"За еволюцията на съвременното демократично управление" - съгласно тезата на Р. Дал


Категория на документа: Други


Националната държава също така въплащава едно много по - голямо разнообразие от групи и интереси, които- както се установява, успяват мирно да съжителстват. Демокрацията в рамките на тази държава не само толерира, но и стимулира създаването на относителни автономни сдружения от всякакъв вид: политически, социални и др.

Една последица от опита да се приложи демократичният процес към големия мащаб на националната държава е развитието на политически практики и институции, като политически партии. В света възниква един нов политически строй- полиархията. Институциите по които тя се различава от другите политически строеве, изискват системи от политически и граждански права, далеч по- обхватни от всички други. Макар че при първото преоразувание правото да се управлява се прехвърля от няколко към много хора, "многото" съставляват една част от народа,а изключените са многото. В контраст на това, след приключването на второто преобразувание в демократичните страни равните граждански права са разширени дотам, че да обхванат всички пълнолетни хора.

Икономическият живот, околната среда, националната сигурност и оцеляването на една страна са в голяма степен зависими от деятели и действия, намиращи се извън границите на тази страна и неподвластни пряко на това управление. Макар че би било погрешно, според Дал, тенденцията да се приема за еднаква по отношение на всички въпроси, в предсказуемото бъдеще транснационалните сили ще продължават да разяждат автономността по отношение на тези въпроси. Автономността на града- държава и суверенността на националната държава са били по- малко факт и повече - фикция. Не само конфликтите, но и търговията и финансите са рушали държавните граници- демократичните държави никога не са били способни да действат автономно.

Макар тази автономност да варира, качеството на демокрацията в една страна не зависи пряко от степента на нейната автономнос. Колкото по- малка е една напреднала страна, в толкова по- голяма степен икономическото благосъстояние на гражданите зависи от външната търговия.

По отношение на решенията на ключовите международни дела опасността е в това, че третото преобразувание ще доведе не до разширяването на демократичната идея отвъд границите на националната държава, но до попеда на едно настойничество. Това означава, че за да поддържат жизнеността на демократичния процес, демократичните институции трябва да се усъвършенстват. Демократичният процес в по- малките общности, под мащаба на националната държава, би могъл да се засили.

От всичко до тук, Дал прави заключение, че един свят който се състои само от много малки и високо автономни политически единици, е нещо, за което можем само да си фантазираме. Второто му заключение е в границите на осъществимостта, в една напреднала в демократично отношение страна, гражданите ще притежават ресурси, нужни им, за да могат да участват в политическия живот именно като равни.

Според автора, нито политическото равенство, нито демократичният процес могат да бъдат оправдани, че по природа са нещо добро. По- скоро с това, че са най- надеждните средства за защита и осъществяване на благото и интересите на всички, които са подвластни на колективните решения. В такъв случай, политическото равенство не е цел, която можем да постигнем само ако жертваме свободата и развитието на личността, а е средство за осъществяването на справедливото разпределение на свободата и възможностите за развитие.

Една напреднала в демократично отношение страна преднамерено би регулирала социалните, икономическите и политическите си структури, по начин, че да осигури политическото равенство на гражданите и. Според него една страна, чието общество е изградено от изключително много хора и е умерено сложно, и която е така цялостно регулирана от държавата, ще може да осъществява политическо равенство. Поради ограниченията, наложени от действителността и компромисите между различните ценности не ще премахне неравенствата сред гражданите по политически ресурси, способности и възможности. Дал смята, че е по- лесно да се намерят начини да се намали неравенството, отколкото да има пълно равенство. Той разглежда три всеобщи причини за политическите неравенства- различия в ресурсите и възможностите за прилагане на насилствена принуда; различия в икономическите позиции, ресурси и възможности; и различия в знанието и познавателните способности. От това следва, че една напреднала в демократично отношение страна активно трябва да се стреми да намали големите неравенства във възможностите на гражданите да участват ефективно в политическия живот.

Едно МДП общество благоприятства институциите на полиархията и в този списъл благоприятства демокрацията. Управлението на икономическите предприятияса в по- голямата си част избирани от, и са правно отговорни пред собствениците. Производителната дейност на предприятието е ориентирана към пазара. Макар този икономически строй да е наречен "капитализъм", Линдблом го нарича пазарно- ориентирана система на частното предприемачество.

В една напреднала в демократично отношение страна икономическият строй би се считал за средство не само за производство и разпределение на блага, но и за средство за осъществяване на демократични ценности. Икономическият строй би бил приеман като обслужващ не консуматарите, а човешките същества във всички дейности, за които той допринася.

Стандартната теоритична интерпретация на явлението икономика, се фокусира върху жените и мъжете като производители и консуматори на стоки и услуги. Те живеят във вид политическа система, в най добрия случай като граждани в един демократичен строй. Държавата е, или поне се е смятала за страга очертана система: свободите, равенствата и задълженията на човека зависят от това, дали той е вътре в системата или вън от нея. От гражданина се очаква да изпитва привързаност към другите граждани. Тази привързаност може да бъде разумна и рационална, но също така и почерпана от нерационалните изначални връзки и вярвания.

Според демократичното виждане да се упражнява власт над държавата, или по- конкретно върху решенията на правителството на държавата, би трябвало да са разпределени поравно между гражданите. В стандартната интерпретация на една конкурентна, ориентирана към пазара, свободна предприемаческа икономика няма властови отношения. Тяхното място е заето от размени и договори, в които рационалните деятели участват свободно.

Политическото равенство трябва да се осъществи чрез множество от правни и конституционни уредби, които гарантират на всеки гражданин определени права, възможности и задължения, достатъчни за осигуряване на политическо равенство между гражданите. Според демократичното виждане свободата, постигана от демократичния строй, е свобода на самоопределението. Според икономическото виждане свободата, постигана чрез икономическия строй, е първична свобода. Свободата на консуматорите да избират измежду стоките и услугите, свободата на работниците, да се договарят с работодателите, предлагайки своя труд в замуна на заплата. Това, че стандартната теория е неутрална спрямо политическото равенство, което нито приема, нито изключва, не означава , че не съдържа един важен вид равенство: всички икономически деятели, консумотори или производители, са равно свободни да приемат и отхвърлят предложенията и договорите, които получават.

Някои ентусиазирани демократи твърдят, че в истинско демократично общество всички сдружения трябва да са демократични. Дали то следва да се управлява демократично, зависи от приложимостта на определени допускания. Ако те не са валидни за сдружението, то няма основание да се твърди, че то трябва да се управлява по демократичен път. Ако допусканията са валидни, то тогава членовете на сдружението могат оправдано да изискат демократичен процес именно като право.

В една напреднала в демократично отношение страна с МДП общество най- очевидният кандидат за разглеждане са бизнес фирмите или икономическите предприятия. Техните вътрешни управлеения са в най-добрия случай настойнически системи, а в най-лошия - деспотии. Вярването, че най-добрият начин да се управляват фирмите е чрез недемократични системи, си остава безвъпросно в демократичните страни.

Работата е нещо ключово в живота на повечето хора. Тя оказва влияние и то често върху техните доходи, консумирането им на стоки и услуги, спестяванията им, статута им и много други. От всички отношения на власт и контрол, в които рутинно участват хората, никои не са така очевидни, устойчиви и важни във всекидневния живот на повечето хора като трудовите им отношения. Ако една демократична страна изобщо някога изгради социалистическа икономика, то пак ще има нужда от държавно регулиране на фирмите. Единствената форма, под която един социалистически икономически строй, съвместим с демокрацията и ефективността, е възможно да съществува и ще бъде като относително децентрализирана система на пазарен социализъм. При него, както и при капитализма, фирмите ще трябва да бъдат регулирани от държаата. При всяка една от двете системи степента и видовете регулация, които ще са необходими, ще са тема на мащабни политически и научни дебати и ще варират с течение на времето във всяка една страна и в различните демократични страни.

Много хора незабавно ще отхвърлят идеята за разширяването на демократичния процес, така че да включи бизнес фирмите, като нещо глупаво и нереалистично. Тук Дал се спира на принципните възръжения срещу демокрацията - някои критици (анархистите) отхвърлят демокрацията в управлението на държавата, въз основа на това, че след като няма държава, няма нужда от демократично управление. Привържениците на настойничеството, са напълно съгласни, че е нужно да има управление на държавата, но пък отричат, че обикновените хора имат право да я управляват, тъй като не са квалифицирани. Ако коя и да е група получи такова право, то тя ще е едно малцинство, което ще притежава това право, било то олигархия, управляваща класа или управлявящ елит.

Идеята, че демокрацията е необходим елемент от легитимното управление, се е наложило над тези и други съперничещи си с нея мнения, но победата на идеята за демокрацията не е довела до победа на демократичния процес. Възражнията срещу идеята за разширяването на демокрацията, така че да включи управлението на икономическите предприятия, са учудващо сходни с възраженията срещу идеята за прилагането на демокрацията към управлението на държавата. На първо място, някои критици смятат, че бизнес фирмите не се нуждаят от демократично управление, тъй като те така или иначе не подлежат на управление. Но ако смятаме, че икономическото предприятие се нуждае от властови отношения, които представляват управляване на хората участващи в производствената дейност на предприятието, то тогава сме в правото си да се запитаме как всъщност се изграждат тези отношения.

Някои критици настояват, че никой няма правото да управлява една фирма, освен собствениците и. Те твърдят, че единственият начин по който идеята за демокрацията може правилно да се приложи към частните предприятия е под формата на "демокрация на акционерите". За да управляват те своите фирми чрез процес, който с основание може да се определи като демократичен, ще е необходимо всеки акционер да има равен с този на другите глас. Демократичният процес в една голяма фирма
ще изисква нещо подобно на полиархичните институции; в една малка фирма той ще изисква нещо подобно на институциите на градовете - държави. Но такива институции не съществуват, нито пък условия които биха ги създали.

Дори ако приемем, че правото на вътрешно управление на фирмите трябва да принадлежи на собствениците им, то от това не следва, че правилното решение ще е "акционерна демокрация". Защото демократичният процес в управлението на предприятията би могъл да се осъществи, като собствеността се прехвърли на работниците. Аргументацията, че съвременните икономически предприятия би трябвало да се контролират от частни собственици е изпълнена до краен предел с непоследователност. Една от тях е да се твърди, че хората имат право на плодовете на своя труд, не е същото като да се твърди, че инвеститорите имат правото да управляват фирмите, в които инвестират.

Ако Силният принцип на равенството не е приложим към членовете на едно предприятие, то нямаме основание да твърдим, че те имат правото да се самоуправляват чрез демократичен процес. Да се приеме този принцип, означава да се направи трайна и ключова крачка към демократичния процес; да се отхвърли той, означава да се присъпи към настойничество. Силният принцип на равенството не изисква гражданите да са компетентни по всички въпроси, тъй като те могат да делигират вземането на решения по някои от въпросите на други граждани. В МДП обществата фирмата не е идеализираното, максимализиращо ефективността предприятие от идеалната теория - тя е частна корпорация, в която суверенитът принадлежи на акционерите. Един от белезите на полярхията - ефективно право на опозиция - отсъства при бизнес фирмите.

В една напреднала демократична страна гражданите ще поставят въпроса за управлението на икономическите предприятия на предно място.

в дневния им ред по важните въпроси. За да бъде оправдано въвеждането на демократичен процес в тях, е необходимо гражданите да са стигнали до извода, че управляваните по демократичен път фирми от икономическа гледна точка ще функционират по-добре, отколкото конвенционалните фирми.

Господството на малцинството е неизбежно, без да има това някакво отношение към конституционните уредби, и някой критици твърдят, че идеята за демократизирането на икономическите предприятия е химера, тъй като фирмите са в същността си така несъвместими с демократичния процес, че господството на малцинството е неизбежно. Както множество страни не могат да развият демократично управление или дори и да има, то рухва, по същия начин и дори и в по-голяма степен икономиките на МДП общества са претърпели безчет опити да се демократизират фирмите. Демократичните фирми ще се нуждаят от една демократична конституция, ефективна и гарантираща такива основни права като свободата на словото.
Наред с това успешното демократизиране на предприятията ще се нуждае и от други системи на подкрепа; източници на кредит, програми на обучение, най-вече на мениджърите. Неуспехът на по-ранните опити за въвеждането на такъв демократичен процес се дължи на отсъствието на такива подкрепи.

И привържениците, и противниците на демократизирането, било то на държавата или на други сдружения и организации, в типичния случай преувеличават евентуалните последици. Би било грешка да се подцени важността на авторитарните инситуции за всекидневния живот на работещите хора и последиците, които би имало въвеждането на една по-демократична система на управление на икономическите предприятия. Във всеки случай в управлението на фирмите, универсална тенденция към господство на малцинството в човешките организации ще доведе до съответни резултати.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"За еволюцията на съвременното демократично управление" - съгласно тезата на Р. Дал 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.