Анализ на есето "Интелектуалецът и другият" от Хосе Ортега и Гасет


Категория на документа: Други




Съдържание:

* Увод 3
* Интелектуалецът 4 - 6
* Другият 6 - 7
* Връзката Интелектуалецът - Другият 7 - 9
* Псевдоинтелектуалецът и масовата култура 9 - 10
* Заключение 10
* Библиография 11

* Увод:

В есето си "Интелектуалецът и другият" Хосе Ортега - и - Гасет прокарва граница между Интелектуалеца и Другия, като формулира тяхното различно отношение към света. Единият е човек на духа , другият човек на живота. Според Ортега неинтелектуалецът се движи сред неща, които пазят своята привидност. И той дори не пожелава да ги постави под съмнение. Точно този вид дейност - поставянето на нещата под съмнение - е непозната за човека на живота. За него те са даденост и светът като цяло е такъв, какъвто е пред очите му. Той не прави разлика между това, което смята, че знае какво е, и онова, което му се явява като загадка. За него няма знание или незнание. Връзката му с нещата значи просто да разполага с тях. През целия си живот Другият се придържа към онова, което е тук, движи се в пределите на един безспорен, надежден, устойчив и установен веднъж завинаги свят. Интелектуалецът постъпва точно обратното. Животът му е изпълнен с труд, но той не е товар за Интелектуалеца, а напротив- той изживява всеки миг с блаженство, само защото нещата са такива, каквито са. Всеки миг за него е събитие, зрелище. Той подлага нещата на съмнение, за него те не са на този свят просто за ползване. Това според Ортега-и-Гасет е най-висшата проява на обич. Но Интелектуалецът, под натиска на тълпата, се е превърнал в най-обикновен човек, загубил своето социално превъзходство.

През последните векове културата е станала по - интелектуалистична, изпълнена с идеи, с които може да борави и Другият. Той няма нагласата да ги използва, не може да ги овладее. Неинтелектуалецът е променил гледната си точка - от човек, който се примирява със заобикалящото го се е превърнал в човек, който изказва мнение, държи единствено на своето, въпреки че не е създаден за това. От тази променена култура се ражда и Псевдоинтелектуалецът. Той е Другият с маска, представящ се за философ, професор, учен - фалшив Интелектуалец. От този Псевдоинтелектуалец се ражда масовата култура, която днес поглъща Интелектуалеца и Другия, разрушавайки досегашния баланс и създавайки господство на фалшификациите.

Интелектуалецът

В есето на Ортега-и-Гасет става дума за истинския Интелектуалец, който няма нищо общо с обществения аз на човека. Той не е ограничен от професии като учен, писател, философ, защото те не гарантират със сигурност интелектуалността му. Човек не е интелектуалец заради славата, парите или другите хора, той е интелектуалец заради самия себе си, но също така и въпреки себе си, против себе си. За него е неизбежно да е интелектуалец- това е неговото призвание. Въпреки това професиите съществуват, защото някъде назад във времето е имало учени, писатели и философи, които са били такива точно заради това неизбежно, истинско призвание. Всяка от социалните роли първоначално е била призвание на даден индивид. Когато индивидът си отиде от този свят неговото призвание губи индивидуалността си, то остава кухо, превръща се в шаблон и всеки, който пожелае, може да го използва. Ако погледнем от тази гледна точка, то всичко социално, останало без своя първоприемник, е шаблон- то вече не е истинско, а поза, маска, измама. Днешните Интелектуалци не са истински интелектуалци, те само заемат мястото на първообразите, но не могат да ги заменят. Колкото и добре да се справят в своята професия тя винаги ще остане тяхна длъжност, а не призвание. В този смисъл изразът " заемам длъжност " е точен от страна на това, че длъжността е човешка форма, на която обаче липсва човешко съдържание, тя е празна. Тази празнота трябва да се запълни, независимо дали индивидът, който я заема е годен за нея или не. Обществото няма претенции към качеството , стига длъжността да е заета - да няма обществена дупка, пропуски. Ортега - и - Гасет дава пример за такава празнота, визирайки Юлий Цезар, който сам решил да се нарича така. След като бил убит, римската общност почувствала празнота и счела за необходимо и занапред да има Цезар. Тази вече обособена длъжност била запълвана пет века, но индивидът Цезар бил изчезнал завинаги. Мнозина заемали мястото му, но нито един от тях не бил самия Цезар, а просто подобие. Както цезарите, така и повечето интелектуалци или притежават съмнителна доза интелектуалност, или тя липсва.

Интелектуалецът не трябва непременно да е много интелигентен, защото да си интелектуалец е призвание. Талантът и призванието вървят ръка за ръка, но има и случаи, в които човек притежава само едното. Има много възможни случаи, но те не бива да омаловажават Интелектуалеца. Хосе Ортега - и - Гасет се радва на ранно откритие, че превъзходството на Интелектуалеца бавно залязва. Той изказва интересната теория, че са нужни 26 години на човека - интелектуалец, подтикнат от по-човешките теми, да се срещне с бъдещите си идеи, с които ще се занимава. За мислителя големите идеи не са негови, той им става плячка и е неизбежно да се измъкне от тях до края на живота си. 26-тата година е нормална за наплива от идеи - тя е годината, в която индивидът спира да бъде предимно възприемащ и започва да разсъждава. Изследвайки Интелектуалеца Ортега - и - Гасет предвижда неговото сваляне от власт, край на превъзходството му. Това се дължи на крайно необразованата тълпа, която ще стане съдник. Интелектуалците са допуснали голяма грешка, създавайки култура не за всички хора, а само за интелектуалците, но това не е било умишлено. Великите реформатори са били такива по призвание, не с цел. Виновник за ограничената култура са техните наследници, техните подобия, които силно стесняват кръгана достъпа на обществото до идеите.

По една или друга причина Интелектуалецът е лишен от своето социално превъзходство от тълпата и застава редом с обикновените хора. Това обаче е само привидно. " Както е при всяка същностна проява на човешкото битие, Интелектуалецът смята, че да си такъв е най-естественото нещо на света, и решава, че всички хора са като него. Затова е същностна проява на човешкото естество: съдържа всичко човешко, но ориентирано в определена посока и който е така устроен, вярва наивно, че точно това значи да си човек, смесвайки другите със самия себе си..." (Х. Ортега -и - Гасет, 1993, 184-185). Тъй като приема другите като свои, принадлежащи към едно и също нещо, често се сблъсква с неразбиране от тяхна страна. Другите не могат да видят света от гледната точка на Интелектуалеца и затова той прекарва голяма част от живота си в недоразумения, които първоначално не разбира. Той прекарва живота си в непрестанен труд, но не физически, а умствен. Вижда света през лупа, изследва всичко с желание, сътворява го, разрушава го и после отново го построява, наслаждавайки му се такова, каквото е и дори и най - малкото нещо се превръща в зрелище, събитие за него, животът му е един неспирен празник. За околните, неразбиращи го, за другите Интелектуалецът е като току-що паднал на земята. Това той разбира твърде късно, осъзнавайки усещането за странност в разговорите с отсрещния. "Твърде късно открива, че ближният не е интелектуалец, а е просто Другият, абсолютно Другият... Нещата никога не са вървели добре... Не става дума за несходство на темпераментите или характерите, нито за разлика в способностите. Става дума за пълна несъвместимост. Налице са два коренно противоположни разбирания за живота, два коренно противоположни начина на съществуване."(Х. Ортега - и - Гасет, 1993, 187). Осъзнавайки досегашното си държание пред хората Интелектуалецът започва да изпитва смесени чувства. От една страна той се чувства засрамен, гол, заради това, че е споделил толкова много мисли, чувства и схващанията си за света пред неразбиращата тълпа. Пред нея той е изглеждал глупаво, осъзнава, че да си Интелектуалец пред обществото всъщност е нещо срамно, мръсно и че трябва да се скрие от заобикалящия го свят, за да не бъде самият той отхвърлен от него. От друга страна у Интелектуалеца се проявява и чувство на състрадание към ближния. Болно му е, че Другият в крайна степен не е интелектуалец. Преди е смятал, че ближния просто възпира своите заложби, заради трудния живот, който води, но сега, когато вижда истината Интелектуалецът се изправя пред нова интригуаща загадка. " Как съществува ближният, бидейки Другият? Що за живот е това? " (Х. Ортега - и - Гасет, 1993, 188)

Другият

Другият съществува по съвсем различен начин на света от Интелектуалеца. Той живее в свят на неща, които само привидно са такива, но не ги поставя под съмнение. За него всичко е готово, даденост и светът като цяло просто така съществува. Другият не притежава качествата на Интелектуалеца да изследва нещата, това и не му е присъщо. Безброй загадки, тайни и непознати, неизследвани неща заобикалят живота му, но той не им обръща внимание, приема ги като допълнение към това, което знае. За него те не са загадки, изобщо не го вълнуват. " За него няма знание и незнание. Връзката му с нещата значи просто да разполага с тях. " През целия си живот Другият ще се придържа към познатото, ще се движи в пределите на този устойчив, безспорен и надежден свят, ще си служи с нещата в него, ще ги ползва за своя собствена изгода, просто ще съществува. Другият е в стремежа на човека да бъде същ и еднакъв като останалите, той се превръща в човек - маса. Човекът-маса не се съобразява с никакви инстанции и не прибягва до никоя друга инстанция извън себе си. Чувства се щастлив такъв, какъвто е. Той е като всички и се гордее с това. Приема и утвърждава като добро онова, което открива в себе си. Този човек-маса не би прибегнал до нищо извън себе си, освен ако обстоятелствата не го заставят. И понеже не среща и никаква принуда, се чувства господар на живота си. Другият е егоист. Той не се замисля как да подобри или разгадае дадено нещо, той просто го ползва, обезсмисляйки неговата същност. Единствената му грижа е как да преуспее, да осигури себе си и семейството си. Околният свят и хора остават извън кръга на важност на Другия. За него има само два пътя на успех - с достойнство и с измама. Той се грижи винаги и само за своето.

От тази гледна точка Другият притежава един вид висша степен на егоизъм. Тя не е към даден човек или група хора, а към света и неговите проблеми. Другият се фокусира върху своите проблеми, своето семейство, просто и само върху своето. Светът остава на заден план и загадките и тайните му стават маловажни, културата на индивида все повече се понижава. С времето все повече хора придобиват тази степен на висш егоизъм и оттук започва сблъсъкът между Другия и Интелектуалеца, довел до развенчаването на последния.

Връзката Интелектуалецът - Другият

Сблъсъкът на Интелектуалеца с Другия не е поради конкретни или частни причини, а просто заради противоположните им жизнени позиции. " Светът, пред който Интелектуалецът се изправя, е тук именно за да го подложи той на съмнение. За него нещата не са сами по себе си напълно, защото не ги оставя спокойно да са тук, а веднага ги разчленява, разлага ги, разглежда ги отвътре, търси опакото им, с една дума - превръща ги от предполагаеми неща в проблеми. Дори и да иска, Интелектуалецът не може да бъде егоист, тъй като подлага нещата на съмнение. За Ортега - и - Гасет това е " най - висшата проява на обич " (Х. Ортега - и - Гасет, 1993, 190), защото докато Другият просто използва нещата, животът на Интелектуалеца преминава в служене на нещата, в култ към същността им. Както всеки силен култ и този е жесток - нещата биват разчленени, раздробени, за да бъдат създадени отново. Въпрекки жестокостта Интелектуалецът знае, че за да бъдат нещата в пълнотата си, човек трябва да разкрие истинската им, удивителна същност, а не да ги оставя, осланяйки се на привидността им. За него да живееш, значи да се трудиш с всички сили, за да може всяко нещо да е в пълнотата си, да бъде разкрито на света. Заради това желание нещата са в цялостта си единствено през погледа на Интелектуалеца. Това естествено ядосва Другият, въпреки, че този яд е неоснователен.

Неоснователен е, защото нещата, които Другият ползва, служи си, употребява, всички до едно са измислени от Интелектуалеца. Те не са се появили от нищото, просто така, трябвало е някой да ги сътвори, да разкрие същността и блясъка им. " За да бъдат нещата, щеш не щеш е нужен Интелектуалецът. "(Х. Ортега - и - Гасет, 1993, 190). Всичко, което Другият използва в бита си, начина си на живот, културата си, е просто куп от стари идеи на Интелектуалеца. Ако на света съществуваше само Другият, той щеше да е напълно различен и нищо нямаше да бъде това, което е. Нищо нямаше да се подлага на съмнение, защото в истината на Другия всичко е мит, легенда. Заради това и Интелектуалецът започва да му се ядосва. Яд го е, че другият просто оставя нещата да са такива, каквито привидно са, не се занимава с тях, а просто използва техните подобия, защото без подлагане на съмнение истинските неща са изгубили същността си. За Интелектуалеца Другият е човек без трепет, към божествено сътвореното, той е безбожник, живеещ паразитен живот, просто използвайки нещата. За Интелектуалеца да живееш в света, без да го подлагаш на сънение е нещо непростимо. Сега вече Интелектуалецът не съществува социално, той е парий, злодей.

В действителност, опознавайки Другият, Интелектуалецът започва да изпитва истинско възхищение към него, както го трогва всичко неподправено. Прави му удоволствие да го види такъв, какъвто е - затънал в своите проблеми, живеещ своя живот. Това което Интелектуалецът не понася най-много са фалшификациите, с които днес е пълен светът. А именно, днес съществува Псевдоинтелектуалецът, който е Другият с маската на писател, на учен, на професор, на философ. Стига се дотам, че днес Другият се среща много рядко. За това обаче е виновен Интелектуалецът, защото е създал една култура от идеи, но не идеи за неща, за чувства, за норми, за дела, за богове, а идеи за идеите. " А културата през последните векове е все по-интелектуалистична."(Х. Ортега - и - Гасет, 1993, 191). Така Другият се изпълва с идеи, с които е неспособен да борави, но въпреки това иска да има свои идеи. Докато преди Другият не се е нуждаел от идеи - той е живеел с предания, с поверия - сега иска да изказва мнение, макар че не е създаден за това. Последствието от това е, че прониквайки в Другият всяка идея се превръща автоматически в своята противоположност - в догма. " Догма е онова, което остава от една идея, когато върху и са стовари парен чук."(Х. Ортега - и - Гасет, 1993, 191). А тъй като идеите са в главите на интелектуалецът, Другият, превърнал се в парен чук с желанието си да създава, смазва и главите на Интелектуалците.

Псевдоинтелектуалецът и масовата култура

Развенчаването на Интелектуалеца от Другия, от обикновения човек се дължи на това, че Другият се дразни и плаши от този неуморен човек - стихия, винаги търсещ и изследващ. Съвременният Интелектуалец е вече лишен от социалното си превъзходство. Другият, заел се да изработва свои собствени идеи, да изказва мнение, всъщност взема старите идеи на Интелектуалеца и ги префасонира. Културата е погълната от обществото, което продължава все повече да не я разбира. Така се ражда Псевдоинтелектуалецът - фалшификат на познатите ни персонажи. Всъщност кой кого създава? Интелектуалецът създава целия свят, а в това число и Другият, а Псевдоинтелектуалецът е Другият с маска, то би следвало да се мисли, че третият не е възможен без първият. Но след като Другият вече е смазал Интелектуалеца и поставил на карта неговото съществуване излиза, че днес съществува само Псевдоинтелектуалеца. Има и друг проблем, защото в съвременният свят Другият вече се среща много рядко. Това означава, че Псевдоинтелектуалецът владее всичко.

Останал единствен, Псевдоинтелектуалецът потиска Интелектуалеца и Другия, създавайки едно общество на масите.Вследствие на това възниква масовата култура, която поглъща висшата култура и всички неща, които преди са били разделени посредством прослойките. Всичко е достъпно за всеки, всички удоволствия и предмети, изобретени някога от отбраните, от Интелектуалците. Тази масовизация на всичко превръща нещата в стока. Предишната позиция на висшата култура като достъпна само за аристокрацията също не е била справедлива, но със смесването ѝ с масовата тя губи същността си. Само когато е била елитарна е можела да бъде запазена, да бъде себе си. Днес инкорпорирането на герои, писатели, композитори, художници, философи разрушава автентичността и значението им. Места, които някога са били сакрални за произведенията на изкуството, днес са обезличени. Това се дължи на развитието на технологиите, възможността за техническо възпроизводство на изкуството и свободен достъп до него от страна на всички хора. Липсата на висока култура у човека прави самия него стока. Той вече не е носител на изкуството, а само обслужва и потвърждава социалната действителност. Така не само индивидуалността на предметите, но и тази на индивида се губи в масовостта.

Заключение

Стремежът на човечеството за растеж и развитие винаги е съществувал. В развитието си Интелектуалците изграждат идеи за самите идеи. Това е една култура, зародила се по естествен път. Тази култура обаче се оказва в минус за самите Интелектуалци, които биват развенчани от Другите, поели и префасонирали идеите им. Промяна настъпва и у самите тях, като от хора, които не се интересуват от света и проблемите му, те започат да се месят в идеите за развитието му. Неразбирането и последвалата промяна на идеите води до създаването на Псевдоинтелектуалеца, който е Другият с маска. С времето маската и Другият се сливат и остава само Псевдоинтелектуалецът. Тъй като Другият е развенчал Интелектуалеца, а и самият той вече рядко съществува индивидуално, Псевдоинтелектуалецът става господстваща фигура в обществото. Създава се масовата култура, която поглъща висшата и я масовизира и обезценява. Хората, като маси, също започват да се обезличават, превръщайки не само произведенията на изкуството, но и самите себе си в стока.
Библиография




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на есето "Интелектуалецът и другият" от Хосе Ортега и Гасет 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.