Архитектурен резерват старинен Пловдив


Категория на документа: Други


 ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ
ПЛОВДИВ

КУРСОВА РАБОТА ПО
ЕТНОЛОГИЯ

Студент:Неда Тодорова Цакалска
Специалност:Икономика на туризма
Факултетен номер:131412110011
Курс:Втори

Проверил:

Доц.д-р Янков

Пловдив е град на Балканския п-в,град с хълмове и река,град с много имена и много лица.
През 1956г. районът на Трихълмието(Тримонциума) бе обявен за архитектурно-музеен резерват,известен като "Старинен Пловдив". Естествената защитеност на трите хълма - Небеттепе,Джамбазтепе и Таксимтепе-е привлякла тук най-ранните заселници, за които свидетелстват находките от праисторическото село на Небеттепе.
Върху един и същи терен се откриват материални следи,характеризиращи цялата история на нашите земи.Наред с останките от строителната култура на първите заселници се намират паметници от македонско присъствие, от римското владичество и средновековиет, а Българското възраждане се изразява тук по неповторим начин.
През вековете Пловдив е носил различни имена - Филипопол, Пулпудева, Пълдин, Тримонциум и др. До падането му под турско робство в 1364г. той бива многократно разрушаван и наново изграждан.
Турците събарят окончателно ненужната за тях крепост на Трихълмието.Градът изменя видимо облика си, силно намалява християнското население, настъпва застой в строителството и в стопанския живот. Едва през 18-19в. започва новият му разцвет, който се обуславя от Стопанския живот на Османската империя. Развитиео на занаятите и търговията привлича трудолюбиви занаятчии от планинските и пдбалканските села. Пловдив постепенно се превръща в първостепенен търговски център. Трихълмието и кварталите около него придобиват предимно български облик. В средата на 19в. преобладаващата част от населението вече е българско. Склоновете на Трихълмието се покриват с къщи, носещи характерни черти на българското възраждане. Известна е голямата роля на пловдивското българско население и на неговите първенци за извоюване на църковна независимост.

На територията на древното Трихълмие са съхранени значителни паметници от античността. На Небеттепе десетилетни археологически проучвания разкриха останки от най-древното заселище на трите хълма. Тук се издигат крепостни съоражения от всички епохи на античността. Пак тук се е запазил северният вход на крепостта,от който се спускат стъпала по стръмните скали по десния бряг на Хеброс (река Марица). В южното подножие на седловината между хълмовете Джамбаз и Таксим също са оцелели през вековете монументални останки от крепостните стени на акропола заедно с южната порта. От вътрешната страна на стените след единадесет годишни археологически проучвания беше разрит забележителен по размери античен театър, на който впоследтвие е извършена сполучлива консервацияи реставрация.Друга забележителна сграда е открита при западното подножие на Таксимтепе на площад "Джумаята". Там може да се види реставриран сфендонът на Античния стадион на Филипопол.Южно и недалеч от Трихълмието са останките на обширния градски площад от римската епоха-Античен форум. Личат останките от древнотракийската е елинистичната епоха,внушителни са преправките от римската и византийската епоха и времето на Българското средновековие.Особено впечатляваща е източната порта на крепостта - Хисар капия,чиито последни преустройства се отнасят към времето,когато Пловдив е в границите на Втората българска държава.Северно от Хисар капия е запазен сектор от крепостната стена с кръгла ъглова кула,зидан със смесен градеж. В западната страна на Трихълмието, по ул. "Витоша", е крепостното трасе от вренмето на Марк Аврелий, изградено с големи сиенитни квадрати.

След неколкогодишни разкопки в непосредствена близост до южната крепостна стена на Трихълмиео, в седловината между двата хълма - Джамбаз и Таксим, е разкрит Античният театър на Тримонциум. Арехеологическите проучвания изваждат на бял свят един един от най-добре запазените театри в света, построен от времето на император Траян.
Пловдивската жилищна архитектура от епохата на Възраждането представлява истински връх в развитието на националнтата ни архитектура през вековете. В развитието си през 18 и 19в. тя минава през два основни периода - несиметричен и симетричен.

В третата ни част на нашата обиколка из Старинен Пловдив, ще направим по-подробна обусловка на всички архитектурни паметници, възрожденски къщи и православни храмове изградени през вековете.
Небетет тепе
Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.Разкрити са още градско селище от времето на Филип Македонски и крепостни съораженич с бастион,зърнохранилище и квадратна кула. Когато древнотракийиската Евмолпия се разширява по цщлото трихълмие, както и в подножието му, старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщт в цитадела на градския акропол. Изключителен интерес предизвиква с размерите си правоъгълното водохранилище, което имало сводесто покритие и вместимост 300 хиляди литра. В единия му край е оформена вододайна галерия с чешма. Най-значителни са крепостните стени от 12-14в., спускащи се по източния склон на хълма и достифащи височина до 10 метра.

Античен стадион
Разположен е между сахат тепе и Таксим тепе, под площадното пространство до "Джумая джамия" и по притежение на главната пешеходна улица до пл. Каменица. Построен е в началото на 2в. от н.е. по модел на Делфийския стадион.Размерите му са:дължина 240 метра, ширина 50 метра, като дължината на пистата е един стадий - 600 гръцки и 625 римски стъпки. Антишният стадион е събирал 30 хляди зрители и бил едно от най-значителните архитектурни съоражения в древнич я Филипопол.Местата на зрителите са на четиринадесет мраморни, амфитеатрално разположени реда. Седалките са декорирани с релефно издялани подпори във формата на лъвски крак. Главната част на стадиона е пистата за надбягвания. Тя започва при главния вход и достига северната част, където е оформен завой - сфендон, необходим за надбягвания с колесници. В средата на сфендона има обрамчен с полукръгла арка вход със сводест коридор, който извежда на настлана с големи сиенитни плочи улица. Над нея е преминавал античния акведукт, захранвал с вода от Родопите голямото водохранилище на Таксим тепе. От този водоем ставало разпределението на водата за града. Добре запазени са внушителните основи на стълбовете на акведукта.
Най - ценните украси от гкавния вход на стадиона се съхраняват в Пловдивския археологически музей. Това са релефни изображения на Хермес и Херакъл, смятани за покровители на спортните състезания.

Форумът (агората)
Развива се в южните подстъпи на Трихълмието като забележителен архитектуен комплекс. Той се състои от обширно площадно пространство (ареа) с размери приблизително 100 на 112 метра, заобиколено от аркада с пиластри в корнитски стил и настлано с добре изгладени мраморни плочи. Колоните са на растояние 6 метра една от друга и носят широк навес, покриващ алея за движение, до която са подредени търговски помещения. Така площадното пространство се затваря в каре от внушителна постройка. По средата на всяка страна от изток,запад и юг има входни портици. От север се намира главният вход, оформен от представителната базилика с размери 65 на 12 метра. Ареата на форумния комплекс била украсена с олтари на богве, статуи на заслужили граждани, фонтани и водни пътеки.
Античния театър
Един от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Античния театър, известен погрешно и като Амфитеатъра, е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците на античността в България. Построен е в началото на 2в., по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Такси тепе. Театронът е разчленен на 2 ранга от по 14 реда седалки, отделени с хоризонтална пътека. От южната страна на полукръглата орхестра се издига 3-етажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Античният тетър на Филипопол или Тримонциум побирал от 5 до 7 хиляди зрител. Към театрона с местата за зрители отвеждат три входа със сводести проходи, които също имат богато архитектурно оформление. Поради добрата акустика, която се дължи на специфичната архитектура на театъра, той и до днес се използва за концерти и други обществени прояви, като побира около 4000 - 5000 зрители. В театъра има няколко запазени стели и стенни надписи на гръцки език.
В края на IV-ти век голяма част от театъра е разрушена - от пожар или заметресение, но благодарение на реставрацията му той е съхранен в днешния си вид. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 година от Археологическия музей в Пловдив.

Най - старите запазени образци на пловдивски къщи датират от средата и края на 18в. Това са сгради с несиметричен план, двуетажни и неголеми по размери. Те имат изразителни фасади, разчупени от надвесени към улицата еркери, отворени чардаци в етажа и пруст с дървени колони и приземието към двора. Този ранен жилищен тип има дървена паянтова конструкция, много характерна за епохата, градена върху здрава каменна основа. Вижда се силното влияние на планинския тип жилища, строени по Балкана и Родопите, от където идват и майсторите строители.
През втория период от развитието на пловдивската къща се налага строго симетричното планиране. Постепенно жилището се развива. Откритият чардак се заменя със затворен салон, обемът на къщата се увеличава. Стените се изписват, декорацията на дъсчените тавани е по - разнообразна и сложна, изграждат се декоративни ниши - алафранги.
Най - типичните и будещи възхищение архитектурни елементи са извисените, увенчаващи фасадите кобилични или триъгълни фронтони, множеството етажни надвесвания и еркери, тържествените колонни портици, оформящи главния вход, величествените трираменни стълбища, елиптичните салони и тавани, украсени с изкусно резбовани розети. Забележителни паметници от този период са домовете на Аргир Коюмджиоглу и Димитър Георгиади.
Жилищните сгради все още властва традиционният дървено - паянтов начин на градеж. Този строителен похват с олекотени конструкции на сградите дава изключителни възможности за раздвижване на техните фасади с еркери, надвесвания и многобройни чупки. От 60-те години на 19в. под влияние на съвременния западноевропейски стил започва строителството на първите масивни симетрични къщи. Те са изграждани в строгите линии на новия за нашите земи архитектурен стил, инспириран от класицизма, които се оживяват от богатото, характерно за местната традиция, цветно и орнаментално изписване на стените. Такива първи примери са къщите на Никола Недкович, на д-р Стоян Чомаков, на Константин Андоноглу, на Христо Г. данов и др.
През последните десетилетия преди Освобождението се забелязва частично връщане към несиметричния план на жилищата. Този факт показва здравите корени на традиционната жилищна архитектура в българските земи. Такива примери с наручаване на симетрията в плана има в къщите на Георги Павлити (синята къща), на д-р Рачко Петров, на хаджи Алеко Цветков и др. Този тип къщи също е масивен градеж и външна архитектура, подчинена на линиите на класицизма.
По-голямата част от пловдивските възрожденски къщи, запазили се на Трихълмието, впечатляват с внушителните си размери. Често пъти те са застроени на значителна площ и на няколко етажа, независимо от стръмния терен. С величествено извисената и богато украсена къща заможният пловдивчанин доказвал своята икономическа мощи защитавал престижа на своето име, наложило се в търговския живот на града.
Пловдивските възрожденски домове са един комплекс, включващ редица компоненти, необходими за нормалния живот.
Към жилищната сграда са прибавени стопански пристройки с кухня, пералня, помещения за прислугата, баня и специална масивно зидана мааза, използвана за домашно хранилище на ценности. Този цялостен стопански помощен комплекс заедно с къщата е разположен в един ансамбъл в дворното пространство на дома, заобиколено с висок ограден зид с голяма тежка порта, която извежда към калдъръмената улица. Дворът по стара местна традиция е уреден като малък парк, изобилстващ с терасовидно подредени лехи с цветя, с плодни и декоративни дървета и храсти - круши, смокини, нарове, както и специално изградени сенчести асмалъци с лози.Проходната празна част между лехите и насажденията е застлана с местни гнайсови ( сотирски) плочи.
Възрожденската къща, създадена от български майстори, станала всеобщо и предпочитано жилище за разнородното население в града. Пловдивските къщи имали в общи линии едно и също устройство и украса независимо дали били строени от собственици българи, гърци, арменци, турци или евреи.
Днес основната част от най-значителните паметници на културата от епохата на възраждането са реставрирани, обзаведени и достъпни за многобройните гости на Старинния Пловдив. Ще разгледаме няколко от тях.
Къщата с алафрангите



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Архитектурен резерват старинен Пловдив 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.