Знаков характер и семантика на думата. Знаков характер на думата.


Категория на документа: Други




ЗНАКОВ ХАРАКТЕР И СЕМАНТИКА НА ДУМАТА

Знаков характер на думата

Думата е знак. Знакът е сетивно възприеман обект, който представя друг обект и носи информация за този друг обект.

Думата е изкуствен знак, защото е дело на преднамерена човешка дейност. Тя е знак-символ, при който връзката между знаковото средство и обозначения от него извънезиков обект е условна(конвенционална).

Според видния френски езиковед Емил Бенвенист естественият език, като никоя друга изкуствена семиотична(знакова)система, притежава способността за двукратно означаване на своите елементи и за двойно структуриране на единиците си - в езиковата система и в речта. Ето защо езиковият семиозис(процесът на обозначаване, знаковата ситуация)се осъществява в два аспекта и бива: абстрактен и конкретен.

Абстрактният семиозис е този, който се осъществява в системата на езика и има характер на първично знакообразуване(първична номинация).

В структурата на отношението на назоваване, т.е. в знаковата ситуация, си взаимодействат пряко три същности, които се обозначават с термините: денотат, сигнификат и езикова форма. Първите две от тях имат логико-семантичен характер, а третата - езиков.

Основните компоненти на съдържанието - денотатът и сигнификатът - са идеални същности и са семантична проекция съответно на обема и на съдържанието на понятието. Ето защо нито сигнификатът, нито денотатът следва да се отъждествяват с понятието, както много често това се прави в изследванията по лексикална семантика.

Денотатът е всеки реален или въображаем обект(вещ, лице, признак, действие, състояние, усещане и пр.), станал предмет на мисълта. Това е обект, който в процеса на обективиране на понятието за него посредством съответно езиково средство, се класифицира и категоризира, т.е. отнася се към определен клас обекти с дадена категориална характеристика(предмет, процес, признак). Денотатът следователно е идеална същност, която изразява не единичен обект, а КЛАС от категориално еднородни обекти.

Например лексемата стол обозначава не отделен, единичен стол, а всички разновидности на мебели, които имат форма и изпълняват функции, характеризиращи ги като стол. Ето защо денотатът е определен клас от обекти, към който е приложим езиковият знак.

Сигнификатът е познавателен мисловен образ, в който са обобщени и отразени съществените признаци на денотата - необходими и достатъчни, за да бъде той идентифициран, класифициран, категоризиран и обозначен с езиков знак.

Освен разгледаните два компонента в съдържанието на езиковия знак се обособява и трети компонент - конотат, който отразява като съзначения признаците на субективно-оценъчното отношение на езиковата личност към обозначавания обект(емоционални, експресивни, образни, оценъчни).

Сигнификат(означаемо)+конотат

Езикова форма........................................Денотат Обект(реален или

(означаващо) въображаем)

Езиков знак

Интересна илюстрация на казаното дотук може да бъде лингвистичното откритие на Пипи Дългото чорапче - чаровната героиня на Астрид Линдгрен.

Една сутрин Пипи съобщава на приятелите си, Томи и Аника, че е открила нова дума - спунк. Следва основателният въпрос на Томи: - Спунк? Какво значи? За жалост, Пипи не знае. Но - казва й Аника - щом и ти не знаеш какво значи, тогава от нея няма никаква полза. Вярата, че ще успе да разбере какво означава думата, кара странното момиче да отиде заедно със своите приятели в града и там да търси настойчиво спунк. Но не го открива. Едва когато се завръщат вкъщи, децата попадат на някакво малко бръмбарче, което започват да разглеждат с интерес и възхищение, като се мъчат да го идентифицират. Естествено е, че Пипи е тази, която разпознава бръмбарчето - това според нея не е нищо друго освен спунк, защото: Виждал си някога през живота си нещо по-спунковиднo? Блестящо е това художествено изображение на толкова сложната знакова ситуация, в която думата се поражда и започва да функционира като езиков знак! Ясно се открояват отделните компоненти на езиковия семиозис: този, който обозначава реалния обект посредством създаден от него звуков комплекс; самият реален обект в качеството си на обозначаемо; формираното понятие за обекта, както и начинът на неговото семантизиране и вербализиране с помощта на субективно избрания признак; потребителите на знака; езиковият знак. Художественият текст на Астрид Линдгрен е прекрасно потвърждение на констатацията на В. М. Солнцев, че съдържанието на семиотичната система е винаги резултат от дейността на хората и неин организиращ момент е смисловото, информационното, идеалното начало.

Езиковите знакове, създадени чрез първично знакообразуване в системата на езика, се дефинират като виртуални езикови знакове. Актът на употреба е акт на референция, т. е. при осъществяване на конкретния семиозис става отнасяне на езиковия знак към конкретен обект или клас. Назованият в речта обект или клас от обекти е референт на думата. Съотнасянето на референта с подходяща езикова единица се осъществява на основата на пряка асоциативна връзка. Асоциацията протича между референта, включващия го денотат, лексикалното значение на даден знак и неговото означаващо.

При актуализирането на виртуалните знаци на речево равнище са възможни следните случаи:

1. Пълно езиково съответствие между знак - денотат - референт. Виртуалните знакове възпроизвеждат първичната си(пряка)номинативна функция. Например: Бубулечката бързо пропълзя по пода.(бубулечка - "дребно пълзящо насекомо").

2. Липса на езиково съответствие между знак - денотат - референт. Виртуалните знакове се употребяват във вторичната си номинативна функция. В този случай между"непредвидения" в системата на денотатите изходен смисъл и даден знак с определено референтно съответствие възниква непряка асоциативна връзка. Например: Той е кротък, безобиден човек. Тази бубулечка не бива да се наскърбява. В този пример референтът се обозначава чрез "чужд" знак, употребен метафорично. (бубулечка - прен. "кротък, безобиден човек").

Най-често използваните начини за вторично назоваване са метафоричният и метонимичният.

3. Ако в езиковото съзнание на назоваващия не е утвърден знака за обозначаване на даден денотат, то тогава субектът може да използва описателен(дескриптивен) езиков знак за назоваване на референта. Сравни: Мене малко ме достраша, нещо можеше да ме сгази и тогава щяха да ме возят с онази, бялата кола, дето свири като вълк, и разни доктори и разни инжекции(Георги Данаилов).

Лексикално значение на думата



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Знаков характер и семантика на думата. Знаков характер на думата. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.