Алпинизмът в България


Категория на документа: Други


Едни от най-известните стени в това отношение са:
- Северната стена на Матерхорн /1420м./ покорена през 1931 г. от братята Тони и Франц Шмит
- Севернатат стена на Айгер известна още като Стената на смърта с дължина 1800м.За пръв път е покорена през 1938г. от две свръзки, които тръгват самостоятелно, но впоследствие обединяват усилията си и завършват успешно на финала. Това са австрийците Харер и Каспарек и немските алпинисти Хекмаер и Вьорг
- Северната стена на Гранд Жорас. Стената има дължива 1200м. и среден наклон 70*. Усилията на всички са насочени към изкачването на ръба на Уокър, който води към най-високата точка на билото. През 1938г. италианските алпинисти Касин, Еспозито и Тициони достигат до най-високата точка на ръба.
- Западната стена на Пти Дрю /1100м./ - в техничесто отношение това е една от най-трудните за покоряване стени, което до известна степен определя слъвнително по-късното и изкачване едва през 1952 г.
През последните години много от стените в Алпите биват покорени. Все по-голяма популярносст придобиват и стените в Кавказките планини.

Натрупаният опит от покоряването на върховете в Алпите дава възможност за се насочет редица алпинисти към неизследваните високи върхове в Азия, Африка и Южна Америка.
Пръв голям успех в това отношение е изкачването на Кибо /6010м./ от системата на Килиманджаро в Африка, покорен през 1889 г.
Следва най-високия връх в Южна Америка - Аконкагуа /6960м./, който е изкачен през 1897г.
Голям успех в овладяването на Хималаите алпинизмът постига пред 1860г., когато за пръв път е изкачен Сила /7025м./

* Етапи в развитието на алпинизма

Планините по всяко време са привличали хората със своето величие и недостъпност. Преодолявайки стръмните склонове, човек с възхищение открива възхитителни гледки и поставя пред себе си нови екстремни цели, да завладее тези върхове.

В древна поговорка се казва: "По-високо в планините - по-близо до Бога."
Алпинизмът е спорт за силните и смели привърженици на екстремните развлечения. Изкачването по върховете изисква издръжливост и пълна ангажираност. Планините са непоклатим съперник на алпинистите, на тях им е все едно колко хора са покорили този, или онзи връх. За всеки катерач следващото изкачване е проверка на силите.

Историята на алпинизма започва на 26-ти април 1336, когато хуманиста и поет Петрарка от Италия се изкачил до една от италианските планини близо до Монт Вентукс, недалеч от Воклюз. Следващият етап в развитието на алпинизма като екстремен вид спорт става с изкачването на Balme и Paccard с идейното участието на учения де Сосюр на "покрива на Европа" - Монблан през 1786 г.

Решаваща роля в развитието на алпинизма в тези години са изиграли романтичното влечение към природата и научния интерес. Днешните спортни катерачи са водени само от мотивация и желание да покорят природата. В края на деветнадесети век са били изследвани всички алпийски върхове, хълмове и долини. И също преминати планински маршрути , които и до днес се смятат за доста сложни . В резултат на това катерене се усъвършенствува техниката за преодоляване на трудни планински терени, иновации в областта на алпинисткото оборудване: рок куки, махалото и траверси по въжето.

В началото на ХХ век сред катерачите се появява шестстепенна скала за сложност на Veltsenbaha наречена "Мюнхенска класификация." В началото на четиридесетте години на миналия век, много планински върхове в света са били победени, но само през 1950 г. френски алпинисти са завладели първият от осемхилядните. Днес да се изкачи някоя от тях е само технически въпрос, а за най-трудните маршрути се смятат южната стена на Анапурна, по западното било на Макалу и на южната стена на Манаслу.

Със сегашното развитие на алпийската техника няма нищо невъзможно в завладяването на планински върхове . Днес алпинизмът технически отстъпва на спортния алпинизъм , а "изкачването сам " се заменя със съвременна туристическа "експедиция за всички."

Във всеки случай, заниманието с алпинизъм възпитава в спортистите различни нива на техническа подготовка , работа в екип . А естетическите впечатления от красивата планинска панорама и романтиката са обезпечени стопроцентово при алпинизма - развлечение за смелите покорители на върхове!

- Изкачване на върхове. Това е класическата форма, с която започва истоията на алпинизма. Изкачването на върхове е било постоянен страмаж на човечеството от много столетия. Започва се с покоряването на европейските планини, след което добрите алпинисти се насочват към Хималаи и Каракорум, където се намират най-високите върхове в света.
Колкото по-високи са върховете, толкова по-големи са трудностите свързани с организацията, подхода и самото изкачване. Достигането на подножието на високите върхове понякога трае седмици преминаване през трудно проходими участъци.
Алпинистите трябва да се приспособят към характерните за големите височини климатични особености. Важно е да се знае, че на 8000м. Надморска височина човешкият организъм е лишен от близо 2/3 от необходимия му за нормалното съществуване кислород.
- Изкачване на стени и ръбове.
Тази форма е логическо следствие на високопланинските изкачвания. Тя е резултат от стремежа на алпинистите за преодоляване на все по-големи и по-големи трудности. Характерно за тази форма на алпинизма е това, че тук се изисква много добра техника за преодоляване на характернтите форми на скалния релеф..
Съвременният етап от развитието на алпинизма е характерен с покоряването на едни от най-трудните стени. Голяма част от върховете в Хималаите са изкачени вече по техните стени и трудни ръбове, стигащи со 5000м.дължина.
- Траверс
Това е значително по-нова форма на алпийската практика. Треверс представляна последователно преминаване на върховете по свързващите ги ръбове, които трябва да имат наклон най-малко 45*. Тази форма се налага от съветските алпинисти. Траверсите са сложна алпийска проява, която изисква прилагане на целия арсенал от технически познания и умения.

- Алпийско ски-рали
Това е най-новата форма на за практикуване на алпинизма. Самото наименование подсказва, че за да участва в такава проява, алпинистът трябва да владее добре и ски-техниката. Участниците преминават плез няколко етапа за определено контролно време. През цялото време на проявата участниците носят със себе си вички необходими алпийски съоръжения.

- Състезания по скално катерене
Провеждат се индивидуално и на двойки по специален правилник. Състезателите се стремят да преминат даден скален пасаж най-бързо и при допускане на възможно най-малко грешки от техническо естество.
Състезанията по скално катерене са отлично средство за усъвършенстване на техниката за катерене по скали и допринася за развиването на редица необходими за алпиниста качества.

* Най-високите върхове на планетата осем хилядници

Наред с покоряването на върховете с височина 6000 и 7000м. погледите на много алпинисти са насочени към най-високите върхове на земното кълбо - осемхилядниците в Хималаи и Каракорум. Борбата за покоряването на тези гиганти се нарича овладяване на "третия" полюс.
Първата официална експедиция е организирана през 1895г. за проучване подстъпите към Нанга Парбат, но недостатъчният опит на участниците в такива високопланински изкачвания ги принуждава да се върнат от достигнатата 6100м. височина.
Започналата битка за покоряване на "третия" полюс се увенчава с успех едва след 55г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алпинизмът в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.