Алпинизмът в България


Категория на документа: Други




Р Е Ф Е Р А Т

на тема:

Алпинизма като спортно двигателна дейност с приложна насоченост
Същност и съдържание на алпинизма
Завладяване на планините в света
Етапи в развитието на алпинизма
Най-високите върхове на планетата осем хилядници
Алпинизма в България

* Същност и съдържание на алпинизма

Алпинизмът е високопланински спорт. Състои се в катерене на планини, като целта обикновено е покоряване на планински върхове. Спорт, който за някои се превръща в начин на живот и професия.
Характерно за алпинизма е,че има пряк контакт с природата и интензивна физическа дейност.

При катеренето не става дума за груба физическа сила.
Катеренето е въпрос на баланс, на познаване и владеене на собственото тяло в пространството. Става дума за изобретателност и умение да се нагаждаш към това, което скалата ти поднася. Това е упражнение за цялото тяло и докато горната му част отнася много от тежката работа, краката и стъпалата са най-важните инструменти за придвижване нагоре. Става дума за концентрация и преодоляване на страха от празното пространство.
Катеренето е едновременно индивидуален и колективен спорт. Когато си на скалата, можеш да разчиташ единствено на своите умения за достигане до върха. Ако обаче започнеш да падаш, животът ти е в ръцете на партньора.

Наименованието на алпинизма е свързано с намиращата се в западната част на Европа планинска верига Алпи, характерна с високи, стръмни и трудно достъпни скално-ледени върхове, а изкачващите се по тях били наречени алпинисти. В буквален смисъл понятието алпинизъм се отнася само до изкачвания в Алпите.
Макар че изкачванията в различните планини се различават едно от друго, то те имат и много обединяващи ги черти. Ето под понятието алпинизъм се разбира изкачването на високи планински върхове и стени независимо в коя планина се намират.

Алпинизмът е спортна дисциплина от общата система на физическото възпитание. В своята същност той включва и редица отличителни белези, които го и характеризират.

Основното за алпинизма е, че се практикува в планината. Този непосредствен контакт на алпинистите с планината се изразява в преодоляването на разнообразния и сложен планински релеф, на трудно поносимите от организма климатични особености на височината и на постоянно сменящите се метеорологични условия.

Зараждането и развитието на алпинизма се дължи преди всичко на вечния и неугасващ стремеж у хората да проникват в тайните на природата, да преодолеят трудностите, да търсят все повече познания и да разкриват новото.

Характерна особеност на алпинизма е, че той се практикува целогодишно. През зимата условията и обстановката в планината са изключително трудни. През лятото те също не винаги са благоприятни. Ето защо е необходимо алпинистите да имат много добра спортна подготовка с трайно усвоени двигателни навици. Това от своя страна представлява дълъг, многогодишен процес на упорити тренировки и непрекъснати контакти с планината.
Сигурност и безопасност - това е един от основните закони в алпинизма.На тази основа е разработена и изградена алпийската техника да придвижване и осигуряване.

В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен на 3 вида - снежно, ледено и скално катерене. За различните терени са необходими различна екипировка, оборудване, както и различни техники.

Стиловете в изкачването са два: алпийски и експедиционен. При Алпийският върха се изкачва постепенно с цялата екипировка и оборудване, докато при експедиционният стил се прави предварителна подготовка на маршрута, установяване на базови междинни лагери и доставка на различни съоръжения и кислород. При него може да се наложат многократни изкачвания и слизания между различните лагери. Този стил отнема много повече време, но е по-успешен при покоряването на осемхилядниците.
Алпинизмът е спорт на определено мускулно и волево усилие. Така, както движенията при един спорт не може да оприличим на движенията на друг спорт, така и движенията при преодоляването на релефа са движения специфични и определящи част от съдържанието на алпинизма. Това го отличава от останалите спортове. Другата част на това съдържание са правилата, по които се осъществява изкачването, и мерките за безопасност, и на трето място, но не и на последно по значение е планината като цяло със своите особености, опасности и неизброими радости и естетически наслади. Психологичната страна на алпинизма се крие преди всичко в предварителното обмисляне както на всяко движение, така и на проявата, взета като цяло. По време на обучението трябва да намерят място възпитанието на волевите качества, вниманието, борбата със страха, а по-късно творческото и тактическото мислене. Планината - средата, сред която се осъществяват алпийските прояви, трябва също така да бъде обект на добро предварително проучване.

Алпинизмът е колективен спорт. На базата на това е изградена и основата на неговата техника - осигуровките, които са гаранция за успеха и безопасността на всяка алпийска проява. Обвързани с алпийското въже, снабдени в необходимия специален инвентар и екипировка, алпинистите представляват един малък, задружен колектив. Алпийската свръзка, която се състои от двама-трима или повече алпинисти, трябва да действува точно и съгласувано по маршрута. Това се постига в процеса на тренировката, която трябва да се доближава, дори да превъзхожда изискванията, необходими при преминаването на даден маршрут. Алпийското въже е обединяващото звено на свръзката, в която действията на всеки член от нея са съобразени с действията на останалите членове от колектива. Така резултатите от постиженията при алпинизма не са плод на отделни личности, а на задружните и всеотдайни усилия на целия колектив. От друга страна, алпинизмът не изключва самостоятелността, положителните черти и качества на отделната личност. В колективната среда тя израства и се приучва към взаимопомощ.

* Завладяване на планините в света

Обществено - икономическото развитие на народите от Средна Европа позволява те най-рано да насочат усулията си към изследване и опознаване на планинските райони. Алпите стават притегателен център на много учени.
Изкачването на най-високия връх в Алпите - Монблан/4807м./ от организирана експедициа от Орас Бенедикт дьо Сосюр през 1878г. заедно с Жак Балама се смята за рождена дата на организираното планинарство.
С победата на върха се засилва стремежът у много планинари да покорят останалите високи върхове в Алпите.

След изкачването на Монблан усилията на редица алпинисти се насочват към покоряването на по-трудните върхове в Алпите. Особено оценено е изкачването на Уимпър на ръба на Матерхорн през 1865г.

Историята на съветския алпинизъм започва с изкачването на Казбек през 1923г. когато 18 студенти под ръководството на проф.Г. Николадзе достигат върха.
Голям успех в района на Алпите е постигнат след 30-те години на ХХ век, когато са изкачени стените на редица върхове придобили световна известност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алпинизмът в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.