Ангажираност на Европейския съюз и неговите държави членки в разрешаване на "замразените конфликти" на териториите на неговите южни съседи...


Категория на документа: Други




К У Р С О В А Р А Б О Т А

АНГАЖИРАНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ В РАЗРЕШАВАНЕ НА "ЗАМРАЗЕНИТЕ КОНФЛИКТИ" НА ТЕРИТОРИИТЕ НА НЕГОВИТЕ ЮЖНИ СЪСЕДИ
(ЮЖНО И ИЗТОЧНО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ)

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. ВЪВЕДЕНИЕ 3

1. Кратка история на ЕПДС 3

2. Политика на ЕС за асоцииране и разрешаване на конфликти 4
II. АНГАЖИРАНОСТ НА ЕС ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА "ЗАМРАЗЕНИТЕ" КОНФЛИКТИ 4

1. Ангажираност спрямо държавите от Южното Средиземноморие 4

1.1. Отношенията на ЕС спрямо Либия 6

1.2. Отношенията на ЕС спрямо Алжир 7

1.3. Отношенията на ЕС спрямо Египет 8

1.4. Отношенията на ЕС спрямо Мароко 7

2. Ангажираност спрямо държавите от източното Средиземноморие 9

2.1. Отношения на ЕС спрямо Палестинската автономна власт 10

2.2. Отношения на ЕС спрямо Израел 10

2.3. Отношения на ЕС спрямо Йордания и Ливан 11
III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 12
ЛИТЕРАТУРА: 13

I.
ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата курсова работа разглежда Европейската политика на добросъседство (ЕПДС) и усилията на държавите-членки за разрешаване на т.нар. "Замразени конфликти" в южното и източно Средиземноморие.

В епохата на глобализация, географският аспект остава от значение. От общ европейски интерес е в държавите, с които граничи Европа, да има добро управление. Страните с проблемни общества или прекалено висок прираст на населението в близост до границите на ЕС, в които има сериозни конфликти, представляват проблем за Европа. Разпадането на държавността може да бъде свързано с очевидни заплахи, като увеличаване на трансграничната организирана престъпност, мощни емиграционни вълни и навлизане на терористични клетки на територията на Европа. Липсата на държавност е тревожен феномен, който подкопава управлението в глобален мащаб и допринася за регионалната нестабилност. Сериозните, или "замразени" конфликти, които продължават да съществуват по границите на стария континент застрашават стабилността на региона.

От значение е Европейският съюз да има готовност за действие преди да се изправи пред кризисна ситуация. Ето защо през последните десетилетия той отделя внимание на процесите за асоцииране и подпомагане на държавите с които граничи Европа.
1. Кратка история на ЕПДС

След края на Студената война и разпадането на двуполюсния модел, Европа се стреми към установяване на добросъседски отношения със страните от посткомунистическото пространство и с тези, с които географски граничи. Една от основните цели на Европейската политика за добросъседство е да се предотврати появата на нови разделителни линии между ЕС и неговите съседи от източна Европа и Средиземноморието.

В средата на 90-те години с т.нар. процес от Барселона, ЕС взема решение за провеждане на политика за създаване на приятелски отношения с южните съседи - страните от Магреб. В хода на проекта са предложени и сключени споразумения за асоцииране с държави от района на Средиземно море. ЕПДС влиза в сила през 2004 г. и се прилага към непосредствените съседи на ЕС, с които той граничи по суша и по вода.

Европейската политика за добросъседство допълва процеса от Барселона, който е ключовият многостранен елемент на отношенията на ЕС със средиземноморските страни. ЕПДС предлага допълнителни двустранни и диференцирани стимули и възможности за сътрудничество. Постепенно ЕС прави крачка от търговската интеграция и проблемите на митническата защита към икономическа интеграция и включване в мрежи и съгласуване на механизмите на регулиране на отношенията със страните членки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ангажираност на Европейския съюз и неговите държави членки в разрешаване на "замразените конфликти" на териториите на неговите южни съседи... 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.