Анализи


Категория на документа: Други


"ТОЯ НОЩЕН СКИТНИК БЕШЕ МАКЕДОНСКИ"
ИВАН ВАЗОВ

"Немили-недраги" е повест с голяма действена сила. В нея Вазов разкрива с изумително майсторство и героичното, и комичното, и делничното, и възвишеното в съдбата на българските борци за национална свобода, принудени да напуснат родината и да се скитат "немили-недраги" в чужбина. Българските емигранти, обречени на принудителното бездействие, живеят като истински мъченици, но в часа на делото хъшът - мъченик се превръща в хъш-герой.

Македонски е ярка индивидуалност в повестта. В Х глава на творбата той се изправя пред опасна и важна мисия, когато преминава Дунава през ледовитата февруарска нощ. Идва часът на делото и готовността за подвиг се превръща в подвиг. С риск за живота си, като преодолява много препятствия Македонски се проявява като герой. При преминаването на Дунава патриотизмът и жертвоготовността на хъша достигат до висока изява.

Истинската воля, упоритост и твърдост на духа проличават в момента, когато Македонски преминава Дунав. Тези качества потвърждават нравствената сила на героя.

Твърдият характер на хъша изпъква най-ярко в тази глава на повеста на фона на зловещата пейзажна картина. Страшна пустота и безднадеждност лъха от нея. Пейзажните детайли са в унисон с тревожното състояние на нощния скитник. Реката с "вкаменени и безчувствени гърди" създава усщане за студенина, отчужденост. "погребалното пение" на вятъра носи мрачна прокоба за смърт, която дебне в мрака. Тишината и спокойствоето, които царуват наоколо сякаш крият предупреждение за близка опасност и създават чувство за напрегнатост и неопределено очакване. В този страшен студ, в тази ледена пустиня, Македонски стои напрегнат " с очи, впити в червеничките огнове на караулите". Психологическият драматизъм на действието личи в бавното, почти невидимо напредване на хъша в смразяващата пустота.

Това, което Македонски не успява да предвиди, е незамръзналото течение на реката. Незамръзналата водена ивица е твърде широка и е невъзмзожно да се прескочи. Въпреки голямата пречка, която трябва да преодолее, Македонски не губи самообладание, а умът му бързо и трезво преценява обстановката. Той не се предава на паниката, а с "проницателен поглед" търси изход от трудната ситуация.

Умението му бързо да взима решения в трудни ситуации се откроява, когато Вазов описва вдъхновението, с което бързо и решително се връща на изоставения бряг. Македонски разбира и единствения начин да се свържат двата бряга е да откърти дъска от близката колиба: "Беше време да се действа решително". Напрежението нараства, когато се появява собственикат влах и заплашва, че ще извика караул. Не го смущава упоритата съпротива на влаха и в този конфликт Македонски опитва всичко - и заплаха, и молба, и отстъпчивост, и готовност да плати, и груба физическа сила. Дори спокойно приема обидите и нарича влаха "побратиме". Благодарение на силата и смелостта си хъшът надделява над неотстъпчивия румънец. Напрягайки всички сили, Македонски се преборва с него и отнема дъската, която служи за мост при преминаването над водната бездна. Глаголите: "стана", хвана", "измъкнат", "стовари по главата му с една страшна сила" внушават драматизма на ситуацията. Лаконична е фразата "Влахът не мръдна вече" - Вазов разкрива драматичната истина, че борбата за свобода върви редом с човешката гибел. Случката с влаха е неизбежна необходимост от ежедневието на революционера.

Фанатичните усилия на Македонски, неговият героизъм проличават особено ярко в кулминационния момент, в който прави усилия да премине "зеющата яма". Епитетът "зеюща" навява представа за смъртна опасност, грозяща живота му. Македонски осъзнава колко е рисковано и той, който от години не се е кръстил, сега пред зеющата яма се прекръства, а след това благополучно преминава отсреща. Знаменателният изразителен жест на хъша свидетелства за драмата на преживяванията. В този момент човешката воля не е достатъчна, тя търси Божията помощ.

Познаваме Македонски като човек на по-резките, шумни и предостатъчно обмислени дейстивя, но в тази революционна ситуация го виждаме определено в друг образ. Със силата на коравата си воля Македонски доказва на делото, че обстоятелствата могат да го променят, да обоздаят огромната му енергия и да я насочат в най-правилна посока.

Животът на хъша е в смъртна опасност и когато трябва да мине незабелязано край турския пост и дълго да стои неподвижен "с напънат слух, с опулен взор и без дихание". Отново природното описание допълва представата за драматичното изпитание, което силният дух на хъша преодолява. Когато е в долчето отново се разкрива истинският борец-опитен, хладнокръвен, съобразителен и предпазлив. С усет на тънък психолог и добър художник писателят е пресъздал и природата, която е в синхрон с неговото вълнение. Нечовешки, стоически са усилията на Македонски, защото трябва да се бори и със студа, и с нелепата случайност, за да не се провали мисията му.

Македонски показва на дело невероятната психическа и физическа издражливост - До край не си позволява нито за миг отпускане. Неговата предпазливост го води по най-заобиколения път до дома на баба Тонка. Разумната преценка, че в този момент опасността е най-голяма, му помага да завърши успешно мисията. Изпитателният му поглед бързо определя къде се намира. И не случайно Вазов го сравнява с "вълк", който обикаля нощем краищата на градовете. Сравнението внушава силната и дързостта на хищника, но и хладнокръвието и издръжливостта на Македонски.

Хъшът изпълнява порачението успешно. Неговата самоотвержена любов към родината му позволява да се определи и като син на баба Тонка "Кой си"?.... - "Твой син".

При преминаването на Македонски през Дунав се проявяват най-ярките му качества. За да изпълни успешно мисията, той дава най-доброто от себе си. Вдъхновението, силата на героя идват от сърцето му - сърце на революционер, патриот. Реален, земен, грешен като всеки обикновен човек, когато идва часът на делото, той става изключителен герой, дръзък и смел. Поразява ни и неговата воля, както и самообладанието, ненапускащо го дори и при изключително трудни обстоятелства.

РОЛЯТА НА ЕКСПОЗИЦИЯТА И ЗАВРЪЗКАТА ЗА ПЪРВИ ВПЕЧЕТЛЕНИЯ ОТ ОБРАЗА НА БАБА ИЛИЙЦА

Разказът "Една българка" вълнува дълбоко и трайно българина вече столетие. Темата за национално освободителните борби в творбата я разкриват чрез събития, протекли непосредствено след разбиването на Ботевата чета във Врачанския балкан. В центъра на изображението е баба Илийца - обикновенна селска жена от Чепопек. Писателят извежда на преден план не историческото събитие, а човешката съдба в един такъв момент.

Проселедявайки поведението, мислите, чувствата, преживяванията на Баба Илийца Вазов утвърждава най-висшата добродетел - родолюбието, утвърждава националното, българското.

ТЕЗА:

Типична, характерна за робството е картината в експозицията на разказа. В тази своеобразна рамка на робската действителност още по-ярко се проявява поведението на баба Илийца.

Всеки момент от развоя на действията разкрива нови страни в характера на обикновената селска жена от Чепопек.

Завръзката е свързана с мястото на Вазовата героиня в главния конфликт.

Решението на баба Илийца да помогне на ранения Ботев четник я поставя в позиция, противоположна на народните врагове, на страната на бунтовниците.

Експозицията е изградена с характерната за Иван Вазов историческа и географска действителност "Следобед на 20-ти май 1976 г., ден, в който Ботевата чета беше разбита при "Волът" на първия бряк на Искъра срещу Лютиброд". Достоверността на събитията, имената и географското разположение правят разказа истински. Вазов кара читателя да вярва в това, което той разказва.

Още с първото изречение Вазов извежда на преден план една от най - паметните дати в историята ни. Откроява се тревожното състояние на смут и уплаха сред населението. Войводата Ботев е убит на връх "Вола" и турските орди преследват оцелелите Ботеви четници. Ето защо е "нащрек мъжкото население".

Отношението на двете турски заптиета към селянките в късния майски следобед е грубо, гневно, презрително. Турците към тях са крайно жестоки - камшик за беззащитните "гявурки". В това страшно време жените са наплашени и безропотно се подчиняват на гневните заповеди. Презрителното отношение на турските заптиета към българките е разкрито чрез речта им: "Назад, свини гявурки! Бягайте!" "Бягайте от тука ханзъри". Поробените се подчиняват.

В общата маса от уплашени и безлични, в купа жени лютибродчанки Вазов вижда и отделя една жена" Тя беше жена около шейстдесетгодишна, висока, кокалеста, мъжка на вид. На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже". Чрез патриотичната характеристика писателят внушава представата за нейния характер и откроява същностните й черти - твърдост, упоритост,устойчовост, корава воля и енергия, душевна и физическа сила.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.