"Генезис, мутация и дегенерация на вторите мрежи" - Андрей Райчев


Категория на документа: Други


ПУ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТИ
ПО
ЕТНОСОЦИОЛОГИЯ

Теми:
I. Андрей Райчев "Генезис, мутация и дегенерация на вторите мрежи"; В: Социологически проблеми. 2003.1-2
II. Мила Сантова "Разкази и образи на социалистическото потребление (излседване на визуалното конструиране на консумативната култура през 60-те години в България); В: Социологически проблеми. 2003.1-2

ПЛОВДИВ 2008

I. Андрей Райчев "Генезис, мутация и дегенерация на вторите мрежи"

Авторът на статията е концентрирал своето внимание върху "вторите мрежи"- като явление на "бившия режим", разглежда техните форми, характеристики и промени, съпоставяйки ги с мрежите в западното общество.
Той очертава трите фази на развитие на втората мрежа. Това са генезис, мутация и дегенерация. Тези фази са характерни за България и страни от този тип.
Две от обществените прослойки претърпяват най-големи промени по време на социализма, това са държавна сигурност и армията. Крайният резултат от наложените промени, е че военните се изкачват в йерархията, малко обедняли, но все пак преминали на следващото стъпало. Обратен е случаят с държавна сигурност, там хората са уволнени и заклеймени. В социалистическите страни именно тези хора полагат основите на мафията.
Социалистическият държавен модел се ражда и мутира в Русия. Като всяка утопия приложена на практика, тази идеология претърпява поражение и недостатъците й се превръщат в нейни унищожители. Основните недостатъци са властовия и стоковия дефицит. Тези дефицити раждат вторите мрежи. Вторите мрежи са именно обмен на стоки и вещи. Както обонщава автора, социалистическото гражданско общество се превръща в съвкупност от правила за обмен на вещи и власт. Следващо заключение което той прави, е че втората мрежа е просто начин на съществуване на гражданското общество при социализма.
Обществото е положено в рамката на социализма, с цел да бъде по-лесно манипулирано и управлявано. Не можейки да се пребори и да отхвърли тази рамка, обществото променя своята форма и съдържание- то се видоизменя и надмогва държавата и модела. Както отбелязва А.Райчев- това е победа на гражданското общество над държавата.
Обществото при социализма е втората мрежа, а тя е съвкупност от обмени. Тези обмени могат да се разделят на три групи. Обмяна на вещи срещу вещи, статуси срещу вещи и статуси срещу статуси.
Конкретният модел на управление довежда до дефицити, дефицитите предизвикват пораждането на втрите мрежи, а самите мрежи са начинът гражданското общество да съществува във възникналата ситуация. Създават се йерархий които функционират паралелно с държавните и след време започват даже да влиаят върху тях.
Във България вторите мрежи имат една специфика. В рамките на страната в основата на вторите мрежи стоят семейно-родовите отношения, а по-късно навлизат и професионално-образователно-приятелските отношения. Тези отношения се оказват решаващи за прехода.
До тук автора на статията е разглеждал особеноститена генезиса на вторите мрежи. Както вече споменахме втората фаза е мутация. След като рухва социалистическият модел на държавата, единственото което остава след него са вторите мрежи. Социалистическата държава създава своя властови език, който подтиска всички възможни алтернативни езици. Авторът прави кратка характеристика на социалистическата идеология, той констатира едно от нейните големи противоречия "за да няма страти,трябва да има страти". За това се създават двете основно страти "номенклатурата и интелегенцията". Тези две стратии осигуряват прозрачността и съдържанието на властовият език. Самата идея за стратиите, тяхното възникване и приложение създават ясно разграничимата граница между държава и общество. Интелегенцията и номенклатурата се явяват обща част за държавата и обществото. Двата слоя (номенклатурата и интелегенцията) са отговорни за репресивните и следрепресивните действия. Мутирайки вторите мрежи, те поставят основите на следващото общество и слеващата държава. В следствие на мутацията на вторите мрежи, разграничавме две основни функции. Първата, е че мутацията предизвиква процеси които трансформират политическият елит в посткомунистическото общество. Втората, е че поставя наченкитена бъдещата каста на собствениците. След разпадането на политическият модел на социалистическата държава, единственото което остава след нея са вторите мрежи- паралела на официалният държавен апарат. Те от своя страна се явяват единствен регулатор на икономиката. Трите основни резултата от мутацията на вторите мрежи са: разлагат се обществения организъм и се създават предпоставки за изграждането на ново общество; декапилизира се общественото стопанство и се създава новата класа на собствениците.
Дегенерацията е последният етап от развитието на вторите мрежи. Дефицитите и размяните които вече споменахме са факторите които пораждат хоризонтално-вертикалните второмрежови образувания. Вертикалните образувания (където се разменят вещи) се разпадат и остават хоризонталните. Дефицита на вещи се превръща в дефицит на пари. Обмяната на вещи срещу статуси мутира в обмяна на пари срещу статуси., но тук има една малка пдробност- така както в по-ранен период частната собственост се съсредоточава в малък кръг от хора, така и парите в случая са приоритет на малък кръг от хора. За да си купиш статус, трябва да имаш пари, но не всеки има достатъчно, за да направи тази размяна. Когато втората мрежа започва да губи своите вретикални образувания, тя губи и универсалният си характер- тя се корпоративизира. Други последици са дегенерирането към бурканна икономика.
Единственият предмет, който постава и все още функционира и в посткомунистическата мрежа е продаваемият труд.Това се дължи на големият дефицит на високоплатен труд.
Днес и втори мрежи навсякъде където има чужденци, там системата функционира по старият начин- статуси за вещи и родовообщинната основа е запазила част от своите черти.

II. Мира Сантова "Разкази и образи на социалистическото потребление (излседване на визуалното конструиране на консумативната култура през 60-те години в България)

Авторката на статията изследва потреблението в комунистическото общество. Масовата консумация води своето начало някъде от 50-те години на XX век, това е периода в който потреблението се превръща в практика. Официално в края на 50-те години обявява началот на "комунистическият стил на консумативно поведение".
Мира Сантова си поставя за задача да разгледа идеологическото конструиране на консумативната култура в България. Нейното внимание е съсредоточено върху личното потребление. Тя разглежда потреблението в неговите две переспективи- словесни и визуални форми. Визуалната форма има две страни- как се визуализира света и се създават образи и разглеждането на комунистическото птребление през призмата на образите които създава.
След Осмият конгрес на БКП, партията переспективно прави планове, да превърне всеки обикновен човек в гражданин. Гражданите трябва да са масово задоволени в духовен и материален аспект. Акцентът се поставя върху материалното потребление, за целта се разнообразяват стоките. Бъдещите планове на управляващите включват във всяко домакинство (над 97%) да има хладилник, телевизор, радиоапарат, прахосмукачка. Това е своеобразен начин да се моделира и контролира личното потребление. Създава се определен модел, идеологизира се, така че да не изглежда наложен, а по-скоро някаква цел, пререспектива желана от всяко българско семейство. Освен изреденото дотук се формира мисленето за частното като излишнно.

Осмият конгрес на БКП е определен като "културната революция за формиране на новия социалистически човек".
Според Маркс производстените отношения определят процесите на "социалния, политическия и духовния живот изобщо" . Изхождайки от това твърдение авторката заключва, че новият тип производствени отношения ще доведе до нов битов живот. Битът може да се разглежда като относително самостоятелно явление, въпреки, че донякъде е зависимо от икономиката, политиката и културата. Новият вид производство ще доведе до нов пазар, обновения пазар ще допринесе до друг тип масово потребление, а то от своя страна ще промени бита на обикновенния човек. За да се реализиран тези промени, освен всичко друго социалистическият бит трябва да бъде представен като желан.
Разликите между капиталистическият и социалистическият бит са много и съществени, но най-важната е в правото на личен избор. В първият случай можеш да избираш между няколко изградени модела, шаблони, докато комунистическият тип (особено след 60-те години) изгражда един модел, който е издигнат до цел, идеализиран е, и на практика обществото следва този модел, защото няма друга алтернатива. В комунистическата идеология унифицирането е често срещан подход.
Социалистистическият бит е подреден, чист, спретнат и идеализиран чрез масови образи, но всичко това е процес който действа обратнопропоционално за духовните потребности. Идеологията е с двойствена насоченост, от една страна се създават условия за притежаването на вещи от бита. Но, от друга тези вещи не трябва да се превръщат във върховна ценност.
Идеологическото конструиране на социалистическия бит има конкретна насоченост в публичното пространство.
След решението взето на Осмият конгрес, започва разширяването на мрежата от магазини. Откриват се и магазини в които човек има непосредствен достъп до стоките, без присъствието на продавача. Друга промяна която настъпва е с видоизменението на витрините на магазаните. Вече им се отделя по-голямо внимание, подреждат се, разпределят се стоките по нов различен начин. Витрините трябва да носят в себе си и възпитателни смисли. Подредбите на повечето витрини не са социалистически, а универсални. Темите които те представят са "пролет", "лято", "есен", "зима", а не идеологически теми.
Като количество стоките са много, но те са еднообразни. Витрините са пълни, в някои случаи пртрупани, но в тази голяма витрина избора е ограничен, защото са показани на практика еднакви неща, с несъществени разлики.
Според проучванията рекламата осъществена чрез витрината буди най-голямо доверие и интерес у потребителя, въпреки, че тя не дава никаква информация за изложената стока. Процесите които продуцира витрината се вписват в извеждането на образа над текста, т.е. по-важно е какво виждаш, а не какво е неговото съдържание. С времето стойността на стоката започва да се определя от нената външност, образа който тя създава у потребителите, а не нейните качества.
Процеса на визуализиране не спира със стоките, той започва да действа ив градската среда. Българските градове започват да се представят като гледки и места, за които най-важното е как изглеждат, техният визуален образ.
Рекламата е универсален способ, но в България тя навлиза в края на 550-те години. От този период са и първите публикувани реклами. Дори в продължение на две години се издава вестник "Реклама" 1966-1968г. Рекламата като способ доскоро отричана се причислява към икономиката, като допълнителен метод за по-добрият избор на купувача.
Рекламата носи в себе си две основни функции- икономическа и възпитателна. Възпитателната функция служи на различни интереси-политически, културни и стопански. Рекламата е и начин да се промени традиционната консумативна култура.
След 70-те години в центъра на рекламата стои социалистическият човек. Този акцент е пряко свързан с решенията на Осмият конгрес и с промените които иска да осъществи. Проблемът идва от прекалено идеологическите механизми с които борави рекламната пропаганда, те в голяма част от случаите са неприложими на практика. Както се изразява авторката "новото съдържание не успява да създаде нови качествени форми".
Списание "Лада" започва да излиза през 1959г. То си поставя няколко цели. На първо място да легитимира потреблението като ценност. Друга цел на списанието е да афишира необходимостта от съобразяване с модата. Двусмислицата идва от факта,че едновременно модерността се афишира като ценност, но тя трябва да бъде съчетана и с практичност. Интересен факт, е че ако един човек не е в крак с модата, това може да се схване като съпротива срещу новият човек. Друга новост, е че вече се изписва името на производителя- от една страна това препраща дирекно към производителя и се възприема като гордост от родното производство, от друга това е прийом на дирекната реклама. Списание "Лада" е замислено и се отпечатва като трибун на решенията на Осмият конгрес. То препоръчва стоки на потребителя, обхващащи целият му бит-обзавеждане, дрехи, електродомакински уреди, аксесоари и т.н. Но различията не намират място в него. Различията от икономически, политически и културен аспект, просто са пропуснати. Дрехите се разделят според случая на тяхната употрба, за всеки ден, вчерно, работно и спортно облекло. Набляга се и на визуалната пропаганда, снимковият материал заема една значителна част от списанието.
Новите образите които се създават, за да легитимират новият социалистически човек, достигат до колектива чрез промените в самите магазини, чрез литературата и филмовата лента. Всяка една от тези институции, използва свой индивидуален подход. Подхода на литературата е ансочен към индивидуалния потребител, част от цялото, който трявба да бъде лично съблазнен. Докато промените в магазините и кинообразите са насочени към колектива, без каквито и да било намеци за индивидуализъм.
Вече споменахме, че потребителя трябва да бъде въобразен и привлечен, но също така и самият предмет трябва да бъд епреставен като желан, като някаква цел. Фокусирането върху предмета може да бъде разглеждано от две страни- реклама на родното производство и конструиране на новият тип потребител.
Промените които се извършват в магазините, литературата, киното, продуцираните текстове и знаци- всичко е с една цел, да се представи и да бъде пожелан новият "социалистически" начин на живот. Всеки един човек от колектива да иска да бъде тип "нов социалистически потребител".
Решенията на конгреса са реализирани и продуцирани и стигат до колектива чрез икономическите и медйините инстанции.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Генезис, мутация и дегенерация на вторите мрежи" - Андрей Райчев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.