Анализ на икономически растеж


Категория на документа: Други


Източник: НСИ фактически стойности 2012

Източник: НСИ, Преброяване 2012

По данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2012 г. намаляват с 22.4 хил., или с 1.0% спрямо края на юни 2012 г., като достигат 2.13 милиона. Спрямо края на второто тримесечие на 2012 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - със 17.7%, "Операции с недвижими имоти" - с 4.9%, и "Култура, спорт и развлечения" - с 4.4%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в "Административни и спомагателни дейности" - със 7.7%, и "Образование" - с 1.2%.

В края на септември 2012 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 59.2 хил., или с 2.7% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най- голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Преработваща промишленост" - с 23.0 хил., и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 10.7 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 10.3%, и "Селско, горско и рибно стопанство" - с 8.7%.

Средната месечна работна заплата за юли 2012 г. е 750 лв., за август - 744 лв., и за септември - 768 лева.
2. Население на страна (1990-2010 г.)

Възпроизводството на населението в демографски смисъл е постоянно възобновяване на населението в резултат на посочените по-горе процеси - естествено движение и миграция. Тези процеси от доста време са обект на подробни и задълбочени проучвания. Те отдавна са метрирани, а през последните десетилетия се появяват и множество математически модели, които дават възможност за тяхната по-пълна и точна оценка. Разширява се и прогнозирането на тяхното развитие. Фактически това е чистата демографска област - обект на традиционни демографски изследвания.

Населението може да се изучава от различни гледни точки и с това може да бъде обект на изследване в различни аспекти, в съответствие с едни или други отрасли на науката. Независимо от това, като реална даденост, населението има една - единствена строго определена същност.То може да се дефинира като съвкупност от хора, населяващи определена територия към определен момент (определена дата, период, година и т.н.).

Дескриптивна (описателна) информация за населението се получава от няколко основни източника: преброяване на населението; еднократни наблюдения и репрезентативни изследвания върху някои страни на населението.

В България след Освобождението са проведени общо 16 преброявания. Първите две: в 1880 г. за Княжество България и 1884 за Източна Румелия , обикновено се третират като едно преброяване за общата територия на страната. Следващите преброявания не всякога напълно са отговаряли на международните препоръки - да се реализират в години, които окончават на 0 и 5. Така те са осъществени през 1882, 1892, 1900, 1905, 1910, 1920, 1926, 1934, 1946, 1956, 1965, 1975, 1985, 1992, 2001 и 2011 г.

Преброяването е специално организирано статистическо наблюдение, целта на което е получаване сведения за броя и състава на населението. Получените данни служат като база за изчисленията на населението в периодите между преброяванията, за прогнози, отнасящи се до населението и други видове социални изследвания. Преброяванията, съгласно практиката на различните страни, се извършва чрез метода на разпитването или чрез метода на самопреброяването. Последното преброяване на населението в България се проведе през 2011 г., като беше използван метода на разпитването. При този метод преброителят обхожда семействата и лично попълва преброителните карти с получените сведения от членовете на семействата, които са в състояние да дадат исканите данни. Този метод, въпреки че предполага оскъпяване на преброяването, има преимущество в осигуряване на по-добро качество на събираните данни, тъй като, вместо да се инструктира цялото население, както е при метода на самопреброяването, се инструктират подробно преброителите. Така се получава по-добра типизация на начина на попълване на преброителните материали, което по-нататък улеснява обработката и получаването на окончателните резултати. За пръв път се приложи и самопреброяването в електронен вариант, което показа много добри резултати при прилагане на самопреброителния метод и улесни онези от преброяваните, които имат възможност да ползват електронните средста за комуникация.

Преброяванията в България се организират по начин, който позволява непосредствено след тяхното провеждане да се получат т.нар. най-бързи или предварителни резултати. В социално-икономически смисъл интерес представлява разглеждането на броя и структурите на населението в трите окрупнени възрастови категории: подтрудоспособна възраст, в трудоспособна възраст и над -трудоспособна възраст.

Възрастовият състав на населението е значим момент при изследване на обществото. Хората от отделните възрасти притежават разностранни жизнени и трудови възможности и по различен начин могат да участват в материалното производство и духовния живот на обществото. Възрастовият състав оказва съществено влияние върху възпроизводството на подрастващите поколения. Той е обективна предпоставка за осигуряване на определено равнище на възпроизводството на населението и затова се разглежда като един от основните демографски фактори, обслужващи естествения ръст на населението.

Съобразно специфичните физиологически и психологически особености на хората от отделните възрасти, различни са и техните материални и духовни потребности. Данните за изменението на възрастовия състав на населението за България са дадени в приложението. Сравнението се отнася за периода 1985 - 1999 г. и дава възможност да се отчетат тенденциите за изследвания период.

Европейският съюз е определил 2012 г. за Европейска година за активно остаряване и солидарност между генерациите, уточнява Евростат. Активното стареене означава, че по-старите възрастови групи имат възможност да останат в работна среда и да продължат да играят активна роля в обществото на България, както и на другите страни-членки на ЕС, и са изправени пред предизвикателство, което стои пред западните държави от години - застаряване на населението, което води до повишаване на нуждата от услуги за дългосрочни грижи за възрастните хора. Това е двойно предизвикателство, защото - от една страна, потенциалните социални помощници, които да се грижат за повече зависими хора, са по-малко; а от друга страна, намаляващият брой на населението в трудоспособна възраст трябва да финансира по-високите обществени разходи за дългосрочна грижа. Универсалната дългосрочна грижа и по-добрата координация са от критично значение.

Новите страни-членки вече са започнали да предприемат мерки във връзка с предизвикателствата, които произтичат от застаряването на населението посредством различни интервенции в политиките. Проучването на Банката изследва въпроса дали тези интервенции ще бъдат достатъчни, или има нужда от по-широки системни реформи, особено в сферата на финансирането на услугите за дългосрочни грижи. Освен това, в доклада се пита какви уроци могат да се извлекат от опита на страните, които по-отдавна се занимават с тези предизвикателства.

Демографското развитие на страната ни е национален и социален приоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на активна, целенасочена и последователна правителствена политика, както и обединение и координиране на действията на органите на властта, институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво. Настоящата национална стратегия е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, способности и умения. В условията на демографски преход, от режим на нарастване на населението към режим на неговото стабилизиране (намаляване) и остаряване, стратегията е изградена върху концепцията за "баланс на населението", при която водеща е идеята за повишаване на качеството на живота и благоденствието на всеки български гражданин и на всяко българско семейство, както и за гарантиране на условия за оптимално развитие на нацията в нейната цялост и единство.

Обект на демографската стратегия е цялото население на Република България. Стратегията отчита особеностите и специфичните потребности, характерни за всяка от трите основни фази на човешкия жизнен цикъл (младост, трудоспособна възраст и пенсионна възраст). Всяка от възрастовите групи заема определено място и изпълнява своя роля както в социално-икономическите, така и в отношенията между поколенията.

Стратегията в настоящата разработка е направена въз основа на комплексен анализ на основните параметри на демографската обстановка в страната и на факторите, от които тези параметри зависят в края на ХХ и началото на ХХІ век. Заложени са прогнози за демографското развитие до 2020 г.

Графика 2. Население на Република България за периода 1990-2010 година

Източник: НСИ, публикуван към www.economynews.bg, 2011

3. Брутен вътрешен продукт на България за периода 1990-2010 г.

Колкото по-голяма е величината на БВП, толкова повече са стоките и услугите, с които хората задоволяват потребностите си, а следователно е по-високо и благосъстоянието.

В икономиката брутният вътрешен продукт (БВП) е мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в даден географски район. Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция. Често брутният вътрешен продукт се използва като показател за стандарта на живота на определена нация, но има икономисти, които са против това.

Накратко може да се каже, че по данни от бизнес анкетите на НСИ през юни 2011 г. показателят на доверие в промишлеността се повишава с 0.4 пункта в сравнение с май, което се дължи на известно подобрение на осигуреността на производството с поръчки предимно за износ.

През април 2011 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 9.4% в сравнение с април 2010 г. (по предварителни данни). Увеличение е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 18.6%, в добивната промишленост - с 15.9%, и в преработващата промишленост - с 5.1%.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на икономически растеж 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.