анализ на счетоводството


Категория на документа: Други


 Той преминава през няколко етапа :

1) Установява се структурата на фактическата задлъжнялост. За целта е необходимо да се вземат под внимание отстатъците в началото на отчетния период, възникналите и ликвидираните задължения през същия период и отстатъците в края на периода. С помощта на структурния анализ става възможна оценката на относителния дял и на всяко отделно задължение. Положителните страни на този анализ се увеличават ако бъдат построени динамични редове с помощта, на които да се проследят конкретните изменения в състава на кредиторската задлъжнялост. Това спомага за избора на подходящи доставчици по отношение на сключването на дългосрочни отношения с янкои от тях, многовариантност на разчетите, прилагане на различни схеми за доставка на отделни видове МЗ и други.

2) Изучава се фактическата задлъжнялост по отделни видове, като същите се групират по срокове на възникване. От тази позиция фактическата задлъжнялост може да бъде класифицирана на две групи. Първата група е допустима задлъжнялост, която произтича на база на нормалнита срокове за разплащане с персонала, доставчиците и някои и други кредитори. Недопустима /излишна/задлъжнялост - тя е обвързана с нарушаване на установените срокове за приключване на разплащанията по банкови заеми, към бюджета, към институциите за социално и здравно осигуряване и други. С възприемане на подобна групировка може да се изрази реално обективно мнение за отделните задължения на предприятието. Всеки факт на просрочено задължение би следвало да се оценява негативно. От друга страна не всички задължения е необходимо да се третират като срочни и непременно да се изисква тяхното незабавно погасяване. За най-неотложни се приемат тези, които трябва да се внесат в полза на бюджета независимо от моментните финансови задължения. Текущите задължения към доставчиците, с които предприятието има продължителни връзки и които зависят от неговата дейност много често имат съвсем друг начин на уреждане. Отсрочване на подобни задължения особенно в период на финансово напрежение е напълно редовно и общоприето в практиката.

3) Анализират се потенциалните задължения. Информацията за тях допринася за уточняване на текущата платежоспособност и ликвидността. На практита това са задължения, за които съществува вероятност при тяхното уреждане да бъде необходим отрицателен паричен поток, което води намаляване на икономическите изгоди. Затова начисляването на провизии се прави с оглед разходите на бъдещо привличане на изгодите, да бъде отразено в периода на възникване на съответното събитие. За нуждите на анализа е подходящо те да бъдат класифицирани на групи - а) правни потенциални задължения, които възникват от действащото законодателство или други приложения на закона, както и от клаузите на определен договор; б) конструктивни потенциални задължения - те произтичат от действията на предприятието, което е показало недвусмислено пред трети лица, че поема определени задължения, които има намерение да изпълни или е приело програми за преструктурирането на дейността си.

В процеса на анализа следва да се проучи дали съществуват основания за признаване на провизиите, дали всяка една от тях отговаря едновременно на следните три критерия - а) към датата на финансовия отчет действително да има правно или конструктивно задължение и то да е резулта от минало действие; б) за погасяването на задължението да необходими парични средства; в) да е направена най-добра приблизителна оценка на необходимата сума за погасяване на задълженията, която следва да бъде отразена като текущ разход.

Изпълнението на третия критерий се приема за най-отговорния елемент, който изисква обективан оценка и компетентност от стран на специалист. Освен това следва да се оцени дали е настъпила промяна на провизиите по отношение на тяхната достатъчност. Това е необходимо да се направи с оглед поддържането на определена сума за покриване на евентуалните бъдещи задължения.

Обект на анализа са също така условните задължения. За тях следва да се прецени дали това действително са възможни задължения, тоест дали те имат за произход минали събития, чието същетвуване обаче ще бъде потвъредено от настъпването или ненастъпването на бъдещо несигурно събитие или за текущи задължения, тоест дали има за произход също минали събития, но техния размер да не е определен достатъчно надеждно или за погасяването им да са необходими парични средства. Тъй като тези задължения не отговарят на условията за признаване на пасиви, информация за тях следва да се търси в приложението на ГФО. Провизиите и условните задължения се анализират в динамика като се изследват причинит за тяхнотов възникване и погасяване.

4) Определя се средната продължителност на използване на кредиторската задлъжнялост :

Пркз = Кредиторска Задлъжнялост x 360

Кредитни обороти по с/те, където има кредиторска задлъжнялост.

Средната наличност на кредиторската задлъжнялост може да определи като средно аритметична или хронологична величина. При прилагане на първия вариант се използват данните от съответните сметки в началото и в крав на отчетния период. Като по-точна се определя средно хронологичната величина. Изчисленият показател има вжно аналитично значени, тъй като показва времето, което е необходимо за погасяване на натрупаните задължения. То обаче се изчислява по-трудно, тъй като е необходимо да се използва информация от значителен брой сметки. Затова на практика по-чест се прилага показател, който отчита само задълженията към доставчиците ;

Прзд = Задължения към доставчици x 360

Кредитен оборор на зад. към дост.

Така изчислените показатели се сравняват с възприетите нормативи на предприятието, с показателите на предприятията със сходна дейност и с показатели за няколко предходни години.

Дебиторската задлъжнялост е един от източниците за покриване на кредиторската задлъжнялост. Затова в процеса на анализа е важно да се сравнят не само абсолютните им величини, но и продължителността на тяхната обръщаемост. При положение, че времето за обръщаемост на дебиторската задлъжнялост значително превишава кредиторската задлъжнялост, може да се направи извод, че могат да възникнат усложнения при установяване на текущите плащания. От друг страна е полезно да се сравнят сроковете на получаване на аванси с периодите на отпускане на аванси на доставчиците. Важно е не само да вземе под внимание изменението на сроковете на получаването им, но и относителния дял на разчетитие с клиентите, който се осъществява под формата на предварително заплащане.

Състав и обща оценка на разходите

Според приложимите счетоводни стандарти, разходите представляват намаление на стопанската изгода за предприятието под формата на намаляването на неговите активи или увеличението на неговите пасиви. Това оказва влияние върху СК в посока на намаление. От друга страна намалението на конкретни видове активи чрез преразпределението им, придобиването или създаването на активи, предоставяне на аванси, погасяването на заеми и други подобни, не води до намаляване на стопанската изгода и следователно, до образуване на разходи през отчетния период. Разходите, които се извършват във всяко предприятие могат да бъдат класифицирани по различни принципи. От гледна точка на финансово-счетоводния анализ, всеки признак определя характера на съответния разход и на неговото значение при формиране на финансовия резултат.

Според икономическото съдържание на разходите - те се групират по едноелементен признак, независимо от причините, които са предизвикали извършването му - разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за амортизации, разходи за възнаграждения, разходи за осигуровки и други.

Според функционалното ими предназначение - при тази класификация се показва съсществуващата връзка на разходите с възможните дейности осъществявани в предприятието - разходи за основна дейност, разходи за спомагателна дейност, административни разходи, разходи за продажба, разходи за придобиване на ДМА и ДНА по стопански начин, разходи за ликвидация, финансови разходи и извънредни разходи.

Според времето на възникването им - чрез него се показва връзката на разходите независимо от технич характер със съответния отчетен период, за който се отнасят :

а) предварителни разходи, които се извършват пред предходен отчетен период, но се отнасят за дейности за текущия отчетен период; б) текущи /оперативни/ разходи, които се отнасят за конкретен отчетен период; в) разходи за бъдещи периоди, които възникват в момента на извършването на операциите през съответния отчетен период, но ще бъдат признати като текущи в следващи отчетни периоди.

Според връзката им с обема и динамиката на стопанската дейност - от съществено значение е за определяне на стойностната оценка за произведената продукция и незавършеното производство - а) постоянни разходи, които по своето естество не се променят като величина с увеличаването или намаляването на количеството произведена продукция - разходите свързани с работната заплата на администрацията, разходите за наеми, разходите за застраховки; б) променливи разходи, които се променят с изменението на количеството произведена продукция - преки технологични разходи, тоест разходи за суровини и материали, разходи за издръжка на персонала, който не е посредствено зает в производствения процес; в) условно-постоянни разходи - непреките технологични разходи, които се извършват при нормални производствени условия - разходи за амортизация на сгради, машини, оборудване, издръжка на част от персоанла, който обслужва производството на съответната продукция и други.

Според връзката им дейността на предприятието - а) преки разходи, които са свързани непосредствено с основната дейност на предприятието; б) косвени разходи, които са свързани с общата организация и управление на дейността на предприятието

Анализът на разходите започва с обща оценка, която включва изследване на структурата и динамиката. Основен източник на информация е ОПР и регистрите за синтетично и аналитично отчитане. Изучаването на структурата и динамиката на разходите може да се извърши в няколко разреза - общо, по отделни групи, по видове разходи.

Изводите от провеждания анализ се основават на съпоставки в предходния отчетен период, респективно на няколко отчетни периода, с плана за разходите и спрямо друга база приета за сравнение. Конкретната методика включва няколко етапа :
??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
анализ на счетоводството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.