Здравни, социални и икономически последици от заболяванията, предизвикани от храни


Категория на документа: Други



УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ - ПЛОВДИВ

Технологичен факултет

Реферат

На

Гергана Петкова Генова

Специалност : Анализ и контрол на хранителните продукти

Образователна степен : Магистър

Здравни, социални и икономически последици от заболяванията предизвикани от храни.

Дата : Преподавател :

Животът на човека е невъзможен без храна . Храната е единственият източник на енергия и строителен материал за изграждане на сложни структури на организма . Химичните вещества , от които е построено човешкото тяло, се синтезират и обновяват от постъпилите с храната белтъчини , мазнини , въглехидрати, витамини , минерални соли и вода. Чрез храната човек е неразривно свързан с природата .

Приспособяването на живия организъм към определени природни условия се изявява с използването на различни източници на хранителни вещества . Храненето е общобиологичен процеси . Съществува пълно съответствие между храносмилателните ензими и химичния състав на хранителните продукти.

Храната е необходима за правилното развитие на организма , за непрекъснатото обновление на веществата в клетките и тъканите , за повишаване на защитните сили , за запазване на здравето и работоспособността и за удължаване на творческото дълголетие на човека .
Безопасността на храните е важна и касае всички нас. Опасностите са много и ги има навсякъде. Те се появяват още във фермите, където храната се произвежда; транспортирането от едно място на друго също води до рискове, после условията на съхранение в складове, магазини и ресторанти, технология на приготвяне, пакетиране и консервиране; чак до дома ни, където самите ние можем да добавим нещо нежелано в храната си.

Ако ние рядко се замисляме до колко е безопасна храната ни, то тези, които ни я продават, са длъжни да внимават. Неморално е да рискуваш здравето и живота на някого поради недоглеждане, непрофесионализъм, безхаберие или от желание за спестяване на средства.
Хранителното заболяване, инфекциозно или токсично по природа, се причинява от агенти, които влизат в тялото чрез поглъщане на храна. Всеки човек е изложен на риск от хранително заболяване. Тези заболявания са широко разпространен проблем във всяко едно общество. Дори в 21 век хора умират заради неща, с които са се хранили.
Трудно е да се прецени глобалната честота на хранителни заболявания, но е съобщено, че само през 2005 г. 1,8 млн. души умират от диария. Голяма част от тези случаи могат да бъдат отнесени до замърсяване на храните и питейната вода.

Протеините са едни от основните хранителни вещества, имащи първостепенно значение в храненето . Отнасят се към жизнено необходимите вещества , без които е невъзможен животът , растежът и развитието на организма. Главната им функция е пластична . Белтъчините са основна съставка на клетъчната мембрана , поради което са структурен елемент на всяка клетка, тъкан и орган . Освен това те участват в изграждането на редица важни структури , като имунните тела , специфичните γ- глобулини , кръвния серум , хемоглобина , актина и миозина , ензимите , хормоните и др .

Белтъчната недостатъчност често се съчетава с недостиг и на други хранителни вещества и е причина за възникването на алиментарна дистрофия , маразъм и квашиоркор . Квашиоркорът е разпространен в развиващите се страни и засяга децата , лишени от майчина кърма и хранени предимно с въглехидратна храна (растителни белтъчини).

Прехранването с белтъчни , особено с животински , претоварва организма с екстрактни вещества - главно пуринови съединения и крайни продукти на азотния метаболизъм . Те увреждат функцията , а понякога и токсично черния дроб и бъбреците , въздействат неблагоприятно върху сърдечно - съдовата и нервната система , нарушават микроекологичното равновесие в червата и водят до развитие на гнилостна микрофлора и нарушения в храносмилателните процеси . Освен това всекидневното приемане на голямо количество месо води до метаболитна ацидоза , което е сериозно вмешателство в хомеостазата на организма.

Мазнините са задължителни съставки на човешкото хранене. Ендогенната им биосинтеза от междинни метаболити на въглехидратната обмяна не може да покрие нуждите на организма за биологично активни липидни съставки , които не се синтезират в организма .

Въглехидратите са най - достъпна хранителна съставка. В развиващите се срани населението доставя необходимите си енергийни потребности основно с въглехидрати. У нас също е налице въглехидратно прехранване средно с 8 - 10 % от приетите норми , и то предимно с олигозахариди. Прехранването с въглехидрати е основната причина за наднорменото тегло , поради което у нас от затлъстяване са обхванати 25 - 35 % от възрастното население .

Витамините са нискомолекулни органични съединения с различна химическа природа , които се синтезират основно от растенията и частично - от микроорганизми . В човешкия организъм се синтезират в малки количества само някои от тях . Витамините имат изключително голямо значение на организма , тъй като са необходими за нормалното протичане на всички биохимични реакции , за усвояване на други хранителни вещества , за растежа , възстановяване на клетките и тъканите . Те участват в биосинтезата на коензими и простетични групи на белтъчнините и по такъв начин играят ролята на регулатори и катализатори на обменните процеси в организма. Витамините повишават имунобологичната реактивност и устойчивост на организма спрямо неблагоприятните фактори на средата ; подпомагат кръвотворенето и функциите на важни органи ; необходими са за нормалното използване на белтъчини,мазнини, минерални соли. При липса или недостиг на витамини различните хранителни вещества не се метаболизират правилно , смущава се обмяната им, забавя се или спира растежът, намаляват защитните сили.

При липса на витамин А се наблюдава изоставане в растежа и развитието, метаплазия на епитела на кожа и лигавицата , атрофията на епитела на слюнните жлези , намаляване на резистентността към инфекции. Влошава се остротата на зрението при здрачаване и тъмновата адаптация .

Физиологичното значение на витамин Д се определя от участието му в обмяната на калция и фосфора. Той повишава резорбцията и отлагането им в костите , спомага за превръщане на органичния фосфор в неорганичен , стимулира растежа . Дефицитът на витамин Д е един от патогенните фактори за хипокалциемията и треморни състояния на новородените , на рахита и вторичната хиперпаратиреоза у децата.

При дефицит на витамин Е в храната на животните се наблюдава мускулна дистрофия , нарушения в половия цикъл, в сперматогенезата , безплодие.

Витамин В1 участва активно в обмяната на въглехидратите. Продължителната употреба на храна бедна на витамин В1 , води до нарушения в обмяната на въглехидратите , натрупват се млечна и пирогроздена киселина , нарушават се функциите на нервната система .

Витамин В 2 е необходим за функциите на зрителния анализатор - подобрява за адаптацията към тъмното , нощното зрение и цветоусещането. Недостигът ми води до смущения в използването на белтъчини и въглехидрати , забавяне на растежа и изоставане в наддаването на телесна маса в детска възраст , до дерматити , хейлоза , нарушения в хемопоезата и чернодробните функции, поражения на очите , дегенеративни изменения в централната нервна система .



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Здравни, социални и икономически последици от заболяванията, предизвикани от храни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.