Анализ на икономиката на България за 2003-2007 г.


Категория на документа: Други



Таблица 4 - Състояние на енергетиката6

2003
2004
2005
2006
2007
Брутно вътрешно потребление на енергия (1000 тне)
19 605
19 017
20 137
20 637
20 163
Производство на първична енергия (1000 тне)
10 210
10 271
10 539
11 011
9 738


Производството на енергия се развива все повече с всяка изминала година и съществуват няколко начина за това. Първично производство до момента се осъществява по 5 начина, но не всички са развити на територията на страната:

* Биомаса и отпадъци - топлинното съдържание на производство на биогорива и биогаз; топлинна енергия, произведено след изгаряне и по време на изгаряне на възобновяеми отпадъци; за България това е един от основните източници на енергия;

* Водноелектрическа енергия - обхваща потенциала и кинетичната енергия на водата, преобразувана в електроенергия във водноелектрически централи;

* Геотермална енергия - включва енергията, идваща от вътрешността на земната кора, обикновено под формата на гореща вода или пара; началото на производството и започва през 2005 година и до 2007 величината и си остава постоянна;

* Вятърна енергия - кинетичната енергия на вятъра, преобразувана в електроенергия във вятърни турбини; развитието и започва през 2006 година и постепенно производството и се увеличава;

* Слънчева енергия - слънчева радиация, използвана за генериране на слънчева топлина (гореща вода) и производството на електроенергия; слънчева енергия в България за периода 2003 - 2007 година няма. 7

6.Информация

2003 година не носи особени промени в областта на високите технологии и комуникациите.

Според доклада е-бизнес за 2004 година направлението показва най-значимо развитие за разглеждания период - по-голямата част от активните предприятия имат Интернет връзка, а близо 1/3 поддържат собствена страница в мрежата. В същото време все още слабо разпространени са информационните системи в помощ на бизнеса (ERP, CRM и други). България все още не е държава на е-обществото - делът на използващите Интернет българи е под 1/5 от населението на страната.

Резултатите от анализа на приложението на информационни технологии от българските предприятия и въздействието им върху готовността за справяне с конкурентния натиск в ЕС показват, че бизнесът в България през 2005 година все още не използва в достатъчна степен достиженията на високите технологии. Това се отнася в много голяма степен за МСП - едва около 20 на сто от персонала им притежава базова компютърна грамотност, а служителите със специална подготовка в областта на информационните технологии са едва 5 на сто. Голямата част от МСП са все още в процес на оборудване с периферни устройства, а участието на МСП в електронна търговия е все още твърде слабо. Реалното участие се ограничава до компютризация, но не и мрежова комуникация, и до най-елементарните операции в Интернет.

Размерът на предприятията оказва съществено влияние върху използването на високи технологии. В микропредприятията приложението на такива технологии е с около 25-30 на сто по-ниско от средния за страната показател. Прави впечатление обаче, че тази разлика през последните години намалява, т.е. темповете на използване на Интернет нарастват непрекъснато именно в микропредприятията. С увеличаване размера на фирмите се разширява и използването на информационни технологии и работа в Интернет. Данните за използване на Интернет показват, че около 25 на сто от населението и 75 на сто от фирмите в България имат достъп до глобалната мрежа, като в голямата си част тя е основно средство за комуникация. Над 32 на сто използват Интернет като електронна поща, над 18 на сто - за взаимодействие с институциите, едва 6 на сто - за маркетингови проучвания, и още по-малко - около 5 на сто - за електронна търговия.

През 2006 година информационните и комуникационните технологии (ИКТ) навлязоха по-дълбоко в дейността на българските компании и в ежедневието на хората. Според годишното изследване на НСИ близо 89 на сто от предприятията в България са използвали компютри през 2006 година, а над 84 на сто от тях имат и достъп до Интернет. Същото важи и за гражданите - почти 1/4 от домакинствата имат компютри, а около 17 на сто имат постоянен достъп до Интернет.

Все повече информационните и комуникационните технологии навлизат в живота на българите, което се доказва и от последните проучвания на НСИ за 2007 година. Над 80 на сто от всички предприятия и почти 1/4 от домакинствата използват персонални компютри, а свързаността с интернет е нараснала с около 10 на сто и в двете групи, достигайки до 88 на сто и 19 на сто съответно.

II.Модел на пазарно развитие и национална производствена функция

Още в началото на икономическия и политическия преход в България, обществото постига консенсус за това, че българската икономика трябва да бъде пазарна. В резултат на това в основния закон на страната е записан новият конституиращ принцип на стопанството, а именно: " Икономиката на Република България се основава на принципа на свободната пазарна инициатива. " (Чл.19 от Конституцията). Във всяка развита пазарна икономика пазарът е изграден въху определени приоритети. В зависимост от това коя функция на пазара ще бъде приоритизирана се разграничават и различните видове пазарни стопанства (т. нар. модели на пазарно стопанство).8 Тук логично идва и въпросът: " Кой модел на пазарно стопанство е най-подходящ за българските условия? ". Пред България стоят три възможни отговора: модифицирано пазарно стопанство (МПС), направлявано пазарно стопанство (НПС) и социално пазарно стопанство (СПС). Най-добре отговарящият и същевременно прилаган модел е този на социалното пазарно стопанство. При него съществуват два канала, по които се насочват средства към определени отрасли. Първият е Капиталовият пазар, вторият - това е банковата система. За да могат да се насочват ресурси от банковата система към бизнеса е необходимо да има висок дял на държавната собственост в банковата сфера. Тя е основният канал за посредничество между спестявания и инвестиции в икономика. Друг важен момент при социалното пазарно стопанство (СПС) това е приоритизирането на социалните цели, а не толкова на икономическите. Изграждането на малки и средни предприятия води до по-висока норма на заетост и успешно изпълнение на поставените социални цели, като по-голямо внимание се обръща на здравеопазването и образованието. Именно този модел е свързан и с националната произвоствена функция на страната, както и с нейния икономически потенциал. Като правило агрегираната производствена функция формализира функционалната зависимост между ангажираните в производството ресурси (труд, земя, капитал, суровини и др.) и създавания с тяхна помощ брутен вътрешен продукт. С националната производствена функция на България се свързват също така и въпросите засягащи макроикономическата динамика, бизнес климата, секторната съответно и отраслова разпределеност на ресурсите, степента на отвореност на българската икономика, както и потенциалното и действително реализираното производство.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на икономиката на България за 2003-2007 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.