Анализ на административно-териториално устройство на страни в Европа


Категория на документа: Други


Анализ на Административно-Териториално Устройство на страни в Европа

Административно-териториалното устройство на местните и регионалните власти в отделните европейски страни се характеризира с голямо разнообразие и специфика. Oсновно се различават два типа административно- териториално устройство:

- Двустепенно - България, Дания, Норвегия, Португалия, Словения, Финландия, Холандия, Швеция и отчасти Швейцария.

- Тристепенно - Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Полша и Франция
Освен тях Исландия и Люксембург условно може да се определят, че са с едностепенна структура.
Посоченото административно-териториално устройство не е идентично в редица сличаи със съществуващите и реално функциониращи нива на местно и регионално самоуправление. Така например висшите йерархични нива в някой страни могат да се разглеждат по-скоро като национални структури, независимо ,че реализират регионалната политика на държавата като австия, Германия, Испания, Белгия. В други страни определени структурни нива са органи на децентрализираната държавна администарция.

В границите на основните административно - териториални структури в редица европейски страни със законодателни решения са формирани специални структури за специфични територии.
Основните видоев са:
- Двойнствен статут на столиците (най-често община и област)
- Островни групи със специален статут
- Метрополни зони
Твърде условно могат да се разграничат трите вида администартивно-териториални единици:
- Общините като местни общности
- Депаратаментът, околията, окръгът, провинцията като междинни общности
- Регионът, областта, автономната общност и провинцията като регионални ощности
Сравнителният статистически анализ за мащабите и вида на местните и регионалните структури показва широк диапазон на отклонение от средните параметри както вътре в страните , така и между тях.
Средната големина на отделните общности е различна величина за различните страни и се дължи на две причини. На първо място е специфичното влияние на политическите, иконмическите и социалните фактори при провеждане на териториалната реформа и на второ място - решаващото значение на историческата традиция.
В европейската практика се наблюдава и права зависимост между броя и големината на основните административно-теритоориални единици и вида, обема на компетенциите и функциите изпълнявани от тях.
Голямо разнообразие съществува и по отношение на структурите на междинно регионално ниво. На междинно ниво, независимо от наименованието основна структура са окръзите околиите или департаментите. Тази структура функционира в Белгия, Германия, Гърция , Испания, Италия и Франция. Регионалните структури са по-широко застъпени, като най-често срещаните наименования са области, провинции или региони. Тези структури съществуват или са в процес на създаване във всички страни , с изключение на Люксембург. Във всички федерални държави регионалните структури поемат компетенции и на държавно ниво. В България , Исландия, Полша и Финландия това са звена на децентрализираната държавна администрация. Сравнителните данни за регионалните власти са в широк диапазон и са резултат от географските, историческите, икономическитете и други особености в развитието на държавите.
Във всички държави изменението на територията и границите на съответните единици се извършва с отделен закон или самостоятелна законадателна уредба.
Декоцентрираните държавни служби (териториалните звена на декоцентрираната държавна администрация) в отделните страни се изграждат на различен принцип. Обикновенно създаването им се извършва с правителствени актове. Разграничават се три модела на организация и управление на 'изнесените' на място държавжи служби. В първият случай тези служби са поставени под ръководството на регионалните ( или междинните) власти. Във втория службите са поделения на централните министерства и се управляват пряко от тях, а в третия става чрез създаването на специални административни единици.

Германия е федерална парламентарна република, в която 16 провивнции, разглеждани като регионални структури, са с права на държави. Две от провинциите Хамбург и Бремен , представляват свободни градове, а градът - провинция Берлин има статут на федерална столица. Останалите провинции се разделят на 439 окръга. Пет от провинциите се делят на и на общо 22 административни области, обединяващи по няколко окръга. Околиите са междинно ниво, а общините са основните единици на самоуправление. Градовете -държави (3 от 16 провинции) - Хамбург, Бремен и Берлин, съчетават държавното управление със самоуправление. Околиите са комунални обединения с право на самоуправление. Изпълнителният им орган е околийският управител. Към тази категория структури спадат и т. Нар. Свободни градове , в които освен функциите, присъщи за общината, се озпълняват и тези на околията. Най - голяма е групата общини 39% от 1000 до 5000 души. Промените в структурите или в границите на местните власти са идентично решени в повечето местни конституции. Преди всяка промяна засегнатите общини и гражданите имат право да изразят своите гледни точки. Околийската сдминистративна служба е надзорна агенция за общините , които принадлежат към съответната околия. Надзорът на неоколийските общини и околиите се съобразява съсъ структурата на съответната провинция. Министерството на вътрешните работи е върховната надзорна агенция на всички провинции.

Щвейцария е кантонална държава в която са включени общо 26 кантона и 3072 общини. Кантоните се разглеждат в рамките на конфедерацията като самостоятелни нацинални стуктури, които разполагат с голяма свобода да регулират своето законодателство. В някои кантони, които се разглеждат като отделни държави има междинни нива - области или околии. Двата кантона Женева и Нюшател имат своя специфика. Кантон Женева е с площ280 км2., население над 380 000 жители и включва 45 общини. Град Женева е особен статут. Всяка структурна промяна в рамките на кантона се извършва със закон, като измененията в броя на общините изисква промяна в Конституцията и одобрение от всенароден референдум. Кантонът Нюшател е с площ 720 км2 и население над 160 000 жители, 6 околии и 62 общини. Сливането или разделянето на общини става със закон. Генералните служби на централната администрация на местно ниво са правосъдието, следствието, службата по банкрута и търговският регустър. Кантоните Апенцел, Гларус и Унтервалден не провеждат избори и гласувания , а открити събрания на всички жители. Участниците вдигат ръка, за да покажат съгласие или несъгласие за съответното предложение.отговорностите на кантоните са дефинирани в техните кантонални конституции и обхващат : образование , транспорти транспортна инфраструктура, социални служби.

Швеция е конституционна монархия, в която съществуват два типа единици на местно самоуправление области 21бр и общини 290. Областите са административно подразделение на регионално ниво. Средните размери на една община са: територия 1400 км2 и население - 30 000 души. Най - голям дял имат общините (над 63 %) с население между 10 000 и 50 000 хиляди жители. Измененията в административните структури и техните граници се извършват според закона на изменение делението в общините и областните съвети. Всяка област се управлява от администрация, назначена от правителството, и органи на местното самоуправление , избирани от населението. По поръчение на парламента специална комисия разглежда възможността областите да се обединяват в 9 региона , което ако бъде прието може да влезе в сила от 2015 г.

Република Франция е унитарна държава, в която законодателното уреждане на АТУ се извършва както от държавата, така и от автономните единици. Основната законодателна техника предвижда прилагането на пакет от закони за всяко отделно ниво на самоуправление. Освен това съществува обособен кодекс за функциониране общинското самоуправление.
Административно териториалната структура на Франция е тристепенна и включва следните видове ATE - региони, департаменти и общини. За Франция са характерни малките общини. Изменението на териториалните структури става по специфичен начин за отделните единици.
Териториалните граници и наименованията на регионите могат да бъдат променяни със закон след консултация със заинтересованите регионални и "генерални" (на департаментите) съвети. Териториалните граници и наименованията на регионите могат да бъдат променяни със закон след консултация със заинтересованите регионални и "генерални" (на департаментите) съвети.
При департаментите промяната на границите се извършва със закон и в случай на съгласие на всички заинтересовани "генерални съвети" промяната се осъществява с указ. Сливането на няколко общини в една обикновено става с постановление на префекта при наличие на общо съгласувано решение на заинтересуваните. В противен случай сливането се извършва след становище на генералния съвет. Сливането може да стане и след местен референдум.
Налице са два типа сливане между общини: обикновено сливане, при които старите общини изчезват чрез закриването им, и сливане чрез асоцииране на общини, което позволява да се запази известна степен на административна индивидуалност на старите общини (делегирано кметство, анексирано кметство, звено на центъра за социална помощ).
Анализът и оценката показва наличието на редица общи тенденции на развитие, но същевременно и съществени различия. Различия съществуват както по отношение на големината на основните административно- териториални единици - общините , така и по степента на собствената им отговорност, броя и вида на свободно поеманите и възложените им от държавата задачи, от финансовите им възможности и управленските им способности. Различията са резултат от историческото им развитие, съществуващите им традиции и нардностно самосъзнание. Въпреки това основната концепция за самоопределяне и самоуправление на общините е обща за всички европейски държави. Тя се основава на прилагането на самоуправлението две насоки. От една страна, различава се политически ориентираната задача на самоуправлението т.е. това е управление на местните дела, посредством самите граждани, които косвено определят целите на общинското самоуправление чрез избори за местните власти. А от друга самоуправлението в във формален и правен аспект е осъществяване на общинските задачи чрез общинските органи. В рамките на закона и под непосредствения контрол на държавата. В европейските страни има различни системи за определяне функциите на общините. Те се основават на два основни принципа:
- Принцип на общата компетенция - общините имат право да се знимават с всичко , което не е ясно определено като компетенция на друго ниво на властта.
- Принцип на поименното изброяване на правомощията на местните власти в отделните закони.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на административно-териториално устройство на страни в Европа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.