Значение на животновъдството


Категория на документа: Други


1. ЗНАЧЕНИЕ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО

И днес мястото на който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство се определя от значението на произвежданата продукция за човека. В това отношение, животновъдството има водеща позиция. Като източник на мляко, яйца, месо, мед, то е основен фактор за задоволяване на човешките потребности от пълноценни, незаменими хранителни вещества. Количеството на консумираната продукция от животински произход продължава да бъде критерий за благосъстояние.

Животните не са само директен източник на храна. Човекът е сред видовете със сравнително слабо развита храносмилателна система и използва изключително малък брой растителни продукти. Така, поради невозмъжността за синтез на ензима целулаза, човешкият организъм не е способен да преработи най- разпространения на Планетата източник на енергия - целулозата. Посредством “биологичната лаборатория”- животното, човекът разширява възможностите си за усвояване на по-широк спектър от природни ресурси, а колкото по- голямо е количеството на използваните ресурси, толкова по- висока е приспособимостта на потребителя им.
Освен на хранителни продукти, животните са ценен източник на суровини за промишлеността. От овцете, козите, камилите, ламите се получава вълна, от козите и зайците- пух, а от копринената пеперуда- коприна. Независимо от развитието на химическата промишленост и производството на изкуствени влакна, влакната от животински произход са незаменима суровина за текстилната промишленост. В различни отрасли на промишлеността се използват кожите, жлезите с вътрешна секреция, перата, костите, кръвта, дори плацентата. Нямат алтернатива и такива специфични продукти, като пчелното млечице, пчелната отрова, прополисът, които се използват широко в медицината.

Животните са източник на работна сила. През последните десетилетия, в развитите страни, поради високата степен на механизация на производствените процеси, това качество практически не се използва. Бързото изчерпване на природните енергийни източници на Планетата, високите цени на петролните продукти, необходимостта от предприемане на по- драстични мерки за опазване на околната среда и природните богатства, карат човека да преосмисли позицията си и по отношение на използване на животните като теглителна сила.

От животните се получава оборски тор. Той е предпочитан пред изкуствените торове, защото освен че поддържа плодородието на почвата, подобрява нейната структура и физико-химичните й свойства. При органичното производство, оборският тор е единственото средство за торене на почвата.

2. ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО

2.1. Елементи на производствените технологии
Производството на животинска продукция на съвременния етап може да бъде ефективно само ако се базира на достиженията в областта на селекцията, храненето на животните, техниката, технологиите и на умело прогнозиране на развитието на пазара в краткосрочен и дългосрочен план. Многобройните изисквания и детайли в тази насока могат да бъдат отчетени единствено чрез предварително, цялостно планиране на технологията от избора на терен за строителство на фермата, до оценката на икономическата ефективност на производството. След започване на производството, в края на всяка година се прави анализ и оценка на получените резултати, и се разработват параметрите и технологичните схеми за следващата. Разработването на технология за производство на животинска продукция започва с определяне на основните технологични параметри и елементи, част от които са свързани със създаването на фермата и организирането на ново производство (постоянни), а други са вариращи и се планират ежегодно на основата на текущото производство.
Постоянните параметри се разработват като се изхожда от пазарната конюнктура, местоположението на фермата, площта за изграждането й, наличието на производствени и помощни сгради и съоръжения, площите за фуражопроизводство, възможностите за технологична, ресурсна, кадрова, финансова обезпеченост.
Местоположение на фермата. Природно-климатичните особености на района, наличието на комуникации и работна сила, близостта до големи консумативни центрове, определят възможностите за производството и реализацията на даден вид животинска продукция, за фуражопроизводството, за избора на порода, за начина и технологията на производство.
Начинът на производство може да се разглежда, като съвкупност от производствени отношения, свързани с целите на производството, средствата за постигане на целите, мястото на стопанската единица в агро-еко-био-системата, позицията и взаимовръзките между субектите на производството. В този аспект, ясно могат да бъдат разграничени три основни начина на производство- конвенционален, екологосъобразен и биосъобразен фиг 2.1.1.
Система на производство. Производството на животинска продукция може да бъде интензивно или екстензивно, като между крайните варианти съществуват технологии с различна степен на интензификация. Чрез интензификацията се цели максимално използване на площите, сградите и съоръженията, животните, трудовите ресурси и т. н. Интензификацията е свързана с концентрация и специализация на производството, механизация и автоматизация на производствените процеси, отглеждане на животни от високопродуктивни породи, използване на висококвалифициран труд.
Вид на фермата. Фермите за производството на животинска продукция са два вида: едноотраслови- в които се отглеждат животни от един вид; и многоотраслови- с два и повече вида. Многоотрасловите ферми биват смесени- отглежданите видове не са свързани технологично помежду си и интегрирани- видовете са звена от една технологична верига. Предимство на едноотрасловите ферми е по-високата интензификация на производството. На свой ред в

Фиг. 2.1.1. Взаимовръзка между начина на производство, производствената система и вида на фермата

многоотрасловите, се създава възможност за по-ефективно използване на фуражите, на отпадъците от производството, а при интегрираните и на площите, съоръженията, оборудването. При тях производството може бързо да се преструктурира в зависимост от конюнктурата на пазара. Високоспециализираните едноотраслови ферми са основа на ефективното конвенционално производство на животинска продукция. Смесените и особено интегрираните ферми имат голяма перспектива при еколого- и биосъобразното животновъдство.
Специализация на производството. В зависимост от отглежданите категории животни едноотрасловите ферми са свръхспециализирани- отглежда се една категория (крави за мляко; прасета за угояване), специализирани- отглеждат се категории, обезпечаващи едно производствено направление (ремонтни телета, юници и крави за мляко) и неспециализирани- отглеждат се различни категории с различно продуктивно направление (ремонтни телета, юници, крави за мляко и телета за угояване). Специализацията е свързана с унифициране на технологичните и производствените процеси, внедряване на механизация и автоматизация, повишаване на квалификацията на кадрите. Това води до намаляване на относителния дял на капиталовложенията, предполага бързо модулно технологично обновяване, а тесно специализираният труд е с по-висока производителност. Съществен недостатък на свръхспециализираното производство е, че трудно може да бъде еколого- и биосъобразно и носи значителен риск при евентуална смяна на пазарната конюнктура. В сравнение със специализираните, неспециализираните ферми изискват повече капиталовложения и са с по-ниска ефективност на използване на труда. Предимствата им са подобни на тези в многоотрасловите ферми.
Производствено направление. Фермата за производство на животинска продукция може да бъде с направление за месо, за мляко, за мляко и месо, за вълна, и т.н. Изборът на производствено направление зависи от редица условия, основни от които са пазарната конюнктура и прогнозата за развитието на пазара в краткосрочен и дългосрочен план. Значение имат и географското местоположение на фермата, природните особености на района, ресурсната обезпеченост и др. Производственото направление е определящо при избора на порода.
Категория на фермата. Животновъдните ферми се разделят на стокови и племенни. В стоковите се произвежда основната продукция, характерна за дадения вид животни - мляко, яйца, вълна. В племенните ферми се отглеждат елитни животни от дадена порода, с цел възпроизводство на породата и по-малките й структурни единици. Основна продукция са приплодите, а допълнителна- стоковата продукция, характерна за дадения вид. Племенните ферми са с по-висока икономическа ефективност, но създаването и поддържането им е по-сложно. В тях са по-значителни разходите за възпроизводство, за контрол на продуктивността, бонитировка на животните, оценка на развъдната стойност и други селекционно-племенни мероприятия. Приходите от продажбата на племенни животни обаче, многократно надхвърлят тези разходи. Създаването на племенни ферми у нас е изключително перспективно, тъй като в настоящия момент във всички отрасли на животновъдството има остър недостиг на племенни животни
Цикъл на възпроизводство. Фермите могат да бъдат с пълен и непълен цикъл на възпроизводство. При първите, ремонтните животни за възпроизводство на стадата се произвеждат и отглеждат във фермата, а при вторите се закупуват от други стопанства. Стоковите ферми не трябва да имат собствено възпроизводство, а ремонтът на стадото се извършва с животни от племенни и репродукторни ферми. Това обаче е възможно само при видовете с висока репродуктивна способност- птици, свине, зайци.
Капацитет на фермата. Капацитетът на фермата може да бъде от няколко единици до няколко хиляди глави, независимо от вида на животните. В света се наблюдава тенденция към уедряване на стадата и фермите. Освен от посочените по-горе параметри, капацитетът на фермата зависи от възможностите за съхраняване и реализация на продукцията, фуражната база, възможностите за съхраняване и използване на тора, наличието и цената на работната сила, възможностите за капиталовложения и др.
Порода. Породата на животните, отглеждани във фермата, трябва най-пълно да отговаря на определените критерии и да обезпечава максимална реализация на генетичния потенциал за продуктивност при конкретните природо-климатични и стопански условия. Биологичните особености на породата като плодовитост, възраст и живата маса при заплождане на ремонтните животни, продължителност на използване, продуктивност на животните от отделните категории и т.н. са основа за разработване на параметрите за ежегодно планиране на производствения процес.
Постоянните параметри на технологията се променят само при коренно изменение на конюнктурата на пазара и условията на производство тъй като това е свързано със значителни инвестиции.
Вариращи параметри. Също се разработват първоначално и служат за определяне на пълният капацитет на фермата, за избор на технология на отглеждане, технологично оборудване и т. н, но се планират ежегодно на основата на получените резултати от предходната година. Към тях се отнасят:
Производствен цикъл на фермата. Производството на животинска продукция има цикличен характер, свързан с периодичността на природо-климатичните условия, физиологичните процеси в организма на животните и т.н.. При женските животни от основното стадо (крави, биволици, овце, кози, свине, зайкини) цикличността е обусловена от периодичността на репродуктивните функции и обикновено обхваща периода от едно раждане до друго, при ремонтните животни- от раждане до включване в основното стадо, при животните за угояване- от раждане или от началото на угоителния период до края на угояването.
Брой и размер на технологичните групи. Независимо от нивото на специализация, във фермите има животни на различна възраст, с различно физиологично състояние, продуктивност и т.н., които имат специфични особености и потребности. Това налага те да се групират (категория животни) и отглеждат поотделно. Колкото по-малък период от производствения цикъл обхваща групата, толкова по-пълно могат да бъдат задоволени потребностите на животните, включени в нея. Прекаленото раздробяване на стадото обаче затруднява обслужването му, води до увеличаване на капиталовложенията и разхода на труд.
Средногодишен брой на животните. Средногодишният брой на животните, включени в един производствен цикъл (свине майки; прасета за угояване; ремонтни прасета), се изчислява, като планираният общ брой на животните за годината се умножи на продължителността на производствения цикъл и се раздели на дните в годината. Средногодишният брой на животните в технологичните групи се определя като средногодишният брой на животните се умножи по продължителността на технологичния период на съответната група и се раздели на производствения цикъл.
Брой на скотоместата. Броят на скотоместата във фермата се планира на основата на средногодишния брой на животните в технологичните групи и начина им на отглеждане. При основното стадо, средногодишният брой на животните се завишава обикновено с 5-10%, а при младите животни с 10-20%. При интензивните технологии – угояване на пилета, прасета, производство на яйца и т.н. скотоместата се планират точно.
Циклограма за движение на животните. Циклограмата е фигура, на която се изобразява движението на животните по веригата на производствения цикъл. Тя служи за онагледяване на движението на животните по групи и за свързване на производствените цикли на отделните категории във фермата.
Технология на отглеждане. Изборът и детайлното описване на технологията на отглеждане е най- същественият момент при проектиране на фермата. Технологията определя броя и размера на основните и помощни сгради и съоръжения, техния тип, размер, устройство и оборудване и въобще цялостната организация на производствените процеси. При разработване на технологията се описват детайлно типът на сградите за отглеждане на животните и тяхното устройство- разположение и размери на секциите, боксовете и леглата, устройството на пода, работните проходи, яслите; необходимите технологични и помощни съоръжения и тяхното устройство; основните технологични процеси- хранене, поене, почистване на помещението и дворовете, съхраняване на тора, доене, първична обработка и съхраняването на млякото и машините за механизирането им и т.н. Елементите на основни технологии, използвани у нас при някои видове животни са представени в табл. 1 и 2.
Генерален план на фермата. Генерален план се нарича застроителният план за разположението на сградите и съоръженията на територията на фермата. Планът трябва да бъде така разработен, че да позволява оптимално протичане на производствените процеси. У нас устройството на фермата обикновено се базира на “черно-бялата“ система, при която се формират две зони. В бялата зона се разполагат сградите за животните и сервизните помещения, а в черната -сградите и съоръженията, до които имат достъп външни лица- битови сгради, складове, работилници и др.
Във фермите с пълен цикъл на възпроизводство ежегодно се планират възпроизводството и селекционно племенната работа -изготвят се случни планове, планират се селекционните мероприятия, отчита се и се планира генетичният прогрес на стадото.
Планиране на продуктивността. Продукцията е основен източник на приходи за фермата, поради което производството й се планира ежегодно. Планирането на годишното и месечното производство е сложен процес, тъй като продуктивността зависи от редица генетични и паратипни фактори. На практика разработването на технология за производство на един или друг вид продукция е търсене на решения за управляване на факторите, влияещи на продуктивността, като целта е да се създадат условия, при които животните максимално ще реализират генетичния си потенциал.
Оборот на стадото. С термина “оборот на стадото“ се означава движението на животните в технологичните групи. Той е конкретизирана форма на циклограмата с отчитане на точния брой на животните- приход от родени и закупени, разход при продажба и отпадане, преминаване от една в друга група. Месечният оборот на стадото показва ежемесечното движение по групи. Той е схемата, по която се осъществява целият производствен процес на фермата. Годишният оборот на стадото е обобщен вариант на месечния. Той позволява да се изчисли годишния прираст във фермата и количество на реализираното месо по категории.
Фуражен баланс. Фуражният баланс на фермата се разработва на основата на дневните дажби за отделните категории животни. Той показва общото количество на фуражите, необходими за изхранване на животните за една година. На негова основа се планират площите за фуражните култури, средствата за закупуване на фуражи, площта на фуражохранилищата и т.н.
В края на анализа на технологията се определя нейната икономическа ефективност чрез съпоставяне на приходите и разходите при производството.

2.2.Начини на производство на животинска продукция
Конвенционално производство
Основен начин на производство на животинска продукция е конвенционалният. Целта му е получаване на максимално количество продукция от производствените мощности, с минимален разход на труд и средства.
Основните белези на конвенционалното производство са:
 в центъра на производствената система стои човекът и производството е изцяло насочено към задоволяване на човешките потребности;
 целта на производството е извличане на максимални блага, независимо от използваните средства;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Значение на животновъдството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.