето на света, свързани с учението за Второто Христово пришествие, както и описанието на последната битка между силите на доброто, на чело с Христос и тези на злото, като победата ще бъде на страната на доброто.
* Неканонически книги - от свещенното писание и свещенното предание знаем, че освен каноническите книги съществуват и други, които не са причислени към Новия Завет. В произведенията на ранните християнски отци и учители на църквата, също се споменава за християнски съчинения, които не са включени в Новия Завет. По късно бащата на църковната историе Евсевий Кесарийски (IVв.), в своя основен труд "църковна история", също разисква "свещенността" на различните книги в Свещенното писание. В началото на съществуването си, в християнската църква възникват спорове относно каноничността на свещенните текстове. Отпадналите книги от Новия Завет, мотивират появяването на тъй наречената Християнска Апокрифна книжнина. Тя не е призната от църквата за канонична, поради липсата в нея на категорично отношение към основните истини на вярата (постолати, догми). През ранния период на Християнството, започват да се разпространяват и ереси, част от които се основават именно на тази Апокрифна книжнина. Наред с Евангелията от Новия Завет, са известни Апокрифните Евангелия, написани от следните ученици на Христос: Евангелие на Апостол Петър, Евангелие на Апостол Андрей, Евангелие на Апостол Въртоломей, Евангелие на Апостол Яков, Евангелие на Апостол Тома, Евангелие на Апостол Филип. Освен това съществуват и Евангелия, носещи имената на обществата които ги създали или за които били предназначени. Към Апокрифната книжнина, се причисляват и други книги.
* Свещенното предание - според православната и католическата църква, в Новозаветните книги не е записано всичко казано от исус Христос и за което са проповядвали Апостолите. Освен това в Новозаветните книги няма подробно описания за това как да се извършват тайнствата и Богосложенията в церквата. За дооточняване на християнското учение, както и за правилното разбиране на Светото писание служи Светото предание. То представлява незаписаното Божие слово, което е запазено от и в църквата и било предавано устно и то само на верни хора, които са способни да научат и други. По този начин се запазва и Старозаветната традиция, духовното знание да се предава устно.
* Свещенното предание включва - символа на вярата, Апостолските правила и определения на църквата, творенията на Светите отци и учители на църквата, житията на Светиите, древните литоргични и общоцърковни практики (пости, празници, свещенодействия).
* Юдеиски исторически свидетелства - Йосиф Флавий (около 37г. - около 100г.), е най-забележителния юдейски историк по онова време. Неговият труд "Юдеиски древности" (сборник от 20 книги), е описана историята на еврейския народ, от сътворението до юдеиската война през 66-72г. Споменава за Христос като за историческа личност. Талмуд е най-големият и авторитетен ралигиозен сборник на ввреите, в който също се говори за Исус като за историческа личност. Има древен докомент, открит в Александрия, в който се описват подробности около смъртта на Исус Христос.
* Римски исторически свидетелства - Корнелий Тацид (55-117г.) е автор на "Летописи", където говори с явна ненавист за Христос и християните, които Нерон подложил на гонения.
* Важно е да се знае, че Евангелията не са исторически произведения, а са свидетелства за вярващи, предназначени за други вярващи, които утвърждават вярата в Исус като Спасител и Месия.
* Христос е Канарата, на която е основана църквата. Чрвз Него се ражда вярата в Бога за спасение от греховете. Бог е създателят както на тялото така и на духовната същност на човека и Той е упората на надеждата за бъдещето. Евангелията на Лука и на Йоан разказват, че Християнството е историческа религия и неможе да съществува откуснато от историческата личност на Христос. Мнозина отричат факта, че Христос е деиствителна фигура от човешката история, но има исторически доказателства и извън Библията, които доказват достоверността на Христовата личност.
* За съжаление когато посочва дата за начало на христовия календар,Дионисий Малки избира за време на Христовото раждане годината 754 от основаването на Рим,вместо по-точната дата 749г.Това показва 5г.пр.хр. за най-вероятна дата за раждането на Христос,тоест около 5 години по-рано от времето към което ние отнасяме началото на Християнската ера.
* Личността на Христос е неповторима.Христос просто изрича думите"Аз казвам". Последвалите твърдения и фрази в евангелията,говорт за градивната и неповторима Христова мисъл.Всички се удивляват от искренността на Христос.Той няма какво да крие и за това остава верен на себе си.Личността му не трябва да се оттделя от неговото дело,което е едновременно и активно и пасивно.
* Христос е основата, а не основателя на църквата и това личи в твърдението Му от Матей, където Той използва бъдеще време: "На тази канара ще съградя Моята църква". Христос поставя на първо място прогласяването на благовестието сред юдеите. Фактът че християнскаа религия се заражда в града, който е настроен към Христос, е парадоксален. От 30та година до към 44г. Йерусалимската църква има водеща позиция в ранно-християнското общество. При основаването на християнската Църква, главната роля е на Светия Дух, което се разбира от известието на Христос, дадено последната седмица от земния Му живот, че Той ще изпрати "друг Утешител", Който да ръководи Църквата след Неговото възнесение. По времето, когато се основава Църквата, юдеи от всички части на Средиземноморието се стичат в Йерусалим за празника Петдесятница. Свръхестествената изява на божествената мощ, когато апостолите заговарят на различни езици при възникването на Църквата и изливането на Светия Дух, позволява на присъстващите там юдеи да чуят всеки на своя език вестта за чудесата, извършени от Бог. Най-малко 3 хиляди души приемат прогласеното слово и се покръстват. Така възниква тази духовна цялост или организъм - невидимата Църква - тялото на възкръсналия Христос. Тя се разраства много бързо. Повярвалите в Християнството скоро стават 5 хиляди души, а по нататък се говори за множества, които се превръщат в част от Църквата. Изграждането на Църквата върху основата на Христовия живот, смърт и възкресение, както и формирането й сред юдеите, са важни за правилното разбиране на произхода на Християнството. Постепенното му израстване в лоното на юдаизма и отхвърлянето на тази зависимост на йеросалимския събор, предшества смъртта на Павел и другите апостоли, чиято цел е представяне на благовестието пред езичниците, както и появата на Християнството като секта, различна от юдаизма. Този етап от ранното развитие и разпространение на Християнството, водеща роля имат апостолите.
* Това бррзо разрастване среща сериозна съпротива от страна на юдеите и на Древната католическа имперска Църква.Църковните властници осъзнават,че християнството е заплаха за тяхното "неоспоримо" право да бъдат тълкуватели и свещенници на Закона и за това обединяват усилията си за борба срещу Християнството. Гоненията започват от страна на политико-религиозния орган - Синедриона. При това ранно гонение, се откроява и първият мъченик на Християнството Стефан. В известна степен нововъзникналото Християнство води до големи социални промени. Ранната Йерусалимска църква изтъква духовното равенство на половете, отделяйки голямо внимание на жените в църквата. Лука отбелязва водещата роля на Тавита в насърчаването на благотворителните дела. Друг важен фактор в социалната сфера, е оформянето на кръг от хора, които да се грижат за нуждаещите се. Благотворителността трябва да се ръководи от една организирана група - дяконите. Така апостолите са освободени от тези задължения и могат да се отдадът на духовното водителство. Бързото развитие води до необходимостта за нарастване броя на служителите. Така в краина сметка апостолите, старейшините и дяконите си разпределят отговорността да водят Йеросалимската църква. Открояват се проповедите, който произнасят водачите. Първата апостолска проповед е на Петър.
* Юдеиската църква в Йерусалим, скоро загубва водещата си позиция в християнския свят и вместо нея вече изпъкват други църкви. Решението взето на събора в Йеросалим, да не се принуждават езичниците да спазват юдеиския закон, слага началото на духовното освобождение на църквите, изградени сред езичниците, от надзора на юдеите.През 69г.,когато войските на император Тит обсаждат Йерусалим,членовете на църквата са заставени да напуснат града.След разрушаването на храма и разприсването на хората,Йерусалим вече не се приема като център на християнството и духовното управление на Християнската църква се премества в други градове,като Антиохия,Самария и др.Така се отстранява опастността Християнството никога да не се освободи от лоното на юдаизма.Названието "християнин",което антиохийците използват отначало като подигравка,в последствие се превръща в почетно наименование на Вярващите в Христос.Апостолите имат за задача да разпространят Христянството сред всички краища на земята и Апостол Павел приема тази задача най-присърце.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зараждане и развитие на християнството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.