Анархизмът


Категория на документа: Други


В периода от 3 до 8 май 1937 г. започва втората битка на живот и смърт, този път вътре в републиканския лагер, когато комунистите-сталинисти се опитват да установят контрол над обществените сгради в Барселона. Днес знаем от достоверни източници (според дадените в последствие показания от бившите политически и военни ръководители на Испанската комунистическа партия Хесус Ернандес и Ел Кампесино), че Сталин е предпочитал победа на фашизма в Испания пред една истинска социална революция, ръководена от анархистите. През цялата гражданска война комунистическата партия води пропаганда в защита на частната собственост и религията. Докато нацистка Германия и Италия на Мусолини масово въоръжават националистите, испанският народ, предаден от сталинистите и изоставен от западните демокрации под лицемерния претекст за ненамеса, и неговите класови организации успяват да поддържат въоръжената съпротива срещу коалицията между европейската реакция и фашизма до март 1939 г. Победена със сила, испанската революция остава пример в историята със своите забележителни социални и икономически постижения.
Настъпилото разделение на света на два отделни империалистически блока след 1945 г., студената война и ядрената заплаха намаляват възможностите за действие на анархистите и за всички останали обществени сили, които отказват да приемат това състояние на нещата. Използването на работническите протести за целите на синдикалната бюрокрация или на левите политически ръководители намалява до голяма степен възможностите за синдикални действия в развитите капиталистически страни. И въпреки това, след 1968 г., когато избухват студентските и младежки бунтове, анархистичните идеи добиват нова популярност, включително и сред социалните движения. Понятия като самоуправление или пряко управление навлизат широко в употреба. Към това се прибавя и все по-острото негодувание на широки маси хора срещу нарастващата бюрократизация и държавна опека над обществото в социалистическия лагер. Но подобна реакция се проявява и в капиталистическите страни.
След поредицата от провалили се реформаторски и революционни планове, както на социал-демократическите партии, така и на обявилите се за марксистки, ленински, троцкистки, маоистки и др. партии и движения днес анархистичните идеи сякаш най-добре устояват на времето. Много битки, поведени от анархистите, било срещу милитаризма или сексизма, срещу ксенофобията или религията, привлякоха много хора, като в някои случаи бяха постигнати конкретни резултати. Свободната употреба на противозачатъчни средства, правото на аборт са пример за това, но също и правото на дете, както и общата споделена отговорност на родителите и учебното заведение за развитието на личността на детето. В по-общ план това са и някои социални облекчения и по-хуманното отношение към хората като цяло. Към тях трябва да прибавим и т.нар. "социални придобивки", тези частици свобода, за които са се борили цели поколения.
Малките и малобройни победи над вековния апартейд (на богатите срещу бедните, на мъжете към жените, на белите спрямо негрите, на "дядо Торбалан" към децата, на всички видове началници спрямо техните подчинени, на всякакви религии и доктрини спрямо свободната мисъл) ежедневно ни напомнят за всеобщото усилие, което човечеството полага в борбата с неравенството, за освобождението от всяка власт. Неизменният конфликт между хората, който много учени намират за вътрешно присъщ на човека, се корени във властническия принцип и анархизмът остава единствената приложима идея, способна да осуети неговото действие. Положителното развитие и относителните успехи, които посочихме вече, не са окончателни и най-вече засягат твърде малко хора в сравнение с петте милиарда жители на планетата.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анархизмът 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.