Знаков характер и семантика на думата. Знаков характер на думата.


Категория на документа: Други



ЛЕКСИКАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ е логико-семантично образувание, свързано с определен комплекс от звукове или букви чрез автоматизирана асоциативна връзка.

Структурата на лексикалното значение се изгражда от три основни макрокомпонента - концептуален, конотативен и категориално-граматически. Всеки един от тях се състои от няколко микрокомпонента, изградени от съответни семантични признаци.

Концептуалният макрокомпонент е ядрото, фокусът на лексикалното значение. Формира се в резултат на първична лексикална номинация и представлява знаковото, номинативното значение на лексемат и по същество е редуцирано понятие. Този макрокомпонент се състои от два микрокомпонента - денотативен и сигнификативен, - чрез които се реализират две форми на човешкото мислене - представа и понятие. В речта думата може да се използва като израз на понятие ( Мъглата е обичайно явление по тези места ) или на представа ( По пътя ни пресрещна гъста мъгла ).

Денотативният микрокомпонент очертава предметната отнесеност на лексемата, а сигнификативният - нейната логико-смислова отнесеност. В зависимост от това се обособяват два разреда думи и техните еквиваленти: предметни ( съществителните имена ) и признакови ( глаголи прилагателни наречия, а така също някои групи съществителни като страхливец, подлец, добряк, здравеняк, негодник и др. ). Значенията на първите в съвременната лексикална семантика се наричат идентифициращи ( или денотативни ), а значенията на вторите - предикатни ( или сигнификативни ).

Предметната отнесеност на думата може да бъде обща и частна.Тя е обща, когато лексикалното значение на думата се отнася към клас обекти - Книгата е източник на знания.; Кучето е най-верният приятел на човека.; Виолетовото е любимият ми цвят. Предметната отнесеност е частна, когато лексикалното значение се отнася към конкретен член на даден клас обекти ( лице, действие, проява, признак ) - Милена взе книгата от масата.; Кучето на съседа по цяла нощ лае.; Блузата й беше виолетова.

Конотативният макрокомпонент е полиструктурен. Той се изгражда от следните микрокомпоненти: оценъчен, емоционален, експресивен и функционално-стилистичен.

Оценъчният микрокомпонент отразява както емоционално-сетивното възприемане и квалификация на обектите от действителността, така и тяхната рационална квалификация от страна на субекта на речта. Ето защо той може да бъде: а ) рационално-оценъчен: контрабандист, наркоман, герой, майстор, вкусен, правилен, умен и пр. и б ) емоционално-оценъчен: негодник, работяга, скрънза, плямпам, дърдоря, ридая, лапам; ех, ох, ах, олеле и пр.

Експресивността е семантична категория, благодарение на която се усилва изобразителността на речта и въздействената сила на словото.

Експресивният макрокомпонент бива два вида: интезивен и образен.

Интензивността отразява градацията в степента на изява на семантичния признак, който притежава ( или му се приписва ) обозначеният с езиковия знак референт. Сравни: "глупав човек" - глупак, тъпак, тъпанар, тъпунгер; "изпитвам любов към някого" - обичам, боготворя; "значим по размер" - голям, огромен, грамаден, гигантски.

Образният микрокомпонент създава жива, нагледна представа за обозначения обект. Например: "глупав човек" - глупак, тъпак, овца; "пиян човек" - пияница, къркач, смок, свиня; "красива жена" - красавица, фея.

Експресивността може да бъде емоционална и лишена от емоционалност. С оглед на тази нейна особеност се обособяват групи от експресивно-емоционални думи с положителни или отрицателни характеристики за назоваваните предмети и явления.

С положителните експресивно-емоционални оттенъци се изразява: ласкателност(двамка, ръчица ), гальовност( пиленце, гълъбче, цветенце ), шеговитост
( дядка, дередже ). Чрез отрицателните експресивно-емоционални ( пейоративните ) оттенъци се изразява презрение ( кикимора, парцал ), пренебрежение ( бабище, селяндур, хлапетии, писарушка ), неодобрение ( повлекана, домъкна се, плямпа ), грубост ( сурат, плюскам, пукна ), ругателност ( мискин, диване, келеш, бабушкер ).

Експресивността се реализира със семанвтичните признаци "интензивност" и/или "образност", а емоционалността - със семантичните признаци "оценъчност" и "субективност".

Експресивността може да се постигне по езиков ( семантично и морфологично ) и речев път.

Начините и средствата за постигане на експресивност по езиков път са следните:
1. Чрез лексикалната семантика на думите. В речника съществуват думи, в чиято семантика номинацията на денотата е съчетана с неговата квалификация. Експресивният микрокомпонент се осъзнава особено ярко в съпоставка с неутрална дума синоним. Например: говоря - дърдоря, баба - бабушкер, плача - рева, ридая и др. под. С лексикална експресивност се отличават историзмите, архаизмите, поетизмите, жаргонизмите, диалектизмите; лекиката, присъща на снижения разговорен стил, междуметията, някои турцизми, запазени в речника на книжовния език. Например: даскал - учител; ложе - легло; отец - баща; ридание - плач; дърт - стар; да прецакам - да излъжа, да измамя; скапан - лош, некачествен; сурат - физиономия; гюрюлтия - шум; дередже - положение; курдисам - настанявам, нагласявам; келепир - изгода, полза; урсуз - зъл, лош; диване, маскара, абдал, хиля се, блещя, дрънкам, пердах, цивря, санким, машалла, тумбак, бамбашка, аджеба, пръждосвам и др.под.
2. Чрез морфологични средства. В словообразувателната структура на думата се прибавят някои специфични морфеми, главно суфикси, чиято семантика внася оценъчност или експресивност в общото лексикално значение на лексемата. В българския език е по-голямо разнообразието от умалителни суфикси, които се присъединяват както към съществителни имена, така и към прилагателни: -енце,
3. -це, -ле, -ица, -ичка, -че, -инка, -ичък, -ийка и др. Например: детенце, кюфтенце, татенце; винце, масълце, хорце, мъжле, носле, книжле; левче, коняче, краче; ръчичка, паричка, биричка; мънника, новника; мъничък, хубавичък, новичък// мъничка, хубавичка, новичка; филийка, чинийка, ракийка и др.
При глаголите експресивността също може да се изрази по суфиксален път: спинкам, гледкам, тичкам, обичкам и др. Някои граматични архаични форми от съвременно гледище също са експресивни, например: небеса, телеса, врази, двери и др.

По-ограничени са средствата за изразяване на уголеменост и пренебрежение - ръчище, женище, мъжище, крачище, респективно ръчища, женища, мъжища, крачища, зъбища и т.н.

По речев път експресивността се постига чрез преносна употреба на неутрални думи. Екпресивността в тези случаи е следствие от образа ( метафора, метонимия, ирония, хипербола ), стоящ в основата на речевата номинация. Например: Изпод одеялото на асфалта камъните подава глави. Луис почувства горчива самотност. Очите й заскитаха налудничаво из палатката. Детският поглед светна. Златният зъб се усмихна ехидно.

Почти всяка пълнозначна дума, поставена в необичаен контекст и употребена преносно в конкретния комуникативен акт, може да добие речева експресивност, запазвайки при това езиковата си неутралност.

Чрез интонацията ( в устната реч ) също може да се постигне речева експресивност. Интонацията обикновено съпровожда преносните употреби с ироничен смисъл: Ти си бил много умен! Твоите важни разговори нямат край! Голяма работа си свършил, няма що!

Функционално-стилистичният микрокомпонент, за разлика от останалите микрокомпоненти, разгледани дотук, е по-специфичен, защото той не характеризира обекта, а носи информация за ситуацията, в която протича речевия акт ( формална, неформална, устна, официална, писмена и др. ). Този микрокомпонент включва многобройни семантични признаци - разговорно, книжно, реторично, тържествено, официално-делово, научно, поетическо, литературно, поетично и т.н.

В лексикологията е възприето разграничението на две големи групи в лексиката по функционално- стилистическа отнесеност: лексика на устната реч и лексика на писмената реч ( по-подробно виж по този въпрос проф. Върбан Вътов ).

Лексиката на устната реч обхваща думите, които се използват в различните форми на устното общуване - при непринуден разговор, беседа, спор, обяснение и пр. Тази лексика се оценява като неуместна за употреба в писмената форма на общуване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Знаков характер и семантика на думата. Знаков характер на думата. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.