Защо икономическият фактор е в основата на глобалните противоречия?


Категория на документа: Други


Марин Димитров Варадинов

2. Защо икономическият фактор е в основата на глобалните противоречия?

Съвършено естествено е човек да се пита : "Кой съм аз?", за да се самоопредели, като чертае граница между себе си и другите, да търси новости. Но за да прави всичко това, значение има характерът на отношението, в което той встъпва с природата. Това невинаги е било очевидно, особено когато самото социално съществуване е било неотделимо от природните си условия. Но още когато човек започва да се занимава дори с примитивно земеделие, той вече експлоатира природата като изтощава ресурсите й и променя характера й.

Днес ние говорим за предмодерни и модерни общества. Границата между едните и другите намира израз в оформянето на природата като самостоятелна реалност, от която неизбежно се обособява реалността на обществените отношения. Обозначаваните предмодерни общества се определят от гледна точка на модерните, и то тъкмо като нескъсали пъпната връв с природата. Неслучайно те още се обозначават като "аграрни" - просто ползващи богатствата на природата, докато модерните общества се самоопределят като индустриални.

От своя страна модерните общества очертават два полюса - природа и общество.

Модерната епоха, чието хронологично начало свързваме с откриването на Новия свят в края на 15 в., започва дългия и противоречив процес на самоопределянето си чрез постоянно съперничество с природатам което придобива различни измерения. Териториална експанзия чрез покоряване на нови земи; индустриална революция, преобразуваща природата в налични човешки ресурси; пазар, на който се обменят ресурси срещу пари, като в крайна сметка самите ресурси се превръщат в пари. Съперничеството намира израз и в изкуството, което все повече се отдалечава от имитирането на природната реалност и насажда убеждението, че по този начин освобождава скрит творчески потенциал у "самия човек". Така природата се оказва сфера за прилагане на социални сили - едновременно шанс и препятствие за разгръщане на човешки възможности, подлежащо на овладяване поле. От друга страна, природната реалност се схваща като външно спрямо обществото обкръжение.

Процесът на преобразуване на природата, на света и на самия индивид чрез прилагане на възможностите на разума и на освободените от него сили се нарича още модернизация. На подобно преобразуване, са подложени предмодерните общества, а в периода на класическата модерност се приема за саморазбиращо се, че към него трябва да се стремят и неевропейските общества.

Характерно за класическата модерност е, че "обществото" безусловно се свързва с активност, а "природата" с пасивност. Пасивната природа е сферата, върху която социалната дейност е призвана да утвърди своето господство и върху която тя се опитва да наложи цялостен контрол в името на човешкото благоденствие, използвайки възможностите на научната рационалност. На този фон към края на 19 в. се осъществява своеобразното, познато ни и днес разделение между науки за природата и социални науки. Вторият тип науки се определят като противоположност на първия с аргументацията, че природата е нечовешка, неисторична реалност. Тя се подчинява на универсални закони, докато обществото трябва да бъде изучавано съобразно динамиката му като културна реалност, което налага и използването на специфични социално - научни методи.

Матрицата на подобни двойки от полярни противоположности се прилага и към самия човек. Той се разглежда като противоборство между дух и материя, между съзнание и физика, между рационално и ирационално начало. А за да се "социализира", да придобие образа на рационално същество, каквито са обществените очквания и установените в съответствие с тях публични норми, човекът трябва да се стреми да подчини "природния" елемент във всяка от тези двойки или най-малкото да го неутрализира и да го държи "под контрол". От своя страна обжеството мобилизира за тази цел институциите си.

През различни периоди от своето съществуване модерната епоха познава и остри реакции срещу подобно привилегироване на социалното начало за сметка на природното. Такава реакция през 18 в. е например призива на Жан-Жак Русо да се преоткрие непокварената от социалните институции автентична природа и автентично природно начало в човека; същият смисъл има бунта на романтиците в литературата на 19 в. Всички те обаче само демонстрират устойчивостта на двуполюсната схема "природа - общество", пренасяйки акцента от единия върху другия полюс.

Днес става все по-трудно човешкото мислене и човешките преживявания да следват тези отчетливи разграничения. През последните десетилетия на 20 в. под въздействие най-вече на екологичните движения природата все по-малко се възприема като външна за обществото реалност. Екологичното съзнание се свързва не толкова с призива да спасим "истинската природа" от човешко посегателство, колкото с тревогата за непридвидимите последствия от едни или други действия на институции, социални групи и държави върху средата, която населяваме.

Социалните науки пък неуморно демонстрират, че твърдението за "чиста", неповлияна от социални въздействия природа е безмислица. Ние винаги я възприемаме през някаква културна призма - през очите на работника, поета, туриста. И във всеки от изброените варианти, вместо да бъде една и съща природа, тя придобива различен облик.

От друга страна, дори социалните учени днес са склонни да отчитат обстоятелството, че в много случаи е трудно да се установи делът на природното и на социалното в нещата, с които боравим, или в задвижени от човешката ръка процеси. В съвременният свят науката и технологиите създават една среда от изкуствени предмети, която обитаваме като свое естествено обкръжение. При това в него до голяма степен е заличена както границата между природно и социално, така и между научна рационалност и всекидневно съществуване. Защото дори обслужването на битовата техника в днешно време, да не говорим за работата с компютри и за високотехнологичните производства, предполага, че във всекидневното действие се вграждат "схеми на мислене", които само преди 20 - 30 години са били елемент единствено на "чистата наука".

Днес ние с онование се питаме: природен или социален феномен са ядрената катастрофа в Чернобил, разширяващата се озонова дупка над Антарктика, генетично променените храни? Във всеки от тези случаи първоначалната идея за социален и научен контрол над природни процеси се натъква на неочаквани и трудно поддаващи се на прогнозиране и управление резултати. Пораждат се форми, в които социално и природно са смесени до неузнаваемост и които в редица ситуации играят драматична роля за развитието на човешките взаимодействия. Произтичащите от тези явления заплахи, независимо къде се зараждат те, засягат живота на хората и в най-отдалечените кътчета на земното кълбо.

Идеята за "световно рисково обществоѝ не бива да се схваща като израз на съвременно фаталистично, катастрофално съзнание. Тя следва по-скоро да се приема като възможност за преодоляване на стереотипите на класическата модерна епоха и преди всичко на един от най-устойчивите й мисловни образци - радикалното противопоставяне между природа и общество. В желанието си да проумеят мрежата от отношения между човек, общество и природа съвременните социални науки се стремят да развият поредица от подобни надхвърлящи привичните схеми гледни точки.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Защо икономическият фактор е в основата на глобалните противоречия? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.