Административно-териториални и териториални единици (ATE и TE); Видове и специфични характеристики


Категория на документа: Други


Административно-териториални и териториални единици (АТЕ и ТЕ); Видове и специфични характеристики

Основните структурни единици за територията на страната според ЗАТУРБ са:
- Административно-териториални единици (АТЕ);
- Съставни административно-териториални единици (КАТЕ) в общините;
- Териториални единици (ТЕ).
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗАТУРБ АТЕ са областите и общините. Като структури с основно значение за административно-териториалното устройство (АТУ) техния статут е широко обхванат и от разпоредбите на Конституцията на Р България (КРБ), с която се регламентират и постановки относно органите, създавани в тях.
САТЕ в общините, съгласно чл.2, ал.2 от ЗАТУРБ, са кметствата и районите. В тях се осъществява местно самоуправление според конституационните разпоредби на чл.136, ал.1 от КРБ. Обособяването на районите и кметствата е важна предпоставка за създаване в тях на органи за изпълнение на правомощия, определени със ЗМСМА и други закони и допълвани с решения на общинския съвет, приети с Правилника по чл.21, ал.2, или от кмета на общината в съответствие с чл.44, ал.1 от ЗМСМА. Територията на кметството се дефинира, като се използва понятието "населено място", тъй като тя се определя от територията на включените в него населени места.
По такъв начин САТЕ стават важни организационно-структурни звена в общината, в които се създават служби и органи на общинската администрация с цел доближаване на обслужването до населението.
Населените места и селищните образувания са определени като териториални единици (ТЕ) съгласно чл.3,ал.1 от ЗАТУРБ. Те са първични елементи на АТЕ и САТЕ. По смисъла на чл.2 от ЗТСУ (отм. 2001 г. с влизане в сила на ЗУТ) населени места бяха градовете и селата, както и промишлените, курортните и туристическите комплекси и другите селищни образувания в строителни граници, установени с общите и подробните градоустройствени планове. ЗАТУРБ (чл.3. ал.3) разграничава населените места само на градове и села и те подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици.

1. Административно-териториални единици (АТЕ)
1.1 Област
В ЗАТУРБ областта е дефинирана чрез своята територия, граници, население, наименование и административен център. Тя може да се състои от една или повече съседни общини, чиято територия представлява и територията на областта. За да се създаде една област, е необходимо всички съставляващия общини да имат общи граници и да не са разпокасани, т.е "съседството" предопределя нейната териториална компактност. Наименованието на областта се определя от наименованието на населеното място, което е неин административен център (чл.4, ал.3 от ЗАТУРБ). В Република България са обособени 28 области, една от които е област София-град.
Създаването и закриването на области се извършва със закон (ЗАТУРБ), тъй като според Конституцията в тях се осъществяват дейности от голямо национално значение, като провеждане на регионална политика, държавно управление по места и осигуряване на съответствие между националните и местните интереси (чл.142 от КРБ). Общият устройствен закон (ЗАТУРБ) определя законови рамки при вземането на решения за създаване или закриване на област. Необходими са физикогеографски дадености на съответната територия и наличие на град - традиционен културен и стопански център с изградена социална и техническа инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените места на областта (чл.5 от ЗАТУРБ). Изискването е свързано с условията за ефективно областно управление и с осигуряването на взаимодействие между областната администрация, централните държавни органи и местните (общинските) власти.
Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет (чл.6, ал.2 от ЗАТУРБ).
Управлението в областта се осъществява от областния управител, подпомаган от областната администрация. Областният управител се определя с решение на Министерския съвет (чл.29, ал.3 от Закона за администрацията/ЗА). Той осигурява провеждането на държавна политика, отговаря на защитата на националните интереси, на законноста и на обществения ред и осъществява административен контрол (чл.143, ал.3 от КРБ). Заместник-областните управители се назначават от министър-председателя (чл.29, ал.4 от ЗА), а служителите в областната администрация - от областния управител.

1.2 Община
Общината е дефинирана в закона (ЗАТУРБ) също както областта чрез своята територия, граници, население, наименование и административен център. Тази АТЕ се състои от едно или повече съседни населени места, като изискването за съседство е по аналогични на посочените по-горе причини. В Република България са обособени 264 общини, една от които е Столична община. Тъй като в закона е регламентирана възможността в общината да се създават кметства, които се състоят от едно или повече съседни населени места, територията на общината е определена като съвкупност от територията на включените в нея кметства или населени места (чл.7, ал.2 и чл.15,ал.1 от ЗАТУРБ). Не е задължително кметствата да включват всички населени места в общината, т.е да "покриват" цялата общинска територия. Съобразно преценката на всеки общински съвет (ОС) и желанието на населението, е възможно в някои общини да съществуват само кметства, обхващащи всички населени места, а в други да се развиват паралелно и кметства, и населени места, необхванати от тях. Възможно е да съществуват и общини изобщо без кметства, което предполага приемане на такова решение от ОС въз основа на положителен вот от допитване до населението. Такава ситуация съществува и в общини, които са съставени само от едно населено място (напр. община Кричим).
За обшините също е възприет общият принцип - наименованието на общината да се определя от наименованието на населеното място, което е неин административен център (чл.7, ал.3 от ЗАТУРБ).
В чл.8 и чл.9 от ЗАТУРБ се регламентирани условията и редът за създаване на нова община.
Условията за създаване на община представляват съвкупност от обективни и установими обстоятелства, които трябва да бъдат налице, за да може да бъде формирана тази АТЕ и да бъдат издадени предвидените в законодателството актове, които я определят като юридическо лице.
Целта е да се определят минималните общовалидни и задължителни условия, на които трябва да отговаря всяка община с оглед нейното място и роля в общата система на АТУ на страната. Тези условия имат по същество двупосочно предназначение. От една страна, те защитават правото на населението на самоопределение и ненамеса на субективна оценка отностно целесъобразността на исканията на избирателите. От друга страна, тези условия представляват ограничение пред необоснованите искания за раздробяване на общините и за създаване на нефункциониращи териториални общности. Чрез тези условия се защитават трайните интереси на населението на съответните общини, а и на държавата като цяло, тъй като нейното развитие и сигурност са в пряка зависимост от жизнеспособността на нейните териториални общности.
Първото условие е изискването за наличие на определен брой население в населените места, които ще бъдат включени в новосъздаващата се община. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ЗАТУРБ общият брой на населението в тях трябва да е над 6000 дущи. Икономически, демографски, исторически, управленски и други изследвания показват, че това е пределно допустимият, най-нисък праг на жизнеспособност на българската община в съвременните условия. За да може успешно да се развива законово определена сфера на дейност на местно самоуправление, общината трябва да разполага с определен потенциал. Оттук произлизат и законовите предпоставки за кадрово и финансово осигуряване дейността на общинския съвет и на общинската администрация.
Второто условие за създаване на нова община (чл.8, ал.2 от ЗАТУРБ) е наличието на населено място - традиционен обединяващ център с изградена социална (здравно заведение, училище, детска градина, културедн дом, административни сгради и други.) и техническа инфраструктура, чрез които да се осъществява обслужване на населението.
В чл.8, ал.3 от ЗАТУРБ е регламентирано третото условие, насочено към определяне на териториалния обхват на новата община. В нея трябва да бъдат включени и всички съседни населени места, които при формирането и са се оказали откъснати от административния център на старата община и самостоятелно не могат да формират отделна община или да се присъединят към друга съседна община. По такъв начин при създаването на една нова община отделни населени места не могат да останат извън границите на обшина.
Като четвърто условие (чл.8, ал.1, т.4 от ЗАТУРБ) е поставено изискването за максимална пътно-транспортна отдалеченост на населените места от центъра на общината - не повече от 40 km. Целта на това изискване е свързана с улесняването на обслужването на населението от териториалната общност. Очевидно е , че това условие включва и изискване за наличие на транспортен достъп от всички населени места в общината до нейния център, с което се отчита правото на достъп на гражданите до общинските услуги.
Пето условие (чл.8, ал.1, т.5 от ЗАТУРБ) е новосъздаваща се община да има доказана възможност за финансиране на разходите си със собствени приходи в размер не по-малко от половината от средния за общините, предвиден в утвърдения за съответната година, републикански бюджет.
Редът за създаване на нова община е определен в чл.9 от ЗАТУРБ. В него се гарантира правото на населението и на избраните от него общински съветници и кметове на населени места да участват задължително в процедурата по създаване на общината. В този член от закона, регламентиращ създаването на основната единици на местно самоуправление - общината, е посочена точно определена форма на допитване до населението - местен референдум (чл.9, ал.1 и ал.3 от ЗАТУРБ). В други случаи се използва по-широкото понятие "допитване до населението", като изборът на подходяща форма е оставен в компетенциите на общинския съвет.

2. Съставни административно-териториални единици (САТЕ) в общината
2.1 Район
ЗАТУРБ предвижда създаване на САТЕ в общините от вида район в градовете с население над 100 хил. души (чл.10, ал.2 от ЗАТУРБ). В зависимост от големината на градовете се въвеждат два режима на създаване на районите: задължителен - за градове с население над 300 хил. жители, и доброволен - за градове с население от 100 до 300 хил. жители.
Района е определен чрез своята територия, граници, население и наименование. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищни граници на града. Наименованието на района се определя с акта на неговото създаване (чл.11, ал.2 от ЗАТУРБ).
В градовете с население от 100 до 300 хил. души създаването на район зависи от волята на ОС, за когото това е една правна възможност, а не задължение. В тези градове за създаване на район са регламентирани три условия (чл.12 от ЗАТУРБ), а именно:
- наличие на население над 25 хил. души в съответния район;
- възможност за райониране на територията на съответния град в съответствие с действащия за нея ОУП. Необходимо е районирането да се извърши по трайни природногеографски или инфраструктурни делители, намиращи се на градската територия;
- наличие на теритоята на района на изградена инфраструктура с "районно значение" за задоволяване на административните, социалните и санитарно-хигиенните потребности на населението.
Процедурата по създаване на районите в тези градове е свързана с решение на местните власти. Конкретния ред по чл.13, ал.1 от ЗАТУРБ предвижда районите от 100 до 300 хил. души да се създават с решение на ОС по предложение на кмета на общината. Решението се обнародва в Държавен вестник (ДВ) след проерка за законосъобразноста от областния управител в 14-дневен срок от датата на получаване на решението. Района се счита за създаден от датата на обнародване на решението на ОС, когато то влиза в сила.

2.2 Кметство
Другата САТЕ в общината е кметството, което се създава с решение на ОС и може да се състои от едно или повече съседни населени места (чл.14, ал.2 от ЗАТУРБ).
Кметството се дефинира чрез своята територия, граници, население, наименование и административен център. Територията на кметството е територията на включените в него населени места. Наименованието му се определя от наименованието на населеното място - негов административен център ( чл.15, ал.2 от ЗАТУРБ).
Условията за създаване на кметство са: наличие на население над 350 души общо от населените места, образуващо кметството, и възможност за изпълнение на предоставени от общината функции (чл.16 от ЗАТУРБ).
Кметството се създава по инициатива на най-малко 25% от избирателите в заинтересованите населени места или от ОС(чл.17, ал.2 от ЗАТУРБ) при наличие на условията по чл.16 от ЗАТУРБ. Когато инициативата е на избирателите, законодателя изисква в искането да се посочват мотивите и възможностите за изпълнение на условията за създаване на кметство.
В едномесечен срок ОС разглежда искането и приема решение за провеждане на допитване до населението в заинтересованите населени места чрез референдум или подписка. В случай че има положителен вот от допитването, ОС взема решение за създаване на кметство, което изпраща чрез областния управител за обнародване в ДВ. Кметството се счита за създадено от датата на обнародване на решението в ДВ. В 7-дневен срок от влизането в сила на решението областния управител го изпраща на Централната избирателна комисия.
При отрицателен вот на населението кметството не може да бъде създадено.

3. Териториални единици
3.1 Населено място



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административно-териториални и териториални единици (ATE и TE); Видове и специфични характеристики 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.