Анализ върху книгата "Археология на езиците" от Морис Оландер


Категория на документа: Други



Морис Оландер - Археология на езиците

В своята книга "Археология на езиците" Морис Оландер разглежда историята на загубения или забравен първоезик и разпръснатите реликти от него. Акцентира се върху значението на езика и неговата връзка с правото.

Вавилонската кула е великото стълпотворение. От разпилените останки на този вихър от звуци и смисли различните изследователи не са преставали да искат да съберат лингвистичните останки във всички езици, бленувайки да разпознаят изначалния идиом.

Какъв език се е говорел в изначалната градина - източен или западен, северен или южен, иврит или фламандски ? Старозаветният разказ за Бога, сътворил света за шест дни, като произнесъл няколко думи на език, който пропъжда изначалния хаос, придава разнопосочност на въпросите и отговорите на книжовниците. Бог, който е действено слово отрежда дар слово на човека - уникално, единствено по рода си създание. Но вече никой не знае езика на Адам и Ева. Смесвайки звуците и и значенията, при Вавилонското стълпотворение. Бог поразява човечеството с дълбока амнезия, със забрава за първите думи. Оттогава нищо не е както преди. Простосмъртните, попаднали във вихъра на разноезичието, трябва да открият общи думи, за да общуват. Единият непосредствен език е заменен от множество непонятни.

От Потопа до Вавилонското стълпотворение се установява ново човечество. Неговият родоначалник е Ной с тримата си синове - Хам, Сим и Иафет, между които е разделена земната територия. Хам получава Африка, Сим - Азия, а Иафет - Европа.
Книжовниците от 16 и 17 век пренаписват историята за произхода на говорещото човечество, прибягвайки до етно-лингвистиката, която усъановява гонетичните прилики и разлики, като манипулира думите, съставя ги и ги разлага, и се мъчи да открие в тях върховна истина с помощта на Кратилови етимологии. Любовта към родния език води до генерирането на солидни теории, обявяващи съответно фламандския, немския, френския или шведския за тъкмо този най-първи между вторичните езици.
Историята на готите от Касидор (VI в.), позната единствено от преразказа на Йордан и съчиненията на Исидор Севилски, обявява готите за "изначална нация", тъй като според него тя възниква от първото разделение на народите след Потопа.
През 1569 г. лекарят Ян ван Горп, наречен Горопиус Беканус публикува своя труд "Произходът на Анверс", в който твърди, че кимбрийският-родоначалник на нидерландски, е праезикът, от който произлиза иврит. По-същественото в този труд е, че играейки си с думите, Беканус допринася за изграждането на лексикална манипулация.
Няколко поколения учени считат скитският за общ източник не само на гръцки и латински, на германски и персийски, но и на индийските наречия. Жозев Жюст Скалиже се противопоставя на скитската хипотеза, а оттам и на идеята за единен произход на европейските езици.
През 1808 г. отец Гастон Кардю добавя към новопоявилите се езици и санскрит - свещенният език на Индия.
Във всички тези хипотези ясно се откроява връзката между език и нация.
Но езикът е в тясна взаимосвързаност и с правото, тази връзка също е разгледана от Морис Оландер. Той се позовава на Карл фон Савини, който в "Трактат по съвременно римско право" 1840 г. казва:"...навсякъде, където пред човешкото съзнание се разкрива Правото, то веднага се явява подчинено на съществуващо преди това правило и от този момент е безполезно и дори невъзможно да си представим това правило...". Същото е и с езика, "чийто произход отвъд историята, основана на архиви, е невидим...Езиците не възникват нито по случайност, нито от свободната воля на индивидите...а от националния дух...". Корелацията между език и право е очевидна. Има близост между произхода на езика и на правото. Езикът, според Савини, предполага социалност, също както социалността води до право.
Това дава основание на Оландер да описва (европейско) човешкото като трикрака кръстоска между поезия, религия и право. Тя опитва да легитимира себе си чрез споделената езикова, т.е. поетична памет, чиито концептуални средства са правото и религията. Поезията е необходим елемент тук, защото първите закони поради естеството си били поеми (carmina), като така се и запомняли по-лесно. Т.е. поетите били първите законодатели. Чрез правото се вижда и връзката с религията - църковните отци смятали Мойсеевите киги - Петокнижието, за текст на боговдъхновен законодател. При Херодот и Аристофан nomos, което означава закон, обозначава поетико-музикален жанр. Думата Nomos произлиза от глагола "nemein" - поделям, разпределям, но във фрагмент 144 от Софокъл тя се използва в смисъл на "чета", "`чета на глас".
Важно е да се подчертае смисълът на цялата тази "археология" на езиците, а той е намиране гаранции за "общия разум" на човечеството и постигане на идентичността и постоянната истина. Защото както казва Й.Д. Михаелис,езикът е сякаш способен да игнорира времето, да е неотменен свидетел на човешкото, своеобразен архив, неподвластен на повратностите на историята, който може да загине само при пълното заличаване на нацията. Постоянното в езика е дадено от Бог и природата. Праезикът олицетворява свидетелството- удостоверение, което претендира, че е предавано от поколение на поколение, доказателство за божественото откровение, чиито основен инструмент било тъкмо словото, езикът на сътворението, този на който Бог р рекъл "Fiat lux", "Да бъде светлина".
Аз лично подкрепям тезата на Лоренцо да Брандизи, който през 80-те години на XVI в. пише коментар на Битие, в който казва: "По самата си същност езикът не е нищо друго освен животински звук, идващ от устата вследствие на кънтенето на въздуха в гърлото...". "Гласът е материя на означаването, както среброто е материята на монетата или вазата"... Гласът, пише той, става знак в мига, когато човек му придаде означаваща конфугирация, както среброто става "ваза или монета" едва когато заначтчията му придаде форма. Бог ни е дал дар-слово, а не този или онзи език; по същия начин е създал ценният метал, без да му придава определена форма.

Изготвил: Любен Величков, фак. № 13100131062





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ върху книгата "Археология на езиците" от Морис Оландер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.