Алфред Луис Крьобер - естеството на науката


Категория на документа: Други


ПУ "Паисий Хилендраски"
Реферат

По "Етнология"

На Тема
"Алфред Луис Крьобер - Естеството на науката"

3 курс,Социални Дейности,

гр.Пазарджик

Изготвил: Силвия Емилова Пашова

Фак. № 1106311026

Ръководител : Борислава Петкова

Алфред Луис Крьобер американски културен антрополог . Той е получил докторската си степен под Франц Боас в Колумбийския университет през 1901 г., първата докторска степен по антропология , издадена от Колумбия . Той е и първият професор назначен за член на Департамента по антропология в Университета на Калифорния, Бъркли . Той играе съществена роля в първите дни на своя Музей по антропология , където той е работил като директор от 1909 до 1947 година. От методологична гледна точка най-прецизно е изследването му върху границите на сравнителния метод в антропологията. Целта му е да се разграничи,както от грешките и крайностите на еднолинейните еволюционисти,така и от инвазията на биологията в антропологията. Стремежът му е да надрасне биологичното за сметка на социалното. Особено го занимава въпросът за индуктивния метод и мисълта да подчини индивидуалното на социалното. Специално внимание заслужават идеите на Крьобер върху психоанализата. Алфред Луис Крьобер създава доста произведения - "Индийските Митове за Южен централен Калифорния", "Религията на индианците от Калифорния" и много други , но ние ще се спрем по-специално на "Естеството на Науката".

Какво представлява Културата ? - Културата е като живота или материята : именно общността на техните различия е по-важно отколкото една концентрирана фраза за тях. Нека разгледаме няколко различни дефиниции за културата. Тайлър твърди,че "култура или цивилизация е онова комплексно цяло,което включва знания,вярвания,изкуство, морал, право, обичай и всякакви други възможности и навици, придобити от човека като член на обществото". Линтън отъждествява културата със "социалната наследственост" .Лоуи я нарича "съвкупността от социално традиции" . И трите явления използват термина социален/ обществен. До тук стана ясно,че обществото и културата са тясно свързани. Очевидно не може да съществува култура без общество - така , както не може да съществува общество без отделни индивиди. Няма общество без култура. Аз лично не бих си представила безкултурно общество това немислимо . Извън обхвата на човека съществуват общества, но нямат култура ( това са животните- мравките, пчелите, птиците и други) . Накратко можем да заявим приблизително какво представлява културата , като кажем ,че тя е това , което притежава човешкия вид и липсва при останалите видове. Това би включило речта, познанието, вярванията, обичайте, изкуствата и технологиите, идеалите и правилата. Именно това научаваме от другите хора - по-възрастните или от миналото плюс това, което ние знаем . Точно заради това Тайлър говори за "Възможности и навици придобити от човека" и това има предвид Лоуи , когато казва "съвкупност от социални традиции" или Линтън - със "социалната наследственост".

Ако погледнем културата от друга гледна точка ще видим,че тя е едновременно свръхиндивидуална и свръхорганичена. "Свръхорганичени" не означава неорганични или лишени от органично влияние или причинност ; това не означава също,че културата е едно цяло, независимо от органичния живот, а онзи смисъл според , които някои богослови могат да твърдят,че съществува дуща, която е или може да стане независима от човешкото тяло. "Свръхорганичен" означава просто ,че когато разглеждаме културата , ние боравим с нещо, което е органично, но трябва да се разглежда също и като нещо повече от органично , като то трябва да стане напълно разбираемо за нас. Тези две свойства или качества на културата очевидно се отнасят не за органичния индивидуален човек , като такъв , а за действията и за поведенческите продукти на обществото от хората - т.е. за културата. Накратко казано културата е свръхиндивидуална и свръхорганичена поради това,че макар и носена от и произведена от органични индивиди, които участват също в нея, тя е придобита чрез учене. Това, което се заучава е съществуваща култура. Съдържанието на тази култура се предава между индивидите ,без да стане част от тяхната вътрешноприсъща дарба. Масата или тялото на културата , институциите, практиките и идеите, от които тя се състои, притежават настойчивост и могат да се разглеждат като следващи своя бавно променящ се път "над" или извън обществата,които ги подкрепят. Те са "над" тях поради това,че дадена конкретна култура и дадена съвкупност от институции може да премине и в други общества, както и поради това,че културата непрекъснато влияе върху вленовете на основното общество или общества - всъщност тя до голяма степен определя съдържанието на техния живот. По- нататък , конкретните проявления на културата намират своето първостепенно значение в други културни проявления и могат да бъдат най-пълно разбрани чрез тях, докато те не могат да бъдат специфично обяснени чрез общата органична надареност на човешката личност.

Един илюстриран пример може да направи това свръхорганично качество по-ясно. Една религия например римския католицизъм или мохамеданството , е естествено част от културата ,при това типична част или извадка.Голяма или малка по това време културата все пак въздейства върху човешките действия. Английският език отново става част от културата. Способността да с говори на някакъв език е ограничена - това е способност на човешкия вид. Английският език е очевидно свърхиндивидуален , в смисъл,че той е нещо несравнимо по-голямо и по-значимо от речта на всеки конкретен човек , като по този начин повлиява на неговото говорене повече, отколкото говоренето на този индивид може да се надява да допринесе за английския език или да му повлияе. Английския език е свръхорганичен и заради това,че неговите думи и значения не са директни изблици или последици от факта, че хората са човешки организми, в противен случай всички хора биха говорили спонтанно,така както ходят.Една част от културата, като например английския език представлява историческо явление. Един културен факт е винаги исторически факт. До голяма степен назоваването на културата с термините свръхорганична или свръхиндивидуална означава,че тя се подава по-лесно на историческа интерпретация, отколкото на органични или психосоматични обяснения.

Сложността на културата - Една обща характеристика на културата е това,което може да се нарече нейната откритост и нейната възприемчивост. Днешната култура винаги до голяма степен е получена от вчера - именно това означава традициите или предаването от поколение на поколение. Дори в епохи на най-радикални промени и нововъведения вероятно са се предавали няколко пъти повече елемента на културата от миналото,отколкото са били новосъздадените. Това не означава просто,че човечеството е в общи линии ограничено и без въображение и че следователно неговите култури са склонни да бъдат постоянни. Това означава също, разгледано от гледна точна на процесите и динамиката ,че общо взето, пасивните или рецептивни способности на културата обикновено са по -силни , отколкото нейните новаторски способности. Това нещо изглежда е дълбоко вградено в естеството на културата, защото то е дълбоко вградено в природата на човека- нещо без което тя ще загуби приемствеността си , а от там и стабилността си. И повечето участници, в повечето култури- накратко, повечето човешки същества- изглежда желаят доста висока степен на социална стабилност поради сигурността и спокойствието,което тя им дава. Човек може да си представи културата , която е толкова нестабилна и предлагаща новости, че би могла непрекъснато да се променя и преобръща своята религия, политическо управление, социална квалификация,свойства, навици за храна , маниери и етика или би могла да ги променя основно в течение на всеки живот. Накратко, може да видим,че за културата е изгодно да носят значителен баланс под формата на последователност и приемственост , както и че онези култури, на които определено липсват тези качества , скоро се разпадат и умират. За да поддържа истинска приемственост обаче , една култура трябва да постави истинска стойност на това , което всяко поколение предава на своите деца; тя трябва да бъде възприемчива за собственото си минало или поне до голяма степен да се съгласява с него.

Свързана с тази възприемчивост за собственото си минало е една възприемчивост, която всяка култура проявява към културния материал,създаден от други култури. Такова приемане на чужди елементи и системи, разбира се , представлява географско разпространение, като най-често използваното обозначение на това явление е "дифузия". Понякога такива разпространения са бързи, но често те изискват значителен интервал от време. Съответно голяма част от това , което се придобива чрез дифузия отвън,има също корени в миналото , доста подобно на това , което получава дадена култура при вътрешното предаване на традициите. Но характерната черта на дифузията и основният елемент на процеса изисква да се постави ударението на предаването в пространството. Обемът дифузия,който непрекъснато се извършва между култури, имащи контакти , е внушителен и количеството културен материал или съдържание от чужд произход, което постепенно се натрупва вътре в културата , може да се каже, че е нормално по-голяма,отколкото това , създадено вътре в културата. И така се случва,че голяма част от всяка култура не е спонтанно развита от самата нея, а е въведена отвън и наместена в нея, след което хората във въпросната култура , вече не се интересуват особено от факта на въвеждането. Според мен ние вече имаме чувството,че всички неща от чужд произход са чужди - те са станали неделима част от нашата култура.

Независимо от това колко различна или специализирана стане една култура в своето развитие,тя винаги може да се върне по изминалия път, тя обикновено прави това , като абсорбира повече обобщено съдържание от други култури,като по този начин се асимилира не само с тях , а и със съвкупността от човешки култури . Съществува тенденция културите винаги да се приравняват, като придават свой характеристики една на друга. Пътят на развитието на човешката култура не може да бъде описан така, макар и метафорично.Според мен една истинска култура трябва да постави истинска стойност на това , което всяко поколение предава на своите деца; тя трябва да бъде възприемчива за собственото си минало или поне до голяма степен да се съгласява с него.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алфред Луис Крьобер - естеството на науката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.