"За еволюцията на съвременното демократично управление" - съгласно тезата на Р. Дал


Категория на документа: Други



Един траен и сериозен проблем във всички демократични страни е неравенството на техните граждани. Поради устойчивостта и дълбочината на политическото неравенство, античното виждане за един политически ред, при който гражданите да участват в политическия живот на равни в същността си начала, е все още далеч от осъществяването си на практика.

Зависимостта на разпределението на ресурсите, стратегическите позиции и позициите при договарянето от икономическия строй и от тук - зависимостта на политическото равенство то него, са допълнителна причина да се обърне по-голямо внимание на собствеността и управлението на икономическите предприятия.

Интелектуалците създават систематичните идеи, които рационализират легитимността на управляващата класа, форулират и разпространяват идеологии, развиват преобладаващата "политическа формула" на обществото и придават форма и съдържание на "културната хегемония" на господстващата класа. Влиянието на интелектуалците доста нараства и ще продължава да нараства и в бъдеще. Те желаят да подложат на същото строго и щателно критическо изследване своето влияние, на каквото подлагат влиянието на другите слоеве. Чрез него го упражняват върху образователните институции и медиите, върху съдържанието на обществения дневен ред и подредбата му на приоритетите, чрез идеите които се смятат за ценни в интелектуален план и затова достойни за внимание, независимо от това дали подкрепят или се противопоставят на статуквото. Така интелектуалците защитават в модерния свят разнообразни и конфликтни виждания по повечето въпроси, включително по тези за обществените политики. В този смисъл те далеч не съставляват "класа", стремяща се да прокара собствените си "класови интереси". Подобно на бизнесмените, интелектуалците се радват, макар и в по-слаба степен, на определени предимства, които като цяло се стремят да отстояват и укрепват.

При най-простата версия на демократичната система, при която суверенният демос пряко взема всички важни политически решения, то решава въпроса и за целите, и за средствата. Най-близкото приближение да такава демокрация е била, системата на демокрацията, основаваща се върху институцията на народното събрание. Макар демосът преизбирането на закони и политики, имплицитно или експлицитно да е определял както целите, така и ключовите средства, той все пак е делигирал на длъжностните лица известна власт да прилагат политиките на практика.

Правенето на политика в ранната полиархия - наречена от Дал, Полиархия 1 - може в този смисъл да се опише като просто, но непряко. В още един аспект на съвременната демокрация се създадоха институции и практики, коренно различни от демокрацията, основаваща се на институцията на народното събрание, че човек би богъл да се зачуди дали един и същ термин "демокрация", може да бъде основателно прилаган и към двете системи. Мобилизирането на специализираната интелигенциая в служба на съвременното демократично управление - наречено от Дал, Полиархия 2 - е героичен и като цяло успешен опит да се пригоди демокрацията към стряскащата сложност на обществените политики.

Настойничеството би могло да замени демокрацията, маже би не като символи или дори като вярвания, а действително, на практика. Тъй като "управляващите" в настоящия случай предсавляват хетерогенна съвкупност от относителни автономни групи, като първичен източник на влиянието, оказвано от тях, ще е специализираното знание, което владеят. Бихме могли да ги наречем квазинастойници - квази, а не истински настойници. Всъщност има известни основания да се смята, че специализацията която е самата основа на влиянието на политическите елити, може да намали способността им за морално съдене. Именно защото знанието на политическите елити е специализирано, то обикновенно предлага твърде тясна основа, върху която да се изградят инструменталните съждения, от които разумната политика би се нуждаела.

Не трябва да надценяваме добродетелността на политическите елити. Те по цял свят са известни с лекотата, с която уж в името на общественото благо облагодетелстват собствените си интереси или тези на съответните групи на заинтересованите. И изглежда колкото по-малко подлежат на публично изследване и отсъждане, толкова по-вероятно е да са корупирани.

Ако демократичният процес не е здраво закотвен в отсъжданията на демоса, то тогава системата ще продължи да се развива по посока на квазинастойничеството. Ако котвата удържи, тази тенденция ще се преустанови. Точно както Полиархия 1 възниква като резултат от изграждането нь новите институции, необходими, за да се приспособи демокрацията към мащаба на националната държава, а Полиархия 2 е резултат от добавянето към първите институции на нови, така Полиархия 3 ще бъде резултат от необходимостта да се стесни нарастващата пропаст между политическите елити и демоса.

Перспективите на демокрацията зависят от разнообразието от мнения, които политическите специалисти споделят, и от относителната слабост на общите им интереси като "класа". Макар институциите, чрез които знанието на политическите специалисти става досъпно за гражданите, най-вероятно ще са различни в различните напреднали демократични страни.

Каквато и форма да приеме, демокрацията на наследниците на Дал, според него няма де е - и не би могла да е - демокрацията на неговите предци. Но можем да бъдем сигурни, че в бъдещето - както е било в миналото - изискванията на демократичния процес няма да бъдат напълно удовлетворени и много от теоретичните и практически проблеми на демократичния процес, които разглежда автора в сатията си, няма да получи пълно разрешение. Визията за един народ, който се самоуправлява и смята за своите членове за политически равни ще бъде неустоимо привлекателен, макар и неизменно взискателен в търсенето на общество, в което хората да живеят в мир и съвместно да се стремят към добър живот.

1

Дал, Робърт "Критиците на съвременната демокрация", "Към едно трето преобразувание"- 6 част, стр. (457-505 )
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"За еволюцията на съвременното демократично управление" - съгласно тезата на Р. Дал 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.