Архаичните общества като дарообмен


Категория на документа: Други


Пловдивски университет " Паисий Хилендарски"
Философско - Исторически факултет
Специалност " Етнология"

КУРСОВА РАБОТА
Тема :

Архаичните общества като дарообмен

Изготвил : Научен ръководител:

Елизабет Валентинова Димчева Гл.ас.д-р Н. Николова

Специалност " Етнология"

II- ри курс, фак. № 1109431013

Пловдив
2013г.

Дарообменьт вьзниква, когато вьзниква и антропологията. Аз лично свързвам обмена на дарове с Марсел Мос. В изследването ,,Essai sur le don" , което Мос прави през 1924година, той засяга сакралните и профанните форми на даруването. Явява се и идеята за даряването.
Мос провежда изследванията си в Полинезия, в индианските племена от Северозападна Америка и др. Той казва, че дарообменът там е доброволен и безвъзместен.
От гледна точка на етнологията и антропологията дарът е като специфичен акт на размяна. А по принцип понятието дар в днешно време е наречено подарък, означава нещо дадено в знак на добри чувства или на благодарност.
Мос започва да говори вече и за получаването, приемането и връщането.
Мос казва, че:
,,Върху дара се основават не само идеите ни за добро, дълг, справедливост, той е в основатаа на зрелището, на социализацията на чувствата, на най- примитивното икономическо взаимодействие между хората".
Той представя предаването на дарове, извежда това че дарът е свързан с нашите добри намерения, също, така че всеки доброволно решава дали да даде дар на дякой.
В скандинавските страни договорите и обменът стават под формата на дарове, които са доброволни, но в същото време и задължително са давани и връщани. Нещата, които обменят са не само движимо и недвижимо имущество, богатства и блага, а и неща, които са полезни от икономическа гледна точка. Това са преди всичко знаци на знаци на внимание , пиршества, ритуали, панаири , от които пазарът представлява само един от моментите и където циркулацията на богатствата е само една от точките на много по-всеобхватен и постоянен договор.
Сватбите, култувете, инициациите в скандинавските племена са свързани с ритуалите, с икономическите престации, с установяването на политическите рангове в мъжките общества в племето и т.н. На На върха на тези практики стои принципът на съперничеството също така и антагонизмът, който ръководи всички практики .

При тази престрация се получава така, че чрез посредничеството на вожда целият клан се включва в дадените договорни отношения, независимо дали е с цялата си продукция или със собствеността си.

Потлачът е нещо към, което всеки се стреми да покаже, че неговият дар е по-хубав от другите.
Двата ключови елемента от потлача са:
1. Честта, престижът, "мана", които произтичат от богатството .
2. Безусловното задължение да се отплатиш за даровете под заплахата в противен случай да загубиш своята "мана" - онази власт, талисман и източник на богатство, какъвто бива самата власт.

Получения подарък съдържа определена принуда, тъй като получената вещ не е инертна. Веща дори и да е далеч от дарителя си, тя все още пази част от него. Вещя, която е дадена се явява като връзка между двама души. Така давайки нещо на някого, ти му предаваш част от себе си. Като човек приеме нещо, той приема част от духовната същност на другия човек. Смята се, че да задържиш дара е смъртно опасно, но ако откажеш да дадеш или да вземеш дар е равно на обявяване на война.

Коленсо казва :
,,Те имат система на обмен, или по- скоро на даване на подаръци, които сетне трябва да бъдат възмездени или върнати"

Има и контра-дар - той връща даденото, прекратява задълженията, но и той задължава на свой ред. Ако човек докаже, че той първи е дарил другия, тогава дарът на другия става невалиден.
Цялата система на дай, за да получиш е основана на властта. Колкото по- голям дар дадеш, толкова вероятността да ти се върне същата стойност е по - малка.
Важна роля играе подаръкът направен от хората към боговете и природата. Тук потлачът не въздейства само на хората, които си съперничат по щедрост, ами и върху душите на мъртвите, които присъстват и чиито имена носят живите, но и върху природата.Трябва да се принесе жертва на духовете и боговете.

Задълженията да даваш, да приемаш даденото от другия и да връщаш, дефинирани от Мос, е в основата на самата социалност на човека - онзи, който ги отказва, остава извън общността и в този смисъл, извън човешкото. Да приемеш да участваш в даровия обмен - да приемеш правилата на "играта" - означава да признаеш другия за съ-човек и да поискаш да бъдеш признат от него9, дори и това да стига до състезание, до война за престиж и слава. Обратно, отказът да давам, приемам и връщам поставя другия извън сферата на човешкото, прави невъзможна общата история (и респективно - съизмеримостта на моя и неговия престиж). Ако проследим тази тенденция до край ще стигнем до един вид "нулева степен" на човешкото, където другият дори вече не е враг и победата над него не увеличава славата ми ; другият е природен материал, който се управлява "биополитически" (Фуко), мести се, осигурява се възпроизводството му, дисциплинира се, унищожава се в газови камери. В този смисъл даровият обмен има нещо общо с договора и то е в идеята за ееквивалентност и справедливост; той прилича дори на традиционната война по състезателния елемент и нуждата от признанието на другия като противник. Пълна противоположност на дара, това е са биополитиката и тоталната война, т.е. модалността, в която другият не се мисли като съчовек, върху него се действа като върху природен материал, независимо дали това е в негова полза или вреда.

Дарът предполага не това, че помним, а че вярваме, че някой друг помни. Да помним самите ние какво ни се дължи би означавало дарът да се превърне в цинична, егоистична стратегия; да престанем да вярваме, че някой друг помни, означава да загубим смисъла на онова, което правим.

Според Бурдийо дарообменът е структурно лицемерие и преследване на икономическа изгода.Този,който получава подарък е поставен в подчинена позиция,което гарантира символно господство на другия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Архаичните общества като дарообмен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.