Алианите (Казълбаши) в България


Категория на документа: Други


Алиани (Казълбаши) в България

Религиозната доктрина и практика на българското ислямизирано население е твърде разнолика. Привържениците на "правата вяра" се възприемат като единно цяло, но всъщност проявяващите се сред тях различия и дори противоречия са твърде забележими. Характерен в тази насока е примерът с българските алиани, с тяхното място сред мюсюлманите у нас и отношенията им с християнското население. Алианството се е проявило първоначално в Западен Иран и Източна Турция през XV - XVIв. Днес алианите живеят в Ирак, Ливан, Йемен, Бахрейн, Афганистан и други държави с преобладаващо мюсюлманско население.
Една от хипотезите за произхода на алианите подкрепя предположението за прабългарския и християнския произход на светеца Демир баба и на алианите в България.
Българските алиани са етноконфесионална общност, която е разклонение на известната шиитска секта на Али-Иляхите (Али - божеството на арабски), която е най-разпространена в Турция и Иран. У нас те са познати като алевити, а често сами се определят като казалбаши (червеноглави). Като шиити, алианите се разграничават от сунитите по своите схващания и обредност, както и по религиозно-битовата си практика и поведение.
Съществуването на ислямистки секти в България може да се разглежда и като своеобразен протест срещу господстващата османска власт по времето на турското робство. Сектантството в шиизма възникнало в региони с развити религиозни системи. Обликът на културата на алианите, обитаващи Североизточна България, се определя от множество фактори. В обичаите им се открояват следи от зороастризма (...) . Алианите са сравнително затворена общност, защото продължително време тяхната общност се е отличавала с дуализъм (добро-зло; светлина-тъмнина). В тази посока са ориентирани всичките им традиции, обичаи, ритуали и обреди.
Според легендите и преданията при текето Демир баба е имало древно тракийско светилище, българско оброчище и манастрир "Св.Георги". Сегашната постройка е разположена върху стара гробница,което се вижда от останалите веществено следи за предишен строеж, издигнат над голяма скала, вградена в една от стените на сградата на текето Демир баба. Алианите смятат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир баба, а християните го приемат за свой светец.
Демир баба теке е паметник, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927г на купола му е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец. Всяка година по време на празника на Демир баба (2 август), както и при други християнски поводи като Гергьовден, Великден, Еньовден, се събират, за да празнуват заедно християни, Казълбаши, ортодоксални мюсюлмани (сунити) и роми. По традиция се връзват парцалчета по решетките на прозорците, палят се специални свещи и се прави курбан. Храмът е опожаряван три пъти, фреските с лика на Демир баба и другите алиански светии са били замазвани с вар.
Раннохристиянските традиции, почитането на християнските култове и обичаи, толерантността към християните и техните празници, дават мнението че между тях и българите християни няма голяма разлика. За това свидетелстват и предположенията за прабългарския произход на светеца Демир баба.
Според някои учени названието "казълбаши" идва от тюркските думи "казъл" - червен и "баш" - глава. Това название се свързва с дванадесетте червени ленти, окачени на шапките им, в чест на дванадесетте шиитски имами. Били главна сила на шиитския орден "Сефевие", като през 1502г казълбашите, начело с Исмаил I Сефеви завладели част от територията на Иран и обявили Исмаил за шах. С това било сложено началото на Сефевидската държава. Според турския учен Мехмед Ерьоз, казълбашите обитавали Източен Анадол и по-специално района южно от Кавказ.
Алианите в България и Турция винаги са се отличавали от турците, както в религиозно, така и в културно отношение.
Известни сведения за етническата принадлежност и произхода на алианите в Лудогорието дава Евлия Челеби. Неговата характеристика за това население като "сбирщина" говори ясно, че то няма нито турски, нито персийски произход. Според Челеби делиорманските и добруджанските племена са кръстоска на османско и българско население. Казълбашите са предимно руси, което е доказателство за силното влияние на българите. Алианското село Помен (Русенско), било заселено от войници, женени за местно девойки. До скоро трите големи махали носели имената на главатарите на войнишките дружини - Максуд, Вели и Сипан.
Има легенда, според която Цар Шишман, пътувайки из Лудогорието се разблял тежко и алианският местен духовен водач го излекувал. В знак на благодарност Иван Шишман издал грамота, с която дарил няколко хиляди декара земя на текето във Варна.
Днес казълбаши живеят в Кърджалийско, Хасковско, Добричко, Шуменско, но най-голямата им концентрация е в Лудогорието - в селата Мъдрево, Бисерци, Сервар, Варненци, Полковник и др.
Духовният ръководител на алианите се нарича баба и ръководи не само религиозната общност, но и почти целия светски живот на общността им. Според догмите на алианството, техният духовен водач на Али е равностоен на Мохамед. Те се молят два пъти седмично в специални стаи. Пазят в тайна своите събирания от друговерци. По време на вечерните си молитви, алианите се хващат за ръце и образуват кръг, с което подчертават своето единство и разбирателство. Те се молят колективно в светилищата, наричани текета или тюрбета. Най-известният им храм в България е "Демир баба теке", построен през XVI век до село Свещари, Исперихско.
Всичките религиозни събирания на алианите се посещават само от семейни двойки, тъй като момите и ергените не са просветени в тайните на сектата. Събират се по 15-20 семейства при един старейшина. Колкото до по-младите, те имат свои организации. При момите, една от тях (обикновено най-възрастната) се избира за баба (изпълнява ролята на религиозен лидер). Тя чете молитви в чест на 12-те имама и заедно с тези молитви се пият по 12 чаши ракия (само по една глътка!). Приемът става на момичета от 14-15 годишна възраст, само по празници. При приема задължително се носи 1 литър ракия и сварено пиле. От новите членове се изисква покорство, послушание и работа. Всичко, което се прави се пази в пълна тайна.
Алианите се молят в строго определени дни (вечери) от седмицата. Събират се след залез слънце, предимно в сряда и петък, тайно от другите последователи на исляма. Молитвите се четат от бабата. Богомолците се наричат чаршан-балъ или бекташии.
Организация на момчетата е идентична с тази на семействата.
За езика на алианите е характерно, че се омекотяват гласните. Често съгласната "з" се изговаря като "с".
Алианите нямат джамии или църкви, имат молитвени домове, наречени джами. Имат развит култ към камъка и огън, почитат мъртвите си прадеди.
Въпреки усилията на османското духовенство и натиска от страна на османското правителство, алианите в България не са приели джамиите като молитвени домове. Нито един от лудогорските алиани не е посещавал джамия.
Постенето е само 9 дни през месец Мохарем от лунния календар,когато според тях е убит Хюсейн, сина на Али.
Централно място при мюсюлманите заема байрамът (курбан- байрам; рамазан-байрям). Тези празници, обаче не са приети за официални при алианите. Те честват байрама по различен начин - седем дни преди него те намазват с червена боя коча,който ще бъде жертван за курбан по време на празника. Знакът е полегата чертичка и кръст - пазят частица от предишната си езическо-християнска вяра.
- Невруз - 21 срещу 22 март и е в чест на 40 мъченици. В този ден всички излизат на поляна (гора), събират цветя, пеят песни за здраве.
- Саяджък - през есента след гроздобер. Няма фиксирана дата. Ергените взимат звънци и хлопки и ги окачват по себе си. Така в продължение на няколко дни обикалят домовете на хората и събират пари и храна.
- Касъм - съвпада с Димитровден. Няма конкретни празненства. С него седаваначалото на зимата. Има предание, че истинската зима понякога започва 40 дни преди Димитровден или 40 дни след него. Дните след Димитровден се наричат язъ (дни за сушене на пастърма)
- Средата на зимата - 5 февруари
- Ден на лозаря - 14 февруари
- Ден на пчеларя - 15 февруари -стотния ден след Димитровден
- Първа пролет "кърклар" - 22 март. Това дава началото на нова трудова година. След този празник, до "Харман тавъ", джемът не прави никакви редовни обредни сбирки. Седмица преди кърклар се изпълнява обичаят "гечме малеси" - варят се 40 яйца, коли се 1 пиле, меси се 1 питка. В деня на самия празник всичко приготвено се носи в джема и се предава на хадъмите.
- Кьофюр - в навечерието на нашия Великден. Приготвя се млечна баница, която се нарича джадъ гьозю. Според обичая се палят 7 купчинки със слама, които трябва да се прескачат. С пепелта от купчинките се чертае кръгче или кръст на вратите на оборите и хамбарите - за да не могат животните да са засегнати от зли духове.
- Хъдрелез - Гергьовден при християните. На предния ден - 5 май, момите обикалят домовете на хората и събират нишани (бижута). Според поверието не трябва да застават под стряха, за да не бъде унищожена реколтата следващата година от дъждове. На следващия ден - 6 май, домакините изнасят всичките си шалтета, одеяла, дюшеци, за да не ги унищожат молците. Младите момичета се търкалят в нива, за да имат дълги до петите плитки.
- Ашуре байрамъ (матем байрамъ) - траурен празник. 28 март - 8 април. С него се отбелязва зверското убийство на Хазрети Хюсеин ( Син на Али) от йезитите. Според легендата той бил пленен и хвърлен в затвора, където в продължение на 9 дни нему давали да пие и яде нищо, освен сол. На 9-тия ден той умрял. За това днес алианите са в траур 9 дни и след това честват празника. През тези 9 дни алианите не трябва да пият алкохол, забранява се още бръснене, пиене на вода, гледане в огледалото, къпане и миене на крака, полови сношения, напускане на селото по какъвто и да е повод,веселби, сватби и др.
- Молитва за дъжд (Пеперуда) - характерен и за българите в някой части на страната. Прави се при продължително засушаване. Избира се първородна дъщеря и се увива с бъз. Пеят се песни за дъжд.
- Илинден - празнува се от алианите на 2 август. Тогава те се събират около текето Демир баба. Първо се посещава храма, където се влиза без обувки. При влизане се целува първо дясната каменна колона, след това лявата. На прага на гробницата се пада на колене и се целува мраморния праг. Палят се свещи до гроба и се покланят 3 пъти до земята. Водата от текето се смята за светена (извора Беш паамак).
Алианите отричат многоженството и го смятат за чуждо и неприсъщо за честните хора. При тях не е познато и затворничеството на жената, т.е. те жените имат същите права, като мъжете. Събират се в едни и същи помещения, посрещат гости, участват в яденето, пиенето, веселбата.
Важна роля в живота на алианите винаги е играла общината, изградена на родова и религиозно-ритуална основа. Тя регулира социалните отношения и обредната система, с което съдейства за запазването и предаването на народните обичаи. На чело на общината стой старейшината баба,който е най-уважаван от всички. Членове на общината могат да бъдат само семейни.
Алианите приемат бездетието като предписана съдба(анъл язъсъ). Обикновено такива семейства осиновяват роднинско дете, без значение от пола му.
За мръсни дни са об явени вторник и събота, когато мъжете и жените не бива да спят заедно,за да не се зачеват деца. Алианите вярват, че деца,заченати през траурния месец или месеца на смъртта на шах Хюсеин, се раждат глухонеми.
Бременните жени се наричат йюклю. Те трябва да спазват редица правила: не бива да ходят при смъртник, да минават пред каруца нарочно, да не се колят животни. Ако жена пресече пътя на кола, дори и да не е бременна се смята, че ще и се случи нещастие. Ако се наложи да ходи при близък покойник, трябва да върже на малкия си пръст черен конец, като при излизане, конецът се поставя върху мъртвеца. Забранява се да ходи по панаири и зрелища. Ако по време на бременността жената погледне маймунка, плъх, змия, мечка, се смята, че детето ще прилича на това животно.
Раждането на сакати деца се смятало за наказание за провинение на родителите.
Традиционната възраст за встъпване в брак сред алианите била 18-23 години. След 15-годишнавъзраст младежите и девойките се смятат за ергени и моми и се приемат в младежки джем.
Уговарянето на сватбите също имало редица особености при алианите. В дома на момичето обикновено се изпращала близка жена на оглед. Тя носела като подаръци сушени плодове, орехи или захар на бучки. Ако хареса момата, жената известява за какво е дошла, поднася захарта и си отива. Ако не и хареса, тя не съобщава за какво е дошла. След това се определят двама сватовници, кадафарът е единия, другия е от страната на момчето. Сватосването ставало по вечерно време в дома на бабАта.
В дома на булката се извършват следните приготовления: след измиване на лицето се прави козметична маска(манджун). Оформят се със специален плод(каш кобак) нейните вежди. Над дясната вежда се поставят три точици. Очите се оформят с черен грим. На плитките се добавят още коси, за да станат 12 на брой. На тях се нанизват монети с черни вълнени конци.
Във вторник в дома на младоженеца се събират неговите приятели за "чукане на жито". Тогава личният приятел на младоженеца (садъча) кани младежите и девойките на гощавка. От този ден нататък, младоженеца не спи вкъщи, а при своя садъч.
Булката задължително се облича със 7 вида дрехи. Булото на булката е тънък воал от червен или вишнев копринен плат. След обличането, тя целува ръка на поканените жени роднини. Излиза, съпроводена от жена.
Денят на сватбата е сряда. Събират се всички роднини и играят. Вечерта отиват у булката. Играят игри, булката ги наблюдава. Тогава се даряват младоженците. Те ззастават в средата на кръг, като на раменете им се поставя червено платно. Близките им поставят своите дарове, а младоженците им целуват ръка.
В сряда, срещу четвъртък в дома на младоженеца се събират всички ергени и моми за украсяване на булчинската кола. Тя се оформя с големи прътове, покриват я с рогозка, а отгоре с голям червен килим.
В четвъртък годежарите отиват за булката. Сутринта в нейния дом се събират роднини мъже. Бащата подарява жълтичка на булката, а другите роднини - пари. На обяд в дома на булката пристигат сватове от страна на младоженеца. Те преминават по различни улици и пътища, за да не се върне булката у дома си. Младоженецът не присъства на този обред. За булката идва само садъчът. Свекърът дава откуп и тогава му отварят вратата в дома на булката. Свекървата хвърля над главата на булката бонбони, размесени с дребни моменти, което е обичай и сред българите християни. След даряването булката се прощава с роднините си - баща и братя. Всички плачат!
Каруцата се придружава от шеги и песни. Като се приближат до дома на младоженеца, садъчат отива да съобщи на младоженеца за приближаващите сватбари. В дома на младоженеца, сватбеното шествие се посреща от възрастни жени,облечени като циганки, които играят кючек пред булката, а тя ги дарява. Булката стъпва по платно, опънато до вратата на дома. Там и поднасят лъжица с масло, мед и мляко. Булката няма право да говори по време на сватбата.
У младоженеца се събират роднини за въвеждането му при булката. Той целува ръка на всички мъже, жени и на бабАта. БабАта чете кратка молитва и младоженецът влиза в стаята на булката, заедно със садъча. Задължение на садъча е да накара булката да проговори и да се разсмее. Когато успее, излиза от стаята. Булката и младоженецът няма право да заспиват през цялата нощ. Смятало се, че ако заспят ги очаква ранна смърт. Сутринта свекървата установява дали булката е била девствена. Този обичай е разпространен и сред българите християни. Ако се установи, че булката е била девствена, младоженеца носи сладка ракия на родителите и.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алианите (Казълбаши) в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.