Земята за строителство в условията на индивидуална собственост


Категория на документа: Други



ГЛАВА ПЪРВА. ЗЕМЯТА ЗА СТРОИТЕЛСТВО В УСЛОВИЯТА НА ИНДИВИДУАЛНА СОБСТВЕНОСТ
1. СОБСТВЕНОСТ- ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.
Собствеността на недвижимите имоти е свързана със субекта, който притежава съответните вещни права и абсолютното субективно право върху този имот.
От тази гледна точка субекта собственик на съответния недвижим имот има пълните и изключителни права върху него, които са определени от закона.
Този факт определя положението, че съответния недвижим имот е противопоставим на действията и посегателството на трети лица.
Това условие създава възможност собственика на недвижими имоти да може да се разпорежда с него, да го ползва и да го владее.
По закон собственика има право на три права- разпореждане (най-важното), ползване и владеене.
При незачитане на правото за собственост от трети лица собственика има право по исков ред да го защити затова се възприема, че собствеността е най-голямата правна власт върху недвижимите имоти.
Собственикът на недвижими имоти на основата на законовите си възможности може да я прехвърли на друго лице, може да ограничи собствеността си и може да я увеличи.
На основата на закона собственика на недвижими имоти може да го продава, дарява, да го заменя, да го завещава, да го ипотекира или да се откаже от правото на собственост (наследство).
Собствеността върху недвижимите имоти се прекратява с неговото физическо прекратяване, право на собственост върху недвижимите имоти не може да се прекрати, защото то се прехвърля на друг правен субект.
Правото на собственика на недвижими имоти да го владее се изразява чрез правото му да упражнява фактическа власт над него. С това право собственика на недвижими имоти има за цел получи съответните облаги от него.
Съгласно текстовете в закона за собствеността- правото на собственост се придобива чрез правна сделка по давност или по друг начин определен в закона.
Правото на придобиване и изгубване на собствеността върху даден недвижим имот са взаимосвързани.
Този факт не се отнася за случаите на придобиване на земя за строителство по давност.
В условията на пазарна икономика най-често срещания начин за придобиване на право на собственост е правната сделка (покупко-продажба). Правото на собственост може да се придобие така и може да се изгуби. Изгубването може да настъпи в определени случаи предвидени от закона. Принципно това става, когато други лица придобият собственост върху даден имот, т.е. когато имаме правна сделка.
2. СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ.
Независимо в кой поземлен фонд на земята (горски, поземлен) се намира имота той не е природно разграничен, а е определен и включен в конкретното устройствено планиране на дадена територия.
Създаването и включването на поземлени имоти се явява активна и целенасочена човешка дейност, която е основана на правни норми и административни актове.
В урбанизираните имоти поземлените имоти се урегулират за човешките нужди.
Горският фонд е функция и се осъществява от устройствените планове, а решенията са свързани с текстовете за закона за горите.
Земеделските земи са разделени на отделни имоти съобразно плановете за саморазпределяне и решенията свързани с тях са на базата на текстовете на закона за собствеността.
Границите на отделните поземлени имоти са изкуствено създадени от човека. С определяне на границите на поземлените имоти се създават условия за определяне на имотните граници, т.е. да се регламентира собствеността.
Законът за кадастъра и имотния регистър определя, че обектът на кадастъра е поземленият имот. Той се явява част от земната повърхност, с определени граници съобразно правото на собственост. Това обстоятелство определя факта, че с определянето на границите на поземления имот се определя и правото на собственост върху него. Основните характеристики на един имот са неговите граници и площ. Чрез тях той се ограничава от другите имоти.
В границите на населените места устройственият план е този, който има основната задача да създаде условия за урегулиране на поземлените имоти в урегулирани поземлени имоти със съответно предназначение, което отговаря на функционалното значение. На основата на предвижданията на подробните устройствени планове и по точно на Плана за регулация и застрояване, се определят действителните граници на всеки урегулиран поземлен имот- към улицата и към съседните поземлени имоти.
Рeгулационните граници на урегулираните поземлени имоти в населените места се определят от съответния устройствен план.
Устройственият план, разгледан от гледна точка на собствеността, чрез определяне на регулационните граници и тяхното законово утвърждаване, се превръща в имотни граници на правото на собственост. Този факт отчита, че чрез съответния подробен устройствен план се определят не само очертанията на всеки урегулиран поземлен имот, но не и неговата площ, дълбочина, лице, местонахождение и съседи.
Независимо от правото на собственост върху поземления имот неговият собственик няма право сам да определя показателите за застрояване, при положение, че желае да строи върху терена. В този случай имаме ограничаване на правото на собственост на собственика, от страна на действието на на влезлия в сила подробен устройствен план, разработен по реда и изискванията на Закона за устройство на територията. На тази основа собственикът на поземления имот има право само на цялото допустимо и разрешено за имота застрояване. Собственикът на поземления имот може да упражнява това свое право лично за себе си или да го ограничи и да го прехвърли чрез правна сделка на трето лице. Показателите за застрояване на поземления имот, определени в устройствения план, се отнасят за урегулирания поземлен имот, а не за собственика.
Други ограничения на правото на собственост върху поземлен имот са свързани с това, че собственикът няма право да засажда трайни насаждения в него, които засенчват съседен поземлен имот. В съответствие с това изискване са определени минимални отстояния от страничната регулационна линия при засаждане на дървесна растителност- отстояние 3 метра от регулационната линия на съседите при високи дървета, един метър и половина разстояние при засаждане на дървета със средна височина и 1 метър за ниски дървета.
При преминаване на кабелни мрежи над поземления имот, съгласно законовите и нормативни актове в тази област, далекосъобщителните оператори се договарят със съсобствениците на поземлени имоти за условията за ползване на имота и въздушното прастранство над него, за да изграждат или поддържат за своя сметка далекосъобщителните мрежи. Всички нанесени щети върху имота се поемат от оператора на мрежите и съоръженията. При недостигане на споразумение между двете страни спорът може да бъде отнесен за решаване в съда. Следователно проблемът трябва да се разглежда съобразно частната собственост върху земята диференцирано, в зависимост от специфичните особености на трите поземлени фонда в страната.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Земята за строителство в условията на индивидуална собственост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.