Анализ на факторите, които дестабилизират възпитателните взаимодействия "родител-дете"


Категория на документа: Други


В нашето общество се допускат много сериозни грешки по отношение възпитанието на подрастващите млади хора,като вместо те да се ограничават и преодоляват,се стига до непрекъснато генериране на допълнителни рискови фактори за нарастване на агресивността,стреса и деструктивността в междуличностните интеракции. Чрез разкриването на основните фактори, действащи върху връзката на децата с родителите им,могат да се изградят превантивни методи на семейното възпитание.
Съществуват много фактори, които оказват въздействие между детско-родителските взаимоотношения чието идентифициране съдейства за влошаванети им,а именно ;
* Стресът, семейнте конфликти, ниските доходи, разводът, безработицата,финансовите затруднения, психическото здраве ,социалната подкрепа;
* Индивидуалните характеристики на родителите - самочувстие, темперамент,депресивни настроения, враждебност, насилническо настроение...
* Разнообразните рискови фактори в семейното функциониране(родителска психопатология,неефективно възпитание,семейните конфликти,несинхронност във родителското възпитание...);
* Качеството на съпружеските взаимоотношения, отрязяващи се върху емоционалното и агресивно поведение при децата;
* Синхронизирането на възпитателното взаимодействие между родителите,влияещо върху психосоциалното развитие и благополучие на децата;
* Неефективният стил на управление на семейните конфликти - по скоро родителите да служат като медиатори и посредници във възпитанието.

Стресът в съпружеските взаимоотношения е с негативни последици за взаимодействие с децата, като води до гняв и отчуждение и повишаване на конфликтите между членовете на семейството. Kato eдин от най-важните фактори, които изграждат умения,особено на малките деца за справяне със стресовите ситуации е качеството на връзката между родителя и детето.Наличието на топлота,отзивчивост и последователност в общуването на родителя с детето и използването на авторитетни стилове на възпитание за ефективното адаптиране на детето в такива ситуации е особено наложително.Родителите могат да оказват влияние върху отделните етапи, които въздействат на отделните житейски събития или на начина ,по който детето ги възприема.Изграждането на родителския"мониторинг"(наблюдаване,наставляване,контролиране,съветване),позволяват информираността за живота на детето извън дома ,но по - важен е начинът на разговаряне и създаване на благоприятни условия на детското саморазкриване пред родителите. В среда,в която детето да бъде себе си,без да бъде притискано със силови стратегии за възпитание.
Да не се прекалява с родителската власт, а да се оставят децата да се разгърнат като самоосъзнати и автономни личности.Да се намери баланс между ограничаването и свободата.
Икономичеките и финансови затруднения се отразяват на изпълнението на родителската роля и са още един източник на стрес в семейната общност.Тези родители,които изпитват финансови затруднения са по-склонни към отхвърлящо и враждебно отношение към децата. По този начин се създават деца с високи нива на агресивно поведение,враждебност,омраза и деструктивизъм.Използваните стратегии в тези случаи на стрес са;
* Активни - мисловни и психологически въздействия върху стресора;
* Отбягващи - отстраняването на индивида от източника на стреса.
Системата за социално подпомагане също има важна роля за преодоляването на стресовите семейни фактори като буфер за предпазване от негативните ефекти на родителския стрес по отношение на възпитанието на децата и юношите.
Изследванията показват,че различните фактори като безработица,семейни проблеми и разводи предвиждат и оределят последващо асоциално и насилническо поведение на детето.Защото те стават непосредствени очевидци на семейните взаимоотношения.
Индивидуалните и ситуационните стресови фактори оказват влияние върху родителите и съответно върху възпитателните им стратегии(контрола и надзора).
Фамилните истории на асоциално поведение,генетични предразположения,психичното здраве на родителите и детето,бедността,семейните конфликти и разводът определят развитието и поддържането на проблемното поведение на децата и юношите.
Изграждането на екзистенциалния смисъл (засъществуването) оказва мобилизиращо въздействие върху личността и регулира нейното поведение.Семейната среда е тази която трябва да стимулира и подпомага децата към по-задълбочено осмисляне на тяхното битие и на конкретните им житейски задачи,за да ги предпазят от депресивни състояния и поведенчески прояви на деструктивно и агресивно поведение.
Изграждането на вътрешноличностна устойчивост в общуването е също важна задача на възпитанието в семейството,най-вече на общуването("диадното") с родители,братя,сестри,изграждадайки предпоставки за неагресивно поведение в по-късните възрастови периоди.Така чрез семейното възпитание се развива способността за идентифициране,контрол и експресия на чувствата на децата в междуличностните взаимоотношения,с умения за адекватно отреагиране и емоционално овладяване в ситуации на гняв,възмущение и фрустрация.
Проявата на родителски свръхконтрол върху поведението на децата и общуването им чрез налаганите забрани спрямо техните социални контакти, довежеждат до дълбоко и трайно отдалечаване по между им като затормозява възпитателните интеракции. Голяма част от девиантните прояви на децата са резултат от бунтът им срещу силноконтрлиращите ги родители,учители,роднини,приятели и др.
Децата,които са подложени на на строго и безчувствено семейно възпитание,преследват враждебни цели и агресивни решения.
Възпитателните методи също оказват влияние върху личностното развитие на децата.Травматичните преживявания ,породени от използването на наказателни възпитателни стратегии на родителите рефлектират върху личностното развитие,самоуважението и социалните взаимоотношения на децата.
За благоприятното и здрвословно развитие на подрастващите са необходими;
* Адекватна степен на психологическа автономия;
* Достатъчно регулиране на детското поведение.
Особеностите на възпитателния стил на родителите ,които са рисков фактор за нарушаване на емоционалното развитие на детето и неговата личност се характеризират с;
* Неразбитране личността на детето;
* Неприемане (в превъзпитание и промяна);
* Несъответствие между изисквания и очакваните резултати(неувереност във възпитанието);
* Липса на гъвкавост на родителя(щаблонност в претенциите и реакциите);
* Непоследователност,тревожност,афективност,противоречивост,хиперсоциализация(прекалено много изисквания с неотчитане на реалните възможности),доминиране,неотзивчивост.
Авторитарния стил на възпитание в семейството също довежда до сериозни личностни деформации ,подчинение, и изкривена Аз-идентичност.
Липсата на взискателност на родителите води до провокиране на детското проблемно поведение.Неходимо е да има баланс между двете крайности за намиране на благоприятна среда за личностното развитие и възпитание на детето.
За ефективността на превантивното възпитание в семейството е важно родителите да умеят да регулират поведението си, спрямо емоционалните реакции на децата,като се учат от тях,проявяват гъвкавост , а не строгост и свръхконтрол във възпитателните интеракции.
Като заключение може да се отбележи фактът,че неефективното семейно възпитание,силно контролиращата възпитателна среда и възпитателният дефицит в семейната общност,представляват мощен фактор за развитие на агресивни и деструктивни прояви сред подрастващите. Което е следствие от авторитарното възпитание, довело до поведенчески проблеми на децата и юношите.Също така семейното възпитание трябва да се насочи към подпомгане на детското и юношеското справяне със стреса, като се насърчи развитието на тяхната емоционална регулация.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на факторите, които дестабилизират възпитателните взаимодействия "родител-дете" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.