Алпинизмът в България


Категория на документа: Други


Върхът е най-ниският сред 8-хилядниците и заема 14-то място в низходящата класация на върховете по височина.
Върхът се счита за един от най-опасните за катерене осемхилядници, поради което е покорен най-късно. По време на изкачването му са загинали 21 алпинисти.
През 1963 г. група китайски алпинисти прави опит за покоряването му, но достига до височина 7 130 m. Година по-късно - на 2 май 1964 г. китайска група от около 200 души, ръководена от Сю Цзимон, щурмува върха и 6 алпинисти го покоряват.
Първото успешно зимно изкачване на върха прави френският алпинист Жан-Кристоф Лафел - на 11 декември 2004 г. Това изкачване, обаче, не е международно признато, тъй като датата не попада технически в зимния сезон. На 14 януари 2005 г. върхът е изкачен от поляка Пьотр Моравски и италианеца Симон Моро, което официално е първото зимно покоряване на Шиша Пангма.

* Алпинизма в България

19 ноември 1929 г. е първата бележита дата в историята на българския алпинизъм. Тогава 18 ентусиазирани планинари слагат началото на организираното алпийско движение - учредява се Български планински клуб (БПК). Самите учредители все още не се решават да се наричат алпинисти и по-късно - на 17 ноември 1934 г., клубът се преименува в Български алпийски клуб (БАК).

След Втората световна война настъпват коренни промени както в политическото, така и в спортното движение. Започва масовизиране на редица спортни организации, сред които е и алпинизмът. Още през 1946 г. у нас се провежда първият курс за подготовка на млади алпинисти. В него и в следващите организирани курсове се включват представители от София, Банско, Казанлък, Кюстендил, Самоков, Пловдив, Русе, Велико Търново, както и от редица по-малки градове в страната.

Много добри възможности предлага нашата страна по отношение на алпинизма - спортът на смелите. С най-много "точки" в това отношение е Рила.
Рила е планината, в която са осъществени първите алпийски изкачвания. През 1923 г. е извършено първото зимно изкачване на Мусала от групата на Павел Делирадев, което за това време е било истински героизъм. През лятото на 1926 г. Михаил Кръшняк, Нанчо Начев и Любен Георгиев преминават за първи път най-източните върхове от Мальовишкия дял.
Благодарение на своите природни дадености Мальовишкият дял на Рила за кратко време става център на българския алпинизъм.
В периода 1935-1938г. се правят изкачвания на Вихрен, Еленин връх, Злия зъб и др.
Наред с изкачванията на стените при летни условия съществува и известен стремеж към овладяване на планината през зимата. Така през 1935г. са преминати за пръв път при зимни условия Купените и Петлите в Рила и карстовото блато в Пирин.
Организираните алпийски сборове в Лакатник, Витоша и Рила допринасят за популяризирането на алпинизма в България.

Спортното майсторство на нашите алпинисти позволява през последните години да се осъществяват редица прояви извън пределите на нашата страна, с което българският алпинизъм извоюва международно признание.
Висока оценка получават изкачванията на известни стени в Алпите, изкачванията на най-исоките върхове в Памир.
Българските алпинисти се включват с голям успех и в алпийското ски-рали.

* Заключение
Алпинизмът несъмнено е един от най-тежките спортове и успехи в него могат да постигнат само истински смели, силни и волеви хора. Трудностите са предизвикателства за тях, а всяка покорена височина отваря апетит за нови и нови приключения. Макар и най-висок в света, връх Еверест не е най-труднодостъпния и това се доказва от факта, че бройката на хората, стъпили на върха на Земята не спира да се увеличава. В днешно време далеч по-голямо възхищение сред алпинистите будят онези хора, които успяват да достигнат върхове, които никой досега не е успявал да покори. Те съчетават трудностите на майсторското катерене, устойчивостта на психиката и типичното за алпинизма влияние на високата надморска височина.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алпинизмът в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.