Агроекология


Категория на документа: Други


TEMA 3

РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ПРИРОДНИТЕ ЕКОСИСТЕМИ
И АГРОЕКОСИСТЕМИТЕ.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В АГРОЕКОСИСТЕМИТЕ

Въведение

Агроекосистемите се различават от природните по специфичната структура и функции.

Човешката дейност и промяната на екосистемите с цел получаване на земеделска продукция прави агроекосистемите много различни от природните екосистеми. В същото време обаче, процесите, структурата и свойствата на природните екосистеми могат да се наблюдават и в агроекосистемите.

Хранит. вещества

Енергия

Загуби Загуби

Фиг. 2. Функционални компоненти на природна екосистема. Компонентите, обозначени като "Атмосфера и валежи" и "Слънце" са външни за системата и осигуряват важни природни вложения

Структурата на природна екосистема и на агроекосистема са показани на фиг. 2 и 3. На фигурите потокът на енергията е показан с непрекъсната линия, а движението на хранителните вещества е показано с прекъсната линия.

Хранит. вещества

Енергия

Загуби

Загуби
Фиг. 3. Функционални компоненти на агроекосистема. Допълнително към природните вложения, осигурени от атмосферата и слънцето, всяка агроекосистема има и цял набор от човешки вложения. Агроекосистемата има и продукция (добив), обозначени като "Консумация и Пазари"

Сравнението на фигурите показва, че агроекосистемата се отличава от природната екосистема по следните ключови аспекти:

Поток на енергията: В агроекосистемата потокът на енергията се променя рязко от човешката намеса. Вложенията произлизат от първични човешки ресурси, които обикновено не могат да се самоподдържат. Следователно агроекосистемата се превръща в отворена система, където значителна част от енергията се насочва извън системата по време на прибиране на реколтата, вместо да се складира като биомаса, която би могла в такъв случай да се акумулира вътре в системата.

Цикъл на хранителните вещества: Рециклирането на хранителните вещества е минимално в повечето агроекосистеми и значителни количества се губят от системата при прибиране на реколтата или в резултат на оттичане или ерозия, поради намаляване на количеството биомаса в системата. Честото излагане на оголената почва в промеждутъка на отглежданите култури или между отделните сезони също създава условия за "загуба" на хранителни вещества. Поради това се налага фермерите да правят допълнителни вложения (под формата на торове например), за да възстановят тези загуби.

Механизми за регулиране на популациите: Поради опростяване на околната среда и намаляване на трофичните взаимодействия, популациите на земеделски култури или животни в агроекосистемите рядко се възпроизвеждат самостоятелно или се саморегулират. Вложенията, които човек прави под формата на семена или агенти за контрол, често свързани с големи разходи на енергия и средства, определят размера на популациите. Биологичното разнообразие намалява, трофичната структура показва склонност към опростяване и много ниши остават незаети. Опасността от намножаването на катастрофални вредители и болести е висока, въпреки интензивната човешка намеса.

Устойчивост: Поради намаленото структурно и функционално разнообразие по отношение на природните екосистеми, агроекосистемите са много по-малко устойчиви, отколкото са природните екосистеми. Фокусирането върху добива/реколтата нарушава установеното равновесие и системата може да се поддържа само, ако отвън - под формата на човешки труд и се правят човешки външни вложения.

В допълнение на гореизложеното, в таблица 1 са посочени още различия между природните екосистеми и агроекосистемите:

Таблица 1. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ПРИРОДНИТЕ ЕКОСИСТЕМИ И АГРОЕКОСИСТЕМИТЕ

Природни екосистеми
Агроекосистеми
1. Голямо видово разнообразие от
фито- и зооценози.
1. Редуцирано естествено разнообразие на организмите, поради унищожаването им от човека.
2. Нетната продукция е резултат от определен брой трофични нива на сложна и дълга хранителна верига.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Агроекология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.