Антична философия


Категория на документа: Други


3. земеделци и занятчии
АРИСТОТЕЛ /384-322/г.пр.Хр. Наричат го Стагирит, ученик на Платон, учител на Александър Македонски. Основава философска школа - Ликей /Ликейон/, известна е и като перипатетическа /идва от алеите в градината, по които разхождайки се, той беседвал с учениците си/. Има изключително богато творчество:
- логически трактати /обозначават се с термина "органон"/ - "Категории", "Първа аналитика", "Втора аналитика", "Топика" и др.
- фил. трактат "Метафизика" - сбор от самостоятелни трактати за началата и законите на битието.
- натурфилософски произведения- "За небето", "Метеорологика", "Физика" др.

- социално-исторически, социологически и литературно-естетически произведения - "Никомахова етика", "Евдемова етика", "Поетика", "Политика" и др.
"За душата" - първото системно изложение на осн. проблеми на психологията: идеята за безсмъртието на индивидуалната душа.
Основни идеи на хилеморфизма - свързани със смисъла на понятията "материя" и "форма"; създава класическата двузначна формална логика, основните логически закони - за непротиворечието, за изключеното трето, за тъждеството, за достатъчното основание; лог. категории: същност, количество, качество, място, време, положение, действие, страдание, състояние, обладание.

ЕПИКУР /341-270/г.пр.Хр. Основоположник на епикурейството - форма на атомизма. Осн.съчинение: "За природата"- идеята за материалността на света, за вечността на простите тела. Етиката - учение за нравствеността - основен е принципът за обективното единство на природата и човека, за върховното благо. Две основни понятия - удоволствие и страдание. Епикурейски евдемонизъм - теоретическа система от норми за поведение за постигане на щастие.

СТОИЦИЗЪМ - основоположник на стоическата школа е Зенон /IV-III/в.пр.Хр. от Китион. Други представители са Клеант, Хризип - първи период /Стара стоа/. Втори период /II - I/в.пр.Хр. - Средна стоа, известна със своя еклектизъм с представители Панеций и Посидоний и трети период /Нова стоа/ - т.нар. римски стоицизъм с представители Сенека, Епиктет и Марк Аврелий. Основна е идеята за принципите /началата/- активно и пасивно и елементите /земя, вода, въздух, огън/. Основни области са реторика /наука за ораторското изкуство/ и диалектика /наука за правилното спорене/.

СКЕПТИЦИЗЪМ /skepsis - съмнение/
Пиронизъм - първа форма на античния скептицизъм. Основоположник е Пирон /360-270/г.пр.Хр. Съмнението е въздържане от съждение, нито се отрича, нито се утвърждава; т.е. съмнението е отказ от категорични определения.
Втора форма е академическия стоицизъм - Аркесилай /318-240/г.пр.Хр. и Карнеад /217-132/г.пр.Хр. - те са против ученията на догматизма. Главно понятие е "разумност".





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Антична философия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.