Анализ на заетостта в сектор услуги


Категория на документа: Други




Анализ на макроикономическия показател заетост в сектор услуги

Съдържание :

1. Увод
2. Анализ на основния показател и свързаните с него фактори
2.1. Анализ на основния показател
2.2. Анализ на факторите, оказващи влияние върху показателя
3. Прогноза (Хипотеза)
4. Заключение
5. Използвани източници и литература
6. Приложения

Увод

За заети в сектора на услугите се считат лицата, които работят срещу заплащане или доход за положения от тях труд, свързан с икономически дейности като търговия, ремонт на автомобили, транспорт, създаване и разпространяване на информация, финансови и застрахователни дейности, операции с недвижими имоти, здравеопазване, култура и администрация. За заети също се смятат лицата, които са на петнадесет и повече години или са трудоспособни съгласно трудовото законодателство, работят самостоятелно или като наети, като работодатели или помагат в семейна фирма, стопанство.

Целта на настоящия анализ е да се установят какви промени настъпват с макроикономическия показател заестост в сектор услуги през периода 2000-2011 година и кои са основните причини, породили тези промени. Въз основа на диагностичен анализ да се установи състоянието на показателя и да се предложат подходящи решения и мерки, които да отговарят адекватно на наблюдаваните промени. На база на анализите да се направи извод за значението на заетостта в сектора на услугите за националната икономика.

Анализ на основния показател и свързаните с него фактори

Анализ на показателя "Заетост в сектор услуги"

При заетостта в сектора на услугите през разглеждания период 2000-2011 се наблюдава тенденция към постепенно нарастване на величината.1 Ако условно разделим разглеждания период на два отделни подпериода, а именно преди 2008 година и след 2008 година, ще забележим, че в първия подпериод се наблюдава постепенно нарастване на величината на макроикономическия показател в границата между 1% и 26% или в абсолютни измерители от 7 хиляди до 398 хиляди души. Във втория подпериод от 2008 до 2011 година величината на показателя започва постепенно да намалява. Своята максимална стойност показателят достига през 2008 година, именно годината, която е приета за условна граница между двата подпериода. Причината за наблюдаваните промени е, че 2008 година се приема за началото на Световната икономическа криза. Тя оказва влияние върху почти всички макроикономически показатели, включително и върху заетостта в сектора на услугите. Увеличението на стойността на показателя в първия подпериод е значително, особено след 2002 година, където това увеличение е приблизително 10 пъти. Нарастването на стойността на показателя е до 2008 година, т.е. през втория период се вижда постепенно намаляване. Най-голямо намаление на стойността се наблюдава през 2011 година, спрямо 2010 с около 5% или 84 хиляди души. През първия подпериод величината на показателя нараства с намаляващ темп, с изключение на 2003 година спрямо 2002 година, където нарастването е най-голямо - 93 хиляди заети или 5 % нарастване. Освен това изключение, в следващите години нарастването е с 3% и по-малко, спрямо предходните години. Във втория подпериод се наблюдава намаление на стойността, като през 2009 година спрямо 2008 година е минимално, около 1% спад или около 8 хиляди заети души в сектор услуги. Средният абсолютен прираст е 24 240 души. Това показва, че средното нарастване на показателя през различните години е около 24 хиляди души, което от своя страна е показател за това, че увеличението на стойността на показателя е значително минимално.2

Заетостта в сектор услуги може да се разгледа чрез структурен анализ на отделните икономически дейности в сферата на услугите. Най-голям принос за стойността на показателя имат дейностите, свързани с търговия, транспорт, складиране, хотелиерство и ресторантьорство.3Тези дейности имат най-голям структурен дял от общата заетост в сектор услуги - около 44-45%. Този дял значително се увеличава през следващите години като най-голям е през 2010 година - 46,2%. Дейностите по създаване и разпространение на информация не променят своя дял значително и се движат в границите на 3,39% до 3,99%, като колебанията са в рамките на тези проценти. Финансовите и застрахователни дейности не променят значително своя дял, с изключение на 2003 година - 2,05%, който е най-малък за разглеждания период. След 2007 година относителният дял на дейността нараства и става над 3%-3,3%, т.е. наблюдава се минимално нарастване с около 0,6%. За разлика от това, относителният дял на операциите с недвижими имоти нараства през целия разглеждан период, но с твърде малки темпове в рамките на 0,5-0,7%. Професионалната, административна и спомагателна дейност също нараства през целия разглеждан период, но със значително по-голям относителен дял от 1% до 2-2,5%. Дейностите по държавно управление, здравеопазване, образование имат спад в разглеждания период с около 2-3%. Това се дължи на нарастването на относителния дял на дейностите търговия, транспорт, хотелиерство, ресторантьорство. Структурният дял на дейностите, свързани с култура, спорт, развлечения и други, първоначално нараства до около 5%, но след 2004 година спада постепенно и в края на периода е 4,92%. Като цяло в структурата най-динамична промяна имат дейностите, свързани с търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, които заемат и най-голям дял в заетостта в сектора на услугите. Минимална промяна в структурния дял се наблюдава в дейностите, свързани с недвижими имоти, тъй като те не се променят с повече от 0,5 %. Въз основа на тези анализи можем да заключим, че заетите в сектора на услугите през разглеждания период нарастват както абсолютно, така и относително.

Формиралата се демографска ситуация в България поставя редица остри проблеми по отношение на сегашното и бъдещо развитие на нацията в областта на социалното и икономическо развитие. Естественият прираст за страната през разглеждания период е отрицателен, такава тенденция свидетелства за това, че по-нататъшното развитие на националната икономика рано или късно ще усети липса на трудови ресурси. С развитието на производството и с усъвършенстване на техническите средства, нараства обективната необходимост и възможност от повишаване равнището на производствения опит, знания и квалификация.

Новите технологии, които все повече и по-бързо навлизат в употреба са средство, което се превръща в неизменна част от трудовия процес. Следователно, можем да очакваме намаляване на заетостта сред ниско квалифицираните работници и разкриване на повече работни места за хора с по-висока квалификация. Паралелно с това, развитието на сферата на услугите предполага растеж на заетостта, тъй като е предимно трудоемък сектор, голяма част от дейностите изисква човешки капитал, който не може да бъде заместен от машини и съоръжения. Затова квалификацията на работната сила е своеобразна дългосрочна инвестиция в бъдещето на страната, която се възвръща многократно. Всички извършвани дейности в сферата на услигите са в пряка връзка с квалификацията на своя изпълнител и именно тази квалификация определя качеството на предоставяната услуга. Разходите, които се правят за образование, квалификация, информационни технологии и за усъвършенстване на управлението, водят до качествени изменения на трудовите ресурси и спомагат за увеличаване на бъдещите приходи на обществото. Не случайно сред факторите, определящи конкурентоспособността на една икономика са качеството на заетите в нея лица и качеството на произвежданите блага. Квалификацията на трудовите ресурси влияе върху производителността на труда и върху качеството на произвежданите стоки и услуги. В близките няколко години се очаква да се задълбочи липсата на квалифицирани кадри на пазара на труда. Основни причини за това можем да търсим в растежа на мащабите на икономиката, намаляването на населението, миграцията на специалисти към страни от ЕС и САЩ, повече български и чуждестранни инвестиции в страната, големи инфраструктурни проекти и т.н., които имат нужда от квалифицирани кадри.

Анализ на факторите,

оказващи влияние върху основния показател

Върху заетостта в сектор услуги влияят множество фактори, от които най-голямо значение за анализа имат естественият прираст на България и средната годишна заплата в сектора на услугите. Естественият прираст описва състоянието на населението, показателят се изразява като разлика между раждаемостта и смъртността. Изчислява се чрез коефициент на естествен прираст на 1000 души в промили (‰ ). Той влияе пряко върху заетостта тъй като при отрицателен естествен прираст се усеща нуждата от трудови ресурси както в сектор услуги, така и във всички останали сектори на икономиката. Естественият прираст, измерен в промили има отрицателни стойности през целия изследвания период, а именно периода между 2000 -та и 2011 година. Въпреки отрицателните стойности през периода 2002-2009 факторът увеличава своята величина до 2009 година, когато той достига своята максималната стойност. Точно тогава се наблюдава и най-голям прираст на фактора спрямо предходната година ( 2008 спрямо 2009), както в абсолютна така и в относителна стойност (1,8 ‰ прираст). Максималното намаление на стойността на фактора естествен прираст е през 2002 спрямо 2001 година, когато в абсолютно изражение стойността намалява с 0,5. Средният абсолютен прираст за този фактор е равен на нула, което означава, че той не променя своята стойност през разглеждания период или има една и съща стойност както в началото, така и в края на периода.Това показва, че този фактор има значителни промени в динамичния ред, като тези промени водят до нарастване и намаляване, но в края се запазва първоначалната стойност.4

Корелационният анализ между показателя заетост в сектор услуги и фактора естествен прираст, изразен чрез коефициента на корелация, имащ стойност 0,753, показва връзка между двете променливи.Тази стойност показва, че има висока корелация между тези две величини или висока степен на зависимост между тези два показателя. Коефициентът на корелация е по-близък до 1, което означава още, че тази връзка между тях е пряка или изразена в еднаква посока на промяна на единия и другия, т.е ако естественият прираст намалява, то и показателят заетост ще намалява и обратното ако се увеличи единият, то и другият ще се увеличи. Коефициентът на детерминация ( равен на 56,8%) показва, че 56,8% от случаите промените в естествения прираст, като фактор предизвикват промяна и в заетостта, останалите 43,32% (коефициент на индетерминация) от случаите промените в заетостта се дължат на други фактори.

Регресионният анализ от друга страна показва в какво се изразява силната връзка между двете променливи. При единица увеличение на фактора естествен прираст води до 178 души повече заети, тъй като връзката между тях е праволинейна и обратното при намаление на естествения прираст с единица, заетостта в сектор услуги намалява с приблизително 178 души. Това е обусловено от силната връзка или корелация между двете променливи.

Освен връзката на заетостта в сектор услуги с естествения прираст, можем да разгледаме и връзката на работната заплата в сектора на услугите с основния ни показател - заетостта в сектора на услугите. Недостатъчните доходи в икономиката понижават жизненото равнище и качеството на живот в обществото, а това от своя страна води до по-ниска производителност на труда или по-малко производство на стоки и услуги, които имат изключителна важност за потребителите. От тук можем да заключим, че има съществена връзка и значимост между тези два показателя. Първо ще анализираме фактора средна работна заплата месечно. Като цяло за величината на този показател можем да кажем, че се наблюдава тенденция към нарастване през целия разглеждан период 2000-2011 година.5 Минималната и максималната стойност са съответно в началото и края на периода (2001 и 2011 години). Най-голямо изменение в посока увеличение на работната заплата се наблюдава през 2008 спрямо 2007 година с близо 23% или 1000 лева на месец работна заплата. След 2008 година изменението в посока увеличение е по-малко или близо двойно по-малко, около 10% или 400 лева. Най-малко увеличение имаме през 2003 спрямо 2002 година с близо 6% или 170 лева. Тенденцията е към нарастване на стойността, но това нарастване не е равномерно през различните години. Средният абсолютен прираст за показателя е 362,13 лева, което означава, че с толкова лева средно се повишава заплатата в сектор услуги от 2000 година до 2011 година.

Структурният анализ ще ни покаже различните заплати по различните икономически дейности на показателя.6 С най-голям относителен дял е заплатата във финансовото посредничество близо около 22% от общия дял на средната месечна заплата. Тези проценти приблизително остават неизменни през различните години т.е. запазват своя относителен дял. Приблизително малък относителен дял имат други дейности ,свързани с обслужване на обществото и търговия , ремонт на автомобили и стоки за домакинството (приблизително 7,5% ).Те остават с непроменен относителен дял през периода. Най-малък относителен дял има заплатата в икономическите дейности - хотелиерство и ресторантьорство ( близо 6,3% ) , която също остава непроменена през целия период. Икономическите дейности като образование, здравеопазване и социални дейности бележат ръст в относителния си дял и се променят с около 1-3 % на година. Това нарастване е последвано от намаляване в относителния дял на операциите с недвижими имоти и дейностите, свързани с транспорт и съобщения. Те намаляват своя относителен дял с около 2-4% средно. Като заключение можем да кажем, че с най-голямо значение от икономическите дейности има финансовото посредничество и съответно това означава най-голяма стойност и на величина на заплатата в тази икономическа дейност.

Коефициентът на корелация между заплатата и заетите в сектор услуги е 0,815, което показва, че връзката между показателя заетост и фактора заплата в сектор услуги е силна и също така пряка. Нарастването на фактора заплата ще доведе до нарастването на заетостта. Коефициентът на детерминация равен на 66,5% означава, че в толкова процента от случаите промяната на заетостта се дължи на фактора работна заплата, а 33,5% на други фактори,които не са включени в анализа(коефициент на индетерминация).

Регресионният анализ показва, че при увеличение на средната месечна заплата с 1000 лева ще се увеличат и заетите в сектор услуги със 75 души. Това важи и в обратна посока ако се понижи с 1000 лева заплатата заетите ще намалеят със 75 души.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на заетостта в сектор услуги 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.