Анализи


Категория на документа: Други


РАЗКРИТИ В РЕЧТА НА СТРАНДЖАТА
Съчинение-разсъждение върху речта на Странджата в повестт
"Немили-недраги" - Иван Вазов

Повестта "Немили-недраги"разкрива най-драматичните и динамични моменти в последните десетилетия преди Освобождението. Тя е художествен израз на Вазовия възторг от българите, които намират сили да се изправят срещу робството и да се включват в борбата за свобода. В творчеството на Вазов няма произведение, в което живота на героите да не се развива в два плана. От една страна те са осъдени да страдат, да понасят обиди и несгоди от богати българи и румънци, а от друга им внушава, че у тях все още гори пламъка на чистия петриотизъм и жертвоготовност.

Пламенната, възторжена и искрена реч на Странджата заема едно от възловите места в повестта. Чрез нея авторът разкрива мислите и чувствата, желанията и смисъла на мизерното съществуване на всички хора, които живеят далеч от родината и бленуват свободата й.

Писателят гордо разкрива спомените за славното минало, с болка и тъга за мрачното настоящие, с опитимизъм за бъдещето. Чрез речта на Странджата Вазов припомня светлите идеали и благородните стремежи на емигрантите. Духовната същност на хcша, неговите съкровенни мчечти и желанието за свободен, справедлив и достоен живот.

Старият хъш произнася речта си, за да предотврати разединението и озлоблението между своите съмишленици. Неговите думи разкриват мъдрост, чувсво за справедливост, успокояват връщат реда в кръчмата. Някогашният герой изпада в умиление след възгласа на околните: "Да живее Странджата!" и развълнувано произнася своята върховна реч.

Словото започва спонтанно и емоционално с обръщението "братя мили". Хъшовете за него са братя по идея и съдба. Странджата е дълбоко развълнуван от признаването на авторитета му и затова използва толкова силно обръщение. Речта на Знаменосеца е доказателство за голямата му любов към родината. Ретроспекцията: "Нашите слевни битки в отечество България ги помни народът..." връща последователното действие към славното минало на хъшовете. Таи сладък спомен за битки в Балкана, но е и извор на духовната сила, городост и връща самочувствието на хъшовете за хора и българи.

Знаменосецът утвърждава истината за съхраненото в изпитанията, достойнство на емигрантите. То се основана на самочувствието - "ние сме човеци" и на съзнанието за изпълнена "свята длъжност към отечеството".

Странджата говори с абсолютна безкористност за хъшовския подвиг. Емигрантите - хъшове не се интересуват от материални облаги, за тях не е важно дали ще получат материална отплата: "Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си, защото тя е по-скъпа от всичките пари на влашките богаташи". Имотите също не ги интересуват. Те са изоставили домове и семейства, не за да получат блага, чрез борбата за свобода. Тяхната единствена цел е да видят родината си свободна: "ни повече, ни по-малко". Тези думи звучат като упрек към управниците, които след Освобождението забравят славните страници от историята на героите, борили се за свободата. Егоизмът, лъжепатриотизмът кара Вазов да напише повестта и да разкаже за всички немили-недраги пътници в забрава.

Странджата продължава своята реч с желанието си да влее вяра в измъчените души. Мъченическата емигрантска съдба сравнена с трагичната национална участ. Потресаваща е картината на живот в робство, която сякаш перифразира известни Ботеви стихове. С поредица от глаголи във възходяща градация е разкрита робската участ. "Там турците, събличат, убиват, позорят." Така старият хъш подчертава, че страданието на емигрантите е по-добро, отколкото животът в робство. Той още един път припомня мотивите за отстояване на хъшовския идеал.

Знаменосецът вярва в бъдещето и споделя своята мечта да замине като герой със знаме в ръка. Той призовава другарите си с гордост да приемат своята съдба, да се извисят до съзнанието за саможертва.

Хъшовете бленуват и чакат да умрат със слава и в борбата, а не като кучета по браилските улици. Те чакат с нетърпение момента, когато ще развеят знамето и "ще се бием за свободата на България". С това име започва и завършва словото на Странджата, сочейки извисенат цел на героите. Ораторът убеждава своите слушатели, че са извъплители на изключително важна мисия, тълкувайки понятието хъш: "хъш значми да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш с една дума да бъдш мъченик". В думите на Странджата това понятие включва хъшовото битие, в което се слива трагичното и героичното. Героят убеждава събратята си, че трябва да се гордеят с него, защото те са мъчениците на свободата. Страданията им са за честта и бъдещето на България. В думите на героя се крие простота на изказа и същевременно огромна въздействата сила. Той е откровен към хошовете и чоно тази откровенност ги сближава още повече. Думите:"Станахме баби" звучат покъртиптелно тъжно, но те не създават чувство за безнадежност и обрпеченост. Точно обратното - вдъхват вяра в бъдещето и предизвикват ненавист и омраза към турците. След този възглас всички хъшове стават прави и мълчат. Така те изразяват своето преклонение и солидарност към Знаменосеца. Няма и следа от техния гняв и злоба.

В съзнанието на читателя се запечатват 3 афоризма, които са доказани и в живота. Първият предава цялата непоносимост от робството: "там турците злобят, събличат, убиват...". Във вторият се съдържа необходимостта от жертви в борбата: "народ без жертви не е народ". Последната дава представа за техния живот.

Чрез думите на Странджата, Вазов утвърждава истината за робството, като най-голямо унижение за човека и за свободата, като най-висше благо за човека. Девизът "Свобода или смърт!" илюстрира идеята за саможертвата пред отечеството. Само повдизите в името на България осмислят тежкия живот в изгнание.

Пламенното слово на Знаменосецът Вазов отправя посланието си към посколенията, възвишените идеали и благородните стремежи, държат будна съвестта на националното самочувствие. Чрез словото на Странджата, писателят влиза в диалог със своите съвременници и доказва, че хъшовете са мъченици и бунтари, готови да дадат живота си за родината.

ЛЮБОВТА В РАЗКАЗА "АНГЕЛИНКА"
НА ЕЛИН ПЕЛИН

Разказът "Ангелинка" е поезия в проза и впечатлява с тънката смесица от мечти реалности. Художникът-реалист и майстор на късия разказ Елин Пелин в своите творби търси истината за човека и неговата съдба. Може би най-важното в разказа е човек да има своя съдба, която да облагодарява и да го движи напред към красивото.

Разказът е напоен с приказни мечти и романтични видения, а любовта е бялата магия на живота. Тя се ражда в съзнанието на момчето като най-красив и чист идеал, израства като крехка надежда за радост и добро. Любовният копнеж е едно светло мигновение, което не умира, а остава във вечността. Първото юнашко влюбване е представяне като чиста радост, като неугасим пламък, който обмисля трудния живот на героя и превръща любовното преживявяане във вълнуващ и чист пламък. Малката Ангелинка е живото въплъщение на чистата и вечна любов, даряваща на влюбения красота.

Светът на момчето, където на трон седят красотата и доброто е именно светът на мечтите. Пленителният образ на малкото бяло ангелче събужда емоции и романтични видения в чистата детска душа. Към Ангелинка момчето изпитва нежни, чисти и невинни чувства, тя е част от мечтата за прекрасния свят. Самото й име се свързва с неизменната й същност в представите на Ангелинка приема страдалния образ на "вълшебно-приказното" създание, кротко и добро, русокоса като звездица, мъничка, хвърчаща, приличащо на някакво "бяло врабче"

Ражда се и първото жевание на юношата да бъде силен юнак, да бъде покровител, добър герой, който се бори със злото в света. Тези мечти и фантазии издават силните и чисти чувства на първото влюбване. Смайват с прелестта си и събуждат в душата на момчето, непознати светове. Ангелинка се е загнездила в сърцето на момчето и "властно рисува" и не му дава покой. Въображението му рисява портрет колкото на момиче, толковаи на птиче. Като на "ангелчетата", изписани в черковата. Образът й намира различни превъплъщения - на "златна пчела", на "царицата на моята фантазия". Юношата се понася на крилете на своята фантазия. Звездното небе в чудната лятна нощ сава фон на неговите звездни мечти. Очите на влючения виждат и сомодиви и вълшебници. Всичко наоколо в неземно, нереално, митично. Само обръзат на неговата любива се откроява със земната си хубост и неотразимия си чар.

Юнашата винаги се надява да види реализирана своята мечта и естествено, както при всяко влюбване, то жадува да се срещне със съществото, което е издигнал във върховен идеал. Малкото момче за пръв път в живота си изживява силни драматични чувства - неговият идеал, за добро и красота е разделен сящаш на две. Леля Дъмша неоправдава надеждата, очакванията: През погледа на героя тя е видяна като голяма черна пеперуда, "с две черни проскубани пера". Времето е оставило своя отпечатък върху физиката й - една застаряла грозна жена. Миг самораздвоение и Леля Дъмша е върната на своя трон. Той идва най-вече от нейното душевно излъчване, от "нейния кротък кравешки поглед", в който имаме толкова простодушие и доброта. Няколко художествени детайла прибавени към началното описание променят посоката на разсъжденията. Един поглед, а цял душевен мир - обич, доброта, простодушие. Това е вътрешната кракота на човека, която има голема покоряваща сила. Тя предизвиква дълбоко уважение към момчето и то пристъпва да целуне ръката й "смирено и страхопочитателно". Децата гледат прехласнати леля Дъмша, а леля Станка е застанала в умиление, като пред "някоя чудотворна икона". Такъв образ е търсил и изразил Елин Пелин - физически грозен, но душевно извисен. Писателят внушава идеята, че вътрешната красота е по-важна от външната и в представата за съвършенство у човека всъщност по-голяма стойност има неговото душевно богатство. Не само физически и красив герой, може да притежава душевна красота и писателя в разказа именно чрез контраста изгражда житейски, земен персонаж, за да го противопостави на друг "на мъничката Ангелинка".

Описанието е силно вълнуващо "царицата" на фантазията е пред очите на момчето, нейният образ надминава и най-смелите му мечти. Когато тя влиза в стаята, то добива усещане, че слънчево петно е пробило тъмнината. Описанието е образ, красота, естетически въздействащо. Ангелинка, детето-жена със своята невинна ангелска красота и обаяние надминава всички очаквания и самото олицетворение на идеала. Има нещо незримо, божествено и магически тайнствено в бялата красота на момичето. Контраста с леля Дъмша е ярко налагащ се. Разочарованието от Леля Дълика се предава в любовно благоговение пред красотата на нейната неземна дъщеря.

Видяното надминава очакваното. Контраста "тъмна къща" - "слънчево петно" и метафоричния глагол "падна" обвиват с митичност образа. Не случайно в портретните детайли най-силно се запомня неповторимата игра на цветовете: "Цяла облечена в бяло, опточена със сини и червени панделки, с мека златна коса..." Белият цвят на облеклото и златният в косите й са символи на божественото и красотата, присъстват в описанието й, като неотменна част от самата нея. Това придава особена прелест и красота на образа и го прави извисен и неземен. Описанието се допълва от големите сини очи, от чудния й глас, който не говори, а "като че изпя песен". Красотата на Ангелинка е видяна през чудния поглед на момчето и тази красота, заедно с любовта, остават в едно мъничко сърце за цял живот. Сърцето му ликува пълно с радост "както цветната .... се пълни с лъчи".

Истинска възхвала на любовта и красотата е жестът на момчето - сложил в скута й като на жертвеник, всичката иглика. Любовта е жертвено чувство, а на красотата на момичето могат да съперничат само уханните горски цветя. Влюбеният юноша избягва, защото истинското чувство е свенливо, но истинското е й трайно. Първите трепети на сърцето никога не се забравят. Лиричният художествен изказ изгражда неповторимия образ на спомена свързан с чистата любов, всеки носи в сърцето си "една Ангелинка", всеки който иска, може да види скарисовото у човмека, дори и тогава, когато е физически грозен.

Представата за любовта в разкаса на Елин Пелин е свързан с трайността на чувството с неговата "живително, животворна Ангелинка", утвърждава убеждението, че любовта сама по себе си не е утаха и красота, а човек не би могъл да живее без тях. Това е един вълнуващ разказ, който чевок помни за цял живот.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.