Анализ на икономиката на България за 2003-2007 г.


Категория на документа: Други



Таблица 2 - Безработни лица и коефициент на безработица на лица на 15 и повече години2

2003
2004
2005
2006
2007
Безработни лица (хиляди)
449.1
399.8
334.2
305.7
240.2
Коефициент на безработица (%)
13.7
12.0
10.1
9.0
6.9


В края на 2003 година броят на регистрираните безработни е 449 100, а равнището на безработица - 13.70 на сто. През четвъртото тримесечие на 2003 година продължава започналото от септември нарастване на дела на постъпилите на работа младежи до 29 години. През следващата година броят на безработните е оценен на 399 хиляди. Средният брой на регистрираните в Агенция по заетостта безработни обаче продължава да бъде по-висок - около 440 хиляди. Тези различия подсказват наличие на скрита заетост. За третото тримесечие равнището на безработица по наблюдението на работната сила намалява на 12 на сто, с 1.7 пункта по-ниско в сравнение със същия период на 2003 година. Коефициентът на регистрирана безработица продължава да е сред най-ниските от началото на 1999 година.

За цялата 2005 година от общо 2980.0 хиляди икономически активни лица 99 на сто са на възраст 15-64 години. Броят на обезкуражените лица намалява на 334 хиляди и е с 37.5 хиляди по-малко спрямо 2004 година, намалява и делът им в броя на икономически неактивните - съответно от 11.3 на сто на 10.2 на сто. В структурата на обезкуражените лица по степен на образование нараства делът на хората с основно и по-ниско образование, съответно от 56.6 на 60.2 на сто, и на висшистите - съответно от 5 на 5.4 на сто. Продължава намаляването на броя на безработните, като изменението е сходно както по данни на наблюдението на работната сила (НРС), така и по данни на Агенцията по заетостта. За 2005 година безработните според НРС са 334.2 хиляди, или с 60 хиляди по-малко отколкото през същия период на предходната година, а регистрираните от Агенция по заетостта безработни през ноември са 383.9 хиляди, или с около 56 хиляди по-малко. В резултат на това коефициентът на безработица по методология на НРС е 10.1 на сто, а по методология на АЗ е 10.36 на сто.

По-бавното намаляване на броя на безработните на годишна база през 2006 година е индикация за известно изчерпване на потенциала за намиране на съответствие между труда, който могат да предложат безработните, и търсенето на труд в икономиката. Поради продължаващото по-бързо нарастване на заетостта обаче съотношението коефициентът на безработица продължават да намалява от 10.1 през 2005 година до 9.0 за 2006 година.

През 2007 година Икономически активното население в страната нараства с почти същия темп както през 2006 година. Намаляването на броя на лицата извън работната сила, в съчетание с намаляването на броя на обезкуражените лица, свидетелства, че в икономиката се появяват подходящи работни места и за лица, които за известен период не са били участници на пазара на труда. Съотношението между броя на заетите и безработните продължава устойчиво да се подобрява, при продължаващото нарастване на броя на заетите и бързо намаляване на броя на безработните. Най-значително намалява коефициентът на безработица сред младежите на възраст 15-24 години - от 19.4 на 17.2 на сто.

За периода 2003 - 2007 година заетостта в България се увеличава, за сметка на намаляващата безработица, която спада с около 8.0 на сто.

2.Земя

Полезните изкопаеми са природната база, върху която се развива цялото стопанство на България. Рудните полезни изкопаеми представляват суровинен източник за развитие на черната и цветна металургия, с голямо значение са и горивните полезни изкопаеми за развитие на металургията, енергетиката, химическата промишленост. Голямото разнообразие на нерудните полезни изкопаеми е база за развитие на химическата, порцелановата, циментовата и строителната промишленост. С други думи находищата на полезни изкопаеми определят до голяма степен териториалното разположение на промишлените отрасли. За периода 2003- 2007 година няма съществени промени в добиваните количества.

Горивните полезни изкопаеми са основен енергиен източник. По-старите находища са с влошени условия, но в България са открити всички типове въглища. Най-широко разпространени в България са лигнитните въглища със запасите от 4,5 млрд.т. годишно; след тях са кафявите въглища с общи запаси над 300 млн.т. ; черни въглища - с 22 млн.т.; антрацитни въглища - с ограничени запаси от 9 млн.т. Основните запаси са от нискокалоричните лигнитни въглища, което налага внос от няколко милиона тона годишно. Нефтът е важен енергиен източник, но е в ограничени количества. В България 43% от територията е нефтогазоносна. Почти всички находища на природен газ са на изчерпване и се използват като резервоар за внасяния газ. Като перспективна зона се очертава шелфовата зона на Черно море, където в момента се извършват проучвания.

Рудните полезни изкопаеми се делят на руди на черни метали и руди на цветни метали. От рудите на черни метали с най-голямо значение са железните руди с общи запаси от 295 млн.т. Недостатъчното количество и ниското съдържание на метал налагат внос на желязна руда. България е много богата на манганови руди - 84 млн.т. запаси, но в България не са доказани големи запаси на хромова руда.

От рудите на цветни метали са представени от оловно-цинкови, медни и полиметални руди. Широко разпространени в България, но с много ниско метално съдържание. Находищата на оловно-цинкова руда са около 150 млн.т., както и тези на медни руди. Минмален е добивът на молибденова руда, но относително богат е този на уранова руда.

В България нерудните полезни изкопаеми са широко разпространени и много разнообразни. С национално значение са гипсът, каолинът, баритът, каменната сол, кварцовите пясъци, огнеупорните глини и др. Гипсови находища общите запаси се изчисляват на 140 млн.т. Каолинът около 80 млн.т. запаси. Голямо находище на барит. Много ценни, но с ограничени запаси са огнеупорните глини. Най-широко разпространение имат керамичните глини. Годишните добиви на каменна сол се изчисляват на 50 млн.т. В България са разпространени запаси на фосфорити. С промишлено значение са и други нерудни суровини като перлит, трас , флуорит, слюдите, графитът, магнезитът . Значение имат и чакълите и пясъците, които са повсеместно разпространени. Нараства значението на зоолитите.

България има ограничени енергийни и минерални ресурси. Каменните въглища са в ограничени количества и разпространени в малки по площ въглищни басейни. Преобладават лигнитните въглища, но са с високо пепелно съдържание и ниска калоричност. Това ги прави пригодни за използване преди всичко като енергийно гориво в ТЕЦ. Много малки са количествата от антрацитни въглища, които могат да се използват в металургията. За задоволяване на нуждите от твърди горива се внасят такива - от ОНД /около 2-3 млн.т./. Добиваните количества нефт и земен газ задоволяват незначителна част от нуждите на страната /около 50 хил.т./, а те възлизат на 10-12 млн.т./годишно.

Рудите на черни метали /с изключение на мангановата руда/ също са в ограничено количество, което налага техния внос. За нуждите на металургията се внасят от ОНД над 1млн.т. желязна руда. Това води до оскъпяване на металургичното производство. Единствено по отношение на нерудните полезни изкопаеми нуждите на България са задоволени.

От това, че България разполага с ограничени енергийни и минерални ресурси, произтичат редица важни проблеми за икономиката ни. Налага се внос на енергийни и минерални ресурси и провеждане на нови геологопроучвателни работи. Наблюдава се несъответствие между качествените характеристики на суровините и възможностите на съответните предприятия за тяхното рационално и пълноценно използване. Металното съдържание на повечето руди е ниско, което оскъпява продукцията. Затова е необходимо въвеждане на нови технологии с цел комплексно използване на рудите и извличане на всички полезни компоненти. Чуждестранни фирми проявяват интерес и готовност за инвестиции в тази сфера.3

3.Капитал



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на икономиката на България за 2003-2007 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.