Античния полис Месамбрия


Категория на документа: Други




Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Курсова работа по археология

На тема: Месемврия

Изготвил: Божидар Димитров Василев
Специалност: История
Факултетен номер: 1309272007

Античния полис Месамбрия (Месамбриа) Понтика е разположен на Несебърския полуостров и прилежащите територии на запад и север от едноименния залив на западния бряг на Черно море. Топографски е усвоил територии на раннотракийския протополис. Административния център на полиса, изграден на полуострова, е свързан със сушата чрез тесен провлак с дължина около 350 м. В демографско отношение полуострова е тераса на 12 м височина, Формирана върху почти хоризонтални миоценски варовити пясъчници, маргелни варовици и глина. От всички страни тя е ограничена с висок 10 м бряг - клиф. По данни от подводни археологически проучвания по времето на архитектоничното изграждане на класическия полис от апойкисти на Бизантион, Калхедон и тяхната метрополия Мегара в края на шести век преди христа той има площ от около 40 ха. С покачване на морското ниво, подложен на силна абразия, той постепенно губи значителна части от територията си, особено интензивно в източна и югоизточна посока. През средновековието намалява с около една четвърт, като през 10 в. е с дължина 850 м, ширина около 300 м и площ 24 ха. Застроените градски зони се редуцират и вследствие тектоничните процеси в региона, данни за което има за 63 г.пр. Хр 1063 г., 1688 г., 1778 г. и 1955 г. Тази топографска обусловена рамка - селище - полуостров, осигурява относителна политическа и стопанска автономност на месамбрийското население през класическата и елинистическата епоха, когато изградена и адекватна градска архитектурна среда. След установяване на римската власт по Западното Черноморие през 72 г. пр. Хр. Месамбрия отстъпва в геополитическо и икономическо отношение на толерантния от римляните Анхиало и остава център с локало значение предимно за градските си територия. През 5 в. сл.Хр с превръщането си в стратегически и духовен център, пряко свързан със столицата на Източноримската империя - Константинополис, градът променя за втори път своя градът променя за втори път своя градоустройствен облик Историята на Средновековния Несебър и неговите паметници заслужено привличат Вниманието на редица български и чуждестранни изслидвачи. Техните трудове, различни по характер, съдържание и научна стойност, едва ли е необходимо да бъдат посочени с библиографска плътнота и да бъдат подлагани на аналитична и критична преценка. И все пак повече от тях имат една обща черта: в редица случаи те са написани въз основа на нов или по новому използван писмен и археологически материал.

Месемврия план

Укрепителни Системи

Фортификационните система на античния град е предназначена да подсили естествено защитния полуостров, сравнително по - уязвим по суша и море от запад по свързващия го със сушата провлак и удобните за акостиране на плавателни съдове северен и южен Несебърски залив. Главната порта на класическия град, изградена в близост до тази на тракийския протополис, е разкрита в ляво от шийката на провлака. Проучените в съседство и под водата в северния Несебър залив сектори от класическата крепостна стена следват четириметровия изобат около полуострова. По правите участъци на трасето, съобразено с конфигурацията на терена, са изградени плътни правоъгълни издаващи се навън кули. Извивките на терена са преодолявани с променящо посоката трасе - т.нар. "заб на трион", като чупките поемат функциите на кули. Те се изграждат само на стратегически важни места като хексагоналната кула, подсигуряваща от север защитата на градската порта. Преобладаващ начин на градеж е неправилния правоъгълник псевдоизодом. Използван е бял варовик и жълта глина от прилежащия на Несебърския залив хинтерланд и зелен айтоски пясъчник. Крепостните стени на полиса в този си вид са поддържани през елинистическата и римската ранноимператорската епоха. Нови укрепителни съоръжения, съобразени с променените полиоркетични изисквания и строителни техники, се изграждат в Месемврия през втората половина на V в. сл. Хр. В западната зона на града стената е трасирана непосредствено зад източното лице на съборената стена на класическия полис, от която на места са оставени пасажи с височина около 0,30 - 0,40м препятстващи свличането на земни маси по склона на клифовия бряг в морето. Градежът е в опус микстум с най често пет реда тухли в пояс. Главния вход на крепостта е фланкиран от петоъгълни кули, облицовани с дялана рустицирани блокове. В двата края на западната куртина са изградени кръгли кули. По цялото северно крайбрежие на полуострова стената надгражда субструкциите на класическата крепост, открита в морето. Сектори от нея и една кула са запазени на значителна височина по югозападния бряг на полуострова. Средновековния град Месемврия - Несебър, оспорван от българи и византийци през IX - XIV в., формира специфичен икономически и културен облик, намерил отражение на полето на архитектурния синтез и в унаследяването на късноантичната и ранновизантийската укрепителни системи. През IX, XI и XIV в. тя претърпява само преустройства, поправки и вграждания на нови кули. След завладяването на града от османските турци през XV в. крепостта е оставена на доизживяване, като са правени само частични ремонти.

Реконструкция на крепостната порта на Несебър

Архиктектура и градоустройство
В съотвестие с градоустроиствените традиции, установени в изгражданите върху неравен терен източносредиземноморски полисни центрове през класическата и елинистическата епоха и някоипостройки в Месамбрия се разполагат върху изкуствено формирани тераси. Над северното пристанище върху такава тераса, поддържана от подпорна стена - аналема, изградена от бели варовикови блокове, функционира храм на Зевс Хипердексиос в дорийски ордер. От него са запазени северозападният ъгъл с част от опистодома и поставката на бронзовата статуя на божеството. Друга тераса е формирана над южнито пистанище, поставено под закрилата на Аполон. Фрагмент от колосалната мраморна статоя на божеството е открит в близост до него. Както в метрополията Мегара и в Месамбрея са изградени два храм на Зевс и два на Аполон - по един над пристанищата и един на агората. Тя се намира в централната зона на полуострова, където са открити останките на базиликата "Св. София " (Старата Метрополия). По всяка вероятност тя наследява топографски храма на Аполон, в който се пази и по - голяма част от лапидарните копия на градските декрети. От търговския и административен център по ортогоналната ориентирана запад - изток улична мрежа се достига акрополът, разположен на най - извисените тераси в крайната източна зона на носа. Някои от функциониралите тук през античната епоха култови сгради са се свлекли и потънали в морето заедно с по - ниските терасни площадки, крепостните и подпорните стени, изградени върху тях в резултат на деструктивното мултиплицирано въздействие на трансгресионни, абразионни и тектонични процеси през последните две хиляди години. Сред тях, ако се съди по графиките върху керамичните фрагменти от V - III в. пр. Хр., открити в обредна яма (ботрас), e храмът на Зевс и Хера. За други храмове, култуви топои и обредни практики - тези на Аполон, Асклепий, Хеката, Изида и Сарапис, Дионис и Херос Созополис, както и за гимназиона има само епиграфски сведения. Преобладававащия тип на частното елинистическо жилище, вероятно разпространен в Месамбрия и през Принципата, се реконстроира по данни от спасителни пазкопки и сондажи в Несебър при съборената църква от XVIII в. "Св. Георги Стари", при късносредновековната църква "Св Спас" и при раннохристиянската базилика "Св. Апосоли". Деструкциите разкриват постройки с правоъгален план, вътрешен перистилен двор, вкопан в съвременния им терен избени помещения и двураменни под ъгъл 90 градоса каменни стълби, свързващи ги с перистила. Основите има са изградени от камък, а стените от цокъла нагоре - от кирпич, измазан с варова мазилка, покрита със стенописи в "структорна система". Подовете на приземния етаж са се поддържали от гредоред. Частните домове на състоятелните месамбрийски граждани по примера на първите култови згради в града,каквато е храмът разкрит в основи при средновековната църквва "Пантократор", завършват с двускатен керамиден покрив, като стрехите са обточени с декоративна архитектурна керамика (сини, керамични -капаци, плоски челни керемиди)
Месембрея променя своя градоустройствен и архиктектуро - пространствен облик по време на Домината. Сред основните външни фактори за това са реформите на инператорите Диоклециан и Константин велики, преобразуването на някогашните метрополии на Месамбрия Понтика - Бизантион и калхедон под името Константинополис в нова имперска столица през 330 г. сл.Хр. и едиктът на Теодосий Велики от 394 г. сл Хр., с който са забранени езическите култове и са затворени езическите храмове. Съобразено изискванията на епохата през V в. сл. Хр. В Месемврия, вече епископископски център, се разгръща мащабна строителна дейност. Малък площад, фланкиран с кръгъл представителен портик, развит при главната порта, въвежда в укрепените градски зони, където за нуждите на християнската религия са изградени мониментални базилики,наследили топографски езическите храмове. Над северното пристанище върху основите на храма на Зевс Хипердексиос стъпва трикорабна базилика, от която са проучени северния и част от централния й кораб с полукръгла апсида. Друга базилика е построена в близост до храма на Аполон над южното пристанище. През средновековието тя се е свлякла в морето и съществуването й се регистрира косвено по резултати от проведени в акваторията на съвременното Несебърско пристанище подводни проучвания. В централната зона на античния град на мястото на елинистическия храм на Аполоне разположена базиликата "Св. София"(Старата Митрополия) - една от най - представителните църковни сгради през през цялата християнска епоха. Вървоначалния си вид тя е трикорабна с колонади, нартекс и квадратен атриум. Топографската приемственост в култовото строителство съществува и на акропола. Основите на средновековните църкви "Св. Стефан Акрополит" и "Христос Акрополит" изглежда са осветени през раннохристиянската епоха. Двете постройки, съхранили спомена за езически култови места на акропола, се свлича в морето през 1885 г. Такава съдба има и базиликата в югоизточния ъгъл на Несебърския полуостров. След срутването й в морето през 1688 г.заедно с част от крепостните стени наблизо през 1704 г.е изградена малка църква "Св. Георги Стари". При градежа й са използвани споли от потъналата базилика, а събструкциите й са засегнали гробове от V - VII в. Паралено на тази базилика на североисточния ъгъл на полуострова е построена Морската базилика "Богородица Елеуса" Трикорабна сграда,с полукръгла апсида. Северният и част от централния й кораб също са се сринали в морето. Срещу главната порта на Месембрия под основите на съборената турска джамия са идентифицирани останките на късноантичната базили "Св. Апостоли". Проучен е южния кораб с прилежаща колонада от трикорабната пострийка. През V - VI в Месемврия се строят или преустройват и обществени сгради с публичнограждански характер и инженерни съоражения. Между съвременната баня на Несебър и турския хамам от XVIII в., където теренът на полуострова е най-нисък и най- голям наклон към морския бряг, са разположени късноантични терми. От тях са проучени еднопространствена зала с кръстовиден план и пет помещения с отоплителна инсталация, две от които съоръжения с басейн. Постройката се снабдява с вода по външен водопровод, чието трасе е проследено на северозападния бряг на южния Несебърски залив. Градслия резервоар за вода - правоъгално съоръжение вкопано до 6,20 м - е проучан на запад от средновековната цъеква "Св. Стефан". Вътрешноградската разпределителна водопроводна мрежа е прокарана в подземни галерии със светло сечение 1,60 м x 0,60 м, разкрити на дълбочина 5,00 - 7,50 м от съвременното градско улично ниво северно и южно от средновековната църква "Пантократор"

Църковен център

Развитието му като църковен център е проследено и в епископските списъци. Споменава се легендарната личност на епископ Петър от 325г. При Юстиниян Велики в ср. на VIв. църковният глава на несебърската църква е издигнат в ранг"автокефален архиепископ" в епархия Хемимонт, а през 70-те години на ХIв. той вече е издигнат в ранг "митрополит". Вероятно тогава е построена и църквата "Св. Богородица", наречена "Новата Митрополия", а по-късно преосветена като "Св. Стефан".При царуването на българския владетел Иван Асен IIНесебърската митрополия минала под егидата на Търновската патриаршия. От това време са известни имената на месемврийските митрополити: Василий, Марко, Никодим, Прокъл, Доротей и Партений, част от които са с безспорен български произход.Българските царе от династията на Асеневци активно подпомагалистроителството и стенописването на новите църкви в града: "Христос Пантократор" , "Св. Параскева", "Св. Тодор" и "Св. Архангели Михаил и Гавраил". Цар Иван Александър отделил голямо внимание и на околните манастири. Запазени са царски грамоти, с които той дарил земи и привилегии на манастирите "Богородица Елеуса" и "Св. Никола Емонски". През 1257г. християнските светини на Месемврия станали жертва на варварското нападения на венецианския флот под командването на известния венециански адмирал Джакомо Доро. Съюзник на императора на Латинската империя в Константинопол Балдуин II, той превзел и ограбил града. И днес откраднатите от месемврийските църкви християнски реликви: мощите на Св. Тодор Стратилат, ръката на Св. апостол Андрей, главата на Св. Сист и др. се показват в църквата "Сан Салваторе" във Венеция. Месемврия била лишена от своите светини, които няколко столетия привличали богомолци и поклонници в града и така загубила своята роля на първостепенен поклоннически център

Църквата "Света София", т. нар. "Стара митрополия", е разположена на предполагаемия стар център на града. Тя е трикорабна базилика с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс и атрий (вътрешен двор). Дължината й е 25,5 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена над апсидата са разположени три аркирани прозореца. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под е бил покрит смозайка от малки разноцветни камъчета.

Църквата "Христос Пантократор" (Вседържател) е построена през XIII-XIV век една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, типичен представител на живописния стил в църковната архитектура.
Църквата е правоъгълна по план, с размери 15,95 Х 6,70 м, с два входа - на запад и на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. Паметникът има подчертано издължени пропорции. В средата на наоса са се издигали четири стройни колони (сега разрушени), носещи купол. Над притвора се издига квадратна кула-звънарница.

От включването на Месемврия в границите на българската държава при хан Крум през 812 г. до края на XIV в. градът и неговата околност се превръщат в оспорен от българи и византийци геополитически регион. На плаца на архитектурнопространственото общуване това съперничество, съобразявайки се с формираните през античната епоха топографскофункционални зони, оставя впечетляващи паметници на средновековната цурковна и гражданска архитектура и инженерно строителство.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Античния полис Месамбрия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.