Анализ и сравнение на концепциите на Албърт Хиршман за изхода и гласа, и на Арджун Ападурай за културните потоци


Категория на документа: Други


 Анализ и сравнение на концепциите

на Албърт Хиршман за изхода и гласа

и на Арджун Ападурай за културните потоци

Яна Симеонова;

Ф. номер 72110

Албърт Хиршман организира своите концепции за изход и глас, използвайки ситуацията и наблюдаваните явления в ГДР. Изход и глас - това са емигриране и противопоставяне, скрита и явна съпротива. Изход е действието напускане, дължащо се на убеждението, че другаде се предлагат по-добри условия, като е възможно тази преориентация косвено да доведе до подобряване първоначалните условия, само и единствено, разбира се, ако бъде забелязана и ако й бъде обърнато необходимото внимание. От своя страна гласът е явното оплакване или дори организирането на оплакване, на протест или на друг масови прояви на явно неодобрение, като намерението е чрез пряко взаимодействие да се подобрят конкретните условия. Упражняването му е голям разход на енергия и усилия, и макар и да не му е неотменно необходима организираност и масовост, то за да постигне своите цели възможно най-бързо и ефективно и за да има резултат и внимание от и към тази проява, те са от съществено значение и от голяма полза.

В масовия случай се забелязва, че изходът обезсилва гласа. Той не изисква координираност, а е самостоятелно действие, доста пъти тайно, "под прикритието на нощта". Изходът е минималистичен вариант за изразяване на несъгласието, но е и строго индивидуално действие - никой не може да напусне вместо вас, както това може да се случи при гласа, не може да се разчита на инициативността на някой друг, както често пъти това се наблюдава при протести и друг вид подобни демонстрации на несъгласие от страна на гласа.

При така явното взаимодействие между тези два аспекта се оказва, че те лесно биха могли да бъдат манипулирани на принципа на обратната пропорционалност или на махалото. Така може да се постигне намаляване на вътрешното напрежение (отново се разглежда конкретния пример с ГДР), което би ескалирало в глас, при избирателно допускане до изход на определени бройки хора - "наличието на алтернативата изход обезсилва изкуството глас". Наблюдава се дори насилствено извеждане на силните гласове, с цел да не бъде провокирано обществото към по-мащабни организирани прояви на несъгласие.

Въпреки очакванията обаче се стига до обрат във взаимодействието изход-глас - осъзнавайки възможността за изход се осъзнава и правото на глас. При осъзнаване на явната и несекваща, макар и с малки темпове, възможността за изход, която инициално е била забранена, а продължава да бъде възможна въпреки това, се подкопава авторитетът и гласът възобновява силата си. В тази нова ситуация, независимо дали човек е Ausreiser или Bleiber, отново може да даде своя принос в общата кауза по подобряване на първоначалните условия.

Основно поради опцията изход в мащаби, много по-големи от разгледаните от Хиршман, водеща до активни световни потоци на капитал и миграционни маси, се активизира и явлението на унифициране на пространството. Също така, благодарение на свободното и активно разпространение на информация и дейците на гласа не остават безучастни, а също стават част от глобализирането и обмяна на култура, информираност за социални проблеми и възможност за съпричастие, било то активно или пасивно, в масов аспект.

Арджун Ападурай разглежда пет измерения на глобалните културни потоци:
- Етнопространства - хората, изграждащи променящият се свят (като в текста на Хиршман това са и хората-глас, и хората-изход), като стабилността на общностите е сериозно разклатена от човешката мобилност, при това възможна вече и на големи разстояния;
- Медийни пространства - отнасят се едновременно за възможностите за създаване и разпространение на информация, както и до образите на света, създадени от тези медии, границата между реални и измислени пространства се размива, при това толкова повече, колкото по-далеч е публиката от директния опит; създава се представа за другия и неговия (въображаем) живот, главно базирани на наратив;
- Технопространства - винаги флуидната глобална конфигурация на технологията и това, че технологиите се движат с много високи скорости през затворени до сега граници;
- Финансови просранства;
- Идеологически пространства - също последователност от образи, но често директно политически, свързани с държавните идеологии и контраидеологиите, ориентирани към изземане на държавната власт; определен репертоар от термини, главене демокрация;

Това са различните потоци, на чиято база културният материал може да бъде разглеждан като пресичащ националните граници и по този начин влияещ както на хората, до които достига, така и реципрочно, посредством реакциите и контрареакциите на достигнатите хора, се връща до "изпращащите сигнала".

Детериторизацията е една от централните сили на съвременния свят, но тя е сравнително ново явление. Ако се върнем на текста на Хиршман, детериторизацията се разглежда като форма на лично неодобрение и протест и като болезнено откъсване, като то бива изживяно по няколко различни начина от различните действащи страни - самите бягащи през своята емоционална драма, оставащите като страдащи от необходимостта това да се случва и в случая управляващите, шървоначално одобряващи, а в последствие явно апатични към това явление, което също се превръща в грешка от тяхна страна и повод за усилване на недоволствието и тъгата както у заминаващите, така и у оставащите. Детериторизацията понякога създава преувеличени или засилени чувства на критичност или на привързаност към политиката на родната страна, като обаче в случая с ГДР това води до парадокс, тъй като ГДР и ФРГ не могат дълбочинно да бъдат приемани и чувствани като различни държави. Родната страна е друга страна сега, тя е сякаш чужда, а чуждата-наша е иззета и изкуствено отдалечена.

Ападурай разглежда и феномена на глобализиране на фундаменталните неща, като например традиции и език, които по своята същност са предназначени да създават близост и усещане за дом и да превръщат локалността в основа за идентичност, а в новосъздадената ситуация се оказват налични, приемани и практикувани в обширни и необичайни пространства.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ и сравнение на концепциите на Албърт Хиршман за изхода и гласа, и на Арджун Ападурай за културните потоци 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.